 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
Психичен проблем?
преди: 12 години, 5 месеца, прочетена 2848 пъти
Като дете бях много общителна. Пубертета ми беше труден. Имах много взискателни родители, които сякаш не приемаха факта, че пораствам. Не одобряваха женствените дрехи и излизанията ми с момчета. Наясно съм с глупостите, които съм правела като всеки тинейджър, но те го изживяха като апокалипсис. Скандалите в къщи бяха ежедневие и често ме заключваха пред входната врата ако закъснеех след вечерния час. Лишаваха ме от пари и ме дебнеха по улиците с кой излизам. Наритаха първото ми гадже като го видяха да ме държи за ръка и да ме изпраща до нас. Веднъж събраха баба ми, дядо ми и прочие, влязоха в детската дискотека (която беше от 18. 00 до 20. 00) и буквално ме извлякоха за ушите, защото била долнопробна дупка за пропаднали деца. Сами се досещате, за един тинейджър това е доста унизителна ситуация.
Проблемите в компанията и в училище също не закъсняха. Наританото гадже ме заряза, приятелите намаляха за сметка на гнусните клюки по мой адрес, които ми е неудобно да спомена в подробности. Веднъж ядох бой на сред центъра от едно възпълничко дете, защото нейното момче харесваше мен. В първите години в гимназията беше още по-трудно. Гнусните клюки ме достигнаха в новото училище и скоро куп непознати момичета се кълняха каква съм и каква не съм, как съм най-долната и най-грозната и какво ли още не (не ми е удобно до споменавам в подробности). За Бога, те дори не ме познаваха лично. Труден пубертет с две думи:)
С времето нещата се успокоиха, завърших гимназия, после висше образование. Но остана един проблем, който днес достигна критично ниво. Станах не просто асоциална, а нещо повече. Чувствителна съм. В нормални битови ситуации изпитвам срам, граничещ с паника. При запознанство с нови хора и особено при разговори започвам да се държа неадекватно. Премислям думите си по 100 пъти от страх да не кажа нещо глупаво, потя се, ръцете ми треперят. Понякога получавам сърцебиене, прилошава ми, губя равновесие и изпадам във вътрешна паника. Чувствам неудобство дори когато вървя сама по улицата и срещам погледите на случайни минувачи. Често умишлено избягвам социални ситуации и определени хора. Имам периоди на свръхкомуникативност и дръзко поведение, но те са редки, в сравнение с горе споменатите. Завързването на нови приятелства е непосилна задача за мен, проблемът ми пречи много и в любовта. Най-сериозно става в работата. Вписването в непознат колектив ми е невъзможно. Посрещната винаги добре, не след дълго ме вземат за особнячка, глупава, странят от мен и как да ги виня? Започнат ли да ме гледат колегите с лошо око сама напускам и така от едно място на друго.. Няма да познаете в каква сфера работя. Свързана е със сценични изяви. Противно на всякаква логика съм пристрастена към сцената. Изляза ли там, пред хилядите очи, ставам друга и си върша перфектно работата. Нормалните хора се справят с лекота в битовите ситуации и изпитват сценична треска преди публична изява. Аз умирам от паника в обикновени соц. ситуации и окото ми не трепва преди да изляза и на сцената. Странно, нали? Добра съм в работата си, но контактуването с колегите, между другото, ме ужасява и не мога да се задържам дълго.
Не е от ниско самочувствие и самооценка, защото вътрешно се харесвам. Смятам се за прилично интелигентна, чета книги, поддържана съм, била съм професионален модел. Не е самочувствието..
Може проблема да се корени във онази трудна част от моя пубертет, затова ви я разказах, но кой знае. Не ми се ходи по психолози, от личен опит знам, 90% са загуба на време и пари.
Никога не бих споделила всичко това с близък човек. Пиша тук, с надеждата някой, минал през това моето, да ми даде ефективен съвет какво точно е това и как да се измъкна от тази каша, защото вече не издържам. Дано не съм отегчила повечето от вас с безкрайния си роман. :)
Поздрави!
