Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Аз мисля че съществува, защото има хора които могат да разговарят с мъртвите даже и знам за случки, може да ти се стори странно но аз преди време когато имах проблем, сякаш се свързах с мой починал роднина защото имах проблем, помолих за помощ и не на другия ами на по другия ден проблема се реши. Незнам дали е било съвпадение или не обаче е факт и не се срамувам да го разкажа :) също така докато се молех, сякаш усещах присъствието на моя починал роднина!!!


Карол**********

7.   При Второто Христово Пришествие мъртвите ще възкръснат а живите ще се видоизменят за един миг. Тези, които са живели праведно и по Божите закони, които са се каели за греховете си с Тайнството Изповед и Свето Причастие ще наследят вечен живот а другите...

Бог знае ние сме само хора. Тежко е да загубиш близък човек моите съболезнования. Ако ти наистина искаш да помогнеш на душата му не преставай да се молиш за прошка на греховете му, да раздаваш милостиня за помен и ако е православен християнин по свето кръщение да го записваш на Света Литургия - всяка неделя в православните храмове се извършва Света Литургия. На 40 ден душата се представя пред Бога и Бог определя къде ще се намира до Второто Христово Пришествие.

8.   Има една книга " Живот след живота" / там се проследява как душата се преражда, учи се на замята, претърпява различни емоции след смъртта си и според делата си се връща пак тук..
Психолог изследва пациентите си и го записва в своята книга , като разказва всяка история на всеки човек, след като е подложен на хипноза.
Има го и онлайн издание
ето и линка: http://duhovno-razvitie.com/mudi.htm

Прочети, определено ще те накара да се замислиш над много неща, които не си подозирала. Вярвам, че и ежедневието ще ти се промени.

Йао

9.   тук можеш да чуеш много душеполезни беседи

http://audiobooks. domainbg. com/

10.   Много се дразня когато някой попита "вярвате ли" - това е абсолютно малоумен въпрос, може да си вярваме, но то да не е така или обратното. Именно затова Е доказано, че човекът е съставен от душа и плът и душата не умира след смъртта на тялото.

11.   Даааааааааа

12.   Има душа, пък тя умира след смъртта??? Нещо не схващам логиката ти. Ако има душа, то не трябва да има съмнение, че безсмъртна.

13.   Не вярвам, а съм сигурна, че умира само тялото. Липсата на доказателства не е доказателсто за несъществуването на душата.

14.   Не умира, само тялото умира. Имам сънна парализа-тялото заспива, а съзнанието остава будно. И така 2 пъти съм излизал от тялото си. Яко е, не усещаш нищо. По някой път летиш в пространството, по някой път си си като човек и се движиш оглеждаш, абе като човек, ама не усещаш нищо, никва тежест. 100% ПО-ЯКО и от секс, въпреки че съм девствен ;)

Едно Момче-20г.

15.   Номер 14, направо ме уби- "По яко е от секс, въпреки, че съм девствен" Хаха, е как тогава можеш да сравниш, като си девствен, баце?
По въпроса на авторката- моли се за душата на заминалия, пали свещ в църквата, но най-важно е да се молиш искрено. За душите на мъртвите трябва да се молим, както се молим и за живите. Душата на човека тежи 33 грама и излита при смъртта на човека. И аз само как ти го казвам това, все едно го знам със 100 % сигурност. Не, не съм сигурна, но така казва Петър Дънов. Чети книгите на Мууди, Петър Дънов, Майкъл Нютън, Слава Севрюкова, Шърли Маклеин. Но най-важното е молитвата. И да живееш собствения си живот така, все едно ти е за последно, ако разбираш какво имам предвид...

16.   №1, наистина късно видях темата. Какво да напиша, то май повтаряме едно и също от години.
Съзнанието е неунищожимо, така както е неунищожима и енергията - та само преминава от един вид в друг, концентрира се и се разпилява, но никога не се губи. Същото е и със Съзнанието. Всъщност светът, в който живеем, представлява едно голямо Съзнание, и нищо друго, което само се маскира под формата на енергия, материя, фрагментира се на други "индивидуални съзнания" и т.н.

