Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Така, както го разказваш изобщо не прилича на спомен. Срам на осем месеца понеже си голичка? Ти сериозно ли? :))) Нормално е да не знаеш нищо за бебетата, но чак пък толкова...

7.   И аз имам спомени от когато съм на 1 годинка сигурно (как брат ми лепи картинка върху нощната ми лампа :д). Колкото до въпроса ти за преждевременно развитие, имаше един научен труд, който доказва че бебетата се раждат информирани за всичко, даже и за смисъла на живота (ако вярваш в прераждането на душите). National geographic изследват как няколкомесечни бебета умножават, събират, четат. По принцип приемах тези неща като научна фантастика, но като ми изнесоха безброй доказателства и се сетих колко често ми се случва дежа вю започнах да вярвам.

8.   Мда възможно е :) И е много интересно, да имаш далечни
спомени, които не би трябвало да помниш! Често,
съзнанието не отчита най-ранните ни моменти, те се
запаметяват от подсъзнанието ни. Но доказателство, че
всеки има някакви спомени, е че са правени доста
изследвания и под хипноза, човек е могъл да каже и
най-първите си моменти!... Обикновенно голямата памет е признак за интелигентност.

По някаква причина, ти имаш достъп до този спомен, може
би защото в него приства нещо много важно за теб, вероятно сплотеността и любовта на родителите ти към теб!... Или съзнанието ти, тогава е били будно за кратко! Но едва ли си мислела каквото сега разказваш. Да имаш спомена, но вече си на 17 съзнанието ти е много развито, и този кратък спомен се размесва със сегашните ти съзнателни мисли, без да го усещаш. От там и правиш разсъждения, какво си правила, и какво си мислила. А което си видяла на 8 месеца, е било нещо като първи инстиктивен поглед!...

Аз също имам много ранни спомени, имам спомени от 5
годишен, от 3 годишен и от по-рано. Имам даже един спомен, който не мога да го класифицирам, от кога ми е, и на колко трябва да съм бил. Споменът ми не е нещо особено, състой се в това, че не виждам нищо, освен една бяла светлина като при заслепяване и сенки.

Според мен, ранните спомени, нормално му, биват изтласквани от новите спомени. Защото мозъка ни през годините на израстването ни, променя свойте процеси. Но ето че има хора, които съзнават спомените си.


~winterfire~

9.   Номер 6 ти пък какво точно намекваш?

10.   Аз намирам за най-странно в разказа ти всъщност това, че те е било "срам" на такава възраст. Вероятно си спомняш, че ти е било неприятно/некомфортно по някаква причина, но по-късно интерпретираш този спомен като "срам".

Нели

11.   На мен пък ми се стори най-странно, че въпреки, че те е срам, се правиш, че не те е срам, защото за бебетата не е нормално да ги е срам?! Откога бебетата знаят какво се очаква от тях?

Като цяло вярвам, че може да имаш спомен от толкова ранна възраст, чел съм за хора, които имат спомени от преди раждането (от утробата на майката). Но според мен малко ги смесваш със сегашната ти гледна точка и в разказа си влагаш интерпретации, които тогава е нямало как да направиш.

С номер 7 също съм съгласен.

Кубрат

12.   Не вярвам, да имаш спомен от тогава. Може би като си била на 4-5 пак си разглеждала албума и тази снимка и ти е останало от тогава, мислейки си, че е от бебешка възраст. Пък и начина, по който го разказа.. ами не е логично.

Моя единствен най-ранен спомен е от около 3 и половина някъде. Бях на село(тогава живеехме там) и мама ми беше облякла любимата зелена рокля и си рисувах на цимента пред къщи с тебешир. Тогава една от драсканките много ми заприлича на костенурка и се похвалих на мама, че съм нарисувала костенурка:D

13.   Има доста хора със спомени от ранните си години. Аз познавам няколко. Но сигурно защото обичам да си приказвам с хората на теми, за които не се говори много. :) Дори една позната има спомени от времето, когато е била в корема на майка си.
Аз също имам ранни спомени, като някои от около 1 - 1, 5г. мога да локализирам във времето, но други са доста мъгляви. По-интересното е, че имам и спомени от преди идването ми в този свят. Като душа. И бях много учудена когато разбрах, че никой друг не си спомня такива неща.