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 12 години, 5 месеца hash: 04083ff4fe |
|
1. Леле леле леле! Това е дежавю! Всичко, което си написала все едно, че се отнася за мене.... до последната буква! Точно днес следобед се разхождах и си мислех по тази тема и е много вероятно ти да си пишела в това време изложението си! Като го прочетох останах като гръмнат от съвпадението! Разликата е, че аз съм мъж на средна възраст - вероятно по-възрастен от тебе! Това не е утешително нали? Май няма лекарство за това наше поведение? Ние сме много чувстителни, романтични, силно емоционални, до болка откровенни, перфекционисти в професията си, винаги и за всичко се чувстваме виновни спрямо другите! Липсата на социален живот ни прави работохолици! Не знам дали се дължи на тежко детство и възспитание ( не че и при мене не беше такова - отраснах в тежка среда със строги и взискателни родители, които избягваха да демонстрират каквато и да е любов и нежност към мене )? По-скоро си мисля, че това е нашият стил.... човешка природа! В училище минавах за стеснителен и срамежлив, често ми се подиграваха, че съм се изчервявал за щяло и нещяло и аз се сконфузвах! Не минавах за глупав.... напротив - учех се отлично и винаги бях подготвен, но нямах смелостта да вдигам ръка и да го демонстрирам! Когато ме изпитваха винаги си знаех и учителите се чудеха, зашо след като знам отговора на въпросите, то не съм активен! И аз бях общителен и имах много приятели! Намираха ме за интересен, занимателен и с отлично чувство за хумор! За разлика от тебе аз не работя на сцена, но явно имам тези заложби, защото ме намираха за артистична и творческа натура! Пишех много силни есета и често се четяха пред целият клас! Не съм бил модел, но веднъж в училище идва една режисьорка и бях поканен на кастинг за филм....! Аз разбира се не отидох! Нескромно е, но си бях симпатяга и със запомняща се външност! Не случайно го казвам - по ирония на съдбата близо 6-7 години след неприетата покана за кастинг, попаднах случайно на същата режисьорка ( аз не я помнех ) и тя веднага си спомни за кастинга и каза, че съм бил много силна кандидатура за ролята и ми се скара, че не съм отишъл! Ясно е, че през тези години са минали стотици лица пред очите й и бях поласкан, че ме е запомнила...! В гимназията реших да бъда по активен и често ставах и говорех с учителите пред целият клас... и за да преодолея притеснението разигравах етюди нямащи нищо общо с урока ( заяждах се и апострифирах )....! Всички съученици се заливаха от смях, а на учителите не им беше приятно и се отрази на успеха ми! Това мое поведение си беше чисто избиване на комплекси, както му казват сега! Обаче тогава си спечелих славата на пълен непукист и автор на крилати фрази и майстор на краткият разказ! Години след завършването срещах бивши съученици, които дори не помнех, но те помнеха мои лафове и ме цитираха! Приятно чувство е! Но не станах артист, независимо, че дори приличах на една изгряваща българска звезда по едно време и бях поставен под голям натиск от негови фенки ( те знаеха че не е той, но ме искаха за гадже )! Походих няколко години с една от фенките.... нямаше как да откажа! ;))) При мене я има сценичната треска за разлика от тебе! Когато съм бил в компания, където познавам повечето хора не е било проблем да ръся бисери и да спечеля всеобщото внимание, но ако трябва да изляза и да правя същото пред непозната публика.... ще си глътна граматиката и всичко ще ми се разтрепери! Само един пример - преди години ме срещна една репортерка от кабеларка и ме пита нещо злободневно без включена камера....! Веднага си казах мнението по моя си оригинално-артистичен начин! Тя беше във възторг и предложи да го запишем! В момента, в който ми насочиха камерата и ми навряха микрофона под носа... аз буквално блокирах.... взех да пелтеча нещо, забравих си мисълта и нищо не се получи! Хем знаех, че не е на живо, но.... глътнах бастуна! Мога да ти говоря още много неща, но доста се разпрострях и затова ще го оставя за следващ коментар! Не искам да отегчавам никой! Тече ми мисълта, обичам да се изразявам и обожавам да пиша! Чао засега от мене! ;)))
|
| преди: 12 години, 5 месеца hash: ad181f4483 |
|
2. често се случва като по - малък да не си разбран, да си имала не особено поносими родители, лоша среда в училище и още куп неприятности, но всичко е вътре в ТЕБ, ако искаш да изкатериш висок връх, нищо не е в състояние да те мотивира да го сториш освен самия себе си, усмихни се, направи някое добро, направи някое добро за себе си и бъди сигурна че ще започне да се връща, ... Александър
|
| преди: 12 години, 5 месеца hash: 68fab3aefd |
|
3. И аз съм така.. Това не може да се оправи. Не си прави труда въобще с някакви опити. Ако в България си недоволна от психолозите, то най-добрия вариант е да отидеш в чужбина да се лекуваш. Това е болест на душата и е много по-сериозно от колкото си мислиш! Много е критично положението ти. Няма лек, отиди в чужбина на психолог и се излекувай, защото това много ще ти пречи в живота.
|
| преди: 12 години, 5 месеца hash: 5e474c4643 |
|
4. Трябва да правиш добри пожелания за хората и да даряваш съществата с много любов. И да медитираш.