Свикнали сме да възприемаме индивидуалното човешко съзнание, което всеки от нас носи в себе си, като нещо отделно, нещо затворено и изолирано, но това изобщо не е така. При определени условия съзнанията на няколко души могат да се обединят в едно колективно и тогава започват да се случват много интересни неща - като се започне от тези с негативно звучене: "стадна психика", "психология на тълпата" та се стигне до свръх-успешни творчески колективи, спонтанни материализации от колективното несъзнавано и т.н.

От тази гледна точка представата ни за "душа" е вярна, но същевременно и доста наивна. Душата е временна формация на Съзнанието. Е, временна, временна - с време на съществуване няколко хиляди човешки живота... Докато стане годна да се включи в по-големи формирования на Съзнанието.

Това, което наричаме "един човешки живот" от гледна точка на Съзнанието или на душата е не повече от един нощен сън, който може да е и много драматичен и тежък, но винаги завършва със събуждането на сутринта, или "смъртта" както ние го наричаме. След което душата се захваща с истински важните задачи на развитието си, и не рядко сигурно си мисли: "Какви глупости сънувах 80-90 години? И в какви глупави и измислени каши се забърках на сън? Как можах да се забъркам с онзи Иван, та той е съвсем млада и неопитна душа, а аз направих грешката да го приема за авторитет?" и други подобни работи.
Представете си го примерно като една игра на CS, която играете от много часове, абсолютно сте се вживяли в нея, взели сте я съвсем на сериозно и реалният свят навън за вас в момента изобщо не съществува... Но в един момент ви "убиват", вие се ядосвате, зарязвате играта, изключвате компютъра и излизате навън да се порадвате на света, живота, приятелката си и т.н. - ето такава е разликата между живота и смъртта - и в двете състояния сте съзнателни, но в различни среди, с различни правила, възможности и т.н.

Не се бойте и не страдайте - страхът няма място нито в живота ви, нито в "смъртта" ви - той само спира развитието ви.

Ray

17.   Обръщам се към номер 15- еми то, не ме интересува, а и нема нищо кво да сравняваш, лек си на перце, нищо не чувстваш, суупер лек, направо си едно нищо, нема кво да ти тежи, както казваш- 33 грама е душата- еми, те толко си :D
Като умрем... Нютон да го духа :D :D гравитацията ни не лови ;)

18.   Душата тежала 33 гр.? Нищо подобно - душата не тежи дори 33 милиграма, даже и 33 микрограма, тя изобщо не е материална и е извън мерките и теглилките на материалния свят. Все едно да измериш колко грама тежи една песен, или колко метра е дълъг един стих, колко градуса по целзий е страха от инжекция или колко киловата е една картина на Моне...

19.   Всъщност не мисля и че съществува такова понятие като душа. Просто си умираш един ден(вечер) и това е. Остава само споменът за теб, а после и той изчезва.

20.   Зависи какво разбираш под "душа". След като умре човек се превръща в нещо друго, било то друг човек, животно или някаква енергия. Нищо не се губи на тоя свят. Когато телефонът ти изчезне казваш, че е изгубен, но той всъщност просто сменя собственика, а не да "изчезне" като дим. Малко смешно, но е така. Същото е и с енергията - била тя кинетична или някаква друга. Не се губи, просто се променя.

21.   Здравей ,
още от дете имам така наречената хронофобия (страх от времето) . Именно това което плаши човек , е неизвестното , нещото което не може да управлява. Един ден всеки от нас ще умре. Времето също тече и ние не можем да го върнем назад за съжаление. (или поне така си мислим, но тук вече да не влизаме във фантастиката) Страхът от смърта е именно че не знаем какво ни очаква. Аз лично си представям че като умра или ще бъде един вечен "черен екран" или просто ще се събудя като друг човек в друго тяло и няма да помня нищо от предишния си живот и няма да съм същия. Колкото и да ми се иска света да остане такъв какъвто е , няма как да стане. Рано или късно ще загубя близките си , ще страдам. Просто ние имаме много кратък срок на годност , ако мога така да се изразя. Винаги ми се е искало да намеря начин да върна времето назад или да намеря начин да удължа живота на себе си и на най-близките си хора , и не мисля че трябва да се отказваме от това.

