Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Където и да са ние няма да разберем докато не отидем там. По-добре не мисли много върху тези въпроси. Щом си все още сред нас значи имаш задачи на тази земя и по-добре се съсредоточи върху тях.

7.   Мога да ви разправя няколко случки и сънища по темата, но ще стане страшно дълго затова ще ви разправя само една много кракта случка.
Лято, гореща вечер и прозорците отворени колкото може широко. По едно време чувствам че въздуха около мен е враждебен и ме притиска и сякаш да ме затиска и души душата ми. Чувствам, че нещо се опитва да пе подтиска и по този начин да ме подчини. В съзнанието ми изниква и име - това на една старица от съседния блок. Тогава, по онова време, след като се случиха доста събития от този род, вярвах в усещанията си. Извиках и да престане като я нарекох по име. Е, престани, махай се и повече да не си посмяла да се връщаш насам. Чувството на притискане и подтискане и задушаване престана и то тутакси. На другия ден ми казаха, че съседката ми, старицата която споменах е починала предната вечер. И аз веднага си помислих, ето, това е било любопитния и дух е бил дошъл да се опитва да пе подтиска.
Рей, чувал ли си за института на Кубрат Томов?

8.   Скъпа Мегън, така и не разбрах от написаното от теб какъв е точно проблема - че не сънуваш близките си или че не можеш да се примириш със загубата им?

Както беше писал някой - има си причина хората от нашето минало да не са в нашето настояще. Родители, прародители - всичко е до време! Усилията на всички тези хора са били насочени към това - да те подготят теб за Родител, да бъдеш опора и учител на други. И не само това, ами и да ги подготвиш да бъдат самостоятелни и да не страдат за теб, когато ти се оттеглиш. Недей да обезсмисляш труда на предците си.

Традиционни психолози няма да ти помогнат - можеш да си помогнеш единствено ти, като съсредоточиш жизнената си/менталната си енергия в посока на ускорено духовно развитие, със или без напътствията на опитен терапевт.

№3, разсъжденията ти са добри - и моите бяха такива, докато се осланяха единствено на видимото, измеримито, количественото и въобще - на сетивните възприятия. Когато обаче задълбаеш сериозно в опознаването на света, и особено в менталните му аспекти, то тогава този модел започва да става все по-неадекватен и следователно - трябва да бъде подменен. Уверявам ви (базирано на личен, преживелищен опит) - живот след "смъттра" не само има, ами съществуването ни тук, в тази "жива" форма е изключително кратковременно и абсолютно ограничено във всяко едно отношение! Можем да си го представим образно като периода от зачатието до раждането, което ембрионът възприема като свой "живот" и изобщо не му се вярва, че ще има "нещо" след като се роди. Също така си казва, че "никой не се е върнал от там, че да разкаже".

№7, не само съм чувал за института, но имам и много ценни познанства от там. Закриха го, да - не само по финансови причини и заради това, че г-н Томов взе твърде много да набляга на собственото си его, ами най-вече, защото обществото ни все още е много незряло за съществуването на подобен род оганизации - все едно да обясняваш на таралежите как се строят космически кораби.

Сара и №7 - ще е интересно за автора да разкажете.

№6 е прав/а - ако не вярвате, нямате съответните преживявания, и не се интересувате от подобни неща, по-добре изобщо не се занимавайте и не мислете за тях - гледайте си живота и се концентрирайте върху текущите си задачи. Има време - ще разберете всичко. И аз бях потресен какви ги вършат "големите", когато като дете намерих стартелно скритата книга "Мъжът и жената интимно" на родителите си. После, разбира се, всичко си дойде на мястото. Така че - не го мислете много-много какви ги вършат "умрелите" :)

Ray

9.   Номер 2, много интересно преживяване имаш.
Със сигурност повечето души на умрелите се отправят на някъде. Някои остават блокирни тук за сужаление а някои по обратния път на еволюцията деградират до степен на пълното им раздраждане. Всичко зависи от развитието или деградацията на душата. Няма нищо вечно, всичко търпи някакви промени. Всеки дух отива на определеното ниво, което е достигнал чрез духовното си развитие приживе. Пияници, престъпници, завистливи и злобни хора не са на едно място с добрите и духовните хора. Всчко във вселената ена пластове и в живота след смъртта всеки заема полагащото му се място според развитието си.
Живота който получаваме тук на тази планета е избран от нас иродителите семейството са иззбрани от нас според това, в кое семейство ще има най добри условия душата да научи уроците, от които има нужда.
След смъртта, в зависимост от това, колко добри ученици сме били, ние заемаме полагащото ни се място. За това едни отиват в рая, други в ада.

10.   Боледувах от пневмония, температурата беше причина да спя денонощно, не се хранех. Сънувах дядо ми, който беше починал преди 2 години. Беше дошъл в нас и когато си тръгна аз излязох с него да го изпратя. Вървях с него, след което той ми каза да се прибирам вече, но да мина по един път, нарече го с име, което чух за пръв път. Следващия ден се почувствах много добре, температурата ми спадна, оздравях. Разказах съня на майка ми, която е негова дъщеря и тя беше изумена от това, че по този начин са наричали път в тяхното село, където са живели. Рей, въпрос към теб, ако може. Чета книгите на Д-р Майкъл Нютон, в коментарите си ги споменаваш. Не е ли скучно там, където отиват душите?

