Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   до номер 2 да и аз така мисля.

8.   Всичко ще разберем, рано или късно. Не се притеснявай!
Сега сериозно - аз вярвам в това, че има нещо повече след смърта, а за тези, които не вярват, бих направила аналогия със следната история:

Живот след раждането
"Две бебета си говорят в корема на бременна жена.
- Вярваш ли в живота след раждането?
- Разбира се, че вярвам. Очевидно е, че има живот след раждането. Целта на престоя ни тук е да станем достатъчно силни и да се приготвим за живота.
- Пълни глупости! Не може да има живот след раждането. Можеш ли да си представиш що за живот ще е това?
- Е, не знам подробности, но вярвам, че ще има повече светлина и ще можем да ходим с краката си и ядем с устата си.
- Глупости! Невъзможно е да ходиш със собствените си крака и да ядеш със собствената си уста! Това е нелепо! Имаме пъпна връв, която ни храни. Ето какво ще ти кажа: не може да има живот след раждането, защото истинският ни живот – пъпната връв – и без друго е твърде къса.
- Въпреки това, сигурно съм, че животът след раждането е съвсем възможен. Просто всичко ще бъде малко по-различно. Представи си само.
- Но никой не се е върнал оттам! Животът просто свършва с раждането! С други думи, животът не е нищо друго, освен страдание в мрака.
- О, не! Не знам какъв ще бъде животът ни след раждането, но със сигурност ще срещнем Мама и Тя ще се грижи за нас.
- Мама? Значи ти вярваш в съществуването на Мама? И къде мислиш е Тя?
- Тя е навсякъде около нас, ние пребиваваме в Нея, способни сме да се движим и живеем благодарение на Нея; без Нея не можем да съществуваме.
- Дрън-дрън! Никога не съм виждало никаква Мама - следователно, повече от ясно е, че Тя не съществува.
- Не, не мога да се съглася с теб. Понякога, когато всичко около нас утихне, я чувам да пее и усещам как гали нашия свят. Убедено съм, че истинският ни живот ще започне след раждането, а ти? "

Е, аз понякога също усещам, че има нещо повече отвъд. Имам предвид повече от усещания.

Сара

9.   Напротив, много хора са умирали и след това са се връщали. Не сте ли чували са клинична смърт. Има много филми и книги в които е описано какво се случва. И колкото повече чета а и имам известен личен опит, се убеждавам и одавна знам, че живота е само част от пътуването на душата.

10.   Аз съм номер 3. Искам да ви попитам, сънували ли сте ваши починали близки? Естествено сънищата може да не са били реалистични, но има и такива, които те навеждат на мисълта, че тези хора, които си изгубил... винаги ще са до теб, просто не ги виждаш. Всеки, който е бил в кома, казва, че вижда рая и не знам си какво още... според вас тези неща плод на нашата фантазия ли са? Според мен съществува задгробен живот. Ние не се прераждаме или поне не веднага.... срещаме се с нашите близки, живеем там... на небето няколко години/примерно/ и след това, който е заслужил се преражда... Или пък, който не е изпълнил дълга на живота си - се преражда отново за да го направи. Поне така мисля аз. Между другото, спомняте ли си когато сет били мвооого малки, какво сте си мислили, как сте разсъждавали, имам предвид, когато сте били на една-две годинки да речем и не сте могли да говорите много? Аз си спомням тези времена, въпреки че са били отдавна, и характерът ми, аз самата не съм се променила. Не съм си променила мисленето... колкото и странно да звучи. Мисля, че духът на човек си остава един и същи... просто тялото ти се мени.

11.   "Исус й рече: Аз съм възкресението и живота; който вярва в Мене, ако и да умре, ще живее;" (Евангелието от Йоан)

12.   Не само съм сънувала, но съм усещала определени послания от тях в будно състояние.
Предимно предупреждения. Както и по време на един безмислен спор с близък човек, усетих такова спокойствие, невероятна хармония, която ми беше изпратена, заедно с посланието, че това е временно и че така трябва. Нямате представа какво тържество на съществото е това. Да знаеш, че има нещо повече и да го усещащ. Да го усещащ като погалване по главата, с толкова любов и доброта. След това ме държа няколко часа като емоция. Дори сега, когато пише за това, се усмихвам. По време на този разговор, въпросния човек изсипа много обиди срещу мен, които просто отскочиха като топка от стена. Аз се усмихнах и му казах - каквото и да стане някога, недей да забравяш, че аз съм добронамерена. Мисля, че го шокирах... Но някак си и той се успокои. След ден ми каза да не го слушам какво говори. Истина е, мога да ви разкажа и други примери, ако ви е интересно. Сигурна съм, че всеки може да усеща. Просто трябва да се спрем малко от това забързано ежедневие. Да започнем да обръщаме внимание на детайлите. Да обичаме повече - имам предвид и себе си и другите. Да правим добро, не заради отплатата.
Сара

13.   Няма раждане, няма смърт, всичко преминава от едно измерение в друго!

