 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
Това, което ме прави щастлива
преди: 16 години, 26 дни, прочетена 4875 пъти
Здравейте всички (:
Аз съм момиче на 15 години от Пловдив. Историята, която ще прочетете по-надолу не е като останалите "кифленски" истории от вида - обичам го, не мога да живея без него. При мен нещата стоят много по-различно.
Всичко започна когато бях на 6 години. Тогава тренирах спортна гимнастика, но прекъснах поради травма и после така и не започнах да ходя в залата по гимнастика отново. Поради причината, че родителите ми много държат на спорта, около половин година след това ме записаха на тренировки по бойни изкуства. Няма да споменавам име. Когато за пръв път отидох много ми хареса. Продължих да тренирам. След около няколко години (може би 2- ри 3- ти клас) ми омръзна и поисках от нашите да ме запишат на йога. Но те не отстъпиха. И така продължих да си тренирам бойните изкуства.
Сега изминаха вече почти 9 години след като ги започнах. Времето, прекарано в залата даде отражение на живота ми. Поумнях. С риск да не прозвучи нескромно виждам разлика между моите мечти, мисли, преживявания и виждане към живота и това на другите около мен. Човекът, който ми е треньор (не искам да споменавам звание и име) е човекът, когото уважавам повече от всеки друг. Повече от родителите ми, учителите ми.. Той ми даде толкова много знание, колкото едва ли щях да получа до края на живота си. Той ми изясни света около мен. Ако не беше той сега, може би щях да съм момиче като всички останали - гримирана, с токовете и 25-годишното си гадже. Щях да съм пияница, пушачка и кой знае какво още.
Сега, всеки ден с огромно нетърпение чакам момента, в който ще вляза в залата, ще се отърся от ежедневието си, ще се изграждам като човек. .. Този спорт, хората с които изживях 9 години от живота си са Моят живот. Това са нещото и хората, които ме държат жива и ме карат да се чувствам щастлива. Това са хората и нещата заради които живея. Буквално. Страстта ми е толкова голяма, толкова силно съм се привързала към тях. Ако ми се наложи да пропусна тренировка - поради невъзможност или тежка болест просто полудявам. Започва да ми се плаче, желанието ми за живот изчезва. Защото знам, че те са някъде там а аз в момента не мога да съм с тях...
Може би повечето хора тук няма да ме разберат, освен ако не са извървели същия път като мен. Но не очаквам и някой да ме разбере. Когато зарежа компанията си заради тренировки повечето от тях възкликват - не можеш ли да не отидеш поне веднъж на тренировки?! Как?! Как мога да го направя, когато те са единственото нещо, което ме държи жива. Много възрастни хора (родители, роднини, учители) с които съм споделяла това ми казват, че в живота има много други неща и много по- приятни, за които да си заслужава да живееш.. . Такива изказвания съм ги чувала прекалено в голямо количество.
Знам, че повечето от вас, когато проочетете тази история ще реагирате по същия начин. Знам, че някои ще ми кажат, че това е пубертетска история и че ще отмине с времето, но моля ви.. опитайте се да ме разберете.
Благодаря ви, ако сте имали търпението да прочетете всичко това. Много поздрави за тези, които знаят какво ми е на мен в момента. (:
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 16 години, 26 дни hash: 6ce7cd41be |
|
1. Аз пък мисля,че е е прекрасно човек да има нещо, което да го интересува силно и да поддържа здравето и духът му. Чудесно е да намираш смисъл и удоволствие в нещо и да си наясно с това. Поздравявам те искрено.
|
| преди: 16 години, 25 дни hash: 443e36b28d |
|
2. Е как няма да те разберат? Браво за това, че рано си се насочила към спорта и той те е изградил. Не мисли, че ще останеш неразбрана.
|
| преди: 16 години, 25 дни hash: f1ccc1faaa |
|
3. от Авторката (:
Моля ви.. не си мислете, че това което тренирам е нещо като секта където ни промиват мозъците (:
|
| преди: 13 години, 9 месеца hash: 1f9f53b40f |
|
4. Уаааауу .. не мислех,че има човек като мен... но явно има. Имам същия начин на живот като твоя !!!!! Ама абсолютно всичко при мен е както и при теб .. само,че спорта е баскетбол. С нетърпение чакам да дойдат дните,в които съм на тренировка.... Нищо друго не ме интересува-училище,уроци,компания ..... :) И при мен така се учудват как не искам да съм с тях,а предпочитам на тренировка .... :) Радвам се , че намерих човек като мен.... :)
|
| преди: 13 години, 1 месец hash: fdfe74d8e5 |
|
5. Супер ! Напълно разбирам как се чувстваш...ее донякъде,но в общи линии моята любов е несподелена ;) Тъка и не ми позволиха да тренирам..(за добро или лошо..) А когато вече можех сама да определям беше твърде късно....И въпреки че не съм прекарала и 1 час в залата първата ми мисъл сутрин е за бокса, втората също..Макар с малко дете аз тъка и немога да спра да гледам стари боксови мачове,новите чакам с нетърпение..биографиите на великите боксьори от близкото минало са ми вдин вид библия :)и да си призная малко ти завиждам ;)
|
...
