Чувствам се като нищожество
преди: 12 години, 11 месеца, прочетена 4077 пъти
Здравейте!
Намирам се в страшно състояние на духа. Никога не съм се чувствала така, хора. Не мога повече.
Чувствам, че не струвам нищо, че нямам никакъв талант, че съм некадърна, неспособна и т. н.
А само да ме бяхте видели преди! Пишех поезия, пеех, бях слънчева, жизнерадостна, упоена от истински смислените и красиви неща в живота.
Сега ме няма.
И искам да умра.

А, забравих. На 25 години съм. Занимавам се с преподаване. Редактирам книги. Това правя. Сами се досещате, че нямам усещането, че струвам за тези длъжности, нали?

На какво ще науча децата? На какво?
Та, аз искам да се самоубия!!!!
Защо да живее нищожество като мен?
Изостави ме човекът, когото обичах. Много. МНОГО.
Още го обичам.

Не издържам на този емоционален ад.
Започва да се отразява и на здравето ми.
Имам чувството, че и околните ме смятат за нищонеструваща и ми се подиграват, явно дори.
Е, няма смисъл.

Никога няма да бъда предишната. Няма и помен от слънчевия човек.
Не искам повече.
Това беше.
Прости ми, мамо.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 12 години, 11 месеца hash: 460a2488a4

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   И аз бях така... когато се влюбиш отново ще се върне смисълът на живота ти и радоста, която сега е няма... Докато не открих, любовта се чувствах по същия начин...

 

...

преди: 12 години, 11 месеца hash: a8db4facee

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Историята и болката с която пишеш, ме разчувства много. Не си нищожество, не се подценавай :) Ти си поредната добра душа, която не е намерила мястото си в света. Но я не се отчайвай, че за какво да се предаваш, живота не е ли пред, пред теб е. Разбирам те, на ясно съм какво е да изгубиш своя смисъл, и всеки ден, да се гаси басно твоя вътрешен пламък. Знаеш ли от какво се нуждaеш, от някой който да те оцени, но преди този някой, опитай да се оцениш и ти. Заслужаваш повече, от колкото си получила досега. И смятам, че на теб ти се живее, усеща се от думите ти. Живее ти се, но точно сега си много помрачена. Хей, не бива да тъжиш, ако изгубиш нещо, времето ще те отведе към друго, което отново да възвърне щастието за теб :) Да, така е, не лесно да мислиш положително, ако когато погледнеш около ти, не виждаш никой който да го е грижа за теб. А пък да слагаш болката си на чуждото сърце, за теб ще бъде сигурно непростимо. Все от някъде се започва, дали ще е днес, или утре, просто опитай нещо ново и различно. Излез един ден поне, и бъди където не си била, прави каквото не си правила. Имаш толкова причини да живееш, дори за самия живот :) Изоставил те е, казваш, ами той не бил човекът за теб. Ако те е обичал, е щял да бъде до теб и да ти помога, да те спасява от тежките моменти. А го няма, обичаш го, но той не заслужава чувствата ти, не ги заслужава. Едва ли само той ти е в мислите, имаш и други належащи проблеми, които измъчват съзнанието ти. Но се сещаш за него, защото той е бил светлината за теб, той е бил това което те е правило силна. За теб всичко е било истинско. Права си няма да бъдеш никога предишната, но можеш да бъдеш по-добре от предишното си аз :) Повярвай ми. Само се успокой, понякога е най-добре да кажеш стига болка, и отначало малко насила да се съвземеш. Докато влезеш отново в ритъм. Той надали е бил единствения, дай възможност и на друг. Позволи си да се влюбиш отново, и този път да бъдеш по-щастлива. Любовта лекува душата. ~winterfire~

 

...

преди: 12 години, 11 месеца hash: be7acc59ff

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Аз пък като че ли досега съм живяла в дълбок сън, не знам, но от няколко месеца не намирам смисъл в това, което правя-учене, работа. Правя го, защото така трябва, а не защото го искам. :(

 

...

горе^

преди: 12 години, 11 месеца hash: afd4320e52

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Извини ме, ако ще прозвуча грубо, не целя да те обидя или подигравам с чувствата ти. Според мен е глупаво и незряло да се отъждествяваш с един-единствен човек, когото обичаш и който по една или друга причина не е с теб. На кого не му се е случвало да страда от любов? Няма такъв човек! И какво-ако всеки се самоубива, кой ще остане да живее? Та ти си на 25 години. Не загърбвай живота от сега. Помисли колко хора има, които страдат повече от теб? Повтарай си, че всяко зло е за добро, научи се да обичаш всяко малко нещо, което те заобикаля. Работиш с деца- насочи към тях цялата си енергия и ще ти мине. Рано или късно. Както се казва:"Боли, боли, колко да боли". За финал ще добавя нещо, което прочетох някъде и ми се струва подходящо: Един човек плачел, че няма пари за обувки, докато не видял човек без крака. Кураж и не се самонавивай-човек като опре дъното, единствения му изход е нагоре.

 

...

преди: 12 години, 11 месеца hash: f4b64edcb9

гласове: 1 2 3 4 5   (24 гласа)

5.   Не зная за кой път го пиша, но winterfire има право. На тебе ти трябва човек, които да те оцени и да е до теб. Не се отчайваи. По това, което си написала виждам, че си учена и способна жена, така че и ти сама се сещаш, че просто си попаднала в период на депресия. Не оставяй това състояние да те погълне. Застани пред огледалото и изброи всичко хубаво в себе си. Гримирай се, направи си нова прическа и излез макар и безцелно. Виж се с някои стар познат с които не си контактувала отдавна. Посмейте се заедно. Направи нещо различно в деня си. Нещо макар и лудо, което да те изкара от коловоза в който се намираш. Аз ти стискам палци, но виждам че имаш силен характер и вярвам, че ще се справиш. сладкишче

 

...