Карол*********

14.   Задай си първо въпроса какво сме ние, дали само ние като биологични същества имаме душа?
Ние сме най обикновени бозайници точно като делфините кравите и тюлените. Не можем да кажем, че сме по различни от тях, а че просто не ги разбираме. Ние се грижим за поколението си точно като тях, ние изобретяваме неща, който са ни нужни, точно като тях. Нима мравките не са по добри архитекти, без да завършат наши университети, а ако попаднат на лекция в университет и разбират, кой знае как ще се смеят? Сега си представете, че всички тея животни имат душа, че душите на милиардите изядени на бифтеци телета летят около вас, възможно ли е?
Друг въпрос ако се прераждаше душата в друго тяло, каква е целта, защо не помни грешките си от предишния живот за да ги поправи, ако това е целта?
Трети въпрос ако всичко е така както пишете, защо си губите ценното време с тези мисли използвайте го за строеж и издигане на душата?
Мисля че сте просто едни телета който вярват на небивалици и фантазират по темата.

15.   Ще цитирам книга от др Ричард Бандлър, чийто упражнения за щастие ме спасиха от желанието да се самоубия навремето:
"След смъртта попадаме в ада или рая, според други се прераждаме, а според трети нищо не се случва. Номерът е така да живееш, че което и от това да е вярно, да не съжеляваш. Като остарееш да си кажеш : Струваше си! " Страхотно казано :-)-

Потърсете и проф. Станислав Гроф, с холотропно дишане (подобни са вайвейшън, сударшан крия от изтока) човек преживява раждане, смърт, какво е да си в "кожата" на слон, на тигър, на дърво, в друг живот, разбира се няма гаранция, че това не е просто в резултат на промяна на кислородния метаболизъм на невроните, както е и при клинична смърт, но със сигурност е много интересно.

Лекари, без да имат никаква користна полза от това, са ми разказвали как напр. пациент в клиничня смърт като са го спасили, и им е казал как ги е гледал от горния десен ъгъл на стаята и абсолютно точно е описал действията на екипа и дори им казал: Ей тази тук се въртеше около леглото и викаше " Той ще умре, боже мой, той ще умре", самата истина, без някой да му е казвал....

Знаем ли всичко, което искаме да знаем за този свят? Не. Това е И хубаво всъщност Тук сме за да изследваме и да научавме все повече :-) Успех по пътя, който е смисъла ви желая!

16.   №12, Сара, поздравявам те за това изказване! Минаваш в категорията "осъзнати и любими".

№14, наистина си бозайник. И още много животи ще си останеш такъв. Бозай на воля! Пък като ти поомръзне, прочети и преживей това-онова...

№15, на прав път си :)

Ray

17.   Да бозайник съм точно като теб Ray, №12 не мисля, че това да си добър и да не искаш да спориш е нещо божествено, добротата е много хубаво нещо, но не идва от небесата тя е вътре в човека. Прочел съм и съм преживял толкова много, че получих доказателства, че всъщност едно по едно небивалиците в който хората вярват са най обикновени човешки фантазии. Изучил съм повечето религии, и те всички са фантазии с цели, макар да съдържат доста добър морал. Изучил съм и съм започнал да използвам силата на мисълта и др. На аура камера излизам едно от първите индиго деца. Но нямам намерение да ти се доказвам, изглежда ти си човекът в този сайт който одобрява или не, хората който не са на твоето мнение, нямат права да доказват тезите си. Това което описва №15 си е най обикновен спомен на подсъзнанието, което остава будно и чува всичко, всеки познат звук свързва с картина от спомените свой или от филми. Можете ли да обясните, защо нито едно дете под шест годишна възраст не си спомня такова нещо? Нима деца не са изпадали в клинична смърт?

18.   Според мен, когато умрем нашите души се преселват в новородените бебета, ноо според това дали си бил добър човек или лош се преселваш или в човек или в животно(или по - низше създание). Наистина звучи налудничаво но аз така смятам. Плюс това имаме много ама много редки и откъснати спомени от този минал живот като deva vu-то например.

