 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
Социална фобия
преди: 12 години, 5 месеца, прочетена 4136 пъти
Здравейте. имам един много голям проблем свързан с това че не умея да водя разговори и се чувствам все едно имам социална фобия. Малко объркано ще го обясня но искам целия проблем да обхвана - проблема ми е че съм прекалено "затворена", притеснителна и не знам как да се оправям в повечето социални сбирки. особено когато съм с голяма компания. явно с определени хора си пасвам които са като мен, по–"скромни", но такива които са с голямо самочувствие не ме предразполагат особено...
Забелязала съм че понякога когато водя разговори просто не знам какво да отговоря или не знам какво да кажа за себе си.... просто блокирам явно. също и прекалено много премислям какво да кажа и малко по бавно се изразявам от другите хора. Страхувам се да изказвам мнение освен ако не ме попитат, защото не мога да се защитавам добре. човек на изкуството съм - пиша, пея, рисувам, свиря малко... но ме е срам да се покажа такава каквато съм и никога не съм се изявявала и много ме е яд затова защото аз съм си виновна...
По принцип винаги съм била много притеснителна и несоциална (била съм обект на подигравки за това много пъти) трудно завързвам приятелства, избягвала съм много социални контакти, не умея да ги поддържам а и на хората не им пука за мен и пр. вече не мога да се търпя такава... искам да съм по-отворена, по-лесно да се социализирам и да имам повече познати, така и хората ще спрат да се оплакват от мен и държанието ми...
имам и лека социална фобия явно, защото изтръпвам от страх винаги преди да отида в банката, до магазина или да се обадя на някого и понякога избягвам такива неща, но не винаги. дори не знам от какво ме е страх... може би от това да не се изложа, най-вероятно... много се мразя такава...
мразя да съм с 3-4 момичета, те да си говорят нещо което не ме интересува особено, понеже повечето ми приятели нямат чак такъв проблем, постоянно си говорят за нещо и аз не мога да се вместя в разговора изобщо... и после ми викат че трябва да ми теглят с ченгел думите от устата.... не знам.. много мразя така да ми говорят защото не зависи от мен. не искам да съм такава... всички винаги са се оплаквали че съм прекалено тиха, затворена или мълчалива и просто ми дойде до гуша от това. не умея и да споделям с всеки, не умея да се изразявам по-интересно докато разказвам... вече съм студент и ми е много неприятно че изпадам в такива ситуации... мисля че ми трябва помощ от психолог но едва ли ще отида... всеки ден се боря с притеснението ми и невъзможността да водя добър разговор от раз...
дори и за работата ще ми пречи защото уча пиар, а трябва да съм по-убедителна, разговорлива и уверена за да работя това... : (
Та въпросите ми са:
Според Вас, какво ми има и много ли е зле положението ми?
Дали психолог/психотерапефт може да ми помогне някак?
Тези които са ползвали антидепресанти - имаше ли промяна? защото страдам и от лека депресия.
тези които горе долу са се оправили - как сте успяли?
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 12 години, 5 месеца hash: a0adb8b5ba |
|
1. И аз имах подобен проблем като бях по малък към 15-16 годишен (сега съм на 20), не чак толкова да ме е страх да говоря де :) ( момче съм ) В даскало не говорех много както и в компания като се събирахме. Според мен малко алкохол ще ти помогне да се отпуснеш и да говориш малко повече, не казвам да си пияна, а просто така за настроение. Аз след първото ми гадже и ест първия ми секс станах доста по уверен и не ми пукаше вече много много :) Така че ако си хванеш гадже мисля че ще помогне и това. Успех
|
| преди: 12 години, 5 месеца hash: b80ee499de |
|
2. То от малко алкохол се започва, но защо давате такива съвети бе хора? Аз пък имам настроение, но не пия, отпускам се, но не пия. Всеки човек го може
|
| преди: 12 години, 5 месеца hash: 24a3b0445b |
|
3. Ако съм те разбрала правилно, се притесняваш да говориш и да изказваш мнение без да са те питали. Това е лесно преодолимо, не се притеснявай.
Застани пред огледалото във вас и започни да говориш, каквото ти дойде на ум. Важното е сама да слушаш гласа си и да се абстрахираш. Според мен страдаш от социална тревожност( страх да не се изложим, пред хора, страх от подигравки), а не от социална фобия( тя е крайната форма на социалната тревожност и се характеризира още с треперене, гадене, сърцебиене, покосяване). Ще те насоча малко, за да опиташ да го преодолееш сама, ако не посети психоаналитик. Та значи всеки ден пред огледалото поне по един час, като винаги започаваш така " Аз съм умна, красива и имам какво да кажа. Хората ще ме слушат с интерес и имат какво да научат от мен. Няма от какво да се притеснявам, АЗ имам какво да кажа". Много е важно ти самата да си убедена в това. Трябва да поработиш над вътрешното си АЗ. Всеки ден се убеждавай, че няма от какво да те е страх и има какво да кажеш. Надявам се да успееш.
Маги
|
| преди: 12 години, 5 месеца hash: df662724b3 |
|
4. Вече отговорих на няколко теми подобни на твоята. Значи и аз имах подобен проблем, но аз отидох на психолог и психиатър. Психологът с нищо не ми помогна, но психиатърът ми предписа антидепресанти. Сега съм мнооого добре, не се притеснявам от нищо и от никого, чувствам се страхотно. Наистина ти ги препоръчвам. Ефектът не е веднагически, но след 4-5 месеца ще видиш как ще започне да ти пука все по-малко за мнението на другите. Аз ги пия от почти година и ти казвам не ги заменям за нищо на света. Друг човек съм. Само една малка подробност, аз не ги пия заради социална фобия, а поради панически атаки. Но откак започнах с тези атаки ми повлияха на психиката и аз като тебе станах много притеснителна и тиха. Сега не можеш да ми затвориш устата. Върви на психиатър!!! И не се плаши от тази дума, не само лудите ходят там... Успех
|
| преди: 12 години, 5 месеца hash: 9d8ede7a72 |
|
5. Не ти трябва никакъв психиатър!! Можеш да се справиш сама. Аз съм по-малка от теб, но имам същия проблем. Как да се промениш? Ами като излизаш повече и то с нови хора. Дори и да не говориш толкова не е проблем. Постепенно ще започнеш да се отпускаш. Някое момче ще те хареса, ще те заговори и така. Ще видиш, че ти е приятно да си говориш с него и не е толкова страшно.