| преди: 13 години, 1 месец hash: 91f7526129 |
|
6. Напълно те разбирам, наистина е прекрасно това, дай боже всекиму.
|
| преди: 13 години, 1 месец hash: 2ba3825a0e |
|
7. Здравей, историята ти много ме трогна. Наистина много се радвам за теб, дори благородно ти завиждам. Историята ти 1:1 съвпада с моята и за това ще се опитам да ти обясня нещо.
Виждам, че наистина си интелигентно момиче, дано ме разбереш.
Много е хубаво, че това е твоя стимул за живот, че това те прави щастлива, но недей да забиваш само в една област. Не отдавай целия си душевен комфорт и щастие главно на едно нещо. Трябва да си отдадена и да се развиваш и в друга сфера, защото ако по една или друга причина спреш със спорта това много ще ти се отрази на психиката. Хора, които са си отдали живота на някакъв спорт и дойде момента, в който не могат да го практикуват - загиват геройски.
За да не ти говоря напразно и, за да ме разбереш ще ти разкажа моята история. Аз също посветих детството си на спорт, такава любов не съм изпитвала дори към мъж. Всеки път преди състезание - как ми омекваха коленете, всяка загуба, всяка победа, всяка контузия. Наистина нямам подходящи думи да опиша до каква степен бях отдадена и как това осмисляше дните ми. Един ден просто се събуждам и знам, че вече няма да съм от състезателите, а от публиката. Поради здравословни проблеми трябваше да кажа Сбогом на моята дисциплина. Първо беше етапа с ината - продължавах с тренировките, знаех си, че с воля ще го преодолея. Истината е обаче, че за някои неща сме непосилни. След този етап се промених изцяло - затворих се в себе си, спрях контактите с всичките си близки, пропуших цигари, пропих, че дори и през наркотици минах. Станах агресивна, спрях да уча, да спортувам, да се развивам. Влязах в гимназия по задължение, само да се водя някъде, че уча. Плановете ми бяха естествено за Спортна академия, не само моите де. Сякаш светът ми се срути, загубих почва под краката си и нямаше нищо, което да ме зарадва, което да ме накара да мечтая. Спрях контактите с треньорите си, другите спортисти, дори спрях да гледам състезания. Признавам, че този момент обърна каруцата и станах непознаваема. Сега, след време не съжалявам. Така е трябвало да стане, но все си мисля, че ако не бях толкова отдадена и, ако имах други мечти и радости нямаше да мина през цялата тази болка. Дори, когато пишех сега, очите ми се насълзиха. Чувствам, че може би не съм го преживяла напълно, а трябва, защото това бе част от живота ми, а сега той пое в други посоки. :)
Сигурна съм, че разбра какво исках да ти кажа. Пожелавам ти никога да не ти се налага да спираш, да си все така амбицирана и щастлива. Много спортни успехи ти пожелавам.
Но не отдавай изцяло щастието и своята удовлетвореност на едно нещо, защото истории като моята не са изключение, има ги доста. Не искам някой друг да преживява това - да изгубиш нещото, заради което се събуждаш, дишаш, да се луташ из времето и пространството в незнаене на къде да поемеш..
Съжалявам, че такъв роман изписах, но както сама усети приемам историята ти много лично.
Между другото какви бойни изкуства тренираш? Разкажи малко, ще ми е интересно да прочета.
Лоша
|
| преди: 13 години, 1 месец hash: 988b791db8 |
|
8. Браво, евала ти! :)
Поне малко, но те разбирам.. И аз съм тренирала като малка бойни изкуства и вярвам, че никога няма да забравя това, което чувствах тогава. Започнах с лека атлетика след тях, но сега така се случиха нещата, че нищо не тренирам за голямо съжаление. Когато имам време ходя в парка, който е огромен, и го обикалям по няколко пъти и пак не се зареждам толкова, когато някога си - колкото и банално да звучи.
Преди време говорих с майка ми да потърся някой клуб по бойни изкуства, но съб била вече голяма, нямало момичета, не знам какво си..
момиче на 15 год. (:
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