19.   Ray, а ти какво мислиш, че има след смъртта? Много ми е интересно твоето мнение :)

20.   Със сигурност има и следващ живот, и то не един, адът е на земята, а след смъртта.. не знам, но вярвам, че там е едно по-хубаво място, предтсявям си го много тихо, убийствено тихо. и много самотно, и в същото време адски спокойно/

21.   № 12 Сара, иска ми се да те познавам!

22.   Сара, разкажи и други истории, интересно ще е не само за мен

23.   Четете библията. Там са записани отговорите на всичко, което ни касае! А за тези, които не вярват в Господ Исус Христос .. специално за тях цитирам Йоан 20:29 Блажени ония, които, без да видят, са повярвали. Истината е, че който отхвърли човешкия син Исус Христос ще се пържи в пъкъла. Но за тия, които търсят Бога и го обичат, молят му се, изпълняват заповедите му, търсят го и тн. Единствено святата кръв на Христос ни умива от греховете, които вършим. Единствения спасител на човешката душа е Исус Христос. Та за учениците на Исус .. за тях няма втора смърт. Те отиват в Рая където ни око е видяло ни ухо е чуло. Невъзможно да си го представим с нашите прости сетива. Няма такива работи като прераждания, живот на хубаво място, бродене като духове и друго, защото ако имаше те щяха да бъдат описани в святата книга Библия. А забелязвам че хората четат каквито и други книги да са, от когото и да са написани, но библията не щат и да я погледнат. За това България няма успех. Защото е пълна с хулители и атеисти. Бог да ви благослови и да ви отвори очите.

24.   Честно казано аз лично съм много объркана. Понякога сякаш вярвам, че има нещо отвъд, понякога не... Преди време си писах с Ray и определено ми беше много интересно какво ми каза той. Ако всичко е вярно моята душа явно е от не напредналите все още. Рей, много ми се иска отново да попиша с теб и дори да присъствам на някои от твоите сеанси, би ми било толкова успокояващо да се убедя със собствените си очи...

25.   Аз си представям, че след смъртта има и друг живот, но без следа от първия. Не сте ли се замисляли, че в момента може да живеете 2-ри живот, но просто да не си спомняте първия? Може дори да сте обикаляли като духчета и да сте били разстения, но сега да не си спомняте това нещо. Другото ми предположение е, че не се случва нищо. Стоите си в ковчега, сякаш спите и нищо не усещате. Е, ще разбера какво става, когато умра(което няма да е скоро понеже съм на 10 години). Аз не съм хлапе, което си фантазира, а просто иска да разбере какво мислят другите. ОТ АВТОРКАТА(повярвайте-наистина съм на 10)

26.   №17, искрено ме разсмя: "На аура камера излизам едно от първите индиго деца..." - колко скромно :)

"...изглежда ти си човекът в този сайт който одобрява или не, хората който не са на твоето мнение, нямат права да доказват тезите си."
От къде го измисли това? Докажи тезата си - нито мога, нито искам да те спирам. Ако имам по-твърдо и категорично мнение по някои въпроси, то е защото съм посветил голяма част от живота си в активно и конкретно изучаване именно на тези въпроси, и въпреки първоначалният ми скептицизъм, изглежда нещата стоят по един доста добре дефиниран начин.

"Можете ли да обясните, защо нито едно дете под шест годишна възраст не си спомня такова нещо? Нима деца не са изпадали в клинична смърт?"
Децата до 10-12 годишна възраст още не са развили способността да се концентрират в достатъчна степен, за да достигнат устойчиво тета-ниво (дълбока хипноза), където логичният ум е изцяло приспан и се събуждат духовните спомени. Освен това до 5-та - 7-та година още не е наложена пълната амнезия за нематериалните светове, затова и казват, че малките деца имат "развинтена фантазия". Въпреки това от 4-годишно момиче съм успявал да "изтръгна" следното признание: На въпрос: "Защо избра точно тези хора за свои родители, а не някои други?" ми беше отговорено: "Защото те са много интересни хора и мога да науча много неща от тях.". Нататък сесията продължи така: "Имаше ли възможност да избереш други родители?" - "Да." - "Колко други възможности имаше?" - "Три." - "Защо избра точно тези." - "Казаха ми, че са най-подходящи."... Не звучи като мисли и фантазии на 4-годишно дете, нали?
Освен това интересувал ли си се от изследванията на американския изследовател проф.Йън Стивинсън - психиатър и сериозен изследовател на твърденията на деца, че си спомнят минали животи, места, роднини и т.н.? Сигурно не, понеже неговите публикации са в строго научни журнали и нямат популярен характер. Общо-взето от стотиците случаи, които е изследвал чрез верификации и статистически методи през годините 30-ина са признати за достоверни от цялата научна общност, а 10-ина от тях са 100% извън всякакво съмнение.

