Споделена история от Други |
Как да се справя с нея?
преди: 12 години, 7 месеца, прочетена 2200 пъти
Здравейте, аз съм едно момиче на 22 години, от малък град, реших да споделя една моя история тук и по някакъв начин да освободя надявам се натрупаното напрежение в мен, като споделя с вас. Ще я разкажа именно на такова място, защото не искам да разговарям с никoй от познатите си на тази тема, прекалено ми е болна и белязала с лошо определен период от живота ми и ми е трудно на живо да говоря за това.
От сега ви казвам, че ще е много дълго, а нека модераторите да преценят дали да я публикуват и вие читателите дали да изчетете докрай :)
Още от последните си тийн години в гимназията имах приятелка, която смятах за най-добра, за моя сестра, ако щете. Познавахме се от около 4 години, понеже тя дойде да живее в града от друго място и е с 1 година по-малка от мен. Живееше до нас и от там се събрахме и така в периода на опознаване уж много си паснахме, прекараното време заедно според мен беше чудесно, поне за мен, макар, че когато някога я търсех тя все я нямаше у тях и техните казваха, че тя била някъде наблизо около блока, или пък им била казала, че е в нас за пред тях, а аз отивам да я търся в тях....
После започнаха да се носят някакви слухове, че тя не се прибирала в къщи по късни вечери техните я търсели, хората ги говорели. Когато се виждахме се държеше нормално и свястна, никога не ми изглеждаше да показва признаци за някакво лошо поведение, в училище беше отличничка и в началото много не вярвах, че слуховете може и да са верни.
После разбрах, че тя се събра с лоши компании, излиза вечер със момчета много по-големи за възрастта и да не кажа и мъже, в чийто компании има и наркомани и лоши хора, казах си добре тя си знае, аз не мога да и се меся в това отношение, важното е как се държи с мен и отношенията между нас двете какви са, няма значение от хорските приказки , щом няма проблем всичко ще е наред.
Да обаче... тук е времето да разкажа, че след нашето запознанство с нея и преди това да разбера за тези слухове се появи едно момче, което чрез моя позната много настояваше да сме се виждали, да ни уредила среща и т. н. т аз отказвах много дълго време , но след няколко месеца нещо в мен трепна и започнах да проявявам също интерес и най-накрая се съгласих, казах си е какво толкова една среща, а и няма да сме сами с общи познати. И вследствие стана така, че той ми предложи и тръгнахме. Бях много щастлива, защото той беше 1-вият ми сериозен приятел -първата истинска връзка, с човек, когото наистина обичам и е взаимно. Макар, че "най-добрата ми приятелка не го одобряваше и все гледаше да го натяква при най-малкия удобен случай. Като ги запознах, тя ми каза цитирам:"Ама ти тоя как може да го харесаш, определено не е мой тип... "
Ходехме година и няколко месеца и на един мой рожден ден трябваше да ходя до тях и бях забрала въпросната приятелка с мен. От там започна всичко... по време на рожденния ден естествено тя и той бяха в компанията. Тя започна да му да му прави някакви скрити свалки пред мен, сякаш аз не бях там. и като видях, че нещо не ми харесва държанието и и се сопнах малко, но естествено тя се оправда, че била прекалила с алкохола на другия ден и даже не си спомняла, не знаела какво прави..
После се появи един негов приятел под претекст, че много бил харесал моята приятелка и навсякъде където ходехме с моя се мъкнеха и те и започнах да подозирам, че нещо става. В смс-те които приятеля ми ми изпращаше бяха двузначно написани, когато трябваше да излизаме някъде с компанията аз му се обаждам за нещо и той не пита за мен питаше винаги за НАС двете.
После естествено разбрах, че те двамата са ме лъгали и са били заедно, след като отдавна усещах и ги молех да ми кажат, ако има нещо, ако трябва да се разделим, ако вече не ме обича, а "приятелката" така ме уверяваше, че аз си втълпявам абсурдни неща, че той много ме обича и тя била сигурна в това и ни завиждала много как сме се намерили и сме заедно.
Питах ги защо са постъпили така нагло и, защо двамата са ме предали едновременно, защо никoй от тях не се осмели да се изправи пред мен и да ми каже истината в очите. С какво го бях заслужила не знам.
Както е минаха години от тогава, преглътнах го някак си и прекратих отношенията с тези хора. Но от един месец, сякаш живота ми се подиграва и си играе с мен. Започнах работа в един магазин и, както споменавам градът ни е малък и тая въпросната приятелка бивша от както разбра, че работя там, постоянно идва без да купува нищо, може да си помислите, че съм параноична, но повярвайте опознала съм я достатъчно добре, макар и късно
, що за човек е, както и постъпките на които е способна и когато види, че съм там започва да ми се хили най-нагло в лицето, да подхвърля нещо заядливо сякаш нещо съм и направила, сякаш не тя, аз се подиграх с нея в миналото. В магазина има и кафене и остава там и се сещате, че е пред очите ми докато работя, направо побеснявам, не искам да я виждам.. Отдавна се преместиха да живеят другаде, мислех си колко по-добре е вече
и поне не я виждах всеки ден, но сега почти през ден ми е пред очите и вече не издържам. Сякаш миналото се връща с пълна сила, а ми костваше много време да го преодолея, понеже ги изживявам много емоционално нещата. Когато я видя и не само, дори при мисълта за нея всичко започва да ми гори от вътре и трепери, сърцето ми започва да бие така бързо, имам чувство, че ще се задуша, искам хем да ревна, хем се надига ярост неописуема в мен, че навремето аз толкова я обичах и държах на нея и приятелството ни, а тя заради едното момче, единия секс, загърби толкова градени години с мен с лека ръка. Без да ми даде и правото дори на един последен разговор, даже и по улиците да се засечем, тя пак си лепва тази злобна и нагла усмивка на лицето, сякаш е спечелила някаква битка, в която дори аз не съм участвала. Не обвинявам лично нея за това, или точно тогавашния ми приятел, може и вината в мен да е била, вътрешно им простих, макар, че неприятния спомен, ще си остане винаги в мен. Така и не поговорихме като хора, за случката, те не поискаха. Но нужно ли е да се държи така..
Знам, че стана много дълго и може би банално, извинявам се за, което и на прочелите до края, Ви благодаря много, за нервите. Искам само, които има желание да сподели, дали и той е имал подобна случка и как се справя с нея, защото на мен нервите са ми много опънати и не знам как да постъпя, имам кошмари напоследък, това ми влияе на психиката много, не вярвам да има някои толкова слаб като мен, ужасна съм.. как да я игнорирам, не искам да се занимавам, с нея тя не го заслужава, не съм конфликтна личност, а може би и на вас страхливка ще ви се сторя, може и така да е, но не обичам да създавам скандали и да ме говорят после хората, а и да си създавам още нерви, но как като тя ми се вре в очите? ! ако пак се видим някъде, тя ме предизвиква, а аз не искам отново да си създавам още лоши спомени от нея, да си опреснявам миналото, да бъркам в стари рани, след като не съм направила нищо с което да си го заслужа ;(
|