11.   №10, здравей - чак сега прочетох коментара ти.
Ами как да ти кажа - дали е скучно или не е въпрос на гледната ти точка или по-точно на степента ти на духовно развитие. Всъщност там е истинския свят, а тук идваме като за една дрямка - в доста несъзнателно състояние. Само че този истински свят е ментален, не е материален, не е толкова крещящ, осезателен и директен. Физическите усещания са много брутални, менталните са много фини. Това за едни е предимство, за други - недостатък. С това примерно си обяснявам увлечението на някои хора по БДСМ - това са души силно зажаднели за брутални физически усещания, нещо като да прекаляваш със солта и пипера в гозбата.

Иначе душите изобщо не бездействат в духовния свят - почиват си и се регенерират ако им е нужно, анализират предишните си животи, ходят на училище, усвояват разни енергийни умения, занимават се по групи, разиграват сцени от бъдещите си животи и се учат да се разпознават в телесна форма (иначе няма да се получи скечът!). За съжаление няма човек, който да си припомни абсолютно всичко това под хипноза (а може би не му се и позволява), та сме принудени да сглобяваме пъзела парченце по парченце, като на всяка стъпка верифицираме и обявяваме повтарящите се неколкократно фрагменти за достоверни. Нещо като да сглобиш оригиналната ДНК на един отдавна изчезнал организъм по останките от ДНК в няколкостотин частично оцелели фрагмента.

Твоят случай също е интересен. Успех с четенето!

Ray

12.   Здравейте! Съжалявам, че ще поспамя в темата но имам въпрос към Ray. От няколко месеца насам, почти година, всяка ситуация в която попадна(дори да е нещо незначително) и след около 5-10 минути ми се струва, че и преди съм го правила, но по-скоро в предишен живот... Не е дежа вю, както повечето хора ще кажат. Просто имам чувството, че в предишния си живот това нещо съм го правила. Та възможно ли е, човек да си спомни предишния си живот? Според мен предишния ми живот не е бил по-различен от сега, живяла съм по същият начин със същите ми роднини, близки, родители... аз съм си аз. Само че много често се случва да не кажа почти всеки ден... всяка ситуация в която попадна да ми се струва позната или очаквана. Имам чувството, че правя същите грешки както преди и за това "ми се напомня" какви съм ги вършила преди. Сжалявам за объркания си пост, ама ми се струва странно... Надявам се да прочетеш поста ми и да го коментираш.

13.   здравейте, аз не вярвам особено на живота след смъртта, но в течение на обстоятелствата сам склонна да вярвам доста. живея в италия, от година имам син, който кръстихме на баща ми петър, той много се радваше и чакаше с нетърпение да се приберем през август. за съжаление единствената му мечта не се сбъдна, почина внезапно сега през юли. тръгнахме веднаха с колата, на ферибота и през гърция. баща ми беше музикант и заварчик в тец марица исток 2 и преживе на шега казваше че иска да го изпратим с музика, когато почине. та, на път през гърция отбихме в едно селце до един бар ресторант да поискам топла вода за млякото на малкия. влизаме вътре и... ни посреща оркестър който свиреше и пееше страхотно, за момент изпитах чувство за грях, но си спомних за желанието на татко. потеглихме за бг. минахме границата и насред пустоща в тъмнината съпругат ми реши за момент да си починем отворих вратата на колата и... музика, чуваше се от много далеко, ту тихо ту по силно на вълни, затворих и мъжа ми потегли бързо. беше вече два и половина бяхме уморени и решихме да отбием пак и да поспим, имахме малко време да стигнем по обед за погребението, чакаха ни около 500 км. до нас. след два часа се събуждаме, сменихме се с мъжа. вече беше около 9 сутринта ние бяхме вече по магистрала до чирпан.. както караме и нещо изтряска и се разхлопа под колата, падна гърнето, но продължихме. Стрелката на горивото взе да пада много бързо а от чирпан до карнобат няма бензиностанция. Видяхме табела за такава, на която да пише след 15км. в дясно, на самата отбивка с големи букви пишеше също... тец марица изток 2(мястото, където тате работи 40 год. ), заредихме, попитахме работника там дали няма някои майстор да ни оправи гърнето, а беше неделя, а и минаваше десет часа, тогава започнах да плача и мислех че няма да стигнем навреме ако попаднем на някоя по сериозна дупка и се откачи всичко, а баща ни ни чакаше, в един часа бе погребението. тогава човекът на бензиностанцията каза, че след 5 мин. ще дойде механик. заведе ни до канала у дома си и.... гледах с чудо огнените пръски и как този млад заварчик заваряше счупеното гърне, тогава вече си казах че тате е с нас, и че това е той, този който ни помага и казва, че ни следва през целия дълъг път. попитах съпруга ми дали не полудявам и дали не си правя грешни асозиации, но и той се просълзи и каза че татко е с наистина с нас и че всичко води до него. Пристигнахме час и половина преди погребението, помолих баща ми за прошка, за дето не успяхме да го запознаем на живо с единствения му внук, но знам вътрешно, че ми е простил, защото усетихме неговата помощ и неговата сила. дано не съм отегчила никой от този разказ. нямам никакви познания за живота след смъртта, но ако някой има да сподели какво мисли за нашето пътуване. благодаря

14.   С мен пък никой от починалите ми роднини не се е свързвал, явно не си струва усилието.