Когато бях малък, още от момента в който съм хванал в ръката си молив или някакво пишещо средство съм започнал да рисувам стрелящи, горящи и падащи военни самолети. Тогава не е имало Интернет, дори дълго време вкъщи нямахме телевизор (нито пък телефон). В началото дори не разбирах какво и защо точно рисувам. Много по-късно в LBL-сесия си припомних с конкретни детайли и невероятни подробности цялата сцена: как руските Якове ме направиха на решето с Месершмита - пламъците, миризмата, тъпата (шокова) болка, въздушните струи от счупеното остъкление, ужасът и чувството за обреченост... Успях да възстановя и цифри от обозначенията на самолета - 42 и 109, а тактилно - и знакът на Луфтвафе... Това са неща, които потрисат дълбоко изотвътре - фантазиите и сънищата изобщо нямат подобна сила.

"Изучил съм повечето религии...", Извинявай, но дълбоко се съмнявам в това ти твърдение. Ако наистина го беше направил, със сигурност щеше да забележиш какво е ОБЩОТО между тях, а оттам - и общият им произход. Щеше да знаеш и кои са практическите (мистичните) разклонения на всяка от тях, които са запазили в най-голяма степен първоначалната им същност. Продължението на изречението пък: "...и те всички са фантазии с цели, макар да съдържат доста добър морал." отразява пък това, което повтаря като папагал (и което му се иска да бъде) всеки абсолютно незапознат с нещата материалист.

Ще ни осветлиш ли какво си че и преживял толкова много, и какви са тези неопровержими доказателства, от които си разбрал, че че всъщност едно по едно небивалиците в който хората вярват са най обикновени човешки фантазии? Защото едно най-"обикновено" LSD или още по-безобидно - холотропна/хипнотична сесия може да преобърне представите ти, гарантирано?

Знам че никой не може да бъде убеден в нещо с приказки и доводи - той просто трябва да достигне до етапа в развитието си, в който нещата да му станат ясни и достъпни, пък и той да бъде готов да ги приеме... Иначе какъв е смисълът да обясняваш на едно дете, попитало откъде идват бебетата, за спиралата на ДНК, за никлеотидите, за половите органи на родителите и за духовния аспект на нещата?

Хайде - със здраве, и следващия път по-скромно, дете индиго... :)

27.   Номер 26 много интересни неща казваш и ми се иска да се свържа с теб по някакъв начин. Но май няма да стане зареди правата в сайта. Аз сега чета една книга която се казва "Ангелска медицина" в нея са описани нещата които ти казваш, за регресията в минал живот. Аз знам каква съм била в миналият ми живот и съм 100% сигурна, че е истина защото имам доказателства. Не ми се обяснява подробно заради невярващите хора. До скоро живях много депресиращ и затворен живот но ангелите ми помогнаха, а единственото което направих е да се помоля и всичко това стана още преди да прочета тази книга, в която ми станаха ясни необяснимите неща. Разбрах, че хората трябва да бъдат щастливи и това е много по лесно от колкото очаквах. Всички лоши сънища и страховете ми постепенно спряха. Съветвам ви да прочетете книгите на Дорийн Върчу в тях е описано за нещата по тази тема.

28.   Ами аз мисля, че съществуват Рая и Ада защото първо аз съм религиозна и второ един път сънувах Рая и изглеждаше облаци с ангели които летят на ляво на дясно. Но това си е лично мое мнение по въпроса.

29.   Защо всички толкова подценяват децата? Аз съм АВТОРКАТА (пак повтарям, че съм на 10). Ако не бях написала на колко години съм, изобщо нямаше да се досетите нали? Сега училището не е като "едно време". Изучаваме повече неща и знам повече от колкото си мислите. Знам за ДНК(Дезоксирибонуклеинова киселина или ДНК(деенка)-за да сте сигурни, че знам думата). Знам фактите за ВСЯКА планета. Знам за вредните вещаства, наречени наркотици, алкохол и цигари. Знам и това за бебетата. Печеля наред национални олимпиади по математика. В училище съм имала само една 5-ица. Запознах се по интернет с една приятелка и тя ми каза, че отначало ме мислела за 20-годишна понеже съм пишела много правилно. Знам и още МНОГО неща за духовния аспект, но ако тръгна да ги изброявам ще заема цяла страница. Така че, не ми се обеснявайте, че децата знаели малко! ОТ АВТОРКАТА

30.   Червеи.

