Никога няма да имам всичко, нали...
преди: 12 години, 10 месеца, прочетена 2837 пъти
Историята е дъга. Дори бих казала безкрайна.
За някой аз съм просто малко момиче, което незнае какво иска от живота, за други съм скучната обвързана приятелка, която се е хванала с по-голям от нея заради парите му, а за трети - просто момичето, което се опитва да провали живота си заради човек, които не я заслужава. Вие сами ще решите от кои сте.
И така.

Ако ме бяхте попитали "Какво смяташ да правиш с живота си? " преди 3 години щях абсолутно убедено да отговоря: "Ще стана актриса! "
Е, не стана точно така. А, аз съм наистина добра като актриса. Имам талант. Но преди 2 години почина човека, който ми показа света на театара. И малко след това аз изгубих надежда. Той ми беше като баща и аз наистина много го обичах. Сега всеки път когато стъпя на сцената се сещам за него. И трябраше да реша какво искам от живота.

Винаги съм знаела, че искам да се махна от родния си град. Дори знаех, че ще уча в София. Бях убедена, че няма какво да ме задържи и да ме накара да остана. Исках да се махна и да забравя всичко което съм преживяла. И просто чаках да мине времето и да кандидатствам в университета, който избрах.
Преди година и половина, в началото на 12-ти клас, аз мислех само за това, че скоро ще започна всичко от начало в друг град с други хора и ще бъда тази, която аз искам да съм, а не тази, за която другите ме мислят.
И точно тогава, без да съм го търсила или искала или чакала, той се появи. Просто така. В началото не исках да съм с него, защото той е от богато семейство пък и нещата, които бях чувала за него не бяха никак добри.

Знаех, че е женкар. И все пак рещих да изляза с него. Заведе ме на вечеря, изпрати ме и си изкарахме страхотоно. Дните минаваха и ние бяхме почти всяка минута заедно. Беше вълшебно. Сякаш сме две части от счупено огледало, които се взират едно в друго и им трябва съвсем малко за да станат едно цяло. По това време имах много проблеми с родителите си и когато бях с него, всичко се изпаряваше и аз се чувствах прекрасно. Сякаш цял живот съм чакала той да се появи за да мога да дишам свободно.
Така се влюбих!
Реших да остана. Да видя дали нещата между нас ще се развият.
Вече половин година живеем заедно.

Преди 3 месеца получих предложение за пълна стипендия в Американския университет в Благоевград. Това е едно невероятно училище, което предлага толкова много възможности за реализация...
И трябваше да избера. Говорих с него и му обясних, че не мога да остана просто защото се обичаме, че ми трябва нещо повече от това. Казах му, че ако остана, това за нас означава, че ще бъдем завинаги заедно, че ще сме семейство. Аз не мога да отида да уча и да бъдем заедно, защото там няма задочна форма на убочение, а и той е на 28 и не може да ме чака 5-6-7 години да уча, работя и да се реализирам професионално. Но и той не може да доиде с мен, защото неговото бъдеще е тук, при бизнеса му. Трябваше да избера... ЛЮБОВТА или КАРИЕРАТА? !? !? !
Той каза че е готов. Каза, че иска семейство и иска това семейство да е с мен.
Избрах любовта.

Преди няколко седмици баба му го питала за мен и той "превантивно" и казал, че няма да се женим. Все още не ме е запознал с родителите си (за портокола той познава цялото ми семейство). Той не исползва местоимението "ние". Само за мен ли това означава, че не е готов. Не казвам, че искам да се женим, но сме тръгнали натам. Все още съм малка за сватби и деца и т. н., но просто знам, че заради това останах тук. Нали брака като цяло е едно обещание за съвместен живот и подпис върху лист хартия. Мисля, че след като съм останала, това обещание вече е дадено. Вече нещата трябва да стоят по друг начин. Вече трябва да сме "ние" а не само "аз" или "ти". Или греша?

И така... сега се чувствам зле. Не съм щастлива. Липсва ми безгрижността ми. Липсва ми театара, сцената, публиката... Не знам дали искам да съм една от "отчаяните съпруги", и то дори без да съм омъжена. Преди бях купонджиика. Душата на купона. Винаги можех да се забавлявам, независимо дали пия кафе с приятелки или съм на дискотека с голяма компания. Преди живеех ден за ден и се чуствах добре. Сега съм скучна домакиня, която не излиза, защото всичките и приятели заминаха в други градове. По цял ден гледам телевизия или ровя в нета и мисля "какво да сготвя довечера...? " не е ли тъжно. Аз съм на 20!