Кубрат
|
| преди: 12 години, 5 месеца hash: 795c1f57f0 |
|
5. Моят съвет е умишлено да се поставяш в ситуации, които налагат да контактуваш с хора. Като се изправиш очи в очи с проблема си, ще ти бъде по-лесно да го разрешиш. Недей да бъдеш самокритична и с ниска оценка за себе си. Отърси се от миналото си и живей в настоящето. Не позволявай на отминали събития да решават сегашния ти живот.
|
...
| преди: 12 години, 5 месеца hash: 9de9055c9d |
|
6. Пубертетът ти е бил нормален, това не е труден пубертет. Родителите ти не са виновни за състоянието ти. Никой баща не би искал да види 13-14 годишната си дъщеря с момче под ръка и би постъпил по същия начин. Казвам, че си била на около 14 защото случката е била преди завършването на прогимназия. Кой родител не би се ядосвал на дъщеря, която не спазва вечерния час не съобщава предварително, че иска да иде на детска дискотека /кой знае колко са те търсили щом са повикали и бабите/.
Всеки нов ученик в училище бива нападан особено ако има клюки.
Но да оставим пубертета и да ти кажа за състоянието ти. Това не е болест а по скоро проблем в отношенията с хората, който се оправя с лечение при психолог. Щом работиш на сцена и си бивша манекенка значи това ти състояние не се дължи нито на комплекси, нито на пубертета, нито на страхови неврози. Щом колегите те приемат радушно и след време те отхвърлят това се дължи на отношението ти с тях, намират в поведението ти нещо отблъскващо. Не може да ти се направи психологичен профил само по написаното. Не си писала имаш ли приятели излизате ли компания и колко често. Сама ли живееш, на колко си години?
Като начало ти препоръчвам книгата "Как да печелим приятели и да влияем на другите" на Дейл Карнеги има я в нета. Там ще намериш много добри примери и съвети, който сигурно ще ти помогнат, ако успееш сама да приложиш.
С най-добри чувства!
|
| преди: 12 години, 5 месеца hash: 0e6fba61d3 |
|
7. Здравей, получила си фобия, аз също имам, лечението е психотерапия и антидепресант. От Антидепресантите най-ефикасен е Коаксил! А психотерапията се прави при психоТЕРАПЕВТ, а не психолог. М/у двете има огроооооооооомна разлика. Лекуването може да е по-продължително имайки се предвид от колко време стои проблема. Пък и как приемаш терапията и как се отнасяш към нея. Успех!
|
| преди: 12 години, 5 месеца hash: dc16981eae |
|
8. Недеи пробутва малоумните психолози с техните ненормални цени на момичето. Същото и за хапчетата. Трябва сама да си помогнеш, да изградиш по голямо самочувствие, да се опиташ да изолираш срама. Аз бях същия преди време, сега малко се попромених.. Всичко идва от вътрешната нагласа. Нямаш ли приятели/лки да те окуражат малко?
|
| преди: 12 години, 5 месеца hash: 04083ff4fe |
|
9. Аз съм коментар 1. Намесвам се, защото има коментари за психолози, психиатри, психоаналитици и хапчета! Изпробвал съм го - категорично не помага, дори напротив вреди повече! Наистина човек трябва сам да се справи, но е доста трудно и отнема години! Все пак става дума за тип темперамент, който е заложен в гена на човека! Вродена силна емоционалност! Неслучайно казват - Вълкът кожата си мени, но нрава не! Изключително важна е средата в която се живее и всички странични обстоятелства! Много хора има в такава ситуация! Имам въпроси към авторката - имаш ли развито чувство за справедливост? Плачеш ли при драматични моменти и чувстваш ли яд и безсилие когато виждаш, че не можеш да промениш нещо?
|
| преди: 12 години, 5 месеца hash: d795855f50 |
|
10. Да, имам развито чувство за справедливост, плача на драматични моменти и тн. Не съм просто много емоционален човек, заащото усещам как минавам границата. Не става със самовнушение и умишлено поставяне в ситуации, които ме плашат. Обикновено има момент на подобрение, но накрая пак се връщам в точка А. Имам приятелки, макар не много. Когато са до мен в социални ситуации съм една идея по-спокойна. Те не знаят за проблема. Когато имам кризи се оправдавам, че треперя от много кафета, прилошава ми от недоспиване, главоболие или просто си измислям спешна работа, за да се прибера моментално в дома си и да остана сама.
|
...
