Воля за промяна - Spodeli.net


Нещата от живота...
 


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (124642)
 Любов и изневяра (30687)
 Секс и интимност (14697)
 Тинейджърски (22078)
 Семейство (6788)
 Здраве (9790)
 Спорт и красота (4787)
 На работното място (3377)
 Образование (7450)
 В чужбина (1712)
 Наркотици и алкохол (1131)
 Измислени истории (802)
 Проза, литература (1773)
 Други (19414)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Други

Воля за промяна
преди: 12 години, 4 месеца, прочетена 6505 пъти
Здравейте,

искам да споделя нещо. От доста време насам имам чувството, че се въртя в затворен кръг. Постоянно си казвам, че трябва да променя живота си, искам да го направя, но просто не успявам. Има много неща, които искам да си наложа, но винаги се пречупвам. Например бях решил да започна да се храня здравословно - първо, защото не се чувствам добре и второ, защото искам да изглеждам малко по-добре. Започвам добре, но в един момент не мога да издържа и се предавам. Има още много неща - например постоянно си казвам, че трябва да съм по-твърд характер, защото когато те усетят, че си дори леко отстъпчив и веднага се опитват да се изцедят и смачкат. И тук е същото - удържам донякъде и после пак ставам себе си. А не искам, не знам защо го правя. Сякаш нещо отвътре ме кара насила, не знам дали е свързано с душата или мозъка, но аз нямам контрол. Опитвал съм да променя неща от живота ми хиляди пъти - никога не става.
В един момент толкова се бях ядосал, че започнах да взимам всякакви хапчета. Както можете да се досетите единственото, което ти носят тези неща е смазване на психиката, физически проблеми и депресия. Вече знам, че нямам контрол над живота си, чувствам се много зле, искам да умра, всяка вече заспивам с тази мисъл. Сякаш живея в ада - чувствам се много зле физически и психически, нищо в живота ми не е наред, а когато опитвам да оправя нещата, те се влошават многократно. Вече мисля, че всеки опит за крачка към по-добро, която ще направя, ще доведе до нови неприятности.
Опитах да споделя с близки хора. Реакцията беше:"Айде стегни се, ние да не сме по-добре от тебе". Втори път не мисля да опитвам да говоря с когото и да е. На дъното съм и всеки ден затъвам все повече. Не съм безделник, имам работа и много отговорности. Може би това са двете неща, които са ми останали в живота - хубави или не.
Вече полудявам, не мога да си помогна сам, никой не ме разбира, съжалявам, че съм се родил, проклинам този ден, не съм искал този живот, защо ми е даден. Като някакъв гаден подарък е - разликата е, че гадния подарък може да отиде в боклука и да забравиш за него. А живота трябва да се живее, длъжен си да търпиш каквото там ти е дадено - ако си се родил болен или грозен - сори, малшанс.
Сега вероятно ще ме разкритикувате защо съм започнал да разсъждавам по въпроси живота, за това какво ни е дадено. Разсъждавам, защото от както се помня се опитам да променя нещата към по-добро, но никога не става така, както съм искал. Затова започнах да си задавам и много въпроси, естествено отговори не намирам. Но явно трябва да се примиря, тва е положението.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 12 години, 4 месеца
hash: 642bba1966
гласове:
1 2 3 4 5
  (305911 гласа)