31.   Н27 Ще ни кажете ли каква сте била в предишният Ви живот?
И каква сте сега?? .... :)

32.   Поздравявам авторката, Ray, както и всички, които се обърнахте към мен. Сега, това, което пожелахте:
Един ден стоя в кабинета си и ми се внушава една мисъл, а именно - да не си оставям чантата на стола, както винаги правя, а да си я скрия в шкафа. Искам да уточня, че сградата се охранява и когато отида на упражнения със студенти винаги си заключвам кабинета. Никога не е имало до този момент проблем. И изведнъж усещането, че трябва да си сложа чантата в шкафа, което никога не съм правила. Усещането беше много интензивно. Аз игнорирах тази мисъл и си оставих чантата на стола, заключих кабинета си и отидох в учебните зали. След около час установявам, че вратата е разбита, чантата е открадната. Хванаха крадлата, още се съдим. Не това е важното, обаче. Майка ми като казала на леля ми за случая, леля ми й казала, че братовчедка ми сънувала нашия дядо една седмица преди инцидента, когото аз много обичам и го попитала в съня си - дядо, защо си дошъл тук. А той отвърнал, че е тук, за да ме предпази и да ме предупреди. Тази история ми показа две неща: дядо ми е с мен и второ - винаги да се доверявам на интуицията си.
Много се радвам, че тогава ми откраднаха чантата, защото ако го бях послушала, нямаше да се случи нищо, и аз нямаше да получа този знак.
Усещала съм и другия ми дядо. Един ден, малко преди Великден го усетих, знаех че е той. Предаде ми мисълта, че майка ми не трябва да се отказва да боядисва яйца. Беше странно, защото тя винаги боядисва. Реших обаче да й се обадя и й казах, че тази година също трябва да боядиса яйца както всяка друга година. Тя беше като гръмната. Оказа се, че казала само баща ми, че не й се боядисват яйца тази година, както и ми каза, че дядо ми много е харесвал как боядисва яйца и винаги, когато му е носила приживе са му били любимите. Разбира се, послуша ме и боядиса яйца.
Сънувала съм и неща, които са се сбъдвали. Също предусещам много неща в живота си. Когато видях мъжа ми го познах на мига. То не може да се опише с думи. Не просто го харесах или се влюбих в него - това са различни неща, а го познах. Когато поех дъщеря ми, тя беше толкова мъничка, родена преждевременно, от първия поглед я възприех като личност. Не със сладкото умиление на млада майка - това дойде малко по-късно, а с уважение, че държа в ръцете си една много силна личност, каквато се оказа по-късно. Това също не е нормална първа реакция, но тя почива на някаква информация, която съм получила.
Дъщеря ми беше на 2 години, когато веднъж ме погледна и ми каза, че преди 2 000 г. ми е била майка. Когато ми го каза, аз усетих, че това е истина и й отвърнах: "Надявам се, да съм била послушна! " После двете се засмяхме. Тя имаше въображаеми приятели, които знам, че виждаше. Аз също помня моите. Имам спомени от много малка, първият ми спомен е излизане от комоцио и надвесения лекар над мен.
Един ден, бременна в пети месец, чаках да заявия на ляво, спряла, с включен мигач. Тези от вас, които шофират знаят, че когато човек чака на светофар е по-отпуснат, не толкова стегнат в ръцете. Аз също шофирам малко по мъжки - по-отпусната назад, с леко присвити в лактите ръце - т. е. шофирането за мен е удоволствие, не тегоба. В един момент, както стоях и чаках, аз усетих невероятно спокойствие, изправих се, прилепих си гърба плътно до седалката, стиснах с всички сили волана (но все още не ми беше дошъл ред да завивам), отдръпнах си наедрелия корем от волана и вече бях готова за удара, който ме върхлетя отзад. Поради това, че се бях подготвила така (отново нелогично, нали) нямахме нито аз, нито бебето наранявания. Момчето, което излезе от вартбурга, който размаза колата отзад, като ме видя с корема, направо му се подкосиха краката. Някой ме предупреди какво трябва да направя точно преди удара.
След малко ще ви пусна още примери. Вярвайте, че сте специални. Всеки го може.
Сара

