Страх и болка!
преди: 12 години, 8 месеца, прочетена 2137 пъти
Всичко започна със смъртта на първия братовчед на баща ми, който аз много оважавах! 54г. След него почина братовчед ми който много обичах и ми е много мъчно, че умря по този начин /прегазен на пешеходна пътека/30г... , но това съвсем не е всичко. Няколко месеца след него почнина баба ми, а след още няколко и дядо ми 67г.

Загубих всички тези скъпи за мен хора само в рамките на половин година и имам чувството, че ще полудея от мъка! След всичко това се плаша от всичко... от телефона когато звънне късно вечер, от по силните щумове, от крясъците. Не мога да спя защото мисля само за това.. , защото всичко ми е пред очите, а и ме е страх да не загубя най- ценните хора който ми останаха. Не мисля, че можете да ми помогнете, но все пак се радвам, че споделих с вас! :)

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 12 години, 8 месеца hash: 083a6ad688

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Не се измъчвай напразно те не биха искали ти да страдаш. Ако и ти беше на тяхно мяста не би искала хората които обичаш да плачат, нали? А и те со отишли на по хубаво място поне няма да се мъчат в тоя гаден свят! Ако искаш да се свържеш с тях намери човек който ковори с мъртвите, чувала съм за истенски случай за хора които чрез гледачки са се свързвали с мъртви, ако някой има такава дарба може да ти помогне да се свържиш с тях!

 

...

преди: 12 години, 8 месеца hash: e546e76c0a

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Номер 1 хубаво започна с необоснованите от всяка гледна точка притеснения на автора, но накрая се осра с тия гледачки. Авторе, всички рано или късно губим скъпите си хора или те на с губят. Това си е нормално за живота.

 

...

преди: 12 години, 8 месеца hash: 53a7a7f7ec

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Здравей, мога да предположа как се чувстваш, аз загубих 3-ма скъпи за мен хора. Първо почина баба ми, на следващата година дядо ми, а на следващата баща ми. Това се случи в последствие от 3години. Нямам други роднини освен майка ми и брат ми, сами сме и ни е мн трудно. Когато починаха баба и дядо бях мн тъжна, но когато се случи това с татко.... неможе да се опише болката, и знаеш ли-така е ---никой не може да ти помогне, нито на мен-сама трябва да се бориш, трябва да си силна заради другите около теб! Не можеш-нямаш право да си позволиш лукса да нараняваш другите хора които те обичат, а по-голяма болка от тази да гледаш как твой любим човек страда-няма! Аз все още не съм на себе си, на 22 год съм а мн пъти съм пожелавала смъртта, защото няма смисъл да живея без баща си, страхувамм се как ще се справя, но винаги едно нещо сякаш ме крепи-заради баща ми си струва да умра, а заради майка ми и брат ми да живея-ти кажи кое е по-силно :(

 

...

горе^

преди: 12 години, 8 месеца hash: 86e30a42c2

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Добреее... Имал/а си свойте преживявания, не е време да униваш :) Вярно е, че когато видим нещо трогателно и тъжно при друг, ни е лесно да кажем, бъди силен/силна, защото не ни се случва на нас. Е, случаят не е баш такъв и аз съм съпреживявал загуби подобни на твойте! ... Мислиш си, никога няма да ми се случи същото като при другите, но ето идва ден и усещаш болката!!! Какво следва, питаш се? Виж... живота продължава :) Не е чак изненада, раждаме се, живеем и... телата ни не са вечни! ... Приемаш тежко обстоятелствата защото за теб е като поредица, верига от злополучия, които ако бяха станали с промеждутък помежду си, щеше да го приемеш малко по-леко! Чувстваш се, сам/а! ... И с един страх, какво ще става с теб! ... Но питаш ли каквa е поуката от всичко което се е случило? :) Ооо, да, има поука, .. живота е кратък, живeй го колкото се може по-добре, и по-щастливо, защото което е днес, не е гаранция, че и утре ще го бъде. Живей, докато можеш =) Иии... за тази цел, не изпадай в загуба на време по-мисли! ... Действай и се наслаждавай, живота има хубави страни, но докато много милеем за миналото, губим времето в което сме можели да бъдем щастливи! Нали? Прави което искаш да направиш, казвай което искаш да кажеш, така че, никога да не съжаляваш, че си пропуснал/а възможност :) П. С. Който иска да ми зададе въпрос, или каже нещо. Може напълно АНОНИМНО да го направи на [НАРУШАВАНЕ НА ПРАВИЛАТА] :) Не е нужна регистрация. Гарантирам, ще има отговори. ~winterfire~

 

...