15.   До#12, Аз също съм изпитвал това чувсъво, много пъти съм усещал, че някой неща, които са ми се случили, сякш някога съм ги преживял, мисля че това е така защото всеки преди да се роди, вижда животът си като на кино лента, после всичко се изтрива за да може да се изпълни съдбата му, но понякога подсъзнанието ни подсказва че всичко е предварително режисирано. Същото се случва и когато умрем, отново виждаме животът си като на филм. СТЕНЛИ

16.   №3 не успях да разбера значението на някой от думите, който си използвала в коментара си, но няма да се съглася с теб. Живот след смъртта има. Казваш, че сънуваме близките си, защото много мислим за тях - не е вярно. По твоята логика когато дядо ми (Бог да го прости) почина трябваше всяка вечер да го сънувам, защото той постоянно беше в главата ми не минаваше и ден, в който да не си помисля за него.

Да има живот след смъртта ще дам пример със мен. Бях на 13 когато дядо ми почина (лека му пръст). Дълго време не можах да го преодолея постоянно се питах дали той е добре дали е на по-добро място, но така и не го сънувах. След една година на 25 декември - Коледа го сънувах. Тогава болката ми беше много по-малка. Той ми се яви в съня и каза, че е добре, че ще се грижи за мен майка ми и баща ми и, че не е просто под земята. От тогава малко се уплаших ходих на гледачки за да ме свържат с него исках да го сънувам всяка вечер за да знам как е. Разказах на баща ми и той каза, че е нормално да се интересувам от него. Все пак бяхме близки. Той ме научи и на български (баба е българка, а той наполовина иначе аз съм руснак по принцип). Когато навърших 16 години се запознах с синът на руския генерал - Алексей. Стана случайно. Аз живеех тогава в Екатеринбург, но се наложи да се преместим тогава в Москва. Бях се загубил по улиците аз изобщо не познавах града и трудно свикнах. Така съвсем случайно се срещнахме. Отначало не ми каза какъв е просто ме поканиха с баща му у тях. Направи ми впечатление, че са с униформи предположих, че са военни, а не генерали. Беше ми неудобно отначало, но нещо ме накара да им повярвам качихме се в колата им и ни откараха в къщата им. И о Боже беше толкова голяма навсякъде прислужници и икономи колко искаш. Попитаха ме от къде съм съпругата на генерала - Анна (генерала е Владимир) се интересува доста. Запознах се с дъщерите му (5 деца са 4 момичета и 1 момче) и така. Скоро ми признаха, че са генералското семейство и че са се прибирали от командировка. Оказа се, че с Алексей сме връстници. Поискаха номера на баща ми аз им го дадох. И те му се обадиха казаха да не се притесняват за мен, че съм добре и ще ме върнат след малко. Постоях у тях, но заваля нямаше как да се прибера и говоря наистина доста силно водата стигаше до коленете ми. Предложиха ми те да спя у тях тази нощ нямаше как да се съглася обаче. Беше толкова неудобно. Те потърсиха в указателя името на баща ми успяха да открият улицата ни. Оказа се, че живеем на няколко преки от тях (през две улици). Казаха, че ще ме изпратят, защото заради дъжда колата не може да върви много и да дойдат да ме изчакат казаха му и къде, но не помня. Генерал Владимир и синът му Алексей пожелаха да дойдат с мен за да не съм сам с шофиора (не знам дали написах правилно думата). Когато отидохме до уговореното място видяхме татко, че е припаднал на един тротоар. Хвана ме страх. Те го качиха в колата бавно, но все пак успяхме да отидем до болницата. Започнах да си мисля, че ще изгубя и него. След около час когато дъждът намаля дойде майка ми. в болницата. Бяха го приели по спешност. Те ни предложиха да го прегледат техните лични лекари, но майка ми отказа беше и неудобно да приеме все пак ги извикаха. Не можех да повярвам, че баща ми е тръгнал пеша в това мокро време. Казахме им, ако искат да тръгват, но те пожелаха да останат. Изведнъж ме заболя главата. Лекарите от болницата казаха, че е нормално, но все пак ме настаниха в една от свободните стай за да си почина за малко. Казаха ми като ми мине главата да дойда дадоха ми и хапче. Легнах на леглото и без да искам явно съм заспал. Тогава пак го сънувах. Беше той усмихнат както винаги. Облечен в бяло и сиво. Той просто направи няколко крачки (държеше и арфа в ръцете си) и каза следното цитирам на български не на руски: "Всичко ще бъде наред". След като се събудих видях, че Алексей е до мен. Той ме попита дали съм добре аз казах да след което питах от колко време спя, а той каза, че към 30-35 минути и че дошъл да ме види. Пет минути стояхме и си говорехме. След като вече не ме болеше толкова главата станахме и излязохме. Лекарите, който генерал Владимир беше викнал бяха дошли и все още преглеждаха татко. Щом излязоха казаха само, че вече е в съзнание и спи трябвало да се събуди след малко. Така и стана от тогава вече знам, че макар и не материално дядо пак е до мен в трудните ми моменти и, че той пак се оказа прав за всичко както винаги. Сега кажете как да няма живот след смъртта?

17.   №12 и №15, разбира се, че нещата, които ги умеем сме ги правили и в предишния си, и в по-предишните си животи. Точно затова ги и умеем - защото сме ги практикували много. Това са естествени склонности на душата ни - таланти, ако щете. При Вас, №12, обаче най-вероятно става въпрос за нещо друго, понеже рядко съвсем същите Ви близки и роднини участват в два последователни живота, и то в съвсем една и съща форма (т.е. който е бил мъж/жена и сега да е мъж/жена, който е бил по-малък от вас - и сега да е по-малък и т.н.). Преди душата да се въплъти в човешко тяло, ти и духовната ти група играете нещо като театър - репетиция за това, което ще правите на Земята като хора. Учите се как да се разпознавате (затова и придобивате по-човешки черти, доколкото е възможно в енергийна форма), разигравате сценките, скечовете... След това, разбира се - след раждането и до около 7-мата година се налага амнезия кои сте всъщност и откъде сте, над тази амнезия трябва да "изплуват" само откъслечни спомени кой-кой е и разни други такива знаци, като например - "да се влюбиш от пръв поглед" в човешкото въплъшение на душата-партньор, която трябва да го играе твой съпруг в настоящия живот. Най-вероятно при Вас обаче тази амнезия не е толкова пълна, или поне се "пробива" при по-широк кръг от обстоятелства, отколкото е обикновено. Затова и имате чувството, че всичко си е "по старо му" - с близките и роднините. Това обаче не е спомен от минал живот, а спомен от разиграваните сценки в Духовния свят отпреди да се родите...