Но нали всички за това живеем!? ! Всеки търси половинката си. Е аз намерих другата част от моето огледало. Да все още не е залепено, но може и да се залепи един ден... надявам се да се залепи....
Сега ме е страх. Но и ако замина пак ще ме е страх. "Дали не сгреших? " Май няма измъкване от този въпрос....

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 12 години, 10 месеца hash: fa73774668

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Преди известно време с един си бяхме 2-те части на едно огледало. Всичко вървеше невероятно, нямаше грешки, нямаше несигурност, сякаш от 1буква разбирах всичко, което ми трябваше. Но аз имах мечти, все още ги имам, а на него не му допадаха, какво ли не ми каза за да се откажа. Аз продължавах да се занимавам с нещото (няма да споделя какво е), четох си из нета, слушах от хората, всеки ден вниквах във всяка дума и разбирах все повече неща. И, всъщност, да, той за мен беше изключително важен, но някак си загубих себе си измежду характера му. Той е спокоен човек, не се ядосва, не вика, не псува(почти, поне не мен), с леко ниско самочувствие и не харесваше никакви големи събирания с приятели или надута музика. А за мен това е света, приятелите ми, музиката, смеха, погледите и усмивките от непознати, това ме кара да се чувствам себе си, да се отпусна, да си имам самоуважението. Аз пък съм си откачена, дива съм, не се спирам на 1 място, излизам почти всеки ден, музиката ми винаги е на макс, както каза дали на кафе с приятелки или на дискотека, за мен няма разлика. Аз винаги съм била такава, ако в някоя компания стоя настрана и си мълча то е само защото хората не ми допадат, или евентуално имам мускулна треска. Въпреки всичко обожавах и спокойствието му, харесваше ми как мисли за Нас, как виждаше красивите неща в живота, как виждаше думите в мълчанието ми. Въпреки всичко не ме подкрепяше за мечтата, която честно казано никога няма да предам, просто защото от както се помня обожавам тези определени цели, уважавам ги, боря се за тях. Та така де, аз пък избрах да бъда себе си, защото стигнах до извода, че не си струва заради момче да нямам своите моменти на подивяване. Но в определен момент бях точно като теб- сиво ежедневие, скапани мисли, боготворях всичко с него, но ми липсваше онази част от мен, липсваха ми поздравленията за добрата ми работа, липсваха ми слушащите ме лица, липсваше ми повече от всичко останало. И да, прекратих всичко, да, понякога ужасно много ме мъчат въпросите, друг път ми иде да си построя паметник, но никога няма да съжаля. Сега поне съм цяла, сега съм запазила всичко, което съм аз. В крайна сметка какво можеше да стане ако бяхме останали двамата- много неща, понеже той не беше човек дето предава другите, не можеше и да си помисли да ме нарани (но го правеше без да се усеща), а аз чувствам ли се добре с някого не ми пука за света.... можеше да се случат много уникални неща, можеше да стане всичко, но не и да имам идентичността си. И вероятно след 10 години щях да си блъскам главата в стената "Мамка му, сега можеше да съм преуспяла, можеше да развивам таланта си, можеше да се усмихвам на хората, чрез които съм постигнала всичко". Защото дори да бяхме останали заедно, аз нямаше да съм истински щастлива. Авторке, любовта е много важно нещо, най-вече ако е истинска и споделена. Но ти имаш шансове, имаш талант, имаш бъдеще, щом те бива и обожаваш това нещо, щом си се захванала така сериозно не го пропилявай. Когато човек има цели и достатъчно добър, той може да постигне всичко, шансовете му валят от небето, но ако се отказва и ако не опитва той остава безизвестен. Моят съвет е да си завършиш курсовете, ако ще да е в родният ти град, мисли в 2 посоки, защото, ще ме извиняваш, ама колко време ходите и родителите му не познаваш, после пък нямало и да се жените, ама не, нищо, че ти е обещал семейство и бъдеще. Струва си да опиташ. Зу-За

 

...

