Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

7.   измислена история...

8.   От автора.
Ето продължение, както дамата от коментар номер едно помоли:
Първо само да доуточня: Определението "изнежено конте" е определение на това което съм и синтезира в себе си идеята, че бидейки конте означава, че имам слабост, харесване и афинитет към елегантните неща, към красивите, изящни и изискани неща, не само в облеклото, ами и въобще като цяло. Просто облеклото е външен израз на цялостния ми характер в това отношение. А думичката "изнежено" ясно е, че синтезира и изразява, както и по-горното казано от мен, така и негативизма в подобен характер, бидейки той притежание на мъж. Със следващите изречения ще разберете какво имам предвид.
Ето и продължението:
Ами и аз не ходя със смокинг на пазар ( във връзка с коментар 5 ), но все пак винаги съм си елегантно облечен. Понякога може да е неподходящо, но си търпя критиките и това не ми е чак такъв проблем, понасям го, защото така си ми харесва и както казах имам само такъв вид облекло и не искам да нося друго. По-скоро и във връзка с коментар номер 1 по-големия проблем е в малко съмнителната ми мъжественост, или както дамата от коментар 1 се изрази - да съм мъж на място. Точно там мисля ми куцат нещата. Не, че не съм мъж на място относно способността да осигуря всичко необходимо на семейството си, точно обратното, великолепното ми образование и работата ми осигуряват и далеч над необходимото. Но не съм мъж на място, точно когато се очаква да съм такъв. Сещате се, ситуации които изискват малко или много агресия, настойчивост, неотстъпчивост, кураж, коравост и дори мускули ако щеш. Примерно за мен е цяло премеждие да сменя гума на кола, или да ремонтирам нещо, а ако ми скръцнат със зъби и подвивам опашката на мига. Примерно ме обиждат, а аз само мълча и се правя, че нищо не е станало. Не е нормално да се вцепеняваш от страх и да заекваш дори, когато някой се държи грубо и агресивно спрямо теб и вместо и ти да се опълчиш насреща и да станеш агресивен, само си мислиш как да избягаш, да не си там, да не се случва. Дори когато, с цел да те провокират, обидят жена ти и вместо да му кажеш да си затваря устата, или да му праснеш един, ти казваш: "Миличка, хайде да си ходим". И си тръгваме естествено, няма тя да се защитава сама я, аз съм този от който се очаква да го направи, все пак аз съм мъжа. И аз знам, че на нея не и харесва това, в смисъл, тя си ми казва, че си ме обича такъв какъвто съм - нежничък и нежно и мило ме успокоява, но все пак знам, че би предпочела да знае, че мога да я защитя, че не съм женчото и мекотелото, за което сестра и и мъжа и споменават. Но за съжаление явно съм това мекотело и точно това мразя в себе си и не знам как да го променя, а искам, защото се страхувам, че на нея може да и омръзне от този женчо и да спре да го обича, точно заради това. Все пак хората се променят, а тя е едва на 26 години. И наистина не знам как да променя това. Опитвал съм преди години с всичкия кураж на който съм способен да се опълча срещу агресор, но като се опълчиш в такава ситуация се очаква, че и физически си способен да се справиш с нея, а аз само след един шамар и съм на земята, с изпарен вече кураж и готов да се разплача от болка и страх и да се извинявам и да моля да не ме бият повече. Та как да се справя с това? Със страха имам предвид? Не с физическата си слабост - за нея има решение, фитнес, макар, че нямам време за това, пък и не се виждам във фитнес салон с моите 56 килограма и невъзможност да вдигна и половината от килограмите си. Но страха, липстаа на кураж са нещото, което е "тумора" в поведението ми. Не знам как мога да се справя с това, дали не е късно и дали въобще някога е било възможно този "тумор" да се изкорени... Дайте, каквито искате съвети, всичко бих приел, и най-вече се надявам на мнение от дамата от коментар 1, защото тя явно усети, че има по-вътрешен проблем и замисъл на публикацията ми, и освен това помоли за продължение, изразявайки готовност да бъде по-полезна в мнението и съветите си, за което искрено и уважително благодаря. Очаквам съвети, макар, че се чудя, дали не съм безнадежден случай :(((

9.   Съветвам те да имаш спортно-елегантни дрехи, примерно като за начало. След време може да пожелаеш сам самият да си купуваш чисто спортни неща.

По въпроса ти за грубиянският външен вид, не мисля че това е признак за истинска мъжественост, особено когато грубияните се намират и изскачат само от тежките физически професии, от чистачи, през зареждащи бензин, до босове.