18.   Искам да попитам по повод сънуването на починали близки.. и връзката на "частиците от енергията/ духа/ душата, останали в духовния свят" с нас. Четох в книгата на М. Нютон за това.
Това, което ме провокира да пиша и въобще да вникна и задълбая толкова дълбоко на тази тематика (включително да чета книги) е, че много скъп за мен човек си отиде преди два месеца. Който много много силно обичах. Още при първото ни виждане, аз "знаех" за огромното значение, което ще има той в моя живот. Винаги съм го възприемала като усещане, шесто чувство, но вероятно става въпрос именно за това знание, за което говори професор Нютон. Пътищата ни поеха в последствие в различни посоки.
Никога не го бях сънувала. Допреди няколко месеца. По-скоро - месец преди смъртта му. Тя беше неочаквана. В съня аз бях на гости в дома му (той живее в друг отдалечен град), бях канена, но като цяло нямах контакт с останалите хора, а само с него. След събуждането бях изненадана и помня че си зададох въпроса няколко пъти - "изобщо каква е причината да сънувам това, аз да съм там, та той си има семейство.. " Не обърнах внимание на съня и той се повтори след няколко дни. И отново махнах с ръка с идеята, че е просто вътрешно желание.

Питането ми е - смятате ли, че частиците отделена енергия, останала в духовния свят (докато все още човек е жив), по този начин осъществяват връзка с нас, вероятно с идеята да ни предупредят?

19.   Не, не са на по-добро място, защото са мъртви. Когато човек умре, умира и съзнанието му. Прераждане няма, нито задгробен живот. Това са просто красиви нещица, на които хората си държат, за да не се чувстват кофти от смъртта.

20.   До 19

Точното защото си мъртъв, си на по-хубаво "място". Когато те има, ти си имаш своите тревоги, притеснения, борби, зависим си от куп неща - въздух, храна, вода, общество и т. н. А "там" си свободен, защото те няма, не се бориш, а и няма за какво да се бориш, защото не се нуждаеш от нищо, все едно имаш всичко. Когато те няма, си независим, нямаш тревоги, нямаш нищо, дори и дните ти не са преброени, защото просто те няма и няма какво да свърши, т. е. дори и времето и пространството не могат да те ограничат, ти дори не СИ, просто те няма, просто НЕ СИ, ставаш едно напълно свободно нищо. т. е. дори и битието не те ограничава. От това по-голямо блаженство има ли? Уви животът не е блаженство, той е само урока, който трябва да научим, за да стигнем до блаженството.

21.   до 20 от 19:

Забравяш и "малката" подробност, че когато "не си", не можеш и да изпиташ блаженство, просто защото не можеш да изпитваш чувства. Ти придаваш смисъл на смъртта през своя субективен поглед на жив човек. Дори ти имаш инстинкт за самосъхранение, щом си още жив.

За мен, като жив човек, смъртта има една функция и тя е да ми напомни, че някога ще ме сполети. Но не само мен, а всички. Тя е единственото сигурно нещо на този свят (дори данъците не са) :)

22.   до 21

няма да споря, защото така или иначе може и никога да не разберем всъщност кой е прав, може и двамата да сме прави, може и нито единия, а може и само единия. И твоето мнение, и моето не са нищо повече от мнения и предположения. А каква е истината, един Бог знае, без значение ти или аз какво мислим за истина и какво предполагаме.

ПС: блаженството не предполага наличие на чувства. Точно обратното - чувствата създават пречка за хармония и блаженство. Блаженството във философския смисъл не е чувство, а състояние, състояние, при което няма динамика, следователно няма конфликт, т. е. състояние на небитие.

23.   Знаеш ли и на мен баба и дядо много ми липсват, но съм ги сънувала само веднъж. Баба си отиде няколко години преди дядо, обаче нея не я сънувах преди и дядо да си отиде. Беше много странен съм, видях ги като деца! Баба ми и дядо ми се познават още от деца и разбира се баба ми много ми е разправяла за това време и в съня си аз ги видях като деца. От една страна ми стана тъжно, че ги няма, но от друга се успокоих, защото с този сън сякаш знаех, че са заедно, че са добре и вече никой нищо не го боли и не страдат (баба ми също почина от рак и беше ужасно). След този сън никога не ги сънувах отново, но някак си знам, че са с мен. Дали ме виждат, нямам идея, обаче чувствам любовта им около мен и когато съм най-тъжна им говоря. Надявам се ме чуват и знаят колко много, много ми липсват и колко много ги обичам. Така, че надявам се и ти да чувстваш същото, а именно, че хората, които обичаш, а са си отишли, са добре и са щастливи там някъде.

