 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
Без думи
преди: 12 години, 5 месеца, прочетена 2569 пъти
Отново няма нищо за правене, приятелите и познатите са тук и там, няма работа, няма нищо.
Седя си пак пред компа, в скайп всички са на "отпочиващ", никой не пише, няма и за какво.
Фейсбук нямам, защото съм загубенячка и не си падам по подобни папарашки шпионажи под формата на интернет мрежа, където "тъпите кифли" си пускат снимките по бельо и очакват безброй сексуални предложения от някакви си пъпчиви лигльовци с неспособност да си контролират ерекцията.
Влизам в сайта за споделяне, тук не ти е нужна регистрация, нито някаква информация, глупави снимки или задължителен и-мейл за да си "сърфираш". Тук си анонимен. Тук никой не вижда лицето ти, не знае името ти и няма пряк достъп до теб.
Пише "Сподели", но някой като сподели нещо и се почват едни безкрайни дискусии кой прав и кой крив.
Каква е разликата? Уж мястото е за споделяне на ядове, не за създаване на нови.
"Големи" и "зрели" хора, над 18, седнали пред лаптопа да пишат на някакви си "неориентирани тийнейджъри" (според тях може би) и деца, да им обесняват къде грешат, че се били "държали като абсолютни лапенца и трябвало да пораснат" и дрън, дрън, дрън!
Лапетата се дразнят, почват да им отговарят, да спорят с тях и отново същата картинка.
Дали ще се караш с някой на 15 или на 25, наживо или пред компютър, няма разлика май.
Но по интернет всичко е по-лесно, нали?
Лесно е да напишеш няколко реда с това какво трябва и не трябва на някое непознато лице, но е трудно да седнеш и да възпиташ детето си.
Лесно е някоя разгонена тийнейджърка, която тепърва се освобождава от детската си същност, да си пуска езичета и целувки по скайп и фейсбук с някой "симпатичен сладур", трудно е да са заедно наистина, да се обичат, както си въобразяват, че е и да са подготвени за бъдещето си, именно защото са "още деца и нищо не разбират".
Лесно е да излееш чувствата си в анонимна история, лесно е да дадеш съвет на някой автор на отчаяни писания, лесно е да оплюеш някой, който те е подразнил с коментар или тема , но е трудно да кажеш пред най-скъпите си хора какво мислиш и чувстваш, трудно е да помогнеш на някой да излезе от затруднена ситуация с действия, вместо само думи, трудно е да събереш смелост да си себе си в реалността, а не какъвто очакват хората или компанията ти....
Обществото е болно, ние вредим на себе си и на околните, а тези, които дръзват да помагат, са най-лошите...
Дори не знам защо пиша тези празни глупости, може би ми е толкова скучно, че и аз изливам душата си анонимно тук. Пиша каквото ми дойде на ума, всичко ми е толкова объркано , не ясно и разпиляно, че не е истина!
Не очаквам да сте съгласни с мен, не ви карам да търсите смисъл в думите ми, дори не съм умряла някой да чете историята ми и да коментира, само споделям, защото за това е "Сподели. нет".
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 12 години, 5 месеца hash: 370eda96e0 |
|
2. Скуката не ти влияе добре, ннамери си работа...
|
| преди: 12 години, 5 месеца hash: 99cf923025 |
|
3. Точно така си е , но не трябва да обръщаш голямо внимание на такива хора. Намери си хоби, нещо което да си те радва. Блокни лошото и наблегни на хубавото (трябва да си го създадеш). Не им обръщай внимание просто! Иначе всичко много ми хареса, кефиш ме! ^^
|
| преди: 12 години, 5 месеца hash: 3acc34345c |
|
4. Авторката : Хобита много имам, но всичко омръзва бързо. Все пак благодаря за хубавия коментар!
|
| преди: 12 години, 5 месеца hash: fac8fdc044 |
|
5. Правилно си усетила "духа на времето". Това със "скуката" и очакването някой друг да те забавлява, да ти измисля занимания, и вуобще - да ти прави живота е много, ама много наболял проблем. Сега дори на 2-3 годишните деца им поръчват "аниматори" и ги водят на организирани "партита" за рождения им ден. Напълно загубени поколения...
