Рисувач в кафез
преди: 12 години, 2 месеца, прочетена 1631 пъти
За първи път пиша подобно нещо и не знам какво ще излезе в крайна сметка, но с мои усилия и малко въображение от ваша страна, надявам се, историята ще добие смисъл.

Причината да пиша това е, че не срещам разбиране - нито сред приятели, нито сред семейство и роднини, а себеподобните ми или иначе казано другите "художници", някак философстват прекалено много и то по принцип, без да вникват в конкретните случаи и следователно да споделям е неефективно, даже се ядосвам още повече. От съображения за анонимност ще свеждам информацията до минимум, но достатъчно, за да очертая ситуацията. Аз съм студент в София малко над 20 год. и по средата на обучение по бакалавър свързано с изкуствата. Никой вкъщи не се занимава с творческа дейност, което е за мен един от факторите, довеждащи ме до тук, но да продължа тъй като са много нещата. Също така и никой от пра-родителите ми (баби/дядовци и рода) не се е занимавал с творческа дейност.

Това безспорно копае ров между мен и най-близките ми- те не могат да погледнат през моята призма, въпреки усилията ми. Следващия фактор е нещо в което семейството ми е въвлечено- кредит. При това голям- минаха 7-8 години и има да се изплаща още 10. Тези 10 години са годините през които от момче аз трябва да се превърна в човек. А аз съм и с амбиция за достоен такъв. С амбиции и визия. Построихме къща, апартамента от Юни е свободен, но не се движи от наще вместо да носи пари от наем- а е хубав апартамент. Всъщност съм в къщата от тогава и това е едно много добро и хубаво нещо ако не и най-хубавото в живота ми досега. Обаче както казах тя е благодарение на кредит който ограничава всички ни финансово. Представете си едно пиле което дава всичко което има за да се вкара в златен кафез. Кофти работа. Завършвайки гимназия в моето съзнание беше ясно, че не мога да мисля за обарзование в чужбина тъй като няма как да се издържам там- квартира, храна и другите разходи, в случай че получа кредит за таксите.

А за мен чужбина беше по-добрия вариант. Сега това го разбирам и усещам всеки делничен ден на лекции и упражнения в нашия университет. Но да кажем, че при желание и упоритост родината ни все пак има потенциал да произведе добри кадри в много области, включително и моята с рисуването. Не уча в академията, въпреки че и това беше по-добър вариант от настоящия. Не защото съм лузър, а защото познати учеха там след като бяха късани по 2-3-4 години и впоследствие приети след вземане на уроци от по 40 лв на посещение, по 2 пъти в седмицата + допълнителни пари в брой на преподаватели. Или иначе казано - за мен това не е опция. Кредит. Няма пари за уроци. Нищо, че момчето (аз) това му е мечтата и от 3 годишен рисува. Усещам се като осакатен всеки ден. Едно семейство трябва да предвиди тези неща и поне за това нещо- моето време, живот и основна цел, да се осигури бюджет да се развива. Недоволен съм от сегашния университет, но е късно да се откажа. Губя 4 години на почти никакво развитие при това и си плащам за което (наще де... таксите). В академията са много по-добри, виждал съм изложби на студенти. И аз трябваше да съм сред тях. А сега съм на грешното място и то за дълго време и от това ме боли. Подтискам се и това дори ми влияе на социалния живот, губя увереност. Да не говорим за момичета, рядко проявяват интерес и то без видна причина. Изглеждам добре, нормален човек съм, начетен, с добър успех винаги, спретнат. Но ми липсва увереност. Като че съм неудачник. А пък имам високо мнение за себе си. Лошо е да не си на правилното място. Трудно е обаче и на родителите ми. Те също са изправени пред редица фактори (в смисълът който аз давам на думата). Брат ми е на моите години- с малка разлика сме. Винаги всичко се дели на две. Всичко. Не може на мен да дадат а на него не или обратното. В крайна сметка с него получаваме по 20лв седмични, плащат ни таксите, и телефоните по 15-20 лв на месец. Брат ми само че от година сам си поема телефона и не взема седмични. Започна работа на бензиностанция, лекции почти не посещава нищо че сега завършва. Той вдига летвата и за мен, родителите ми очакват и от мен това. Само че не може. В моя живот няма време за бензиностанция, трябва да рисувам постоянно за да се развивам. Просто не е вариант за мен, аз трябва най-малкото да съм в университета на упражнения и лекции. Иначе няма да завърша. Окей, все пак работя една работа след лекции следобяд до нощем, до 9-10. Прибирам се в 10:30-11 ям, на компа и лягам.

