Проблем в общуването - много ми е трудно да се отпусна
преди: 13 години, 20 дни, прочетена 2548 пъти
Здравейте,

Имам огромен проблем с общуването. И най-лошото е че сам си изградих този навик.


ще започна от начало: преди 4 години се преместих в ново училище понеже, нашето в село беше до 8ми клас…
пътувах всеки ден, връщах се обратно в моето село…и се затварях в себе си. Бях аутсайдер (и в училище и в село) и нямах никакви приятели…всякакви критики и подигравки чувах по мой адрес, по – гадно е отколкото да ти го кажат в лицето, защото нямаш възможност да се защитиш…това ме убиваше, станах прекалено критичен към себе си, и когато/ако кажех нещо, автоматично търсех неудобряващи реакций, такива винаги имаше…
Сега след 4 години …имам почти същите проблеми в общуването…

Проблема е, че съм изчел толкова много материал на тема: "силата на мисълта", че преди да кажа нещо, в главата ми се появяват онези спомени, и се получават наистина много нескупосани ситуации.
А най-лошото е че преди 6-7 месеца започнах да мисля за този "проблем" наистина интензивно. Буквално се промених. Сънувам кошмари много често. Хората около мен също забелязват промяна в поведението ми.
Преместих се в град и започнах работа. Прекалено много се страхувам, съмнявам се в себе си. Анализирам, всяка дребна ситуация. Откакто прочетох "Тайната", започнах да се страхувам от лошите мисли в главата ми... Четох и доста неща за общуването, и знам че когато говориш с някого зависи как се чувстваш т. е. той те вижда че си неуверен, усеща на подсъзнателно ниво страха ти. Понякога успявам да общувам нормално, но когато забравя за това.

Ибягвам контакти, и хората започват да ме мислят за безчувствен и неадекватен, защото точно така се държа... Пробвал съм естествено и да се отпусна, но винаги се случва нещо тъпо. Виждам, че някои са мили с мен Винаги мисля за този проблем и незнам как да спра. Това ме поддържа в супер депресиращо настроение и е ужасно. Просто не мога да спра...

За 6 месеца толкова свикнах с това чувство и тези мисли че, започвам да се страхувам да не подлудея. Страхувам се от самотата, от това че се превръщам в това което най-силно не искам да бъда. Когато съм в добро настроение, което е рядко, пак мисля за това, но мисля как един ден ще съм далеч от този проблем... как няма да го има, как ще общувам нормално... и само за това постоянно. Приел съм, че друго не ми е интересно... и не виждам как ще изляза от тази ситуация. Знам че ми е нужна помощта на специалист, даже от доста отдавна...
Живея във Велико Търново в момента и ще се радвам, ако ми препоръчате някой, който да е от тук. Не бих отказал и среща с човек със същия проблем, би ми било по - лесно да се отпусна, предполагам, като знам че ме разбират отсреща :)