Споделена история от Други |
За подозрението и достойнството
преди: 12 години, 9 месеца, прочетена 1941 пъти
От три години се познавам с един човек на моята възраст. И двамата се запознахме от един общ приятел (пенсионер), който веднага след това замина в чужбина при роднини и от тогава нито аз, нито той поддържаме контакти с него. Измина една година, за която с новозапознатия вече бяхме добри приятели. Но след известно време той се опита да се скара с мен за дреболии и от тогава не съм го виждал и чувал и аз не съм го безпокоил. Преди време общувахме и по интернет. По скайп и по емайл той ми има координатите и пишеше, от време на време.
Дори по социалните мрежи ме добавяше. Мина се година, от както той престана да пише. А аз междувременно му отговарях учтиво, макар и не навреме. Неотдавна обаче, забързан набрах неговия номер от мобилния си телефон, погрешка в списъка ми, понеже не съм имал време да си опресня контактите. Бях му звъннал посредата на деня и беше просто звънене без отговор, докато осъществената връзка не прекъсна след около минута. Нито чух отсреща неговия глас, нито че номерът не съществува. Обаче на същата вечер влязох случайно в една от социалните мрежи и той проговори след много време мълчание насам. Аз на своя страна нищо конкретно не можах да му кажа, защото бях онлайн с ясната нагласа да прегледам там само новини. Той също не ми каза нищо съществено от този ненадеен разговор. Беше много бърз в своите реплики, беше много любопитен като цяло за мен.
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 12 години, 9 месеца hash: 0a2eb41a8d |
|
| преди: 12 години, 9 месеца hash: 9976c4149f |
|
2. Нищо не разбрах. Ти да не си онзи с историята за павилионите? Същата работа...
|
| преди: 12 години, 9 месеца hash: ff8182de47 |
|
3. 2, не знам какво имаш предвид :(
|
|