1.   Благодаря, че си писал този зов за помощ. Факта, че споделяш болката си означава, че имаш някаква надежда за промяна към по-добро. А имаш ли надежда, вярата ти не е умряла, че нещо може да се промени. И наистина - може, целият ти живот може да се промени, когато отвориш душата си за Христос - нашия спасител. Повечето съвременни хора смятат, че щастието се състои в материалното имане, но ясно ни е дадено да разберем, че не е така. Човек е щастлив, когато вижда щастливи хора около себе си, а не нещастни - всичко останало е суета. И последицата от цялата тази суета(материален живот) се вижда много ясно напоследък. Хората, избраха материалното пред духовното и страдат. Всичко това е казано в Библията, предсказано е и то се сбъдва - пред очите ни. Но, казано е още, че духовното(нематериалното) ще наследи света, защото Духа не умира никога. Духа е от Бог, а Той е живот, и е Вечен. Христос ни го доказа, като умря за нас и греховете ни, и беше възкресен след това за вечен живот. Затова Библията ни дава цялата мъдрост и знание как да живеем като Христос(правим ли НИЕ това, което той прави? ) Сравняваме ли нашите действия с неговите, поучаваме ли се? Ако с нещо това те е заинтригувало, започни да четеш Библия - започни от Новия завет. Библията определено ще ти даде много знания и мъдрост, иска се само търпение и постоянство. Дано Бог да ти даде благодат да приемеш и разбираш, и ВЯРВАЙ че си в най-сигурните ръце. Това което човек не може, Бог може да го направи. Амин!

 
  ...
преди: 12 години, 4 месеца
hash: cea71e02f0
гласове:
1 2 3 4 5
  (252444 гласа)

2.   Здравей!
На всеки му се случва да има по-тежки периоди в живота си. Не рядко пъти изпадаме в депресии. Мислим си, че нищо няма да се оправи и виждаме нещата от възможно най-лошата им страна. Казваме си, че явно така е писано или просто не ни е отредено. Започваме да си задаваме въпроси от сорта на "защо на мен? ", "с какво съм го заслужил? " и т. н.
В момента ти си в един такъв период. Сега сигурно си казваш "че аз не помня да съм излизал от този период". Но не е така. Сигурна съм, въпреки че не те познавам.

Хубаво е, че искаш промяна! И е добре да знаеш, че промяната, която искаш трябва да започне първо от теб. Като за начало се опитай да мислиш по-позитивно и когато ти се случи нещо лошо, не изпадай в депресия, а вместо това се опитай да си извадиш поука от случилото се. Не казвам, че ще е лесно. Но в никакъв случай не трябва да се предаваш! Това е битка и тази битка трябва да бъде спечелена от теб!
Другото което е, започни да се занимаваш със спорт. Какъв да бъде той - ти решаваш! Прави нещо, което ти е приятно. Така хем ще изразходваш излишната енергия, хем ще имаш с какво да се занимаваш и ще ти бъде от полза.

Аз самата също съм объркана. Понякога все си мисля, че знам какво искам, но има моменти, в които сякаш всичко се променя и аз отново се връщам в начална позиция. Опитвам се да ги преодолявам тези моменти. Опитай се и ти! Желая ти успех! И не губи надежда каквото и да става!

 
  ...
преди: 12 години, 4 месеца
hash: f7f1764e93
гласове:
1 2 3 4 5
  (223330 гласа)

3.   Авторе, такъв е живота. Рядко нещата стават така, както искаме. Щом не са такива, каквито на теб ти се иска да са, тогава просто се опитай да приемеш нещата такива, каквито са.

Понякога може да е доста горчив хап, но това е положението.

 
  ... горе^
преди: 12 години, 4 месеца
hash: 292a4b4cc0
гласове:
1 2 3 4 5
  (142012 гласа)