Утре пак същото уни, работа и така. Работата ми пречи на мизерния университет, който така и не ме развива, но пък гълта време и дори не мога да ида на бригада щото сме до средата на юли, а за бригада в чужбина трябва да се освободя май месец. Не става. Сега работата ми носи между 150-250 лв на месец или по 11лв на вечер, зависи колко пъти ще ме викнат. За тези 11лв аз губя минимум 3-4 часа от денонощието, а може и над 5 да бъдат. Ех мамо, само да можеше да ме износите поне докато завърша нормално тоя глупав университет. Ама не. Ходя и на втора работа ако ме викнат като статист. Там е цял ден, 12 часа от 6 до 6. + 3 часа път имам. Отивам, работя (+30 лв), спя. Няма време за задължения домашни и да не говорим за позитивни емоции под какъвто и да е вид. Назадвам със задачите за университета, а се борим за стипендия... Пак си мисля, ех мамо, малко пари да имахте да ме пратите на уроци, художник искам да ставам, 3 дузини хора сме в университета, и всички рисуваме като пред-гимназия децата. Е, аз и още 3-ма-5ма сме малко по-добри. Преди ходех на уроци но тогава беше 10лв 5 часа.... От тогава (5-7 клас + 6 месеца 11кл и 1г 12 клас почти не съм мръднал а и тогава беше 1 път седмично и така мн бавно се напредва. ) Обаче мама каза - ако имаш по-добра идея от тая работа действай (ако не... продължаваш така) Само че ако човек не се развива, деградира. И затуй ми е много зле. Едни хора се движат нагоре след година -две ще станат хора. Хора с добра работа и социален живот а аз ще съм червей. Направо ми се реве. Но не знам закакво. Винаги съм се старал да съм изряден.
Положението е зле.

Преди 18 месеца майка я оперираха от рак на шийката на матката. Не ми става ясно какво е точно положението... а трябва. Ако мога да помогна?? Оказа се че след раждането на някой жени им правели операция, нещо малко не разбрах какво е точно. Това са правили и на майка ми преди примерно 10 години може и малко повече, бил съм малак, не са ми казали. От тогава ежегодно майка се изследвала и преди год и половина открили че трябва да се оперира. Сега минаха лечения, физио и химио терапии. Падна и косата. Отслабна и не е добре. След последната хим терапия резултатите са се влошили. Аз вярвам от няколко години в силата на позитивната мисъл и въпреки че писанието ми може да изглежда по-скоро препито с негативизъм аз се опитвам да канализирам мислите си към позитивни краища. И така, сега майка на средна възраст е пенсионирана, дават се пари за лекарства, не знам колко и какви и подробности, но са много. Изплаща се кредита. И Пари няма, аз как и мога да искам? ! Няма как. Няма как и да не работя и няма как и да се развивам. Опитвам! Наистина опитвам! Рисувам като имам време, купувам си книги и се опитвам, но сам е трудно. Майсторите едно време са имали чираци и те са крадели занаята. Туй нещо - рисуването от ръка се учи. Иначе усещам се едно си блъскам главата и почти без прогрес. Но все пак търпя- майка е приоритет. Обаче преди всичко това и преди къщата и кредита, пак беше така. Лишаван бях, винаги и по много. Циганките в началното имаха по-диобър гсм от моя, по-хубави дрехи, с повече самочувствие бяха (нищо че техните са чистачи, моите вишисти). Рядко е имало да не кажа хич диалог вкъщи. Според наще се оплаквам излишно- дали е така? Не съм бил гладен, не съм бил бос и гол, не съм би, л на студено- какво повече мога да искам? Да, това е основното и не може да се оплаквам, но пък както казах в началото, винаги съм бил конкурентен и с амбиции. Така че неминуемо се сравнявам с хората около мен и мога да кажа че в модерния свят за да живее човек пълноценно да имаш въпросните основни неща не е достатъчно. Да бъдеш човек, свободен и с възможност да се развиваш. Да се върна още преди кредита- бях лишаван, все пак сме двама братя и всичко се дели, а държавните заплати - не струват. Наще копаеха градина имахме барака край софия и уикендите бях обречен да скучая- ужас беше. Искам да кажа- грубо е знам, но родителите ми са егоисти. Може би и аз станах, но откъде ли се научих? Имало е време с възможности, когато вместо да се вземе кредит и дасе прави къща (е да, тяхна мечта е, ярно. но моите? нашите? (т. е. и на брат ми? ) Можеше да се помогне аз и брат ми да избутаме от раз това навлизане в живота след пубертета. Висше образование, самочувствие, социален живот- да си стъпим на краката!!! Не. Трябва къща! Баща ми казва че след време ще оценим. Азси мисля- никой на тоя свият няма толкова време. Живее се сега. Сега, не след време. Може би ще бъда упрекнат, че мисля така, но какво е това нещо да дадеш живот на някой и да го обречеш на ограничения? Помислете.
Днес дупката между мен и тях се засилва. Помислих си, че съм като копеле. Говоря с най-близките ми, родителите ми, но няма кой да ме чуе. Дали ме разбират? Мисля че не. Щяха да помислят, че млад човек има нужда от свобода преди да теглят кредити доживот. Малко ми е трудно и се ядосвам на България всеки ден. Малко по малко напредвам сам в рисуването, но ми се ще да беше по-бързо. Видял съм че може, малко финанси трябват просто... Сега мисля как да ида в щатите на бригада, за да събера пари, които да вложа в усъвършенстването на уменията си. Нямам време. Вкъщи няма развитие. Даже родителите ми пречат на мен и аз на тях. Рядко се случва но си правим скандали. А майка не трябва да се ядосва. Търпя, преглъщам и се заравям в леглото и ридая. Питам се... защо? какво? къде? как стана? Дали Той смята да кали характера ми и какво се иска от мен? И размишлявам. Но не живея, а минавам през живота си, това което ми е най-ценно и го губя- нещо не е наред.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 12 години, 2 месеца hash: 2d2c352b24