Когато бях малък, думата "скука" ми беше абсолютно непонятна. Наистина - изобщо не е имало момент, в който да не зная какво да правя, или какво ми се прави. Точно обратното - съжалявахме (с приятелчетата), че денят не е 2-3 пъти по-дълъг, както и за "загубеното време" в моментите на родителска/училищна опека. Игравхме постоянно - като се започне от жмичките и сляпата баба, гонениците, криениците, по-късно - фунийки, чатали, бяхме си направили даже "космодрум" (Байконур) в дерето и от там изстрелвахме "ракети" с гориво - настърган барут от кибритени клечки, или консервени кутии с карбид. Имахме си "индианско място", където се криехме от "мафията на родителите" и си правехме индиански дрехи с пера. Плувахме по реката (~мръсния канал) със салове от стиропор или от автомобилни гуми под дъска. Карахме колела като луди и с тях правехме каскади в парка. Правехме бомбички от какво ли не и между кварталите водехме истински войни. като попораснахме малко - войните вече бяха футболни, или пък - да плениш момичетата от бандата на "враговете". Карахме по улиците самоделни "лагерници" или сглобени от отпадъчни части моторетки. Правехме хвърчила и по-големи ракети, с които изстрелвахме котки с парашути от чаршафи и въжета, подготвяйки ги за космонавти... Всичко това разбирасе не ни пречеше да ходим на "даскало", на пиано, солфеж и чужди езици, на кръжоци по електроника, кинотехника, химия, авио- и ракетомоделизъм, да четем книжки и да участваме заедно с родителите си в приготвянето на зимнината. Ходехме и на пионерски лагери, бригади и екскурзии. Скука ли?!... Спомням си как примерно лятото се прибирам от игра към 23:30 вкъщи, пренебрегнал всякакви ограничения за късно прибиране и викан няколко пъти от балконите и от "пратеници", целия изпожулен и мръсен, отнасям поредното родителско нравоучение, съпроводено с изкъпване надве-натри, слагам няколко залъка в устата, и едва помирисал възглавницата осъзнавам колко безбожно много съм уморен (преди това изобщо не съм си давал сметка, че след цял ден тичане тялото ми иска почивка) - падам и буквално "умирам" в леглото. Да, нищо не беше "лесно", но и никой не го е възприемал като трудно. И никой не беше си и помислял за някакъв друг вид общуване, освен наживо...
Между другото - темата на последния смеинар, който организирахме на Св.Влас беше "Умеем ли да концентрираме жизнената си енергия и да я изразходваме в съзидателен план?". Става въпрос че хората, които цял живот си търсят призванието, или пък партньор в живота, или създават много деца, или пък твърдят, че жисота им е скучен, непълноценен - те не успяват да оползотворят енергията си за с нещо съзидателно. Те несъзнателно превръщат един етап в развитието си (който трябва да премине) в занимание за цял живот. Това, съчетано с вечно недоволчене, ги прави абсолютно неконструктивни.
Казваш "Хобита много имам, но всичко омръзва бързо", е аз имам 3-4 хобита, но от 10-15 години всекидневно им отделям и време, и ресурси, и вдъхновение.. А имам и приятел, който има само едно единствено хоби откак се помни - той дори няма (не иска) мобилен телефон. Та помисли си кой и как изразходва енергията си, и до какви висини би стигнал в хобитата и усъвършенстването си...
И не забравяй, че някои хора са тук наистина за да помагат, а не "за да убиват време" което и без това им е в дефицит :)
Поздрави: Ray
|
| преди: 12 години, 5 месеца hash: 3acc34345c |
|
6. Автокрака : към последния, благодаря ти за дългия коментар, който даже не прочетох целия, щото съм в сайта за малко.
Видях началото и края и искам да ти кажа, че и аз също съм давала съвети на хора от сайта, просто вчера нямах какво да правя, беше ми скучно и реших и аз да "убия малко верме ", като споделя нещо.
|
...
| преди: 12 години, 5 месеца hash: 8007bdd83f |
|
7. Aвторке аз за това напуснах skype
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
