|
|
|
Полезно |
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
Споделям за моята тъга
преди: 12 години, 9 месеца, прочетена 2249 пъти
Споделям тук, защото може би никой не искам да ме изслуша... или когато споделя човекът до мен е загубил интерес и разговора е до там.
Просто ме боли душата от всичко... Насъбрах твърде много гняв във себе си и твърде много болка.. Когато разкажа на който и да е ми казват: " Има къде, къде по - зле от теб! " Вярно е. Не отричам! Но ми липсва какво ли не.. Няма кой да ме накара да говоря вече.. Колкото и малко да искам.. не го получавам.. Тази година ще стана на 20.. Уча, но не работя..
Имам връзка със страхотен човек, но не мога да разбера какво ме мъчи? ! И вие едва ли ще ме разберете, но по - добре да споделя, отколкото да продължа да си го държа в себе си! Всичко ми е сиво.. Не мога да се усмихна от доста време и не знам защо съм толкова черногледа.. От две седмици насам сънувам кошмари и не мога да спя спокойно, а това ме съсипва вече.. Нямам желание да ставам от леглото.. Чувствам се уморена непрекъснато /за това си има здравословна причина/ - не е като да ме мързи непрекъснато, както твърди майка ми. Просто не ми стигат силите. Опитвам да се разведря, да излизам повече, но и това не искам да правя.. Живота си тече, а аз просто го гледам отстрани и това е. Имам големи амбиции за моят живот, но как да се мотивирам да вървя напред?
|
|
|
|
|
|
|
|
Коментари |
|
Вземи последните коментари по RSS |
|
|
преди: 12 години, 9 месеца hash: 45df44a9d6 |
|
1. Според мен имаш анемия, чийто симптоми граничат с тези на депресията. Виж в нета как да се справиш с това - с чайове най-вече. Не е трови с лекарства. И аз бях така по едно време, защото съм дългогодишна вегетарианка. Хранех се предимно със закуски - кифли, баници и т. н.. Започнах да имам натрапчиви мисли (предимно черни), нямах желание да правя каквото и да било. А нямаше видима причина за това. Тогава се "самодиагностицирах" и започнах да пия разни чайчета, да взимам витамини. И така след месец-два положението се оправи. Придойдоха ми сили, приглушиха се натрапчивите мисли и отново се върнах към ведрия начин на живот. Яж повече плодове (най-вече сезонните), вземи си някакви витамини от аптеката и пий чайове. Успех :)
|
преди: 12 години, 9 месеца hash: 9f72b0fff3 |
|
2. Мило момиче, според мен не става дума за мързел или нещо такова, а за вид депресия. Понякога и липсата на определени вещества в организма, могат да доведат до подобни състояния. Може да се получи някакъв хормонален дисбаланс, може да е друго, но щом нямаш здравословни проблеми /явни/, имаш родители, приятел, студантка си и т. н. т. и това не премине най-добре се консултирай с психолог или по-добре с психиатър. Защото психиатрите както е известно са лекари. Може просто да се нуждаеш от вид лека терапия, зада се оправят нещата. Не се притеснявай, не се смущавай, а се погрижи за себе си. Вярно е, че лекарят трябва да е свестен, но можеш да поразпиташ, да влезеш в някжой подходящ сайт и пр. Много е неясно от писмото това, че и малко не получаваш, че ти липсват много неща. Надали ние сме този, които ще ти помогнем, но знае ли човек. Така, че първо - по-подробно кажи нещо за себе си и второ - прецени и отиди на лекар.
|
преди: 12 години, 9 месеца hash: 94f8d3ed19 |
|
3. Здравей.
Често на всички ни се случва това, да имаме всичко необходимо, но все пак нещата да не вървят. Да се чувстваме тъжни и дните да са сиви. Това е защото ти липсва желанието за живот.
Вероятно не си права, и има хора, които биха те излушали. Просто не си говорила с тях.
Опитай се да не мислиш за гневът и болката. Всяко нещо е временно. Просто от време на време ние сами си утежняваме нещата, като анализираме и мислим постоянно за това.
Кошмарите показват, че не спиш спокойно и си постоянно в мислите си. Може би това ти е проблема. Трябва да намериш нещо, да се занимаваш с нещо, което да те откъсва от тези мисли. Поговори и с приятеля си, може да помогне.
Сама трябва да откриеш нещата които ще те мотивират занапред. Път които щеш не щеш ще извървиш.
Всички си имаме трудни дни, седмици в които не спим и сивота.
Опитай се обаче сутринта да станеш с противоположната нагласа, на това което ти е в момента. Излез навън, поразходи се сама и се порадвай на природата.
Късмет и повече усмивки. :)) Sam
|
преди: 12 години, 9 месеца hash: 9509789605 |
|
4. Благодаря за това, което сте написали! До 1- да, наистина имам анемия. Когато ме оперираха преди три години, тогава се прояви най-силно. Пих лекарства доста дълго /желязо/, но това е само временно решение. Тъпчех се със плодове и какво ли не. Нямам особен напредък в това отношение.
...
Искам да работя, наистина имам желание. А относно това, че има със кой да говоря-не е точно така. С родителите ми почти не се виждам. И двамата работят, заети са. А приятелят ми казва, че много хора имат проблеми и не бива да се оплаквам толкова. За това реших да споделя тук и да си призная поне малко ми стана леко на душата. Липсва ми живецът. Преди ходех на фитнес, тичах сама. Правех какво ли не. А сега сякаш не искам да изляза от нас. Благодаря Ви :)!
|
преди: 12 години, 9 месеца hash: a7979da859 |
|
5. Аз ще ти дам два съвета:
1 - провери си състоянието на щитовидната жлеза;
2 - колкото и странно да ти звучи, наскоро прочетох една книга и тя ме накара да преосмисля живота си. Казва се "Проницателят' Съветвам те да я прочетеш.
Аз съм била в много тежка депресия. Пила съм даже антидепресанти - не само, че не помогнаха, а ми навредиха. Не те съветвам да се докосваш до тях.
Ходила съм на психотерапевт. Помогна ми. Но не самият психотерапевт, а това, което осъзнах след посещението си при него. А то беше, че трябва да намеря начин да си помогна сама, защото никой няма да ми реши проблемите. Още повече, че психотерапевтът, който посетих, сам се нуждаеше от психотерапия... Беше толкова неспокоен и нервен, че го съжалих...
Трябва да намериш нещо, за което да си заслужава да живееш и да се радваш на живота.
Почти всеки човек минава през такива моменти. Аз минах през ада. Не искам никого да обременявам с това, през което преминах.
Сега съм по-силна и по-добра.
Трябва да се освободиш от натрупаната вътрешна агресия, защото тя се обръща срещу самата теб.
На мен ми костваше повече от година.
Късмет:)
|
|
|
Коментари очaкващи одобрение: няма |
... |
|
|
|