Споделена история от Други |
Кърпички
преди: 12 години, 3 месеца, прочетена 1775 пъти
Нещо се случи днес, което ме накара да се усмихна и да бъда с приповдигнато настроение през целия ден. Самата случка не е кой знае какво. Не е дълга сага от несгоди и нещастия, но с неочакван обрат накрая и сълзлив хепи енд. Нито е нещо емоционално разтърсващо или нещо подобно.
Просто една история с кърпички. От тези кърпички, които могат да се намерят в почти всеки джоб, били те носни или мокри за ръце.
Вървях към спирката на трамвая. Маршрутът ми минава по една уличка, която е перпендикулярна на линията - не можех да видя самия трамвай, освен когато премине. Това създава един дълъг период от напрегнато очакване, неволно забързана стъпка и тихата надежда, че НЯМА да го видя поне докато не съм достатъчно близо, за да мога да ударя един спринт и да го хвана. Много често си мисля, "Боже, нека да мине когато съм по-близо, за да мога да го хвана! Не ми се скучее 15 минути на едно място. ", което е смешно, защото съм атеист. Пък и днес носех доста значителен товар със себе си, бях уморен и цепех секундата, само и само да се прибера по-бързо.
Е да, ама не. Трамваят мина пред мен, докато още бях прекалено далече. Тихата надежда изчезна и беше заменена от тихи псувни. Стигнах до спирката, оставих си багажа на пейката и понеже е неделен ден, започнах да настройвам мозъка си за дълго и скучно висене и броене на всеки изминал миг.
Тук следва да уточня, че спирката беше от тези, новите, с хубав дизайн от метал и стъкло. Сравнително запазена, в смисъл че не беше изпотрошена.
До скучно висене така и не се стигна. Мина трамвай от другата посока, слязоха пътници, сред които и една жена. Пресече булеварда и се спря пред спирката. Без да каже и дума, извади една хартиена носна кърпичка и... започна да трие един от графитите по стъклата на спирката. Явно беше надраскан наскоро и явно тя минава по тоя маршрут достатъчно често, за да забележи хулиганското "нововъведение".
За няколко секунди просто седях и я гледах. Първата ми мисъл беше "Браво на жената! Така трябва да правим всички! ". Втората: "Имам мокри кърпички в джоба... " А третата: "Така и така чакам трамвая... " Нищо не й казах, просто извадих една кърпичка и си избрах едни графити на стъклото. И започнах да трия. Жената също нищо не каза - щом приключи с изтриването на графитите, които я дразнеха (според мен, де) си хвърли кърпичката в едно кошче и си тръгна. Аз имах да чакам трамвай обаче и продължих с триенето.
И точно тук стана най-якото. Появи се още един на спирката, чакащ за трамвая. Прецених, че е в моята възрастова група (20-29). Момчето постоя малко, погледна ме един-два пъти и каза:
- Е такова нещо не бях виждал досега! - Веднага му обясних, че не съм дошъл на спирката специално да чистя, че една жена мина и започна да трие едни графити и тъй като нямаше какво друго да правя докато дойде трамвая, импулсивно реших да направя нещо по въпроса с графитите и аз.
Момчето помисли за няколко секунди.
- Дай да ти помогна. - Ми каза.
- Щом искаш. - Отговорих и му подадох ръка да си вземе кърпичка.
Сега някой ще каже, че искам да се изфукам, че видиш ли съм изтрил половин графит от безбройните такива навсякъде из страната. Не. Нищо подобно. Просто се накефих от веригата, която се получи в крайна сметка - като се започне от жената, без която изобщо нямаше да ми мине през главата, че ИМА начин да си запълня времето за нещо по-конструктивно, та се стигне до момчето, което достигна до същото заключение. От една страна е тъжно, че имам такава нагласа, че трябва да видя друг да прави нещо хубаво, за да започна и аз. От друга страна, не е толкова тъжно - не е като да сме седяли като бездейни наблюдатели, тъй като тогава нямаше да има такава мъничка случка и нямаше да види бял свят на хартия.
Пък и намерих с какво да си запълвам времето, когато изпусна трамвая и няма какво друго да правя...
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 12 години, 3 месеца hash: a00660ce21 |
|
1. Браво на тази жена, но браво и на вас двамата, че сте продължили веригата. Малко хора биха го направили. Повечето биха си помислили: "Бе да не съм луд/а, общината да му мисли, да наеме хора да го изчистят. " За съжаление такова е масовото българско мислене. Но предполагам, че с хора като вас това ще се промени. :)))
|
| преди: 12 години, 3 месеца hash: 5f558f4954 |
|
2. Сладка история - авторе, не знам дали на теб ти е развеселила деня, но на мен определено ми помогна да се заредя с положителни емоции.
Дано повече хора вземат поука от историята.
|
| преди: 12 години, 3 месеца hash: 79bfe7116f |
|
3. Прекрасно. Току-що, прочитайки тази история приповдигна настроението ми :)
Кардинално - много хубава история, много хубаво написана! :)
Птичето
|
| преди: 12 години, 3 месеца hash: a4f5f9bef1 |
|
4. Интересна история, накара ме да се усмихна учудено! Благодаря ти, че я сподели! Това е поредното доказателство, че често "малките" неща могат да ни трогнат много. Сетих се за веригата "Предай нататък". Да, с общи усилия се постига много!!! За съжаление хората все по-рядко се обединяват около някоя кауза (колкото и силно да звучи), независимо дали е свързана с ежедневието или с нечия индивидуална съдба!
Memento mori!
|
|
