Адски трудната ми амбиция е на прав път да.. умре.
преди: 12 години, 6 месеца, прочетена 1994 пъти
!!! Внимание, темата е дълга!!!

Много съм объркан, моля, помогнете!

Проблемът е следният:

От природа съм си слаб ученик. Сега станах 11 клас, и се притеснявам, чудя се и се мая, и не мога да реша какво да правя.

Напълно сериозен съм, така че ако не одобрите историята ми, живи здрави...

Аз съм циганче от провинцията на 16 и както се досещате с образованието не съм много много (у редовете) както се казва.

Тъй като много съм боледувал като малък, пък и в основното селско даскало, в което ме пращаха нашите не се притесняваха кой какви обноски има, дали някой от децата разбират изобщо нещо в у-ще.

Та, както и да е, завърших основното с 3. 75. Имах и още имам желанието да следвам, (но да не се лъжем, оставаха ми 4 г., в които нямам основата, как ли ще продължа нататък.. Пък и още един голям факт да не следвам са парите. Не се оплаквам, нищо че живеем оскъдно, но надали мама и тати ще намерят средства за следването).

Иии, се преместих в една гимназия, в която след 12 клас ти дават и някаква професия. Аз избрах от възможно 3; ДВГ; нещо си за секретар; и разбира се моята, "програмиране". Ще си кажете перфектно, няма за какво да се притеснявам. Е да, ама познавам много хора, които са завършили в същото училище с тази професия и доникъде не са стигнали. Уж някакъв допълнителен документ, ама защо ли ти е... Учих в тази гимназия една година и един срок. 9-ти клас там го минах с 3. 94, абе ужас. Никой там не учи, ама въобще. Даже много често бягат от часовете, и ако някой седи го мислят за... а пък ако учиш и имаш добри оценки те имат за смотаняк. Надявам се, че си придобихте представа за какво става въпрос.

Преместих се 10 клас 2 срок в НАЙ-елитната гимназия, само защото имах мерак и някакви оцелели амбиции за следване. Е, минах приравнителни изпити, което не беще никак леко, но все пак влязох. Още от началото на годината имах твърдото мнение, че аз ще уча там, и затова и не посещавах 1 срок много често в онази... гимназия.

Най накрая видях, че не е кой знае какво, но просто хората искат да учиш. Нещо, което за мен беше така трудно и неприятно, ами не само и това, а и непознато и нещо, което не ми се отдаваше.

Съжалявам за дългата тема. Въпросът е, сега съм 11 клас, мога още да се преместя в старото училище, но мога и да продължа в това елитното, в което най-много да искарам 4. 25-4. 30 следващите години, защото по страшно много предмети си нямам и на понятие. Напр. математиката, физиката, химията, биологията, (чуждите езици, в основото учех Френски), а и по още. На дали ще мога да изкарам повече от 3 на тези скучни предмети (лично мнение).

Е, адски трудната ми амбиция е на прав път да.. умре. Моля, или я възкресете, или я погребете.


С много благодарности
посветеният!

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 12 години, 6 месеца hash: 06f10e91a9

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Не виждам, след като не ти върви учението, защо амбицията ти е в тази насока. Ученето в училище е комплексно и скучно - подготвя предимно общата култура на човек, основни познания по различните предети и някаква диплома. По-важното учене е това, което ще ти е от полза в живота и което сам изучаваш. Така, че виж какво те влече и го изучавай - интернет е пълно с информация за всичко.

 

...

преди: 12 години, 6 месеца hash: be30a9fed4

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Просто те мързи. Искаш, искаш ама малко така да дадеш от себе си нещеш. Знам за какво говоря. Бях същата в периода от 7 до 9 клас. Исках да не се срамувам като ме изпитват и нищо не знаех, но просто ме мързеше. Колкото и да четях нищо не влизаше в тъпата глава, беше скучно. По математика пък просто хич не се задълбочавах да разбера защо така, откъде се е получило този отговор. Толкова по-лесно беше след училище да пусна телевизора или пък да отида да си играя. Добре, че се размечтах да ставам психоложка в 10 клас та се постегнах и си наложих дисциплина да взема хубава диплома. Проблемът е в теб, искаш ли можеш

 

...