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   „Искам да кажа- грубо е знам, но родителите ми са егоисти. “ Родителите ти са глупаци. И да - егоисти са до някъде, защото къщите, които ви строят са златната клетка, която ги застрахова на старини... не че е сигурно, че ще ги доживеят. За рака на шийката на матката е грешно, че са ви внушили, че е било заради вашето раждане. Не е така. Получава се от човешки вируси, чиито носители са мъжете - сексуалните партньори на майка ти. Най-вероятно просто баща ти я е заразил, а тя не е ходила редовно на преглед при гинеколог. С две думи - не вашето раждане е причината, а воденето на полов живот и нередовните прегледи при лекар-гинеколог, съчетани със слаб имунитет на жената. Ти обаче не си прав. Учиш най-вероятно в НБУ и не разбирам, защо да не можеш да работиш? Можеш спокойно да се самоиздържаш, ако искаш. Аз съм се самоиздържала като студентка редовно обучение и то в чужбина - плащала съм много висок наем, осигуровки, такси... , спала съм малко, никакви излизания - само работа и учене 4 г., но нашите не дадоха и 1 лв. по моето обучение. За къщите не си съвсем прав, между другото. Навремето баща ни ни пита - къща или образование. Аз побързах да кажа “образование“ - е, баща ми никога не успя да спести за нашето образование, инфлацията изяде спестяванията на нашите. Успяха да избутат само сестра ми, но тя не беше добра ученичка и студентка. Изгърмяха много пари по курсове за най-калпавия университет в България при това. После не искаше да живее в общежитие, не искаше да работи... и когато стана време аз да уча касата беше празна. Прав си, златният кафез пак си е кафез, но и да разчиташ изцяло на себе си не е лесно. Ти поне наем не трябва да плащаш. На мен след плащане на наем, транспорт и другите фиксирани разходи ми са оставали към 150 евро на месец. С тези пари съм се хранила, купувала съм си материали за университета, медикаменти в най-скъпият град в континентална Европа.... имах и 3 работи и съм нямала нито един почивен ден. Бях се стопила буквално и от напрежение треперех и не можех да заспя. Случвало ми се е мускулите ми от пренапрежение от стоенето права, физическия труд да се свиват неконтрулируемо. Месец преди изпитите пък се отказвах и от сън, за да уча повече и повече... И успях. Не те разбирам ти, защо да не можеш да успееш при положение, че кажи-речи всичко ти е осигурено. Ами размърдай си малко задните части. Намери наематели на жилището, започни работа да кажем в рекламна агенция или нещо по-близко до специалността ти, прави Татуировки, знам ли - има много хора на изкуството, които живеят добре!!! Аз на твое място бих се заселила в една стая от празното жилище, останалите бих дала на други студенти под наем. Така бих наблюдавала жилището да е в добри ръце, а и щях за едната стаичка да имам минимални разходи. Както и да е... опичай си мозъка, защото утре може родителите ти да ги няма вече и действително може само имотите да ви оставят, които днес толкова много плюеш. Аз съм и без имоти, и без помощ при следването си, но съм срашно благодарна на родителите си и никога не бих ги нарекла егоисти. Те са ме хранили 18 г., направили са ме човек и заслужават уважение. Такива като теб би следвало да са още по-благодарни - не мога да те разбера!

