Искам да съм си същата
преди: 13 години, 2 месеца, прочетена 1619 пъти
Здравейте! Аз съм момиче на 18 години.
Имам проблем. Споделям, за да ми олекне, а и за да получа обективни отзиви.
Често си мисля каква бях преди 2 години и нещо. Бях на 15-16 години, бях активна и уверена. Е, може би и с по-детинско мислене, но в никакъв случай не съм била глупава. Последната дума - УВЕРЕНА - описва най-точно всичко.
За две години немалко неща ми се случиха. Предимно в любовен план... и то все неприятности. Влюбих се истински два пъти, и то толкова силно, че краят го преживях много болезнено. Имаше изневяра... 10 дни след рождения ми ден. Усетих го - светът ми се срина. Някак си продължих напред. Но болката ме държа година и половина, защото неверникът пак игра определени роли в живота ми. Последната ни среща, няма да описвам подробности, но ме вкара в жестока депресия. Все пак съм го обичала..
А това лято всъщност се влюбих повторно. Поради определени фактори бях наясно, че с това момче няма да се получи нищо. Но все пак... макар и не след дълго да се разделихме, аз пак изпитвах някаква тръпка към него. После обаче какво научавам? Обяснил се в любов на една позната. Разбираемо - познават се от три години, още отпреди това й е признавал чувства и т. н. Не ги обвинявам. Но знаете: човек се пита "А някога аз ще чуя ли нещо подобно от някого? "
Не държа някой си да ми падне на колене само за да си начеша собственото его. Но ми се иска любов... и то СПОДЕЛЕНА. Може би съм достойна за съжаление, ала не знам що е то.
И лека-полека в живота ми се наслагваха разни разочарования, както виждате. Активният ми социален живот ми позволи да придобия още по-ясна представа за света - да си реалист в някои случаи е полезно.
Но аз буквално живея в страх да не бъда наранена, обидена и т. н. Непрекъснато се стресирам за щяло и нещяло... дори за външния си вид. Не мога да се отпусна. Край себе си виждам хора - чаровни и страхотни, грабват ти вниманието (и сърцето) с такава лекота. И ме е яд не от завист, а защото и аз бях толкова непринудена и сладка преди всичко това. Искам да стана пак същата!!! Но вече след купища предателства от страна на възлюбени, приятелки и тем подобни - имам чувството, че аз съм виновна за всичко...
Като всекиго и аз си имам страшно интимната нужда от любов и разбиране... Може би това е липсващото парченце от пъзела?

Моля ви за подкрепа и съвети, чувствам се много слаба.. :(