10.   абе както има такива като тебе, защото съм сигурен, че не си единствения, така и има такива БАШ Рапъри, свлекли дънките до под г*за, и некви разгащени тениски, дълги до коленете и знаеш, виждал си ги, нема да се впускам в обяснения. То и момичетата са така. Не всички са женствени. Някои момичета не обичат гримовете и роклите и поличките. По-мъжки дрехи обличат, а за токчета, много момичета вече предпочитат обувки, без високи токчета, или въобще без токчета. Важното е, че си различен от другите. То другите и повлечи не харесват, така че, излиза, всякаш трябва да се стремим да сме от средната класа, да сме като тех, като тия дето ни псуват и ненавиждат, ама то както и да се обличаш, все ще има некой, който да те псува и обижда. Всеки си се облича както си иска. Тия като те коментират, значи нещо завиждат :D То си е гъзарско така да се обличаш, кво толкова. То и рапърите (негрите) като облечат костюмите и си е гъзарска работа и представителна. Жените веднага им се лепят.

11.   За начало, много възпитан мъж и много добре подредена мисъл - адмирации. Ето я и дамата от първи коментар. Радвам се, че реши да бъдеш искрен и благодаря за доброто отношение.

Няма идеални хора, това на теория, всички разбираме. На практика обаче, се стремим към съвършенство, искаме да се надскочим, да градим и сме в търсене на по-доброто "аз". Прекрасно е, че търсиш помощ и променя, когато усетиш, че ти е нужна. Когато аз желая да се преборя със себе си, или търся къде се корени проблемът ми или се научавам да живея с него.

Какво те е направило така неуверен? Имаш по-властна и решителна майка, която е била твой покровител? Липсвал е мъжкият модел на поведение (израснал си без баща)? Когато откриеш първоизточника на проблема, можеш да седнеш и да го анализираш, да видиш грешките си, да напишеш писмо до близък, който те е наранил, да си направиш таблица за позитивно мислене... методи безброй. Това би трябвало да успокои съзнанието ти и да ти даде сили да си по-смел в изказвания и действия.

Другата възможност е.. просто да се помириш със себе си. Всеки има недостатъци, но неволно изреди толкова положителни качества - амбициозен си, постигнал си завиден статут в обществото, отговорен си към семейството - все позитивни и позитивни качества- АКЦЕНТИРАЙ в/у тях. Когато някой те нарече женчо или мекотело, спокойно можеш да се защитиш "Женчо, който се грижи за семейството си, не живее на ръба на мизерията и не псува управлението с бира в ръка". Обикни се, какъвто си! По-пасивен, не обичащ разправии и скандали, миролюбив и нежен - нека, светът има нужда и от такива хора. Намери силните си страни и се постарай, околните да ги видят, помогни им да погледнат от друг ъгъл и да оценят Положителното.. така недостатъците остават назад. Не изчезват, само нямаме очи за тях. Точно както съпругата ти не ги вижда у теб. Обикнала те е и за нея си прекрасен, какъвто си. Сега е ред и ти да се научиш да обичаш себе си.

Дано намериш твоя начин, ще се радвам да споделяш и за напред.
Номер 1

12.   Не ходи на фитнес, защото за слабите хора си има норма от натоварванията на всяко упражнение. Пази се, ако решиш да ходиш и да пробваш всичките упражнения. Пази гърба... и всичко.

13.   Аз мисля, че се ебаваш с нас. Ако това е истина.... аз оставам без коментар.
За сведение - жена съм и такъв като теб няма да ми хареса. Не си падам по бабаити, мърльовци и биячи (това е за уточнеие). Но изпитвам някакво органическо отврашение към това, което описваш, че си. Не ми се сърди, просто си казвам мнението.

14.   № 13, бабаитите и биячите са почти с еднаква мода облекло. Мърльовци са, тези които са спортно облечени клиенти в някое такси и... официално облечените на пазар?