За душата:
Зависи какво наричаме "Душа" . Всяко живо или неживо нещо според мен има душа. Ако искаш вземи един автомобил - има характерни шумове , драскотини , белези, повреди - именно тези неща го правят уникален. Същото е и при човека. Като умре , ние го помним нали? И би трябвало и душата да му е жива щом ние продължаваме да го помним и не го забравяме. Душата според мен е енергията която излъчваме , усещането. Всяко нещо има различно усещане.
Дали даден наш предмет , той пак носи нашето излъчване и усещане - частица от нашата душа.

За съжаление животът не е безкраен и ти препоръчвам да отклониш вниманието си от това и да се занимаваш с някакво хоби. Аз лично така забравям хронофобията :)

22.   №21, опасявам се, че изобщо не си прав/а. Душата си е съвсем конкретна индивидуализирана частица съзнание, има съвсем конкретни спомени както то различните си животи, така и от периода между отделните си прераждания и т. н., само че за да се извлекат тези спомени са необходими малко по-специални методи, които доста се различават от това просто да седиш и да си представяш. Това, че не си спомняш предишните си превъплъщения е съвсем умишлено наложена амнезия, която има точно определени цели (като например - да не си объркаш кармата тръгвайки да отмъщаваш на някого, или пък да не повториш неволно старите си грешки, спомняйки си отново за тях... ).

Времето също е илюзорно - имал съм конкретни преживявания, в които в състояние на транс съм поглеждал часовника, който е показвал 1:05, а в момент СЛЕД ТОВА съм го поглеждал отново и той е показвал 12:55. Това, наред с цяла поредица други случки ме е убедило напълно, че "времето" е само в нашето съзнание, докато сме тук - на Земята, и е измислено единствено за да можем да синхронизираме събитията, които колективно преживяваме.

Всичко тези факти са резултат не на измишльотини поради страх от неизвестното, а на сериозни изследвания, продиктувани най-вече от любопитство и любознателност. А най-интересното е, че навлизайки в нещата и натрупвайки познание в съответната област - страхът от смъртта изчезва яко дим, заедно с всички други "производни" страхове - от времето, от неизвестното, от провал и т. н.

Така че душата изобщо не е някакво хипотетично понятие, нито неодушевен набор от индивидуализиращи качества, нито пък тя изчезва/умира. Много лесно щеше да бъде, ако беше така - правиш куп глупости през живота си, а после си умираш "по живо по здраво" оставяйки другите да плащат за тях... Да, ама не - в нематериалната част на Вселената съществуват т. нар. акашови записи, които представляват точни холограми на реалните събития. Чрез тях се води много прецизно "счетоводство" кой на кого и колко е дал, колко е взел... след това за всичко това се държи точна сметка и се търси отговорност. После в следващите си животи търпиш в пълна сила последствията както от дълговетек, които си натрупал, така и от "бонус-точките", които си събрал - независимо дали го осъзнаваш или не.

"Не прави на другите това, което не искаш на теб да ти се случи! " - защо ли? Защото то НЕПРЕМЕННО ще ти се случи, и ако си наблягал на това да успокояваш и да радваш другите, то ще има спокойствие и радост за теб. Обаче дори това не е най-важното за никога не спиращото ти духовното развитие... но нека спрем до тук.

Разшири къгосора си - много ще е полезно за теб.

Ray

23.   18, правени са опити и след измерване веднага след смъртта на човек му се губят грамове, но става въпрос за 21 грама. Ако това изобщо има значение.