|
|
|
Полезно |
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
Изчезна желнието ми за живот
преди: 12 години, 10 месеца, прочетена 2032 пъти
Здравейте, искам да споделя с вас, една част от живота ми, която не мога да осъзная и все още не съм сигурна дали това се случва с мен, защото не е типично за мен и имам нужда от вашата помощ. Сигурно съм поредната с този проблем и съм доста объркана. Надявам се да си дам отговор докато пиша своята история.
Преди бях много весела, усмихната всеотдайна. Създавах си лесно приятелства, разбирах се със семейството ми. Стараех се за хората и ми правеше впечатление и най- малкото положително нещо, което правят за мен и ми се случва. Бях щастлива. Ставах всяка сутрин с мисълта за днешния ден и не се замислях какво ще се случи. (на 25 години съм, забравих да споделя).
Имала съм много връзки с мъже и кратки и дълги. Никога досега не ме е притеснявало да се разделям с тях и да започвам наново. Всяко ново начало ме е карало да си давам сметка и да продължавам с гордо вдигната глава. Знаех защо съм се разделяла с тях- просто изчезва тръпката и не съм готова за сериозни взаимоотношения или човека не ми е бил достатъчен.
Но скоро се разделих с един човек, който ме правеше най- щастливия човек. Станах зависими откъм емоции към него. Привързах се и разбрах, че той е най- голямото ми щастие и наистина заслужаваше да забравя себе си да му се отдам напълно. Но трябваше да започна с това, че е женен и има деца. Най-голямата грешка.
Да си пожелая да срещна човека на моя живот, но да го срещна в най- неподходящите обстоятелства. Така, че както се казва- "внимавайте какво си пожелавате". Трябваше да помисля и най- разумното решение, което можех да взема в прилив на чувства е да се разделя с него, защото започнах да се замислям. Сега в момента съм най- нещастния човек от към емоционално положение.
Случи ми се в период, в който трябваше да се докажа на работното място и от мен зависеше всичко да продължа там. Трябваше да се боря на два бряга, а те са коренно различни. Това ме съсипа. Най- голямото ми щастие е, че продължих да работя там и има работа за мен, а аз рисувам. Там се изисква концентрация и спокойствие. Някак си вътрешен мир. Казвах си, трябва да продължа, защото това е шанса ми. И се радвам, че го направих. Това ми е стимул да продължавам напред. И само това.
Дразня се от хората, дразня се от всичко което се случва свързано с познатите около мен, от приятелките ми, от майка ми, нямам желание да излизам и като, че ли нямам личен живот. Всичко се обърна наопаки. Не искам да натоварвам хората около мен, а няма начин да не съм около тях.
Вече нямам сили за нищо и най- лошото е, че не искам никой да ме занимава с неговия живот и личност. Сестра ми е най- откровения човек, до болка откровен, а понякога искам да забравя истината и да живея в нереален свят, за да съм щастлива.
Искам да се измъкна от това състояние. Искам ми се, за да мога да направя това, което се изисква от мен и в обществото и сред познатите. И постоянно да съм доволна от това, което съм. Благодаря Ви!
|
|
|
|
|
|
|
|
Коментари |
|
Вземи последните коментари по RSS |
|
|
преди: 12 години, 10 месеца hash: 919b22f057 |
|
1. Съжалявам за случилото се. Аз самата имах такава история, много често се мъчих да скъсам с него, но от страх, да не изпадна в твоята ситуация (да престана да функционирам) в много важен за мен период не го направих.
И не съжалявам. Сега той ми готви в кухнята нещо специялно (е, ще имам да чистя след него), от 3 г. живеем заедно, днес разглеждахме ново жилище - по-голямо, защото мислим за деца един ден.
Мисля, че не си била готова да го оставиш. Мисля, че скоро ще те потърси отново и ти трябва да решиш. Подобни обстоятелства не са пречка пред любовта...
А.
|
преди: 12 години, 10 месеца hash: 516dc6fa7c |
|
2. "Но трябваше да започна с това, че е женен и има деца. Най-голямата грешка. " За бога, спрете да се занимавате с женени мъже!!! Не разбирате ли, че няма да стане работата. Човека си има семейство! И после ревете и се дерете, при условие, че вината си е изцяло ваша! Надявам се модераторите да одобрят коментара ми. Лошото е, че дори да го прочетеш, няма да поумнееш много!!!
|
преди: 12 години, 10 месеца hash: 5deb37d882 |
|
3. Ти си странна птица...
|
преди: 12 години, 10 месеца hash: 9096550892 |
|
4. Намери си хоби! Това е решението! :)
|
преди: 12 години, 10 месеца hash: 1d021720ec |
|
6. Повече от странна мили/а номер 3. Знам го. Не ми го казват за първи път. Искам да се измъкна от това чувство, защото някак си постоянно са ми повтаряли, че съм различна. Очаквали са много от мен постоянно и сега очаквам много от себе си. Надминавам себе си в всички обстоятелства. Необикновена съм с това, че не само постигам всичко с лекота. Казаха ми наскоро че човек изгубва себе си в старанието си да е съвършен. Не съм спокойна от това, което съм постигнала, а искам още много. Изхабих се от борба, а като се огледа живота е толкова обикновен и простичък, оглеждам се и виждам хората как живеят, как дишат, как са смирени. Всеки има притеснения, но се опитва да ги замести. Докато аз, както се казва нямам "спирачки". Най- голямото ми хоби е рисуването. То е всичко за мен, нищо и никой не може да го замести. Това може да го усети само човек, който се отдава на него. Не виждам и да съм с някой мъж, за да ми бъде интересно. Мъжа в даден момент започва да става антипатичен, ако не се доказва непрекъснато и ако не се старае за мен, но това да си е самия той, без да го прави насила или защото трябва. Искам да намеря спокойствие, от този човек го получавах, но наистина е моя грешката, че го допуснах, защото той ще го прави и с други. Може да не е както с мен, но ако го иска ще намира. от авторката
|
|
|
Коментари очaкващи одобрение: няма |
... |
|
|
|