|
|
|
Полезно |
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
Странна съм
преди: 12 години, 10 месеца, прочетена 3787 пъти
Всеки сигурно е малко или повече странен и това придава някаква индивидуалност, така че малко странност не е нещо лошо, даже силно препоръчително :) Аз обаче май съм доста странна.
Няма как да не ми направи впечатление това, особено при общуване с други хора на моята възраст (за началото на 20-те става въпрос). Някак бързо минават времето и годините, хората се развиват, узряват, флиртуват, влюбват се, създават връзки, трупат опит. А аз, от друга страна, се чувствам все още на 12.
Подхождам много често напълно наивно към живота и хората около мен, а ако усетя по някакъв начин, че някой има по-различен интерес към мен ми става безкрайно неловко и веднага се дърпам на безопасна дистанция.
Може да се предположи, че приятел не съм имала и изобщо романтичните и сексуалните взаимоотношения между хората, които на моята възраст са най-нормалното нещо на света, за мен са някаква тъмна, неразбираема наука. Не чувствам положението си като някакъв тежък проблем, който ме измъчва непрекъснато и трябва да разреша, но понякога нещо видяно, казано от някого ме провокира и се замислям колко съм различна от повечето хора в това отношение.
Сигурно ще дойде някакъв момент, в който ще съжалявам много, че съм пропиляла толкова време и възможности заради глупав страх... В крайна сметка времето си минава и явно от мен се очаква да търся любовта (при условие, че съм сама от толкова време и това е чувство, което всеки иска да изпита), но аз нямам желание да търся каквото или когото и да било.
Имам нагласата, че с важните хора в живота ни ни среща "съдбата" (примерно), а междувременно хората около мен се търсят, намират, влюбват, разлюбват и изобщо извършват всякакви такива интересни, непонятни за мен действия.
Аз на този фон се чувствам като някакво голямо дете, заради което пък, дори и да се появи подходящ човек, ще трябва май да се намесят свръхестествени сили, за да ме накарат да се осъзная като жена, готова за любов и връзка... Ето такива неща ми се въртят в главата. Интересно ми е как изглежда всичкият ми пъстър хаос в очите на другите.
|
|
|
|
|
|
|
|
Коментари |
|
Вземи последните коментари по RSS |
|
|
преди: 12 години, 10 месеца hash: 76f1923cf1 |
|
1. Мисля, че много си приличаме, макар че аз още нямам 20! (Момче съм)
|
преди: 12 години, 10 месеца hash: a0506da40a |
|
3. И аз съм като теб.... Ще следя темата.
|
преди: 12 години, 10 месеца hash: be0f002d34 |
|
4. Изглежда интересен, не задължително странен. Всеки е индивидуалност, личност. За жените не е лоша странноста, но ако мъжът е странен няма как да има успех сред жените. А по-хубаво е да осъзнаваш и размишляваш на живота, отколкото да живееш живот, който търсиш, а после да съжаляваш. Смятам, че в съдбата няма нищо случайно. Един странник :)
|
преди: 12 години, 10 месеца hash: 01236456b9 |
|
5. Много кофти положение мила но трябва да се отпуснеш и да не се страхуаш или срамуваш от нищо!
|
преди: 12 години, 10 месеца hash: 4ea08f7ecf |
|
6. Все едно аз съм го писала... Не знам какво да кажа, ще следя темата.. И дано получим някакъв по такъв отг
|
...
преди: 12 години, 10 месеца hash: 061d92022c |
|
7. И аз съм така самоче момче на 19
|
преди: 12 години, 10 месеца hash: 6902976067 |
|
8. Аз съм вече на 27 и все още се чувствам точно като теб. И определено вярвам, че с важните хора ни среща съдбата.. Макар че аз, по някаква причина, успявам да ги отблъсна в решителния момент... и след като съм изтървал питомното, хуквам да гоня дивото.
Със сигурност се определям като "странен", но и точно такъв си се харесвам. Така че, според мен, нямаш повод за тревоги. Това че си "странна", е по-скоро плюс.
Поздрави!
|
преди: 12 години, 10 месеца hash: 425e8a4a06 |
|
9. Ако живееш така, защото така ИСКАШ, значи няма проблем. Кое е странно и кое е нормално всеки сам решава за себе си, стига да не пречи на другите да решават същото. Неприятно щеше да е ако искаше връзка, любов, секс, а по някаква причина не ги получаваш. Но ако правилно те разбирам теб това положение те урежда и нямаш някакъв вътрешен конфликт. Ако е така, тогава просто си живей живота и това е. Когато му дойде времето, ще ти дойде "акъла" :-)
Кубрат
|
преди: 12 години, 10 месеца hash: b4a8e621fe |
|
10. Благодаря ви, мили хора, за думите!! Честно казано не очаквах да има толкова други хора, преминали детските и тинейджърски години, които се чувстват по подобен начин. Едва ли има човек, който да не иска и да няма нужда от любов. Аз просто нямам желание да насилвам нищо да се случи и имам предостатъчно търпение, за да чакам нещо истинско, което си струва. А пък ако си остана с чакането... мисля, че животът предоставя много различни възможности да се чувстваш щастлив и пълноценен. А може и да съм се вкарала във филма и да съм жертва на майсторска самозаблуда.... , знам ли ;))
|
преди: 12 години, 10 месеца hash: 3c32330c2a |
|
11. Прекалено си интелектуална, затова прекалено му мислиш. Хвърляй се в морето... и за теб плува някой рибок там, няма начин.
