Имам проблем
преди: 12 години, 8 месеца, прочетена 2049 пъти
Здравейте, от доста време посещавам сайта и чета вашите истории и по този начин събрах смелост да споделя и своята. Момиче съм на 23 години с добър външен вид, от 18 годишна вече 5-та година работя в казино като крупие.

Ще започна с малко пред история защото не знам дали проблема е психически или физически. Животът ми като цяло е много тежък, като се започне от детството което е осеяно с много мизерия и многобройните партньори на майка ми, имам брат и сестра, сестра ми е семейна от много години в момента живея с брат си който е на 29 години и криминално проявен, майка ми е в чужбина вече година, и така животът ми продължава да е много труден с редуващи се проблеми които едва дочакват да се справиш с единия и другия е вече на лице. Казвам ви всичко това, защото проблемът който ще ви споделя, на базата на живота който живеем ще ви се стори чиста проба глупост, но наистина започва да ми пречи да водя нормален живот.

По принцип съм общителен човек обичам да говоря като всяка жена, но от няколко години на сам веднъж годишно за около месец ми става нещо както си водя нормален разговор и когато някой се втренчи в мен и започне да ми говори забавни неща (при сериозен разговор не се случва) нещо започва да се надига в мен и ме е страх да се усмихна защото получавам нещо като тик казвам като тик защото мога да го контролирам, но самата себе си в този момент някак си не мога и какво правя в случая започвам да говоря нещо сериозно, което е тъпо защото през останалото време аз забавлявам хората и аз съм шегаджийката която е център на внимание, някак си не е естествено хората започват да ме питат дали имам проблем в личен план защо нямам настроение и. т. н. Бях стигнала до там че не можех да говоря със собствената си майка, най добра приятелка все близки хора с които не мога да си позволя да споделя защото това отминава и не исках през останалото време да ме гледат под лупа и мислено да се питат дали сега изпитвам това същото или не, сещате се няма да е комфортно за никого.

Когато ми стане така веднъж годишно не мога дори да се снимам колкото и глупаво да звучи някак си не мога да застана мирно за снимка и неща от този род свързани със самообладанието надавам се, че успях да опиша какво чувствам, и ще бъда много благодарна ако някой със сходен проблем ми даде съвет, ако има нещо което зависи от мен ще го направя с удоволствие, сега съм добре, но не знам кога онова сконфузно състояние ще ме връхлети пак може би летните месеци, искам да съм си аз защото през свободното време ще се справя някак си, но както казах работя в казино с много и различни хора и е адски трудно да не си общителен и усмихнат. Благодаря за вниманието и чакам вашите съвети!

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 12 години, 8 месеца hash: 955ac60116

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   По писаното от теб, бих казал, че си и интелигентна, като изключим само липсата на запетайки което може и да е от вълнение. Имала си трудно детство, но въпреки проблемите си, за разлика от брат си не правиш глупости, или поне не казваш. Професиите при които работиш с хора са доста трудни, много е трудно да се угоди на всеки, а като имаш проблеми е трудно винаги да си ведър, това изтощава. Бих ти препоръчал, идва лято и ако можеш, да си вземеш почивка и да отидеш някъде да се разсееш с приятели или приятел. Даже го прави колкото можеш по-често. DeepBlue.

 

...

преди: 12 години, 8 месеца hash: 5ee5f761ef

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Интереснооо... :) А как си в социален план? :) Имаш ли си приятел (говорим за близост :)) А приятели, приятелки? Защо питам ли? Ами... както те чета, твойто изглежда е непроявена асоциалност, вътрешен страх от хората около теб и тяхните намерения! Мисля си, как цял живот до сега, си била длъжна да бъдеш по-силна, да живееш въздържайки свойте слабости и не си ги споделяла, защото от теб се е искало да продължиш и да намериш начин да се справиш! Нали? А какво да кажем за другото? ! От дете си бил разочарована от хората от живота си, от всичко! Колко и жизнена и весела да си на повърхността, от вътре ти си силно уязвива и много чувствителна! :) В което няма нищо лошо! ... Разбираш ли? И ти си човек и е нормално понякога всичко да ти дойде в повече и да имаш нужда от почивка, или от човек на който да се довериш в чийто душа да намериш успокоение! :) Казваш... че това ти се случва веднъж годишно! ... Общо взето рядко, нали? :) Изглеждаш като жена която живее някак на сила живота си, смисъл нямаш истинско щастие, и извън разботния си ден, ти остава някаква сивота! ... Разбира се ти никога не би си го признала. Свикнала си, да тайш всичко в себе си. И вероятно колко и да си общителна, не се доверяваш лесно, нито пък сближаваш душевно с други :) Вътрешно желае по-щастлив живот, но и малко по-спокоен, с неща който дори и след деня, ще оставят в теб радостен отпечатък :) Според мен е време да си намериш човек на който да се довериш :) Просто да опиташ, една близост и разбиране биха ти помогнали много! Не е въпроса колко хора познаваш, а колко са ти най-близките, такива на който би могла свободно и без страх да покажеш себе си каквато си, отвъд деня в казиното, или дори отвъд снимките! Тоест да бъдещ усмихната и жизнена, но не за да те виждат такава хората, а поради реално и истинско щастие =) Съветът ми към теб е да не се отдръпваш от живота, и да не се свиваш в труден период си, и ако се отделиш от нормалността, рискуваш да си навлечеш няко страхова фобия, която да изкочи наяве и да ти попречи в общуването, в комуникацията с хората! ... Открий своята точка на спокойствие и хармония ;) Иии, .. помисли и за себе си, имаш нужда от нещо истинско :) ~winterfire~

 

...