24.   Не е правилно да се казва че отиват на по - добро място. Все пак никой не може да знае какво се случва. Дори съм си мислил, че дори те не умират, а просто не чувстват не дишат и такива глупости, е за мен това е реалноста, разбира се не може да се докаже нищо. Но как ви звучи 'умира'. Какво значи това за вас... Душата му лети, глупости и глупости... Казвам го в рамките на шегата де... Но е трудно да си го представя... Колкото до сънищата, не мисля, че са нещо свързано с нещо, а просто случайност, не бих казал че са послание, а просто момент във който спим, и си представяме разни неща, то е все едно да си го представиш но когато спиш е по - реално. Сънищата междудругото траят 14-15 секунди, но ни се струва доста повече. Разбира се всичко го предполагам. Не започвайте, че си измислям, че нямам идея какво изобщо е, споменавам гледната си точка... Както искате ме разбирайте ;)

25.   Здравейте,
Интересна дискуся сте заформили. Бих искала и аз да се присъединя, като споделя моя сън от вчера сутринта..
Дядо ми почина преди близо 11 години. Беше внезапно, както винаги е искал. Не го бях виждала от 2-3 месеца, което допълнително засили шока от новината, макар и аз, и майка ми (той е нейн баща) да чувствахме, че нещо се случва. Когато телефонът звънна за първи път, ни уведомиха, че е в болница, а при второто позвъняване знаехме, че е починал. Странното тогава е, че когато е издъхнал, аз изведнъж сякаш забравих тревогата си и се смях, беше ми леко до звъна на телефона.. Преживахме тежко загубата, като през първите месеци го сънувах няколко пъти. Терзаех се, че не бях успяла да си взема сбогом и да му кажа колко много го обичам, както и че винаги ще бъде в мислите ми. 11 години по-късно се сещам за него понякога често, понякога през по-дълги периоди. И да се върна на вчерашния сън.. Сутринта скоро след като станах, си легнах отново, тъй като бях много уморена от изминалата седмица. По време на второ спане сънувах толкова реалистично (през последните 2-3 години изключително рядко помня сънищата си), че на моменти сякаш си повтарях, че преди малко заспах отново и това е сън. Въпреки това усещането беше много, много живо, сякаш се случва така, както пиша разказа си сега. За съжаление скоро, след като ме събудиха, забравих детайлите. Помня, че с най-най-близките ми (майка ми, баща ми, баба ми, сестра ми и приятеля ми) се бяхме събрали, май така и не разбрах къде, като сред нас беше и дядо ми. Аз бях втрещена и не можех нито да помръдна, нито да кажа каквото и да е било. Просто гледах сестра ми как си говори с него, как се смеят и не можех да повярвам на очите си. Та нали целунах леденото му чело за последн път, преди близо цели 11 години!! Как така сега е тук?? ... По едно време дядо ми ме попита не се ли радвам да го видя, след което се прегърнахме и аз избухнах в сълзи. Просто не можех да се спра. Сълзите бяха и в съня, и на яве (макар не толкова много и не с глас, както в съня). Отново не можех да кажа нищо, или просто не помня да казах нещо. Единствено го прегръщах и плачех. Струва ми се, че ми каза нещо като "Знам. Всичко е.. " или "... ще е наред! Всичко е както трябва. " Минута след това в спалнята влезна приятелят ми и се събудих. Въпреки многото рев сънят ми не носеше тягостно чувство. Бях толкова щастлива да го видя. Той изглеждаше много щастлив и кипящ от енергия, какъвто винаги е бил!! Сякаш излъчваше светлина и радост. В сънят ми той не беше сякаш никога на си е отивал от този свят, а все едно ни е дошъл на гости. Това "знам" така и не съм сигурна какво означава. Дали не беше, че разбира объркването и да ми потвърждаваше, че той е дошъл за малко, че наистина го няма... Така и не разбрах. А колкото повече време минава, толкова съм по-несигурна правилно ли помня какво ми е казал..
За съжаление нямам никакви познания по отношение на това какво се случва с нас, след като си отидем от този свят и изобщо случва ли се нещо. Та нали сме енергия.. И с удоволствие ще прочета препоръчаните в началото книги. Би ми било интересно да чуя мнението ви за споделения сън. Значи ли изобщо нещо или подсъзнанието ми си наглася неща, каквито ми се иска да се случат.. Да, може би няма задгробен живот. Да, дядо ми ми липсва много и искам да е част от живота ми всеки ден. Споделям това, за тези, които смятат за неоходимо да ми го обяснят, та да знаят, че съм наясно с чувствата си.
Благодаря предварително на всеки, който би си споделил мнението.
Ди

26.   Сънувах всички мои починали близки в един сън и единственото, което ми казаха беше "всички сме добре". Не се и съмнявам в това.
Все пак всички ние, както и нашите мисли и спомени и тела и всичко останало сме изградени от "звезден прах". Нищо друго. Всички сме едно и всичко е едно. Ние сме част от природата. Дали живи в сегашния смисъл на думата или не, ние сме част от цялото. Рано или късно, представете си, пак ще сме мислещи същества. Примерно, ако лотарията се разиграва безкрайно дълъг период, няма ли някой ден да се повторят числата? Колкото и да е малка вероятността? Та някой ден природата пак ще се нуждае от нас. Рано или късно. Това го приемете като научна теза. Всичко се повтаря. Големия взрив и т. н. Времето е безкрайно... иначе нямаше да сме тук. И пак ще бъдем тук.

