|
|
|
Полезно |
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
Страхът, че тези, които обичам се променят?
преди: 12 години, 7 месеца, прочетена 2136 пъти
Някой от вас изпитвал ли го е? Та така - от край време съм така - искам хората, които харесвам да си остават винаги същите. Ако се влюбя в някое момиче, то е заради личността, но и заради визията, начина на обличане. Все пак начинът на обличане е израз на личността! Просто полудявам, когато момиче, което харесвам си промени коренно начина на обличане и прическата/цвета на косата. Не знам защо, но искам хората да си остават същите. Знам, че не може да сме абсолютно същите и с времето всички се променяме, но поне да го правят постепенно, а не радикално. Така имам чувството, че те престават да бъдат хората, които съм харесал за приятели/момичето, в което съм се влюбил.
Така съм и с бившите ми съученици - гледам им снимките във Фейсбук и все едно виждам непознати лица, все едно никога не съм познавал тези хора и миналото ми е било част от някой филм. Аз съм така дори и с известните личности - ако си харесам даден клип на някоя група/изпълнител(ка) и очаквам визията им във всеки следващ клип да е същата и едва ли не всеки техен клип да е заснет по същия начин, на същото място, дори същите сценичин дрехи. Има ли поне един човек, който да се чувства по същия начин?
|
|
|
|
|
|
|
|
Коментари |
|
Вземи последните коментари по RSS |
|
|
преди: 12 години, 7 месеца hash: 78f726c5b1 |
|
1. Ето затова мразя събиранията на класа - защо да се събирам с хора, които вече не са същите като онези, които познавах?
|
преди: 12 години, 7 месеца hash: c035b2c1ff |
|
2. Пфф ти ше казваш на другите кви да бъдат...
|
преди: 12 години, 7 месеца hash: 6a78c2a539 |
|
3. Здрасти!
Разбирам те от цяло си сърце, миличък!
Винаги всичко покрай мен се мени, само аз съм си все същата. И това ме наранява и натъжава. Приятно момиче съм, не съм злобна, не съм и разпусната, имам си принципи и свой свят, но в този свят който и да дойде, бързо си отива. Приятелите бяха мили и добри, помагаха и подкрепяха. Времето промени лицата им, душата им, стила им и всичко. Сега са злобни, надменни и сякаш гледаш непознати лица. Толкова са различни всички. Сменят си стила през година, сменят си желанията, всичко. Аз от 8 години не съм се променила в никакво отношение, нито в килограми, нито във височина, нито в прическа, нито в стил на гримиране, нито в характер, нито в облекло, в нищо. Имам си своя собствена черта за всичко, която следвам. А всичко покрай мен се променя коренно. И аз съм се питала този въпрос като теб защо става така. Ще се радвам да чуя мнения по този въпрос! Благодаря за споделената история!
Поздрави!
|
преди: 12 години, 7 месеца hash: d95c83de26 |
|
4. Ако наистина ги/я обичаш, няма да ти пречи и промяната. ;]
|
преди: 12 години, 7 месеца hash: a6e3152602 |
|
...
преди: 12 години, 7 месеца hash: 207b0ca847 |
|
6. Промяната е хубаво нещо. Не всички хора се променят към лошо. Някои израстват, стават по-отговорни и по-трезво мислещи и разсъждаващи. Други се разхубавяват, отслабват, променят външния си вид. Не виждам нищо лошо в това. По-лошото е да си останеш същия, да няма развитие и израстване.
|
|
|
Коментари очaкващи одобрение: няма |
... |
|
|
|