33.   Номер 14, ние не сме най-обикновени бозайници. Животните имат два мозъчни центъра, и то не всички - хипоталамус и лимбична система. Само човека има трети - нарича се префронтален неокортекс. Именно той е генератор на интеллигентните мисли. Много често човек мисли с лимбичната система, како и с хипоталамуса. Мислите, които произлизат от лимбичната система са сковани, черно-бели, опростенчески, съзадават впечатление за непротиворечивост и като цяло ни отдалечават от щастието. Няма да се спирам на мислите, генерирани от хипоталамуса, защото те са свързани с оцеляването. В лимбичната система са моделите, стереотипите и условните рефлекси. Мислите, които произхождат от префронталния неокортекс са относителни, нюансирани, отворени към промени, позволяващи различен избор, оптимистични и т. н. и като цяло ни подкрепят към пътя по щастието.
Така, че да се твърди, че сме като всички останали бозайници бих казала е черно-бяло твърдение, базирано на липсата на достатъчно информация. Т. е. по това описание, можете да прецените тук в тази кореспонденция кой е реагирал от лимбичната система и е подвластен на стереотипи и кой е използвал префронталния си неокортекс. Как ще използваме неортекса зависи много от възпитанието ни, както и от нас самите. За тези от вас, които се интересуват от това, тъй като не искам да ви отегчавам повече по този въпрос, препоръчвам "Родени сме да бъдем щастливи" от Кристиан Боарон. Друг е въпросът и че технологиите, изкуството и религиите също са присъщи само за човека. Както и убийствата за удоволствие, а не само за задоволяване на глада, за съжаление. По отношение на помненето на грешките, аз мисля, че не ги забравяме напълно.
Номер 14, ти мислителю с лимбичната система, пробвай неортекса! :))
Сара

34.   №27, оставил съм координати, макар и леко завоалирани, в темата "Пътят на душите".

АВТОРКЕ, никой не подценява децата. Изобщо не визирах теб с примера, който дадох в коментар 26. Имах предвид някое 3-4-5 годишно дете, а примерът беше за №17.

Доколкото до хипнозата - ами това е статистически резултат, че до 10-12 години детето не може да се концентрира, не съм го измислил аз. Отделно от това - когато някакви откачени родители ми доведат да хипнотизирам детето им, и след това не се получи това, което те си представят, после ме обвиняват: "Какво направи с детето ни? Ти ни повреди детето!" - затова и отказвам сеанси с малолетни...

В 3-и клас (10 години) национални олимпиади по математика? Звучи интересно... Ще ни е интересно да научим за "вредните" вещества, които си описала. Защо са вредни? Може би защото прекаляваме с тях и не ги използваме според нормалното им предназначение? При всичките ти шестици, знаеш ли например, че 130 грама най-обикновена готварска сол поети наведнъж са СМЪТРОНОСНИ за голям човек?

Авторке, хубаво ЕГО и самомнение си развила, липсва ти житейски опит обаче. Годините от 10 до 20 са стотици пъти по-динамични и изпълнени с новопридобито познание, отколкото да речем от 50 до 60... Няма начин някой да сбърка 10 с 20 годишен, освен ако не е на същия акъл и липса на житейски опит...

35.   Мила авторке, защо от обясненията ти прозира надменност? И какви са тези лимбични, черно-бели, нетърпящи възражения мисли? Ти не се обясняваш на никой, защо го въприемаш по този отбранителен начин? Доколкото разбрах от начало, ти искаше да знаят какво мислят хората тук? Ти не можеш и не бива да осъждаш техните мисли, а трябва само да ги колекционираш. Без емоции. Никъде не видях някой да напада деца, нито пък да пише, че децата не разбирали. Защо отприщи такава агресия? Това че не получаваш признание, защото си затворена в десетгодишно тяло, не означава, че и тук в нета няма да го получиш. Вярвай повече на себе си и на другите. Учи се от тях.
Много се радвам, че печелиш национални олимпиади. Аз съм завършила СМГ с медал и съм завършила два факултета в Медицински университет - единият с 5. 92, а другият - с 5. 86. Това не ме прави човек, който си мисли, че е научил всичко - напротив имам три специалности, продължавам да уча и чета, както и чета книгите, които купувам на децата си. Готова съм да седна с всеки ЧОВЕК да поговоря и да се науча от него. Било то на десет години. Научи ме на нещо, моля. Но не тропването с краче. Това и аз съм го правила на 10. :))Желая ти много успехи!
Сара