27.   Здравейте! Някъде по-горе четох, че най-доброто тълкуване на сън е интуитивното усещане на сънуващия. Тъй като премислях няколко пъти съня си, въпреки интуицията ми се струва, че греша. Бих искала да споделя сън, който сънувах на петия ден след загубата на човек, който обичах невероятно много. И ако е възможно да споделите с мен мнението си за тълкуването му. И така - в сънят ми дойде моят скъп и любим. Бяхме в банята и се къпехме. Беше тъмно, но имаше светлина колкото от блещукането на свещ. По-точно аз бях приключила и излизах от банята, а той остана още под душа. В съседство беше открехната вратата на спалнята, в която беше брат му. Не го видях, но знаех, че е там и исках да говоря нещо с него. Не знам какво точно, но по-скоро трябваше да е молба. Тогава моя приятел изпод душа ми каза "Не ходи там! " Звучеше като гордост да не се молиме на никого, особено на него. Започна спор между нас като аз казвах нещо от рода на това "Аз знам какво да правя". Той се опитваше да отвори вратата на банята, за да ме вижда добре докато говори или да ме върне вътре, за да не се чува какво говорим. Аз обаче я затварях обратно и с учудване установих, че съм доста по-силна физически от него. При последното отваряне той вече звучеше ядосано и повишавайки тон ми казваше "Ти чуваш ли какво ти казвам! ". Спомням си, че гледах към открехнатата врата на брат му през рамо и от нея струеше приглушена дневна светлина. Има особеност - моя приятел беше в отвратителни отношения със семейството си (майка и брат) до последно. Не го и изпратиха и в последният му път тук на Земята както подобава за успокоение на душата му, и по начина по който той искаше, а на мен не позволиха каквато и да е намеса или мнение. Относно сънят ми в първия момент си помислих, че ми казва да не отивам към светлината, т. е към него. Причината за това е, че аз страдах изключително много и непрекъснато плачех и мислех за това, че някой ден ние ще сме отново заедно. В последствие се чудех дали не ми казва да не предприемам нищо, а аз исках да бъде опят макар и впоследствие. Ако ме разбирате - да не отива в светлината, а да си стои в тъмното.

28.   Здравейте! Искам да споделя с вас един мой сън, който беше втрещяващо верен..
Сънувам всичките си роднини в една изцяло бяла стая, стените бели, подът бял, а всачки присъстващи изцяло в черно. Говорех на всички, заразпитвах със слзи на очи, "Къде съм? Защо всички са в черно? " Едната ми баба посочи нанякъде ( не разбрах накъде понеже както казах всичко беше бяло ). Подлгледнах и видях братът на баба ми, който наричах "вуйчо" в ковчег, облечен в тъмносин костюм. Събудих се цялата изпотена и с температура. На средващият ден бях на погребение.. същите хора, същия костюм, същия човек - вуйчо ми :(.. Най-лошият ми кошмар..

29.   Да всеки човек като си отиде от тоя свят отива на по добро място. казано е че има ад, тука на земята е ада и ние сме грешници според протестанската църква и рай където отиват праведните души, а това са всички минали като стоянка от тук

30.   Много съжалявам за загубата на всички ви. И аз загубих моя баща твърде рано. А толкова ного ми липсва, все едно бизгубих част от мен. Просто живота ми се обърна наопъки.
След неговата смърт всичко върви на зле. Не знам какво да правя. Нямам никакви чувстра, даже не мога и да плача, нито да съчувствам. Все едно съм половин човек.
Много ви умолявам, да не се заблуждавате, че има друг живот след смъртта. Нямам доказателства, но съм обеден!
Просто си като заспал, сънуваш някакъв сън, черен екран и дотам, вече те няма. На нас ни се иска, да има........ ама реално няма как да има. С две думи, всичко е вятър работа.

31.   Майка ми почина скоро. Преди години ми каза, че е сънувала починалата ми баба и баба ми й казала, че ще дойде за нея в неделя. Майка ми тогава каза да знеш ще умра в неделя и действително след незнам колко години но в неделя преди две седмици умря.

32.   Здравейте, прочетох коментарите и настина ми стана много интересно. Дядо ми почина преди три дни, беше тежко болен и се очакваше, но се влоши и си отиде бързо... изключително тежко ми е, не мога да си представя как ще живея без него! За мен той беше повече от баща! Знаех, че е зле, но всеки ден отлагах посещението си при него, защото близките ми ми казаха, че е много отслабнал и не знаех как се понеса да го видя в това състояние. Освен това, отказвах да се сбогувам с него, надявах се, че въпреки всичко ще се подобри и ще имаме още извстно време заедно... но уви, оказа се, че време няма и един ден ми се обадиха и ми казаха, че той е починал. Никога няма да си простя факта, че не отидох да се сбогувам с него, но просто нямах сили. Баба ми ми каза, че той е питал за мен и е искал да се сбогува, но тя му е казала, че не съм в страната. Не ми се е обадила, защото знаеше, че го преживявам много тежко. Никога не бях ходила на погребение преди това и бях много притеснена от всичко. Преди да започне опелото дълго стоях пред вратата на църквата, събирайки сили да вляза и да го видя. Накрая събрах смелост и влязох, беше толкова страшна гледка, избухнах в сълзи, не можех да повярвам какво всъщност се случва. Малко след това се приближих до него, хванах го за ръката и пъхнах в джоба на сакото му писмо, което бях написала по-рано и чрез което исках да се сбогувам, казах му колко много го обичам и го помолих да ми прости. Всички плачеха, а изведнъж на мен ми стана някак по-леко, гледах го там и ме връхлетя едно чувство на спокойствие. Не мога да го опиша с думи, сякаш усетих, че той вече не беше там, това беше просто едно тяло, а душата беше вече другаде. Все още сърцето ми се свива от болка, че вече никога няма да бъдем заедно, да си говорим и да го прегърна, но усещам неговото присъствие вечер до мен, сякаш ме пази. Вярвам, че човек не е просто плът, а че има душа, душа която не може да умре и отива все някъде, дали остава наистина закратко тук на земята с нас или в момента на смъртта отива другаде, това можем да гадаем, но съм сигурна, че частица от нас остава някъде там и някой ден отново ще бъдем с хората, които сме загубили и обичали безкрайно!

33.   Мястото на всеки жив човек е единствено на земята. Реалист съм и не искам да ти пиша глупости, за да те успокоявам.
Мъртвите се разлагат и следва познатият ни кръговрат в природата. Това е истината, колкото и да не се харесва на някои.
Осктани с прекрасните спомени за близките ти и се стреми да съхраниш в себе си техните положителни качества.

34.   Здравейте, реалисти!
Да си реалист не означава да не вярваш в нещо... И аз не обичам заблуди и се старая винаги да бъда здраво стъпила на земята. Това обаче не ми пречи да вярвам, че докато физическото тяло гние и се разлага, душата остава, а защо не и да продължава да живее в друга форма примерно....
Моят дядо почина преди близо 12 години и също много тежко го преживях. И до ден днешен ми липсва и мисля за него. Дори преди около година пак го сънувах, макар че не ми се беше случвало от години. Да, човекът го няма, но дали ще го наречем душа, енергия или каквото и да е, вярвам, че има нещо, което през всички тези години в трудни моменти или просто да подсети за себе си е винаги около мен и семейството ми!
Реалист съм и избирам да вярвам, че сме много повече от просто разлагащо се тяло...
Усмивки!

35.   Помисли: отначало си бил бебе, след това малко дете, след това голямо дете, после младеж, после въдрастен?
Кой е този, който преминава през всички тези фази?
Той е един и същи човек, който не е нито едно от тези...

Ти не си това тяло, не си този ум. Ти си съзнание - вечно, неизменно, което във всеки момент се променя и винаги остава същото - светлина, чист разум и осъзнаване.

Не съжалявай за баща ти. Щом той е бил добър човек, със сигурност си е заслужил добро място.

36.   Допреди 2 месеца щях да ти твърдя, че хората сме биологични машини и че като умрем ни заравят, разлагаме се и това е...

Днес със сигурност мога да твърдя, че това не е така.

Материалният свят е илюзия на съзнанието. Всички ние сме свързани, независимо дали живи(в материалния свят) или не. Енергия не се губи и не се получава - затова съзнанието винаги се запазва. Съзнанието е над материята, но самата материя също е проявление на съзнанието. Физичните закони на материалния свят са просто резултат от намерение на съзнанието. Времето не съществува, съзнанието го е създало...

Как стигнах до тези изводи ли? Да речем, че низ от синхроничности (много яка дума) ме доведе до тези разкрития. Всеки човек има психични способности (напеример ясновидство), които могат елементарно да се докажат. На мен ми трябваше такова доказателство, защото бях върл материалист и аз лично си го доказах с т. нар. remote viewing. Нещото работи... Освен това, пробиви в квантовата механика доказват, че времето е илюзия (например квантовото преплитане).

Според мен будизмът най-добре описва реалността.

37.   Аз нямам починали близки но искам да изкажа своето мнение според мен няма такова нещо че човек като почине отива на по добро място ! Някак си според мен няма смисъл в това изречение. Моля без обиди

38.   Има хора, които плачат и страдат след смърта на близък човек, заради това, че повече няма да го видят и т. н., а други пък си задават въпроса :какво е смърта и не се примиряват с нея. Който търси истината за нея може да я намери, но трябва да е упорит и да не го върши за забавление, а от любов и дълбока скръб. Има начини за връзка с другия свят и става, търси в интернет начини, чети, пробвай, бъди любознателен в тази насока със сърце изпълнено с любов и желание да знаеш защо сме тук. Ние използвамв само 3 %от мозъка си и ЗАЩО? Гледайте филма Люси, следете предаването Въпрос на гледна точка с супер журналиста Стойчо Керев в интернет са всичките на видео. Тези съвети са само за хора, които имат интерес, а не за скептици и"реалисти". вярата няма нищо общо със знанието, а когато фактите говорят и боговете мълчат, но хората за съжаление не.