15.   От автора
Първо към номер 13. Не се "ебавам" с вас, тази думичка не ми е в речника и поради това е в кавички, ами споделям лични проблеми. Случайно попаднах на сайта и ми се стори подходящо място за анонимно споделяне, не за "ебаване" ( дори ми е некомфортно и ме е срам да изписвам думичката ). Благодаря за становището, че сте органически отвратена от мен, все пак това е мнение и Ви благодаря за него. Но мисля е ясно от написаното от мен, че не малко хора не ме харесват и споделяйки тук, се надявах да не срещам отново неприязън и неодобрение, ( а при Вас направо е отвращение ), а разбиране и съвети. Нещо, което дамата от коментар 1 и 11 (странно събиране на единици, съвпадение просто, но все пак бих намерил символизъм в единиците, изразяващ факта, че точно тези коментари са НОМЕР 1 за мен измежду всичките) определено е не само разбрала, ами и любезно го прави, за което наистина съм и благодарен. И, за да завърша обръщението си към Вас, ще Ви кажа, че не Ви се сърдя, най-малкото ме помолихте за това, но и да не бяхте, пак нямаше да Ви се сърдя - първо съм свикнал с това отношение и второ аз на себе си се сърдя :((.
Сега към дамата от коментар 1 и 11:
Мила госпожо/госпожице,
Високо оценявам не само доказаната Ви готовност за съдействие със съветите Ви, тъй като се отзовахте на молбата ми за тях, но също и на качеството на тези съвети. Някак си е мило да се отзовеш и да се опиташ да дадеш нещо от себе си, забравяйки за миг ежедневието си, на някой, който дори не познаваш и това на Вас Ви прави наистина голяма чест. АДМИРАЦИИ за което.
Много сте права, казвайки, че няма идеални хора, но човек се стреми към съвършенство, разбира се никога достижимо. (Още преди около две и половина хилядолетия Платон е синтезирал тази идея в своя модел на двата свята, в които живее човек, „идеалния” и „реалния” и вечния и убречен винаги на неуспех стремеж на човека да изгради мост между тези два свята).
Вашата прозорливост също ме впечатли, а също и, че в междуредието на изреченията Ви се забелязва мъдрост. А мъдростта винаги е функция от житейския опит и качествената му интерпретация, без значение от възрастта. Няма да Ви питам за възрастта, понеже не е възпитано да питаш дама за това, но определено сте мъдра. Прозорливо предположихте, че съм живял без бащини грижи и пример. Но пък майка ми никога не е била властна с мен, напротив, винаги много мила, нежна и любяща, което определено много ми е повлияло на цялостния характер. Имам и със седем години по-голяма сестра, която също много ме глезеше като малък, просто винаги съм бил мамино синче – момчето на мама и кака. Нямам и чичо, или вуйчо, нито братовчеди, от които бих могъл да следвам момчешки и мъжки примери, а само братовчедки (и то по-големи от мен) и леля – като цяло съм израстнал само сред жени в семейния и роднински кръг и това определено е оставило отпечатъка си върху моята личност.
Много ми допадна наистина Вашия съвет да превърна слабостите си в оръжие и достойнство. Това е много мъдро. Вместо това аз изпитвам желание и копнеж да се справя с тези слабости, да ги ликвидирам, а това е невъзможно – все едно да ликвидирам себе си. И дори си признавам, че се смаях и засрамих от себе си, как до сега винаги съм опитвал да прикрия тези слабости и да се срамувам от тях, вместо да ги афиширам смело и да се гордея с това което съм. По принцип съм горд със себе си, най-вече с успехите и резултатите си, но пък не е лъжа, че се срамувам от прекалената си изнеженост, мекушавост и липсата на мъжественост във формата и на мъжкарско поведение. Все пак аз знам, че съм добър човек, човек, чието поведение, държание, възпитание и успехи би следвало да бъдат за пример на останалите, а не повод за подигравки, или унижение. И явно трябва да си „изровя главата от пясъка”, да бъда смел в това което съм, и само така бих успял да бъда за пример и да се чувствам добре. А и в крайна сметка жена ми, поне за сега ме обича такъв какъвто съм, нежен и мил, и не веднъж ми е казвала и показвала, че точно моята деликатност и нежност са нещо което много харесва в мен, че се радва, че съм пълна противоположност на повечето арогантни и груби мъже. Това винаги ми е харесвало и ме е успокоявало, давало ми е увереност в нейната любов, но пък и винаги съм се опасявал, че може да я изгубя някой ден заради слабостите ми, а аз много я обичам и ме е страх този ден да не дойде. Все пак от описанието ми си личи, че съм доста по-изнежен от обичайното за един мъж, страхлив съм, слаб и кекав, неща, които много жени не харесват и може и на моята жена да и омръзне да съм само нежен и само нежен и само нежен.
И сега относно голямата ценност, която ми донесе изречението Ви „Сега е ред и ти да се научиш да обичаш себе си” и по-скоро размислите ми относно това изречение ( все пак, аз не само чета коментарите, но и размишлявам върху тях, особено, когато са на място и качествени, като Вашите ): Аз ще уточня, че това да обичам себе си по принцип е факт, обичам себе си, наистина, дори се обожавам, но не обичам факта, че „другите” не ме обичат и ме е страх, че и жена ми може да спре да ме обича, понеже тя от една страна е с мен, но от друга е обградена точно от някои от тези „другите” ( като сестра и, нейния мъж, разни колежки и всякакви други недоброжелателни личности, които с мнението си може и да надделеят и да променят чувствата и ). И в тон на това, което малко преди изречението „Сега е ред и ти да се научиш да обичаш себе си” споменахте в коментара си, бих променил това изречение, като кажа „ Сега е ред да научиш „другите” да те обичат”. И думичката „другите” е в кавички, защото в нея събирам тези, които не ме харесват, има и такива, които ме харесват, но те не са в „другите”. Та точно това никога не съм правил – да се опитам да накарам „другите” да ме харесат, или поне да ме уважават, като ги накарам да погледнат под друг ъгъл, както се изразихте и да оценят положителното. Нямате си представа, колко полезна се оказахте за мен с тази идея, да не съм „пас” спрямо „другите”, а да играя на „всичко коз” ………… А аз имам козове :)))). Това, разбира се, тепърва предстои под формата на действия, които дори още не знам какви точно ще бъдат от моя страна, но стратегията е ясна и тя е: СЛАБОСТИТЕ МИ ДА БЪДАТ ОРЪЖИЕ В НЕЖНИТЕ МИ РЪЦЕ.
И като заключение, ще призная, че вече не се срамувам толкова от „изнеженото конте”, което съм, ами вече се срамувам ( Вие ме накарахте ) от неразбирането и неосъзнаването на силата, която „изнеженото конте” носи в себе си и се срамувам от неспособността ми до момента да използвам тази сила срещу „другите”. Всичко е в мен и ще се опитам да използвам силата. Обещавам Ви!
Това е за сега, мила Лейди ( лейди, защото, не знам госпожо, или госпожице е подходящото обръщение към Вас, а и е изискано и подходящо към Вас обръщение ). И наистина съм Ви много благодарен за себеотдаването, подкрепата и доброто възпитание, които демонстрирахте, и най-вече за добрите Ви съвети. Комуникацията с Вас бе удоволствие за мен!
С благодарности и уважение: Милен.