36.   Два-три пъти съм чувала мисли, които след това са били изричани от хората, които са били непосредствено до мен. Усещала съм емоции през 3000 км. и конкретни мисли, като въпросните хора след това да ми се обаждали и са повтаряли това, за което съм си мислела. Когато подавах рейки на една приятелка и затворих очи видях нейн спомен със сина й на плажа. Тогава той е бил тригодишен, а аз го познавам от тийн. Не съм виждала негови снимки като малък, но като й го описах, тя наистина потвърди, че е изглеждал така тогава (с дълга коса), както и потвърди за конкретния спомен.
Мога да продължавам още, но не е нужно, може би. Всеки от вас знае, че има нещо повече. Нещо повече както след смъртта, така и докато сме тук. Дори номер 14 има интерес, защото ако нямаше нямаше да прочете и коментира тази тема. Аз не се обиждам, че ме сравнява с теле. Те са прекрасни животни. Кравите сами намират пътя си след паша. А колко хора успяват да го намерят?
Обидите не може да ни нараняват. Те нараняват хората, които ги изричат, но не решават техните проблеми. Трябва да си дадат сметка за това.
Всички сме уникални. Никой не може да натрапва мнението си на другите. Не може да изисква от тях, не може да ги подчинява, не може да ги обижда. Освен ако не му го позволят.

Сара

37.   О, не исках да ме разберете погрешно. Просто не исках да гледате на мен като някакво неразбиращо хлапе. Повярвайте, аз разбирам всяка дума, която сте написали. Междудругото аз съм ПОЧТИ на 11 и тази година ще съм 5-ти клас, но това няма значение. Може би това, което съм написала е "прозвучало" като агресия, но е написано с най-чисти чувства. Може би малко съм прекалила, но не съм го направила съзнателно. И Сара, много ми харесват нещата, които пишеш. Със сигурност тези мъдрости ще ми бъдат много полезни! Разбира се всички коментари са полезни! Добре, става ли да не обръщате внимание на възрастта ми? Все едно не съм ви написала на колко години съм, а вие си продължавайте да си пишете. Разбира се, ако искате. Ще ми бъде мноооого интересно! А и е хубаво хората да научават повече неща.

38.   №30, моля обясни по-подробно какви са тези/този "червеи". Това е тема за смъртта, какво правят твойте животни или каквито са, тук?

39.   Не съм коментатор 30, но ще ти отговоря номер 38. Коментаторът е написал ЧЕРВЕИ, като отговор на въпроса "Какво има след смъртта". Ясно ли е вече?

40.   Благодаря, авторке, и ти ми харесваш. Възрастта не е важна, разбира се.
Кажи ми, мило дете, какво те накара да се запиташ какво има след смъртта?
Четеш ли подобни книги?
Сара
П. С. Не ти ли е скучно в училище?

41.   От личен опит не мога да говоря, но майка ми е работила в болницата, по-точно в отделение, където настаняват хора болни от рак. Както се досещате пациентите умират, за съжаление. Наскоро ми разказа за една случка, как на един пациент, чиито апарат показвал права линия т. е трябва да е умрял, но той поне минута е бил в съзнание, казал да доктора и сестрите, че го чакат и трябва да отиде при тях и то при показатели, които затвърждават факта, че пациентът е починал. След като им казал, че трябва да си тръгва, тогава вече наистина починал, поне според очевидците.

42.   Ще ви споделя какво ми каза една позната преди години. Касае се за майка и дъщеря, които загубили бащата в семейството. Малко след като починал мъжът й, жена му го сънувала и той й казал, че се чувства добре, да не се притеснява и че отговаря за културата горе. (каквото и да означава това) Жената не споделила с никой съня си, дори с детето си, което било малко по това време.

15-тина години след това го сънувала и дъщерята. На сутринта тя казала ма майка си, че сънувала, че баща й е щастлив горе и й казал, че отговаря за някакви културни мероприятия. Приживе човекът не е имал нищо общо с подобни занимания, и пак казвам, майката не е споделила с дъщерята съня си.
Сара

43.   Амии... не знам защо се запитах. Предполагам, че почти всеки го е правил. Просто мисля прекалено много за бъдещето. Все някога този миг ще дойде. И не чета много такива книги, предпочитам ужаси и фентъзи, а не за "просветления"(както ги наричам аз). Не знам защо Сара ме пита дали ми е скучно в училище(в това няма логика), но няма причина да ми е скучно. Е, понякога. Та да се придържаме към темата:Ще разберем какво става, когато моментът дойде. Никога не можем да сме 100 % сигурни, че разказите на завърналите се от отвъдното, са верни! Може би това трябва да си остане "изненада". Е, да се радваме на ТОЗИ живот докато можем, а когато дойде моментът ще разберем какво става след смъртта! Освен, ако не става нищо-тогава дори няма да знаем, че... сме ритнали камбаната, така да се изразя! ОТ АВТОРКАТА

44.   №24, пиша си с много хора, а така анонимно няма как да се сетя коя си. Не бъди толкова плаха - пиши ми. Поглеждам си мейла от време на време.

Ray

45.   След смъртта няма нищо. Изяждат те червеите и това е.

Venjus

46.   Ray, какви сеанси правиш?
Сара

47.   Не бъркайте телепатията с "живот след смъртта".
42 /Сара/, майката е предала съня си по телепатия на дъщеря си. Телепатичните сигнали са съвсем реални - точно както безжичния интернет, например.
На това се основават и т. нар. "разговори с мъртвите" като отидете при врачки, които просто четат мислите ви - и така казват неща, които знаете само вие и мъртвия.

48.   Ами аз вярвам в живота след смъртта по точно на теорията за рая и ада. Имам си едно доказателство, което смятам да запазя за себе си. Иначе баба ми от на тате страната (Бог да я прости) е починала когато съм била на две години. Родителите ми са се омъжили малки. Били са на 17 години като аз съм се родила. Както и да е винаги ще си вярвам в Бог.

Който не вярва си е за него. След време истината ще излезе наяве. На такива теории като тази на Чарлз Дарвин хич не вярвам. Просто в тях няма капка смисъл. Личи си, че тоя е бил психопат, който си е търсел начини да запълва времето си. Значи човека е произлязъл от маймуната, ами тогава маймуната от къде е произлязла от мене ли или от динозаврите? Ха ха пълни глупости.

Както гаджето ми казва: "Тоя Дарвин с тая шибана теория хубаво успява да заблуди маймунките със по-хилави мозъци, ама не може да отговири на един прост въпрос. Щом човека е бил преди маймуна тогава защо сега се раждаме хора, а не маймуни? " С него съм напълно съгласна жал ми е за последователите му. Колко са им промити маймунските мозъци само.

Ха ха ;д

Йоана ?

49.   48,

айде малко по-спокойно с атаката към дарвиновата теория. В момента по-добро обяснение няма. Обяснение в стил "Бог е създал хората" е просто смешно. Няма доказателства за наличието на Бог, нито за Адам и Ева. Това, че някой е написал нещо в някаква книга не значи че е вярно. Впрочем митът за Адам и Ева много предхожда написването на Стария Завет и тръгва още от древен Шумер.

50.   По темата...

Смятам, че абсолютно нищо не става след като умрем, просто защото сме мъртви. Нашето съзнание съществува в нашите собствени невронни връзки в мозъка.

Гледах разни "доказателства" за минали животи как малки деца разказват какви са били и къде са живели в минал живот. Не ми се струва много правдоподобна тая работа обаче. Първо, децата имат много развито въображение, което комбинирано с осъзнаването на Аз-а води до първоначално объркване в детето. Второ, тези "спомени" винаги се отключват от някакво събитие. Какво пречи това събитие просто да оставя голямо впечатление в детското съзнание и от там нататъка детето да развие историята си комбинирайки въображение и реални събития?

Та, не се надявайте на бъдещи животи или на задгробен живот. Живейте си живота сега и каквото имате да правите, правете го.

51.   №49 а къде са доказателствата, че човека произлиза от маймуната ? Никъде нали ? Това си е само теория, на която аз няма да повярвам. Омг теорията за извънземните ми се струва по-логична от тази. Значи искаш да кажеш, че твоите пра-пра-пра (и още милиони пъти пра) баба и дядо са били маймуни, който в продължение подчертавам на МИЛИОНИ ГОДИНИ магически са се превърнали в човеци. Е, как ще стане това, че те да не би да са били безсмъртни по онова време. Къде са техните останки на човеко - маймуните а ?
По тази логика тогава вече не трябваше да няма маймуни. Или това са някой по-специален вид, който не се е трансформирал. Направо ми става смешно като се сетя, че някой може да вярва.

Ти като знаеш толкова тогава ми отговори на въпроса маймуните от къде са произлезли ? От динозаврите ли ? Или ти отиде и ги сътвори за да може след милиони години да ги трансформираш в човеци. Няма логика.

Ние като създаваме нещо било то коли, компютри, телефони, самолети и каквото и да е да не би да ги правим от взрив. Само тъпизми чета напоследък.



Йоана ?