39.   Здравейте, вчера беше погребението на дядо ми... Насълзиха ми се очите но не можах да се разплача толкова много, като гледах всички близки как тъжат ми ставаше мъчно! Добър човек беше! На 67 години почина. Стана ми жал и за баба че ще е самичка сега! И още по тъжно ми стана че неговата рода - братя сестри те са чак във Северна България, има и чужбина даже.. и с тях се срещаме по често за такива лоши случаи - погребения, помени. Дори с някои братовчеди се запознах на един помен на племенника на дядо.... В момента си мечтая живот и здраве да се съберем за кръщене, и всичко да са щастливи! За пръв път ми се случва да почине човек от къщата. Подтискаща и тъжна обстановка е! Но това е живота всички на там вървим!!!
Интересното е обаче че винаги съм вярвала във всичко... Моят девиз е НЯМА НЕВЪЗМОЖНИ НЕЩА!!! От известно време чета постове форуми из интернет за живот след смътта, гледам един сериал Шепот от отвъдното. Спомням си неясно че когато трупа му беше вкъщи бях задремала и сънувах че отключвам вратата с неговите ключове, но него не го сънувах... Много чета и се интересувам от такива неща. Чета разкази на хора преживяли ПБС (преживявания близки до смъртта) Това се случва обикновенно при припадъци, операции и т. н. Душата на човек напуска за известно време тялото и се среща със своите починали близки и сякаш там всичко е розово, но после успяват да спасят човека и близките там горе му казват че там още не му е мястото и така душата се връщала в тялото си... дори през това време когато душата е извън тялото вижда и чува хирурзите които се опитват да спасят тялото. Не знам до колко е вярно нито съм припадала, нито съм имала операция! Но както казах за мен няма невъзможни неща... Ако може някой който го е преживявал да сподели. Предложете ми някой филм или книга за такива неща, изключително интересно ми е! Силно вярвам че дядо ми сега е щастлив и е заедно със своите близки починали!!! Убедана съм в това че той ме чака там... Всички тези коментари които прочетох за сънищата които се случва после реално са ми изключително интересни! А и снощи когато роднините на дядо от северна българия останаха вкъщи и племенницата му ни разказваше за сънищата които сънувала с покойния и съпруг. Всичко изглежда толкоз приказно и вълшебно! Според мен душата е вечна, тя чувства, вижда и чува всичко наоколо... тя никога не умира! Все пак никой не знае истината, но ако силно вярваме в дадено нещо и мислите са ни чисти и искрени, то се случва! Много хора разказват как се помолили на Чудотворна икона и оздравявали.... Според мен всичко е въпрос на ВЯРА НАДЕЖДА И ЛЮБОВ.... Когато силно вярваме в нещо то се случва...

40.   Татко внезапно почина от инфаркт преди 2 месеца точно. Малко преди да се случи изпитвах силна уплаха на сън сутрин, не помня сънищата си, но си спомням как в полубудно състояние се молех на Господ той да е жив и здрав още дълги години. Когато се разсънвах забравях за всичко, чак сега си давам сметка за това. Той самия около месец по-рано започна да говори, че наборите му са измрели, където и да отиде сградите не са същите от неговото време и хората също са други, както и живота. Беше на 63 години.

В ноща, в която майка ми почина през 1999 г. бях на 500 км. разстояние от дома в една дискотека, чувствах се странно, държах се неадекватно и имах чувството, че не съм от този свят. Малко преди и малко след това знаех какво ще стане, а когато ми се обадиха по телефона на следващия ден и ми казаха, че е много болна.... изпитах огромно облекчение, знаех, си че си е отишла от този свят и не се мъчи. Беше на 42 години, съвсем здрава.

41.   Аз искрено вярвам, че нашите любими хора продължават да са с нас дори и когато вече не са живи. Аз моите баба и дядо ги сънувам рядко, но когато това стане винаги си има причина. Наскоро пак ги сънувах и чак ми стана смешно по какъв повод. Имам една стара кола и все си мислех, че няма да е лошо да я зазимя, т. е. да я паркирам и да не я карам през зимата. И точно същата вечер сънувах, че на вън е завалял сняг, а баба ми и дядо ми се прибират и баба казва, че навън има сняг, а дядо ме поглежда и пита "Ти смени ли антифриза на колата? " И така сякаш ми казаха, че трябва да се погрижа за колата и да я подготвя за зимата. Което беше много странно, защото колата я купих след като и двамата вече бяха починали и няма как да знаят, че имам кола. Обаче знаеха и най-интересното беше, че когато отидох в сервиза след няколко дни се оказа, че антифризът ми наистина е за смяна...
Та сякаш баба и дядо ми се явиха за да ми напомнят за нещо важно, защото ако не бях сменила антифриза можеше и да имам проблем с колата.
На пръв поглед изглежда малко смахнато, ама като се замислиш, явно са си все още наоколо и се грижат дори за такива дребни неща като това да не закъсам с колата. Просто вярвам, че са тук, не може цялата любов и грижа да изчезнат безследно.

42.   Не сънувам починали близки,за което много се измъчвам.
Миналата година изгубих човек по-ценен от собственият ми живот. Месец преди смъртта му сънувах на два пъти идентичен сън. В съня ми той беше в смъртна опастност,но аз го спасих.
За съжаление не ми мина през ума,че това може да е пророчески сън. В деня на инцидента всички,които бяхме свързани с хората,които изгубихме се оказа,че сме получили знаци предвещавайки трагедията.

43.   Нямаше 40 дни от смъртта на съпруга ми. Аз сънувам рядко. На разсъмване го сънувах, той беше усмихнат и здрав и ми каза, че ще има земетресение.
На работното си място разказах това на колегите си, които не се впечатлиха, мислейки, че моето страдание ми носи измислени привидения.
Когато се разотидохме по кабинетите... друсна земетресение. В Шабла.
Има една подробност. В съня си го попитах - ще има ли много загинали, той потвърди с кимване.
Това земетресение нямаше жертви, но точно на рождения ден на покойника, стана земетресението в Хаити. Няма нужда от коментар.

Няколко години преди да почине съпругът ми, отидохме на кратка почивка в края на седмицата в родния край на татко.
Нощувахме веднаж. Сънувах моята покойна майка, покойната майка на съпруга ми и сестрата на свекърва ми, която беше жива. Споделих със съпруга си, че не ми харесва тази компания.
Когато се върнахме, разбрахме, че живата леля е в болница, отровена от кърлеж. След седмица почина.

44.   Преди 2 месеца при катастрофа загина синът ми Кристиан, само на 21 години. Няма как да опиша болката си. Защо обаче всичките му братовчеди го сънуват, а аз не? Сънуват че казва че там където е сега много му харесва, че е добре, че е с тях, но те няма да го виждат. Всяка нощ се моля да срещна душата му на сън и нищо...