Иначе, действително изпускаш много и действително има, какво да научиш, но с прекаленото блъскане на мозъка по разни теории си губиш живота.
Не случайно в Библията пише, че са блаженни простите духом. Те си живуркат от ден за ден и са щастливи, защото животът действително е прост, ние - сложните си го правим тъй сложен.
Лаура
|
...
преди: 12 години, 10 месеца hash: 6902976067 |
|
12. Аз съм номер 8
Лаура - а знаеш ли, бедните духом, колко неща пропускат? Тяхно е царството небесно, защото са проспали земното. Светът е много по-сложен (и поради това по-интересен), отколкото се вижда на пръв поглед. Единственият проблем е, че сред мнозинството, което "не си блъска мозъка по разни теории", се чувстваш като зрящ след слепци - или чуващ сред глухи - няма достатъчно хора, с които да споделиш усещанията си. Но трябва ли заради това да се откажеш от безценния дар? Не мисля.
|
преди: 12 години, 10 месеца hash: 3c32330c2a |
|
13. 12/8 - за съжаление си прав(а).
Аз в никакъв случай не искам да бъда проста духом, то и не става. Или си, или не си. Но има достатачно виждащи хора, с които да се събираш, да споделяш мисли, чувства и да дискутираш.
Слепите винаги ще са мнозинството, е и? На кой му трябват повече от двама-трима приятели?
Иначе, според мен, действително простите духом са по-щастливи, живеят близо до природата. Виж циганите. Може би са по-щастливи от нас
Лаура
|
преди: 12 години, 10 месеца hash: 6902976067 |
|
14. Аз съм номер 8 и 12
Виждам ги, но определено не желая техния тип щастие за себе си.
Не смятам, че е престъпление да си от такъв тип човек, просто аз не съм в този клуб и не искам да попадам в него.
За себе си съм наясно каква е цената и тя ми изнася. Не си заменям живота и начина на мислене за нечий друг.
Мисленето на авторката много много ми допада и искрено се надявам да си го запази такова. Светът има нужда от повече такива хора.
Поздрави и за Авторката (нарочно е с главна буква) и за Лаура!
|
преди: 12 години, 10 месеца hash: 378fc86140 |
|
15. Хах, аз съм на 24 и съм абсолютно детенце 80% от времето.. какво му е лошото? :)
|
преди: 12 години, 10 месеца hash: 76f1923cf1 |
|
16. 15, къртиш!!! Браво. :)
|
...
преди: 12 години, 10 месеца hash: d3eceb1cfd |
|
17. Хахаха точно такава история исках да пусна, но не знаех как точно да я напиша, а ти хем си я пуснала преди мен, хем написано толкова красиво!
Аз също не бързам и някак си това /любовта, връзките и т. н. / са винаги на последен план, но напоследък родителското тяло постоянно ме разпитва и един вид ми казват, че съм много странна, че на тези години трябва да съм сменила поне 3 4 гаджета, а аз от моя страна започнах да се замислям, дали пък не са прави, все пак както ти каза, времето си минаааава, а на мен си ми е тооолкова добре сама ;)))
Благодаря ти за страхотната история!
Ж20
|
преди: 12 години, 9 месеца hash: fe08b0bd24 |
|
18. В някои среди, се счита че няма случайни неща и на базата на това, после настъпва едно умопомрачение, едно прехвърляне на отговорност за моралните устои.
|
преди: 12 години, 9 месеца hash: bf1bf7e8c6 |
|
19. Авторке, да знаеш как ти завиждам... Благородно, разбира се! Иска ми се и аз да се върна към детското мислене, защото тогава май последно бях истински щастлив от живота. После нещата се усложниха заради несподелени чувства, а след това дълго и безрезултатно търсене на половинката ми. От 1-2 месеца обаче съм си поставил спирачки и съм спрял да търся каквото и да е. Реших, че имам по-важни за вършене неща на този етап, а и имам нужда да си почина от самообвиненията и страданието. Както виждаш, не губиш нищо! Запази това си мислене колкото можеш по-дълго! Това мога да те посъветвам. Светът на връзките е страшно объркан, защото повечето хора не знаят какво търсят или надценяват това, което биха могли да дадат на другия.
|
|
|
Коментари очaкващи одобрение: няма |
... |
|
|
|