Виж за алкохола не съм съгласна. Ще свикнеш с него и ще имаш нужда от питие всеки път преди да излезеш.
|
...
| преди: 12 години, 5 месеца hash: 14b2d542eb |
|
6. Здравей и аз като теб имам същия проблем аз съм м на 22 години и може да се каже че си описала абсолютно точно и моя проблем :), само че аз преди не бях така, но попаднах в кофти компания имах кофти изживявания които сринаха самочувствието ми, самооценката ми- незнаех как ме преценяват другите хора, защото за големи периоди се затварях вкъщи- от така наречените си приятели само лъжи, говорене зад гърба, мръсни номерца - те са хора които се интересуват само от пари и пиене а аз съм коренно различен- позволих да ми се качат на главата и да ме принизяват и постепенно започнах да се настройвам че не съм достатъчно добър така да се каже.
Според мен нищо ти няма - и аз много се опасявах от същото- проблема е в мислите ти, в това че се опасяваш какво ще си помислят за теб ако кажеш нещо - тоест неуверена си, не вярваш в себе си, явно си и чувствителна.
Относно психиатър или психолог - аз бях и на двете
родителите ми просто бяха уплашени проблема ми ми създаваше трудности в целия ми живот - неможех да живея пълноценно.
от психиатъра се почувствах по зле - лично аз.
Въпросите са гадни и още повече те объркват - а хапчетата които се пият не помагат! не и в тоя случей
Имат негативния ефект да качиш 15 кила за 2 месеца и само мисълта че ги пиеш ти трови още повече самочувствието, въпреки че те не са за луди.
Единствения начин да се оправиш е да позволиш на хората да те опознаят и ще видиш че много хора ще им е приятно да общуват с теб.
пребори се с себе си, помисли в какво си добра и какво харесваш в себе си.
Твоята преценка не е по малко важна от тази на останалите - аз разбрах това и проблема постепенно започна да изчезва - вече все по рядко си задавам въпроса какво си мислят за мен и съм себе си.
Внимателно си подбери хората с които общуваш- ако нямат твоите интереси и не се чувстваш добре в компанията им просто спри да общуваш с тях, така направих и аз с моята бивша компания.
ти казваш че се интересуваш от изкуство, ами потърси приятелите си в такава среда - винаги ще има какво да си кажете :) Запищи се на курсове по нещата които ти харесват.
търси приятелства и в форумите на тези теми и ще видиш, че си много готин човек и няма от какво да се притесняваш.
Пожелавам ти много упех защото знам какво е и защото
все пак проблема не е малък и не е лесно да го преодолееш - това е най трудната битка битката ти с самата себе си - след като победиш в нея ще знаеш какво искаш от живота, колко си ценна, да бъдеш себе си
Ще можеш най после да бъдеш щастлива.
|
| преди: 12 години, 5 месеца hash: df662724b3 |
|
7. Това пък с качването на килограмите откъде го измисли? Ако си надебеляла не мисля, че е от хапчетата. А съм си супер. И изобщо не ми пука, че пия хапчета. Кво пък толкоз. Като ти помагат защо пък да не ги пиеш??? Ами добре де, първо наистина се опитай да преодолееш проблема си сама. Ако това не стане, тогава пробвай с хапчета.
От 4.
|
| преди: 12 години, 5 месеца hash: c9a360f161 |
|
8. От опит - пситотерапия при психоТЕРАПЕВТ, а не психолог, взаимствано с антидепресант - КОАКСИЛ. От почти всички антидепресанти се пълнее, аз качих 17 кг за 2 месеца от тях! Избора е твой.
|
| преди: 12 години, 5 месеца hash: eae4a45731 |
|
9. И аз съм като тебе и отлично те разбирам! Доста сме и има и други подобни теми в този полезен сайт! В една писах подробно и за да не се повтарям ще гледам да бъда кратък и конкретен! Ние сме хора с вродена силна емоционалност и богата душевност! Вълнуваме се дълбоко от несправедливостите в живота! Сама казваш - хора на изкуството сме! Такива сме! Така ни е заложено по рождение и е адски трудно да се променим и трябва много време! Живеем в трудни времена, ценят се материалните неща, съмнителната слава, борбата за оцеляване, мачкането на другите, ... все неща, които далече не са наши приоритети! Еволюцията налага да се приспособим към средата иначе сме загубени и ще водим живот на аутсайдери! Ще бъдем утайката на обществото! Силни думи, но опитът ме е довел до тях! Ходил съм на психоаналитици, пил съм хапчета... няма смисъл.... не ми помогна! Все едно бях избягал за известно време от собственото си аз! Това не носи успех и самочувствие! Гадното усещане, че вървиш срещу принципите и разбиранията си допълнително наслагва противоречия, които ти смачкват фасона! Трябва да се приемаме такива каквито сме и да се гордеем с качествата си! Да си поставяме цели, които са ни по сърце и душа! Да търсим сродни характери за общуване! Трудни, трудни неща, но няма невъзможно! Важното е да си вярваме! Горе главата!
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