преди: 12 години, 6 месеца hash: 9921443c1f

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Номер 2, не изхождай непременно от себе си. Мързела си е мързел, това е вярно, но факт е, че не всеки е Айнщайн. На всеки в един момент му идва границата на интелекта, отвъд която вече не е въпрос на усърдие и на дисциплина, а просто на заложби. Явно не си се сблъсквала с тази граница, което ако съдиш само по материала в училище не е учудващо. Авторе, ако питаш мене стой си в елитната гимназия (не я знам колко е елитна, ама да речем). Вярно, ще излезеш с по-ниска оценка, но едва ли това ще ти е проблем за следването - зависи какво и къде искаш да следваш де. Но въпреки ниските оценки елитната гимназия ще ти даде много повече - първо, макар и с по-ниско оценки, ще имаш повече знания. Вече колко от тях ще ти останат в главата, от тебе зависи, но определено с 3-ка от хубава гимназия ще имаш повече знания, отколкото с 5-ца от калпаво училище. Второ, не по-малко важно, средата. Сам си видял каква е средата в кофти училището - който иска да учи и да направи нещо от себе си, е загубеняк и аутсайдер. В хубаво училище средата и хората те предразполагат да учиш или поне не ти пречат, ако имаш това желание. Освен това твоите съученици ще са хора, които после ще станат нещо. Ще имаш познати на хубави постове из най-различни фирми, а това е много важно. Изобщо няма кво да го мислиш - ако можеш да се задържиш в хубавото училище, не го изпускай! Кубрат

 

...

горе^

преди: 12 години, 6 месеца hash: 1933744585

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Знаеш ли, преди време си троших главата с разни подобни глупости, инатях се за дребни грешки и исках максимума... все не бях доволна. Тогава се усетих, че живота ни си е такъв, какъвто си го направим, че нищо не е невъзможно и всичко опира до желание. Месец по-късно разбрах, че живота е изключително лесен и решенията за изключително прости. Сега ще ти обясня просветлението си! Искаш нещо - правиш го ; Не го искаш- не го правиш; Не са важни обстоятелствата, а целта. Разбира се, че се надхвърляме понякога, но щом го правим със зъби и нокти ще си извоюваме. Последната седмица си оправих 2 5-ци на 6-ци... което беше Уау. А номер 2 го съветвам да не се мъчи за психолог, дори да има знанията, не може да разбере хората- което е важното в професията. Авторе, работата е там, че ценените и желани неща винаги са най-трудни, потиш се, работиш, не достигаш върха, не те ценят правилно, но все пак не спираш и постигаш нещичко. Влязъл си в най-елитната (по твой думи) гимназия, около кандидатстването си разбрах, че на последно място в най-елитната е по-уважавано от първо във втората по елит... следователно 4 в елитната е по-добре от 5 в друга (ако приемем, че учителите са добри). Не се предавай! Докато не ти умре мотивацията, нищо не е загубено, тя умре ли, вече нямаш причина за борба. Проблема е, че именно страха от загубата пре*бава всичко. Както и да е- бори се, учи, вниквай в нещата, достигни СВОЯ максимум, не този на другите. Биологията и химията са адски интересни предмети като се замислиш, физиката е всичко което ни заобикаля, езиците са възможността да отидеш някъде и да се разбираш с хората, математиката е... добре де, не я харесвам, но е решението на доста въпроси. Всички тези предмети в даскало са изменени версии на нещата, които ни заобикалят, просто от ученето им ние забравяме първоначалната ни идея за тях- припомни си я. Нищо не е свършило, докато не свърши. Зу-За

 

...

преди: 12 години, 3 месеца hash: 9354adbadd

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

5.   До автора в кой гимназий си учил и в кой град

 

...