преди: 12 години, 10 месеца hash: a5ef79629b

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Не разбрах съвет ли търсиш, разбиране ли, какво? Аз лично не виждам нещо кой знае колко трагично в историята ти - направила си съответните избори и толкова. Такива са ти били приоритетите навремето явно... Няма за какво да съжаляваш. Никога не можеш да бъдеш сигурна, че ако беше постъпила другояче, щеше да си щастлива. Просто сега, понеже не можеш да получиш и любовта, и кариерата, ти се струва така. Но такъв е животът - няма пълно щастие.

 

...

преди: 12 години, 10 месеца hash: 3a3d9f3e94

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Хей.. не е задължително да имаш всичко за да бъдеш щастлива ;) Ама след като за теб да се реализираш в живота е важно, трябва да го направиш! ... Трябва да правим това което ни е мечта, желание. А ти миличка, дълго си мечтала как ще изградиш живота си. Защо се отказваш? Ок.. в него виждаш своята половина, ама ако той те обича ще ти позволи, да бъдеш щастлива, да направиш каквото искаш, и ще може да те изчака! Защо ти да се съобразяваш с него, и да се съвместяваш спрямо невъзможността му, да двойде при теб! ... За обичащ те мъж, все ще намери решение! Той би ли се отказал от нещо много важно за него, ако ти нямаш възможност да го споделиш с него! Задай си този въпрос? ... Любовта не е само едния да може да прави компромисли, но и другия! А и преди всичко е да искаме който обичаме да бъде щастлив/а! :) Как той очаква да бъдеш щастлива, и доволна, ако се отказваш от мечтите си. За твоя половинка, или сродна душа, ще трябва да те разбере. Струва ми се, че просто не иска да му се усложнява живота, затова ще му е по-лесно твоя живот да се опрости! Но не сме в средните векове. Сега всеки има свой надежди за реализация, защото са свързани с личността и самочувствието. И точно това, е най-голямото изпитание за любовта. Истинската любов устоява на времето и което би изникнало като преграда! ... Ти го обичаш, но дали той те обича както ти него? Отношението му към теб, би могло да се обясни и с че е по-опитен, че има много опит с жените. И че в теб вижда нещо което му харесва. Но люботва онази силната, е в въпроса, готов ли е той да жертва нещо от себе си за твоето щастие и благополучие? Твърде млада си, та да се затваряш до границите на дома :) Нали не искаш да се превърнеш в една от онези телевизионни отчаяни съпруги :)) Какво ще те очаква ако не последваш мечтите си, ще стойш във вкъщи, ще правиш това което вече си правила, и ще си му под ръка. Айде, поне ще си близо до него, но това не те спасява от изолацията и еднообразието :) Младо момиче като теб, трябва да види живота! За да имаш по-голяма представа кое е добре за теб!!! А той е на 28 и за него тия неща които на теб са ти мечти, за него са минало. Той също е имал такива стремижи и мечти и ги е реализирал. Според мен, е време да поговориш сериозно с него ;) Иначе само ще се измъчваш и твоя характер и дух ще бъдат постепенно сломени, пречупени и обезличени от празното едностранно ежедневие. Сама знаеш, че не можеш да бъдеш все така! ... Не го искаш, но те е страх да не изгубиш него. Виж, ако той е твоя човек, ако той е твоята сродна душа, ще те разбере и ще намери как да бъдете заедно, макар и далеко! :) ~winterfire~

 

...

горе^

преди: 12 години, 10 месеца hash: 8e1e6fdd60

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Уважаема авторке, голяма глупост си направила! Сега обаче просто замини и продължи обучението си в някой ВУЗ, а той да те чака, ако иска. С това си поведение той и без друго показва, че не те смята за част от живота си. Защо тогава ти да се жертваш заради него? Какви странни разбирания за сродната душа имате вие, жените... За мен сродната душа е човек, който има много общи неща с теб, а не коренната ти противоположност. Защото противоположностите се привличат, но за съвсем кратко, а после настава истински Ад на земята. Подобните характери живеят много по-дълго заедно, защото по-лесно се нагаждат един към друг. Това е моето лично мнение за втората част от огледалото. :) М24

 

...