16.   Облеклото в твоя случай не смятам, че е чак такъв проблем. Всеки си има стил на обличане и никой няма право да му държи сметка. Нито пък това, че използваш козметика. Моя приятел е точно твоята противоположност- по-небрежен и грубоват, мускулест мачо, типичния "мъжкар" пък пак си използва крем за ръце и лице, понякога и моята маска :))
Както и сам разбираш проблемът ти идва от поведението и безхарактерието ти. Според мен трябва да имаш повече самочувствие и да се държиш по-самоуверено. Много, много не взимай на сериозно какво говорят другите, знам, че е дразнещо, но да не ти пука. Ако от вътре се харесваш, ще го излъчваш и на вън. А тогава хората ще спрат да приказват. Внимавай само да не дойде ден, в който на жена ти да й се прииска да Мъж до себе си, научи се да бъдеш по-"твърд".

17.   Най-после една интелигентно издържана изповед. Изчетох всички коментари и това, което бих добавила е: другите ще те заобичат, когато прозрат твоята самоувереност и осъзнаят факта, че ти се обичаш. Казваш, че се обожаваш. Не го изразявай тогава само на материално ниво - външен вид, а на емоционално. Само така можеш да промениш гледната точка на повечето (не всички! ) хора.
Стигнал си до прекрасни изводи! Въведи в действие плана си, започни да изтъкваш положителното в себе си и ти обещавам, че след време промяната ще се забележи и на нива, на които не си очаквал. Ще започнеш да се държиш много по-мъжки, защото самочувствието ти ще е по-голямо.
А фитнеса горещо препоръчвам, не за друго, а защото спорт всеки му е нужен, за да е здрав. А ти нали искаш да си здрав и дълги години до жената, която обичаш :)
Сърдечни поздрави!

18.   От автораБлагодаря Номер 17 :))

19.   Трябва ли аз да казвам, че това е очевидна гавра с персона тип Денди.

20.   Е аз съм "денди" само в смисъла на това понятие, като най-близкия синоним е точно „изнежено конте”, но не съм Денди в смисъл не съм Люомир Милчев (май така се казва известната персона с това прозвище) и не се стремя към гавра с него. Дори го уважавам, защото той смело афишира своята деликатност на контешкия си афинитет и дори получава популярност от това. Аз съм „скрита лимонка” в това отношение и не смея да се афиширам публично, но съм същия изнежен джентълмен като него. Пак казвам, уважавам персоната му и определено това не е гавра с него. Нелепо грешите с тази асоциация. Асоциацията е правилна, но извода Ви е грешен.