| преди: 12 години, 5 месеца hash: d795855f50 |
|
11. Да, имам развито чувство за справедливост, плача на драматични моменти и тн. Не съм просто много емоционален човек, заащото усещам как минавам границата. Не става със самовнушение и умишлено поставяне в ситуации, които ме плашат. Обикновено има момент на подобрение, но накрая пак се връщам в точка А. Имам приятелки, макар не много. Когато са до мен в социални ситуации съм една идея по-спокойна. Те не знаят за проблема. Когато имам кризи се оправдавам, че треперя от много кафета, прилошава ми от недоспиване, главоболие или просто си измислям спешна работа, за да се прибера моментално в дома си и да остана сама.
|
| преди: 12 години, 5 месеца hash: 04083ff4fe |
|
12. Аз съм номер 9 ( 1 ). Авторке, благодаря ти за бързите отговори! ;)) Всичко ми се изясни - ти си мое копие на 100 %!!! ;))) Приятно е да знам, че някъде има сродна душа и не съм единственият "грешен дявол" на този свят! ;))) Аз когато попълвам нещо на публично място и ми трепери ръката естествено... се оправдавам, че от работата с мишката на писито имат "графоспазъм" ( действително има такава болест )! Подковавал съм се научно! ;))) Свикнал съм се да се оправдавам за всичко и пред всеки... все се чувствам виновен за нещо! Напоследък забелязах, че се оправдавам и пред себе си - станах си най-големият критик! ;)))
|
| преди: 12 години, 5 месеца hash: 0e6fba61d3 |
|
13. От номер 7 към 8 и 9 - говоря от опит, просто не сте попаднали на подходящите доктори. Щом не искате да се лекувате с помощта на опитни специалисти се мъчете да се самолекувате. Не може да имаш пневмония, продължила доста време и да се излекуваш сам. Отричаш помоща на докторите и антибиотиците. Не се налагам, всеки си решава как да живее. Аз дадох един много полезен съвет, защото в някои случаи, когато не се лекува социалната фобия се стига до инвалидидност в живота и адски тежки депресии. Всеки гледа да се самолекува, а един ден ножа опира до кокал и се стига до помощ и съжаление, че не е предприето лечението по-рано. Лечението е бавно и да - трябва да съдействаш на доктора. Иска се съдействие от двете страни, от теб и от специалиста. В България добрите психотерапевти и ОСОБЕНО ПСИХИАТРИ се броят на пръсти. Постоянно поставят грешни диагнози и неподходящо лечение. Затова някои се лекуват и мъчат с години без особен ефект. Авторке замисли се над съвета ми. Майната им на парите, здравето е много важно.
|
| преди: 12 години, 5 месеца hash: fcb8ae9d41 |
|
14. Авторке състоянието ти се нарича Social Anxiety Disorder и честно казано не съм сигурен дали може да се оправи. Твоето е по-лека форма от моето. Аз по цял ден седя пред компютара си - да имам приятели, но рядко излизам с тях, обикновенно аз ги търся, те не ме търсят мен девствеността си загубих с проститутка, до сега не съм бил с нормално момиче през живота си.
|
| преди: 12 години, 5 месеца hash: 0e6fba61d3 |
|
15. От номер 13 към 14 - съвета ми е и към теб
|
...
| преди: 12 години, 5 месеца hash: 39971b7a26 |
|
16. Принципно номер 15 аз го казвам на авторката за да знае какъв е проблема и над какво да работи. Аз нямам желание да се лекувам (а и поне при мен не мисля, че е възможно). Този начин на живот ме устройва вече и свикнах с него.
|
| преди: 12 години, 5 месеца hash: 6ec2a8f4a4 |
|
17. Номер 4 защо се представяш за мене, какво да направя за да спреш? Казах ти че вече няма да излизам на кафе със Маги и да каня Зара у нас да слушаме новия диск на Азис, стига толкова.
Кубрат
|
| преди: 12 години, 5 месеца hash: 32b3a0cb5c |
|
18. Към номер 1 - ти имаш още един проблем, поради който не можеш да се излекуваш - отказал си се! Авторке, не допускай грешката на 1, не се предавай. Точно тази грешка ще направи твоята болест неизлечима.
|
| преди: 12 години, 5 месеца hash: fe3e782388 |
|
19. Здравей, психичен проблем имат родителите ти, не и ти. Ти имаш травмирана психика от родителите си. Аз също имам някои проблеми останали от моите родители и в определени ситуации ми напомнят за себе си. Аз също съм професионален модел и актриса. Припознавам себе си в разказа ти.
Моята рецепта е повече приятни хора около мен, смях, приятни спомени. Хората които не ме познават ме намират за странна, но не ми пука, защото имам моите истински приятели, които ме познават добре.
Съветвам те да правиш това, което ти е приятно и ако ти е приятно да си странна бъди себе си.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