4.   Ами да! Същата работа съм и аз! Авторе, авторееее... знам за какво говориш и напълно те разбирам! Отдавна се каня да пусна подобна тема, но се чудех дали си струва и кой ще ме разбере? Свикнал съм като споделя с някой близък или приятел да чувам - "Стегни се", "Всички сме като тебе" или "Престани да говориш глупости", "Съвсем си изперкал"...! А ситуацията ми е същата - борбена натура съм, работлив, не се отказвам лесно.... и като започна някой проект влагам сили, умения, пари, време... и в началото нещата изглеждат, че ще се получат.... трудно, бавно, но аз съм търпелив и си гоня целта... и изведнъж всичко се срива за минути...! Всичко отива на кино! И както казва автора - някава сила все едно ми влиза в мозъка и тялото и ме блокира.... нямам никакъв контрол върху нещата и себе си и съм само наблюдател на поредният си провал... После няма как да търся вината другаде и тя ме обзема и се чувствам слаб и безпомощен и желая смъртта, но тя не идва...! Много пъти съм имал индикации, че смъртта е наблизо, дори понякога чувствам нощем нейното присъствие.... трудно различавам кога спя и кога не, защото кошмарните сънища са доста реални! Но както казваш авторе, трябва да си изживея мъката докрай...! Чел съм, че самоубийството не е решение и ще ми обърка кармата...! Явно този живот ми е даден, за да ме накажат за минали грехове....! Аз не съм вярващ или по-точно не вярвам в Бог, но мисля, че има Дявол или някаква подобна зла сила! Факт е, че в истинският живот напоследък преобладават само негативни неща и на гребена на вълната са все лоши и безсърдечни хора, забогатели с измами и престъпления.... Знам че е така и не ме убеждавайте в обратното! И аз като бях преди години гаден и злобен тип всичко ми се получаваше, но реших да стана добро и услужливо момче и... затънах в блатото...! Напоследък гледам само филми на ужасите и много ми харесват.... преди нямах такива вкусове, дори се страхувах да гледам кръв, а сега ме кефи ( явно вампирясвам хехе )... Странно ми е.... и от смъртта не ме е страх, дори я желая.... Луда работа? ;))))

 
  ...
преди: 12 години, 4 месеца
hash: a30f189c40
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

5.   Решение - СПОРТ!!!

Карол***********

 
  ...


...
преди: 12 години, 4 месеца
hash: 4c3bd32741
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

6.   Виж сега, душвната промяна е много по-трудна и бавна от физическата. Затова аз ти предлагам да се опиташ да промениш хранителния си режим - това често става с паралелното практикуване на някакъв спорт или бойно изкуство. Аз от две години се занимавам с бразилска капоейра. Започнах за удоволствие, впоследствие промених хранителния си режим, диети не спазвам, но изтеглям въглехидратите към първата половина от деня, за да имам повече енергия, понеже именно тогава ми се налага да бъда физически по-активна, отказах се постепенно се от т. нар. "три бели отрови" - бялото брашно, бялата захар и солта. Не приемам това като лишение, то е избор на начин на живот, от който не бих се отказала (аз искам да живея дълго и обичам тялото си, за да ме обича и то) Взех, че поотслабнах, стегнах се, повдигна ми се самочувствието, станах по-твърда и решителна - преди това не мисля, че съм имала комплекси, но бях далеч по-плаха.

Интелигентно звучиш от това, което си написал и не знам... може би коментарът ми ще ти се стори посредствен, но за мен това е правилната методика. И горе главата! Успех ти пожелавам!

 
  ... горе^
преди: 12 години, 4 месеца
hash: b2cbaabeaa
гласове:
1 2 3 4 5
  (100228 гласа)

7.   Не знам, но видях много от мене в писаното.. Слаб характер, не мога да спазя това което искам да направя утре и не мога да се контролирам. Примерно като ме ядосат излизам извън контрол, все едно не съм аз, започвам да удрям се едно ми е враг и искам да го убия.

 
  ...
преди: 12 години, 4 месеца
hash: 94002b98f5
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

8.   Чувството ми е познато, много пъти съм си мислила като теб. Задаване на въпроси от типа защо все на мен не ми върви, защо съм се родила... Всеки има такива моменти, в които си мисли че е на дъното и няма изход. Аз много пъти си казвах, че ще се променя и се стараех, но явно не достатъчно. Сега от около месец се опитвам да мисля по позитивно, не се отчайвам и не проклинам деня в който съм се родила. Мисля позитивно и когато нещата се объркат не се отказвам. Човек трябва да има силна воля и да си повярва. Когато си повярваш ще видиш че нещата ще изглеждат по друг начин. Надявам се да съм ти помогнала :) всичко за виси от теб самия.