преди: 12 години, 8 месеца hash: da7b8dc8df

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Аз също преживях наскоро подобна болка... Но преди това да направя малко предистория, за да разберете за какво говоря. На 27 години съм, момиче/жена. Родена съм по-късно, татко беше на 75 годишна възраст (нека почива в мир! ), а мама е на 74 (навърши ги съвсем скоро. Да е жива и здрава! ). Тъй като съм късно родено дете, израснах доста глезено, главно от татко. Само да кажех "а" и веднага всичко ми се даваше. Той беше готов да даде живота си за мен, както и аз за него! Преди около 3 години го оперираха от рак на гръкляна (ще спестя подробности около лекарски грешки). За съжаление обаче го оперираха твърде късно (или некадърно) и ракът беше пуснал вече разсейки към белия дроб. Аз в момента не съм в БГ, учех до скоро в чужбина, завърших... Преди една година и половина за мен настъпи истински ад (татко отказваше да се храни, мама не можеше да се справи сама, а аз трябваше да пиша дипломна работа). Зарязах всичко и се прибрах, за да помагам на мама, или иначе казано, за да се грижа за тате. Намерих му кадърни лекари (което никак не е лесно в БГ, за съжаление), но не успяха и те да го спасят. Когато научих диагнозата (разсейки в белия дроб) целия свят ми се срина. Не смеех да кажа на мама, защото не бях сигурна как ще го понесе. Единствените хора, с които можех да споделя мъката си бяха най-добрата ми приятелка, моят приятел и майка му (Благодаря им, че бяха до мен в този момент!!! ) Понеже не сме от София, прибрах татко вкъщи при мама и се върнах в чужбина за известно време, за да си придвижа нещата около дипломната. През това време бях в постоянен контакт с мама... Знаех дето се вика всяка минута как се чувства татко (мама все още не знаеше какво му е. Прецених, че няма да и казвам, за да не се тревожи и тя). Само аз си знам какво ми беше през цялото това време... По едно време татко много се влоши и вече работата беше ясна на къде отива... Постоянно искаше да се прибирам, за да ме видел за последно и т. н. Всяка вечер плачех. Той беше и все още е човека, който най-много обичам и винаги ще обичам! Беше ме страх да го загубя! От друга страна исках да направя всичко възможно, за да му спестя мъките. (Който е гледал/ имал вкъщи болен от рак на белия дроб знае за какво говоря). Докато си подготвях нещата за дипломната трябваше да запазя самообладание, за да не си прецакам дипломата (на моят татко най-голямата мечта беша да завърша висшето си образование! За него това беше голяма гордост да има дъщеря студентка! ) и в същото време се чудех как да помогна на татко. Около 20 декември 2010 се прибрах в БГ за да празнувам Коледа. Татко почина на 22. 12. Понеже мама не беше на себе си от мъка, трябваше сама да организирам погребението му, да купувам ковчези и т. н. Никак не ми беше лесно, но дори и аз се изненадах от това как приех случващите се около мен неща. Бях наясно, че съм загубила много скъп за мен човек, но в същото време знаех коя му беше най-голямата мечта на моят татко -- да завърша! Върнах се в чужбина началото на януари месец, края на март трябваше вече да предавам дипломна. И аз не знам откъде ми дойде цялата сила, която вложих! Всички мои приятели около мен много ми се чудеха как се справям със ситуацията... Само аз си знам какво ми е било... Пиша дипломна и като ми омръзне да чета и пиша, плача за татко! Но после продължавам. Бях се заела с трудната задача да му изпълня мечтата, която не успях приживе! Успях! Когато завърших първата ми мисъл която ми мина през главата беше, татко дали ме вижда и дали знае, че съм завършила. Едва тогава, успяла да осъществя неговата мечта можех да се отдам на мъката си. От смъртта на татко бяха минали почти 6 месеца (защото след дипломната имах и държавни изпити). Не казвам, че болката беше отминала, но някак си бях претръпнала вече. Бях се примирила с мисълта, че татко вече ме гледа отгоре и ми помага оттам! И с тази идея живея и до днес! Мисълта, която ми даде сили да продължа напред беше "Татко не си е заминал! Заминало си е само тялото му, но душата му продължава да ме следва на всяка стъпка! И всеки път когато направя нещо, което на него не би му харесало, поглеждам към небето и му се извинявам. Това беше моят начин да се справя с толкова голямата загуба на най-скъпия за мен човек! И днес сещайки се за него, плача. Но не се оставям да падна духом, защото знам, че на него това няма да у се хареса и ще страда ако ме види да плача и да тъжа за него. И така аз продължавам да живея! Дано съм ти помогнала по някакъв начин! Бо

 

...