 

...

преди: 12 години, 2 месеца hash: ac2e13bfff

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Не мога да схвана логиката зад това, че хем университетът ти не те учи, хем ТРЯБВАЛО да ходиш на практики и лекции. Като не те учи на нищо ново, отиди да работиш в бензиностанция като брат си - да не мислиш, че това му е била мечтата от малък, да сипва бензин и да чисти прозорци на коли? Иначе има и алтернативи, които може да бъдат по-лесни или по-трудни - зависи най-вече от твоя собствен талант и доколко си успял да развиеш художествени умения - като реализъм, дълбочина на картината и сенки, рисуване на компютър и доколко умееш да използваш компютърните програми за рисуване. В интернет има сайтове, където можеш да продаваш нарисувани от теб творби (deviantart), или да приемаш поръчки за пари (ако не си запознат с американските "фъри"-та, напиши "furry fandom" или направо "furry commission prices" да се запознаеш с жанра да видиш примерни цени). Може да ти се струва странно решение, но щом има американски художници, които успяват да се самоиздържат почти изцяло от рисуване на такива поръчки, то тогава си мисля, че ако си достатъчно талантлив и добър, ще успееш да изкараш някакви допълнителни пари, изкарани точно с това, което най-много обичаш да правиш.

 

...

преди: 12 години, 2 месеца hash: ad576a6603

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Здравей аз също рисувам, рисуването е единственото нещо което имам желание да правя, но нямам талант рисувам се грозни и тъпи рисунки и все пак продължавам да рисувам надявам се един ден да успея. И мен наще не ме разбират щом седна да рисувам все някой ще ме извика за нещо я да чистим я да ме питат нещо, а рисуването иска съсредоточаване иска преживяване иска да влезеш надълбоко в емоцията която изразяваш с четката и молива и в тва време някой ти идва и ти вика айде да тупаме килима после ще рисуваш. Не знам какво да те посъветвам освен да "блъскаш до де се пукне"тоест да рисуваш всеки свободен миг и да не се отказваш докъто не успееш

 

...