 
  ...
преди: 12 години, 4 месеца
hash: 1edde38ce6
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

9.   Добър и чувствителен човек си и се чувстваш самотен и неоценен. Разбиране няма да срещнеш, твоите притеснения и проблеми за околните са нищожни. Това е човешката природа просто винаги да умаложава проблемите на другите изтъквайки своите драми като най-трагични. Аз съм като теб, преди много страдах от този факт, но сега просто се приех такава каквато съм. Отстъпвам, помагам, позволявам да ми се качат на главата, но не страдам даже и се радвам, че съм полезна. Научих се просто да не очаквам нищо от никого-нито добра дума, нито лоша, нито благодарност, нито внимание, нищо.. Опитвала съм да обърна страницата, но съвестта винаги ме е изяждала дори заради дребни неща. Бъди такъв, какъвто се чувстваш щастлив

 
  ... горе^
преди: 12 години, 4 месеца
hash: fd02187edb
гласове:
1 2 3 4 5
  (85399 гласа)

10.   От автора:

Искам да благодаря на всеки един от вас за съвета. Наистина не съм очаквал толкова разбиране и сериозно отношение. Мисля, че си взех поука и научих много ценни неща от всяко едно мнение. Наистина имам желение за промяна, но не знам защо не мога да се преборя сам със себе си. Може би дълбоко подсъзнателно искам да живея както сега, тоест вътрешното аз се бори с разума. Сякаш аз съм две различни личности - личността, която знае какво трябва да се направи, логично мислещата личност, и другата - личността на бунтаря, който казва - омръзна ми да се подчинявам, искам да живея днес и за момента, искам да правя каквото искам, да ям каквото искам, да говоря каквото искам и т.н. Понякога надделява едната, понякога другата. Сякаш не съм един човек, а двама, или даже няколко, които се редуват.
Много ми хареса коментара, че душевнатам промяна е много по-бавна и трудна от физическата. Наистина е така!

Относно спорта - практикувал съм доста сериозно, като по-малък. Спортът е нещото, което ме направи от момченцето, с което всички се заяждат, в мъж, който всява респект до някъде. Футбол, бокс, или който и да е друг спорт - това води не само до физическа, но и до силна духовна промяна, по-високо самочуствие, по-голям контрол над психиката и т.н. Искам отново да се занимавам, но има 2 спънки. Първо, не се чувствам добре психически, нямам желание, воля, мотивация. Психическото неразположение, води и до физически последствия - ставаш бавен, муден, схванат. Само този, който е бил в такава криза може да ме разбере. Смазаната психика е смазан организъм като цяло. Затова първо искам да се оправя психически, да взема нещата в свои ръце и тогава да започна пак със спорта. Втората причина (по-маловажната) - имам отговорна работа, работя в офис, обичам работата си, но не ми остава почти никакво свободно време, а и по цял ден пред компютър - организма става по-ленив.

Но основнатами цел е да оправя психиката си, да осъзная кой съм АЗ. Не искам да съм куп различни хора, не искам от човек със силна воля в един момент да ставам човек, податлив на всякаки изкушения, не искам от уравновесен и спокоен да ставам агресивен и готов да скача на бой. Искам да намеря баланса - да се чувствам добре в кожата си. А това не се е случвало може би от години, макар че съм млад.

Има още хиляди неща, които се борят в главата ми, не мога да изкажа дори малка част от тях. Благодаря отново на всички, ще помисля сериозно над нещата!

 
  ...

...
преди: 12 години, 4 месеца
hash: e9ddc7af30
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

11.   Автора и №4, момчета, нищо фатално не е станало. Просто световъзприятието ви се е деформирало по една или друга причина, и това е довело до попадането ви в порочния кръг на автосугестията. Тежка карма също не е изключена, но и това е поправимо с добра воля и позитивизъм.

