8. Пострадалото момче трябва да се оплаче и да си понесеш последствията, защото никой няма право да бие някого и да му нанася телесни повреди. А ти се моли това момче да не го направи от срам, защото, ако се оплаче където трябва, не знам дали родителите ти ще смогнат да изплатят обезщетението, то може да е доста солено, все пак си му счупил челюстта, това не е безобидна телесна повреда. За да те осведомя, ще ти разкажа за една моя ситуация, много подобна на твоята, в която аз бях жертвата и точно непълнолетен ме преби и така го осъдих, че родителите му трябваше да ми изплатят 5500 лв. обезщетение, нали се сещаш това как им се е отразило. Аз съм голям мъж, в смисъл на години голям, на 33 съм и бях учител до преди 4 години, няма да казвам в кое училище. Един ден, едно момче от друго училище, дойде в моето училище и ме смели от бой пред очите на ученици и на мои колежки. Започна да ме бие пред главния вход и продължи и във фоайето и в коридора също. Понеже аз съм много нежен и слаб и не умея да се защитавам, все пак съм само учител, а не боксьор, а той беше доста здравичък и як, единственото което се опитвах да направя е да избягам, крещейки за помощ и молейки го да спре да ме бие, дори през сълзи. От писъците ми се беше събрала цяла тълпа от ученици да гледат сеира, но никой не ми помогна от страх, на някои дори им беше забавно да гледат и се смееха. Но той не се смили и ме би поне 2-3 минути с юмруци и ритници, влачейки ме за вратовръзката по коридора, чак докато накрая изгубих съзнание и припаднах от побоя. Освен, че бях пребит, с 2 насинени от боя очи, 3 избити зъба, счупен нос, мозъчно сътресение, с окървавен и разкъсан костюм, бях и жестоко унижен и стресиран от ситуацията с месеци на ред. Случката дори стигна до медиите, имаше и кратък репортаж по новините на следващия ден. Но аз не се поколебах да си извадя медицинско свидетелство и да повдигна обвинение срещу него и при толкова много свидетели го осъдих съвсем бързо. Оказа се 16 годишен ученик, който си призна, че бил накаран от 2-ма негови приятели да ме пребие, мои ученици в девети клас. И двамата ме мразеха, защото им пишех само двойки, но те си ги заслужаваха, понеже никога не учеха и освен това бяха хулигани, гамени и много невъзпитани деца и аз често им създавах неприятности с ръководството и с родителите им. В последствие, понеже побойника беше непълнолетен, родителите му бяха осъдени да ми изплатят 5500 лв. обезщетение за нанесени телесни повреди, причинено унижение и стрес. Побойника беше изключен от неговото училище, както и двамата му приятели бяха изключени от нашето училище. За съжаление, обаче и аз напуснах работа, понеже мислех, че тези тримата ще искат да ми отмъстят и се страхувах, че отново ще ме пребият, а и бащата на едно от момчетата дори ме заплаши открито, че ще ми разгони фамилията и това ме накара да напусна работа. И добре, че го направих, оказах се прав, моя колежка ми сподели, че са идвали да ме търсят някакви момчета няколко пъти и са питали учениците за мен и видяла побойника дори веднъж с тях. Явно това момче не си е взело поука от наказанието, след като ме е търсил с негови приятели, със сигурност не е било, за да ми се извини. Но ти, ако не си като него и ако те накажат, както него, може би ще се поправиш и следващия път ще се замислиш преди да биеш някого. Така, че се надявам момчето да подаде оплакване и да си получиш заслуженото, това може да е и за твое добро. Момчето не е пострадало толкова лошо, като мен, но и счупена челюст не е малко. Пък и ако си побойник има опасност и теб да те пребият жестоко, не се знае следващия път на кого ще попаднеш и може сериозно да си изпатиш. Не ти го пожелавам, разбира се.
|