14.   Също разглеждах семеен албум, когато видях своя бебешка снимка на 8 месеца, споменът просто премина през мен, като на лента. Бях страшно шокирана. Лежа на пода, върху някаква постелка, баща ми си играе с мен, говори ми, тръгва да излиза от стаята, в този момент започнах да изпитвам страх и се разплаках, защото мислех, че си тръгва. Той ми каза : "отивам да взема фотоапарата и се връщам". След тези думи се успокоих. След това той се върна и направи тази снимка ;) Странното е, че помня чувствата си и думите му. И още повече, че съм разбирала напълно това, което ми казва, щом съм ги запомнила. На доста хора съм разказвала тази случка, но никой не ми вярва.

15.   Номер 14 и аз съм така като теб и никой не ми вярва

16.   И аз имам спомени от бебе, но не с такива емоции като срам. По-скоро емоциите са ми необясними, някакви нито хубави, нито лоши, много е странно, но спомените са ясни и кратки. Не са нещо специално за което да ми разказват, за да си въобразявам, че си спомням. Истина е. Вярвам ти аз. Може и да преувеличаваш, но наистина може да имаш спомени от толкова ранна възраст.

17.   Аз ти вярвам! Имам спомен какво съм сънувала на 2/3 годинки. Ако искайте ми вярвайте, но е така.

18.   Аз също имам спомен. Набор 89 съм и си спомням, където беше гръмнал Ален Мак същата година, че имаше радиация нещо и как баща ми затваряше прозореца да не се натровим, а майка ми ме държеше на ръце. Имаше голяма паника и много хора.

19.   Най-ранният ми спомен е може би от 3 годишна възраст. Единственото, което помня е, че стоя на диван или нещо такова :D Първият по-ясен спомен ми е от 5-годишен. Разхождахме се и се бях качил на оградата на детска градина. Някак си успях да се надера ръката на мрежата. После ходихме при позната на майка ми, която живееше наблизо за да ми промият ръката. Все още имам белег от този спомен. За щастие е от вътрешната страна на лявата ми ръка и почти се припокрива с линиите на ръката. Така се научих, кое е ляво и кое дясно :D

20.   за 5 годинки, това не е кой знае какво, нормално е да си спомняш оттогава, номер 19, аз ако става въпрос и от 3 годишен помня, но темата тук е за прекалено ранни спомени... под 2 години

21.   Роден съм 1997 май месец и ме мога да преценя кой е най-ранния ми спомен но се сещам как посрещам 1999 тоест годинка и половина, а относно въпроса до колкото знам има хора които си спомнят дори самото си раждане колкото и шантаво да звучи. Знам че добрата памет се асоциира с много остър ум и умствен капацитет като цяло

22.   Според мен всички вие сте си внушили тези спомени. Най-вероятно сте разглеждали семейни снимки, гледали сте се като бебета и сте мислели как ли сте живяли тогава... Малко по-късно несъзнателно сте си имплантирали тези спомени като истински преживявания.

Честно казано, спомени от преди минимум 3-4 годишна възраст ми се виждат пълен абсурд.

23.   Не е вярно, 22, аз например си спомням, как веднъж, като бях на 3 годинки, се хванах за секцията, повлякох я и паднах заедно с нея-едвам не се пребих.

24.   Аз ясно си спомням кръщенето на сестра ми. Даже с какво съм облечен. Била съм на 2г.

25.   На скоро споделих на майка ми, че си спомням как сме в кухнята и тя ме държи на ръце и се опитва да ме успокои, за да спра да плача. Тръгнахме по коридора и отидохме в хола. Тя ми казваше: "Виж, виж лампичката, виж я", а аз не исках, защото светлината от лампата ме дразнеше - исках да гледам към витрината на секцията, където бяха наредени кристални чаши (е, тогава не знаех, че са кристални, но знаех, че са чаши). Опитвах се да извия поглед към тях, но нямаше как, защото майка ми ме държеше така, че да съм срещу полюлея, а чашките бяха зад нас. Исках да й кажа какво исках - исках да й кажа, че не ми се гледа полюлея и че светлината ме дразни, но просто не можех :) Не можех да говоря. :)
Когато й го разказах това на майка тя възкликна: "Лелееее, ми ти тогава беше само на 6 месеца мама! "

Странното е, че и до ден днешен доста бързо ме изнервя изкуствената светлина, чак си ме дразни всъщност светлината от ел. крушка - жълта, гадна, изморяваща.
Е, светлината от монитор на комп определено не ме дразни :)

Мисля, че ако успея някоя път да се концентрирам достатъчно ще успея да си спомня за какво точно съм се разплакала тогава.

Имам още няколко ранни спомена, но този ми е от най - ранна възраст, най - първия. 1987 съм родена.