Потърсете ме - ще ви приема безплатно. Ако ли не - поразгледайте какво съм писал из този сайт и се вслушайте в думите на №6!

С пожелания за успех: Ray

 
  ...
преди: 12 години, 4 месеца
hash: eef932fb04
гласове:
1 2 3 4 5
  (70348 гласа)

12.   Ray, как да те намерим? :)

 
  ... горе^
преди: 12 години, 4 месеца
hash: b475b2abec
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

13.   И аз се чувствам като теб, от години съм така, все едно съм в някаква дупка и не мога да изляза от нея, какво ли не опитвах, но не става. И хората около мен ми говорят като на теб, изтърканите неща, че ще мине и подобни, да, но не минава. И на мен не ми се живее, ама никак, няма за какво, нямам дете, за което да си струва да живея, по принцип съм боец, т. е. жена, която се оправя сама в живота, работя, не чакам от никой нищо. Но вече нищо не ме радва, спрях от няколко години и да излизам, на работа съм по цял ден, това може би все още ме държи, но след работа се прибирам и нямам желание за нищо и никой, на работа се правя, че всичко е ок, но като се прибера и като падне маската, ми е много, много тежко. Този, който е горе(да не споменавам името му напразно)оставя на земята тези, на които не им се живее, а тези, на които им се живее, си ги прибира. Това е самата истина. Всеки ден се питам къде е смисъла на живота, за какво да живея този празен от мн години живот, защо и утре да стана отново за работа, за какво ми е поредния ден, изпълнен с много тъга и безмислие. Бих дала живота си, ако трябва да спася с това живота на човек, който обичам, и без това моя живот не струва. Жалко, че има толкова нещастни хора, то май щастливи няма. И аз не знам колко ще изкарам така, дори и на лицето ми е изписана непрестанна умора, от психическото натоварване, от нерви, имам чувството, че дори погрознявам, толкова ме боли, не съм сама, има мн като мен, но това изобщо не ме кара да се чувствам добре. Напоследък започнах да купувам подаръчета на любими хора, ей така, без повод, аз оставам без пари, но купувам нещо на някого, да зарадвам някой, това ме кара да се чувствам по някакъв начин добре, че правя нещо хубаво за някой, който обичам, за какво са ми иначе тези пари, не ми доставя вече удоволствие да си купя аз нещо, а да купя нещо на някой друг.

 
  ...
преди: 9 години, 8 месеца
hash: a0157fd3a6
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

15.   Здравейте!

Много жал ми стана за много от коментарите тук особено заномер 13. Както и да е, аз съм в същото положение - затова съм тук, разбираемо. Въпреки че темата е стара, аз искам да кажа, че се надявам сега след 2 години да сте по-добре!

Другото, което искам да кажа, е това, че и аз се чувствам самотна, без приятели, без гадже.. нямам самочувствие, заради килограмите ми, не съм доволна от живота ми като цяло... И не мога да го променя. Нямам никаква воля, но наистина искам много да я тренирам и да стана силна! Трябва да слушаме мозъка, не тялото си. Трябва да рискуваме, трябва да взимаме правилните решение, които знаем кои са и защо са правилни. Отговорът е в мотивацията и решителността! Казвайте :да: на хората, усмихвайте се и заговаряйте непознати на улицата, бъдете различни, обичайте себе си, трудете се, възнаграждавайте се с почивка! И когато дяволчето във вас проговори - му запушете устата с една сочна ябълка, много вода, медитация и/или спорт!

Дано всички успеем, дано успея! И помнете - никой и нищо не може да ви помогне освен вас самите! Само вие можете да си помогнете! И не се оплаквайте на близките си и приятелите си - никой не ви разбира по-добре от вас самия! Няма смисъл от оплакване, има от действия!

ДЕРЗАЙТЕ!

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker