Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   номер3 : това не ми се случи в Софиа, а в Благоевград.

7.   До 5 - особено показателен е факта, как няма написана една лоша дума за друигте градове от софиянци, а за сметка на това София я правите буквално на гъз... Невероятна е тоталната нетолерантност по отношение на софиянци и София от жители на останалите градове. Имам чувството, че вие не осъзнавате, че има хора, които обичат София, хора, за които София е добър и дори приятен град за живеене. Откакто съм в този форум, а и навсякъде в интернет пространството ми прави впечатление, че когато се говори за София може да се говори каквото човек си поиска - да псува, да се оплаква.. всичко и ние, софиянци нямаме никакво право да защитим града ни, а когато се говори за другите градове, софиянци нямат никакво право да коментират.

Намирам всичко това са изключително нечестно. И вие имате боклуци, и вие имате мизерни квартали с панелки, ама все се биете в гърдите, все едно че смешните ви градченца са на нивото на един Париж, на една Виена, на една Будапеща - три града, много по-красиви от който и да е роден град. Така че, я по-леко!

8.   5, тези които ми искаха пари не бяха от София. Искаха ми пари да си идат до Благоевград, та са макета, а те са известни с простотията си. Чудя се що не си седят в панелките в Благоевград, а идват тук да просят?

9.   От 1
до автора/2:Явно изглеждаме глупави и наивни, или мили и добри:)
До 3 и 4:Никога не съм попадала на двойка, но баш за бира не бих дала пари. След като аз икономисвам от много по-важни неща като ядене например и ходя пеша, за да не ползвам транспорт. Просто няма как да стане да дам пари за бира, пък било то за себе си, или за някой друг.
до 5:в Пловдив

10.   Много е жалка картинката, някои хора го правят наистина от нужда, други просто се преструват. Аз много рядко давам пари, защото изгубих доверие. Веднъж пред СУ просеше една жена, леко мургава, в инвалидна количка. Ревеше и умоляваше хората да й помогнат да си закупи лекарства за парализираните крайници. Понеже имах лекции до към 20. 00 ч. вечерта, на излизане видях как същата жена изведнъж стана от количката, до нея се доближи доста мускулест мъж, с множество ланци по врата, взе й количката, както и купата със стотинки, а тя се спусна надолу по уличката. Друга история : на село просеше едно детенце, беше българче, но в доста окаян вид - мръсно, с изпокъсани дрехи. Реших да му дам няколко стотинки. То изтича при една лелка /явно му беше майка/, даде парите и по-късно въпросната жена излезна от магазина наблизо с цигари и сладко, сладко павкаше, докато детенцето продължи да обикаля площада и да иска пари за хляб.

11.   До номер 8 от номер3: В Благоевград хората не сам толкоз зле, но има много, които се представят, че са от Благоевград. Например простотията е много характерна за градове като Петрич.

12.   Ех пък и вие, че ще дадете левче или 2 на някой много ще обеднеете няма що. Елате в Пловдив да видите за какво става въпрос. Много е тъжно и едва ли го правят от простотия. Това е голямо унижение да просиш, на мен ми се е налагало веднъж, цяла седмица ми беше много криво и трудно преодолях чувството, а ми трябваше само левче за градския транспорт за да се прибера вкъщи понеже ме бяха обрали без да се усетя. Хората от които исках от кой 10 ст, от друг 20 ст бяха предимно възрастни хора. По логиката, че просто младежите на моята възраст ще ми се изсмеят и няма да ми влязат в положение или в лошия случай да започнат да се гаврят с мен и от това да се почувствам още по-нищожна. Когато имам помагам, пускам в чашката или давам ако ме спрат по улицата и ми поискат. Само на нахалните циганки не давам, много ме дразнят с техните "ясновидски " способности.

13.   Малкия просяк!
Днес на гарата едно малко момченце-Андрей ми поиска парички. аз го заговорих”Попитах го как се казва –Андрей. На колко години си, Андрей-на 5. Къде е майка ти. Той каза че е наблизо. Аз я видях после с бебе на ръце –и тя просеше и с още две деца по големи от Андрей –които също просеха. Преди да се спре при мен Андрей, братчето му просеше от една жена стотинки. Милата състрадателна жена поиска да му купи закуска но то се намръщи и каза-не искам баничка, искам хот дог. Жената ми изглеждаше бедничка и се замисли и не му купи. Сигурно се усети че то я манипулира. После дойде Андрей при мен и аз го заразпитвах. Твоята мама купува ли ти разни неща. Вие какво ядете. -Пилешки бутчета с домати и краставици.

Това бебе на майка ти ли е. Не мама е само моя. Това бебе е на Валя. Тя живее до нас в махалата. Ти искаш ли друга мама. другата мама ще ти купува разни неща. Да искам друга мама. аз казах –Ще звънна на полицаите и те ще те водят при друга мама. -добре-звънни. Струваше ми се че детето е искренно. И в този момент майка му го извика и после чух че детето реве. Сигурно се е изпуснало за разговора и тя го наби. Та така тази жена взима чуждо бебе и го разхожда по гарата цял ден и проси пари. После с комшийката делят това що са спечелили и ядат пилешки бутчета и салата от домати и краставици а бедните мили жени които им дават парички сигурно не смеят да си позволят скъпите краставици и домати. Това е мафията за просия и тази мафия не е бедна. А са бедни тези които им дават пари –по бедни дори от тези малки просяци. Но малкия Андрей все пак мечтае за нормално детство като другите деца а не да работи на 5 годинки. Затова се моля на Исус за неговата съдба. Да попадне на добри хора които да го отгледат и възпитат и вярвам че ще разбера след време че Бог се е погрижил за него.

Преди време разбрах за две бедни деца за които се бях молила, че са попаднали на богато бездетно семейство в Кипър и са щастливи. Друго момиченце, на което бащата беше алкохолик и беше счупил ръката на майка му, след няколко години случайно отново срещнах и разбрах че вече са добре и бащата е далеч от тях и не ги тормози. Момиченцето бе на 4 годинки, когато го срещнах първия път. а втория път беше след 10 години и беше красива девойка и вече не толкова тъжна. Та казвам ви –Исус е милостив и нашите молитви за някой който е в беда не са напразни. След време ще разберем, че Исус е помогнал на тези хора и съдбата им се е променила. Искайте и ще ви се даде!