горе^

преди: 12 години, 2 месеца hash: 578ea7aa2a

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   автора: не е нбу, таксите са много по-малки, както казах няма пари за такива екстри а и да имаше, аз нямаше да ида в нбу, щях да пробвам начини за академията. вижте, егоисти не е точната дума, но и това което мисля, бегло мога да докосна с думи, защото и аз наистина ги обичам и уважавам. гордея се с тях и искам да приличам на тях след бъдеще. те са ми казвали, че се гордеят с мен и ме обичат. знам също и колко трудно се крепят семействата. лоялен съм към тях, изпълнявам задължения и помагам винаги когато мога с всичко. що се отнася до моите възможности, умения... за талант няма нужда да говорим. комбинирам традиционна рисунка, стремя се да осъвършенствам академичния подход и в същото време с изцяло мои спестявания, което значи да не си купувам храна навън и да не излизам освен ако не е в парка и по пейки, разходки (иначе ги обичам, обичам и да се движа и спортувам, за жалост рядко има хора които споделят това), бавно, за 2-3 години успях да си построя домашно студио за дигитална работа на таблет. взех си монитор таблет и комп които са на ниво, както си трябва и са моите бебчета. когато имам време се упражнявам и на таблета. ще проверя и furry-то, не знаех за това нещо, deviantarta Ми е известен. следя канали, блогове и сайтове за информация, чета виртуални учебници на бг, руски и английски. но нещо не е наред. в средата и в ограниченията. а поради обстановката вкъщи, която е много изострена, понякога изпадам в състояние в което просто искам да убия времето на компа с надеждата, че утре ще имам настроение за работа. може би това ми е порок. боря го, ето днес рисувах, доволен съм. за чужбина- разбирам донякъде, най-добрите ми приятели отидоха в чужбина и са на същото дередже и от една страна не им завиждам, но от друга съм радостен за тях понеже (те го потвърждават) от както са в англия, холандия, шотландия, са много по-мотивирани и продуктивни. въпреки тежките условия. предполагам че когато си затворен в квартирата нямаш друг избор освен да си седнеш на гъза и да правиш това което се очаква от теб и за което си отишъл там. може би сгреших, че не опитах, сигурно щеше да се появи възможност. преди да кандидатствам доверени ми хора обясниха че в университета (където съм) нещата са на добро ниво. грешка. повече няма да правя такива, всичко ще се проверява лично от мен. в първия пост бях по-рязък, но наистина ми се беше насъбрало. малко да поговоря и защо смятам, че нямам общ език с другите художници от моята среда. ами, тъй като съм на самоподготовка и черпя информация извън вуз-а, тя най-често идва от западни страни, кадето моделите на обучение и информацията е различна, аз в известен смисъл съм добил деформиран вид за един български студент. често не разбират информацията която се опитвам да им препредам. имам амбицията да concept artist, да илюстрирам, да правя индустриален дизайн (справка- feng zhu, в youtube има клипове design cinema от него). Тези неща естествено изискват една добра основа - перспектива, анатомия, композиция, цветознание- все предмети които УЖ учим, но преподавателите в 90% от това което правят е да дават домашни задачи и толкоз. и на тях хората не им се работи... хвани единия удари другия. и така аз продължавам да си драскам сам, да си бия главата в стената. И така, нито преподавателите, нито студентите (ест с малки изключения, които са хора с които съм се свързал вече) имат идея от това какво правят художници в съвременния свят. Повечето около мен си мислят че ще бъдат учителки в детска градина училище и тн (знам че пропускам запетайки). Други откровено НЕ ЗНАЯТ (няколко такива отговори получих от 4то курсници и завършили студенти! ). Е, АЗ, ЗНАМ. И аз като диоген- ходя с фенера посред бял ден- какво търся ли? Ами- хора. Сега готвя пари за уроци при някой от професорите в академията (мисля си за втори бакалавър там, като завърша сегашния но това още е в зародиш- ще проучвам за да разбера дали си заслужава или по-добре чисто и просто курсове интензивно и самоподготовка), няколко варианта са, ще говоря с тях, ще проуча пък да видим за Ноември. Завършвам. Моля няма нужда да ми се обяснява, че съм малко неблагодарно хейтърче, това е далеч от истината. Сарказъмът е излишен. Нямам нищо против работа на бензиностанция, но не е за мен, аз дори нямам книжка :) Благодарен съм за отговорите, от някои неща ме боли, но затова съм писал, за да чуя чуждо мнение и то откровено.

 

...

преди: 12 години, 2 месеца hash: 578ea7aa2a

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   пак от мен: логиката за това че трябва да ходя на университет (описание) стои зад един прост принцип и той се нарича последователност. започнал съм, ще го довърша. най-малкото загубатая ще е по-голяма ако прекъсна вместо да довърша. един приятел учещ в нбу право ми сподели, че го учел за да бъдат спокойни родата му, иначе с друго ще се занимава. наистина звучи.... но има капка от това и в моят случай. при мен няма нужда от диплома, а портфолио. а второто има нужда от умения не от кредити (смешната система на университета). КАК МИНАВАТ ЗАНЯТИЯТ за да изпълня с конкретика действителността давам конкретен пример. практика по скулптура- 4 хронологически часа. преподавателят закъснява редовно с 30 мин. още 15 се губят докато се установим в ателието, проветри се и тн. преподавателят след още 15 мин отива "за малко" на горния етаж. Връща се след час и половина и за 10 мин през пръсти казва на кой кое не му е наред. и накрая слиза за 10 мин да заключи. Резултата е следния - от курса 90% от кадрите не са мръднали и капка след първите си упражнения от преди 2 години и за доказателство има снимки на "завършени" работи. Същото е положението и по другите дисциплини. Но вижте, преподавателят е зает, има лични ангажименти, в уни е на хонорар и нищо не печели, трябва, той има други по-важни задачи за деня. Просто... работата из гнила. Може би това ще помогне да се разбере защо тъй недолюбвам мястото което посещавам всеки делник, че и съботите.

 

...