Пак попаднах в гнездо на оси
преди: 16 години, 5 месеца, прочетена 3888 пъти
В детската градина и до 6 клас всичко ми беше ОК. Имах приятели и дори първи влюбвания и гаджета. Обаче в 7 клас всичко това се промени. Преместих се в друго училище и там децата бяха невъзможни, имаше и наркомани. Всичките се държаха зле с мен, но и помежде си. Това ме депресира, тъй като до тогава не знаех какви лицемери има.

След 7 клас кандидатствах за гимназия и отидох в ново училище. 8 клас започна много зле - не си намерих приятели. Тези от моя клас бяха гадни и надути хора.

Но в началото на 2003 година всичко се промени - преместих се в съседния клас, защото ми беше писнало от този. Но не съжалявам, че съм се преместил в началото на втория срок в 8 клас. Ако не го бях направил сега щях да казвам, че гадни са били всички класове от гимназията, а сега като такива смятам 9 и 10 клас. Сигурно щях да си седя без нито един приятел в другия клас чак да завършването ако не беше преместването. Това е един от най-сполучливите избори в живота ми до момента.

Така 8 клас остана в моето съзнание като най-готиния клас от гимназията наред с 11 и 12. Някак си втория срок на 8 клас засенчва първия в съседната паралелка. Ходех с удоволствие на училище. Намерих си и приятели. В 9 и 10 клас имаше малко търкания в класа и скандали. Чувствах се кофти за това. Но в 11 всичко се оправи. И точно когато отново си беше добре дойде 12 клас - последния клас. Хората, които познавах цели 5 години и мислех, че няма да ми липсват и винаги ще са до мен, сега ми липсват и не са до мен. Така става при всяко завършване - дори с тези, които сте се карали и не сте се разбирали сте си привикнали и по някакъв начин сте си близки.

Вече втора година съм студент, но колегите ми са надути и нямам приятели. Те само се правят на велики и много добри, но помежду си са лицемерни. Пак попаднах в гнездо на оси както в 7 и началото на 8 клас. С такива хора дори не искаш да дружиш. Но не съм свикнал да съм без приятели, или по-точно не харесвам самотата. В гимназията се разбирах с доста хора, а емах един много добър приятел и поне 1-2 добри познати, а сега нямам никакви. Държат се все едно не съществувам. Не, че тяхното внимание ми трябва, от лошите хора е добре човек да бяга. Търпя ги само заради доброто образование.

Отделно от това, реших да направя това, което обмислям от много време - да се свържа с някои бивши съученици, защото не искам да губя контакт с тях.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 16 години, 4 месеца hash: e4b009c7a6

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Става въпрос за Сити Юнивърсити - Правец.

 

...

преди: 16 години, 3 месеца hash: d30aecc318

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   Здравей и аз съм като тебе. До 6 ти клас всичко беше ок. След 7 ми се преместих в ново училище и положението е непоносимо. Сега съм 9 ти и нямам нито един приятел-от моя клас са тотално пропаднали, пият пушат, говорят глупости, обиждат ме защото не ходя с тях да се напивам. Опитах да се преместя в друго училище, но се оказа почти невъзможно.В съседната паралелка пък са още по-зле. И така сега стоя на компютъра по цял ден, ходех да спортувам, там се запознах с някой момчета, но те живеят на другия край на града и вечно бързат да се прибират. Не съм отличник, но много искам да си имам нормални приятели. В 7 ми клас имах няколко, но и те се преместиха в други училища и майките им само ги карат да учат по цял ден и не се виждаме. Ако искаш ми пиши на vicvv93@gmail.com

 

...

преди: 12 години, 10 месеца hash: fe455ef424

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   Става въпрос за УНСС, не знам как може да съм объркал.

 

...

горе^