Споделена история от Други |
За границата между честта и безчестието
преди: 12 години, 2 месеца, прочетена 2594 пъти
В светът, има различни видове на съществуване. Различни видове хора. Цялата човешка общност, е една пъстра гама от цветове. Една различна реалност, от образи. И всеки образ е сам по себе си незаменим. Ничий характер, и ничие мислене не се повтарят. Всички са различни. Всеки е сам на този свят, и единствен. Има достатъчно други хора, идеали, и Съзнания!
Никое човешко същество не може да сътвори щастието на когото и да било. Щастието си всеки човек създава сам, възоснова на своите мисли. На своите мечти.
Човешкото съзнание е необятна вселена, в която непрекъснато проникват мисли. То има възможността да се отнесе като вълна, в мечтите си. Да отплава като кораб в безконечните вълни на океана, и да се понесе по бурното течение.
Човек всъщност, е това в което вярва. И неговия живот, всъщност се развива около това в което вярва! Човекът е отдаден на своите идеали, които са различни при всеки жив организъм.
Например, не всички искаме да караме беемве, не всички искаме да отидем на бахамите, и не всички искаме да сме милионери.
Желанията на всеки един от хората, са индивидуални и отразяват неговото вътрешно аз, неговата всъщност.
Много хора днес забравиха, да отразяват своите душевни качества. Те се залъгаха, поставяйки материята и плътта, над душевното и моралното.
А честта, не е празна дума. Тя има жизнено важно значение, за оформянето на всяко съзнание, на всеки човешки индивид.
Границата между честта, и безчестието, е много тънка. Малко са онези които могат да разграничават честта от безчестието, и да правят съществената разлика между едното и другото! Да имаш чест, означава да знаеш за какво се бориш. Когато човек е наясно какво всъщност иска от живота, тогава той вижда правилния път който го отвежда към желаното. Когато някой силно вярва в нещо, и влага цялата си енергия в тази вяра, тогава цялата вселена му съдейства, за да получи това което иска. Истинските герои, не са футболисти, не са в депутатските листи, не са на екран и не пеят за червени точки. Истинските герои са необятни. Те са непознати за никой. Защото са се отдали на уют, тоест на вътрешно спокойствие. Те са се самоопознали, а самопознанието е сила. Човекът който познава себе си, е дееспособен. Той е радетел на справеливостта, и успехът, във всичките им форми. Истинският герой, е този и само този, който въпреки грешното време в което се е родил, остава здраво стъпил на земята, и запазва ценностите които носи. Защото е цяло изкуство, да бъдеш различен от масата, това е подвиг който те носи напред. Това е силата с която съумяваш да разграничиш правилно от грешно. Когато един човек се научи да мисли, и да прави тази разлика, той сам по себе си се превръща в достоен водач на собствената си безкрайност. Водач на житейският си път!
Защото, най-важните и ценни неща в живота, са невидими за очите. Те просто се чувстват, само със сърцето.
Ако дадена група от хора, е способна да приема притовоположния пол само като телесна материя, то тогава тази група от хора, никога няма да има възможността да опознае душевната същност на другата личност. Ще вижда само опаковката, ще се възползва от нея, но никога няма да познае душата!
Или ако даден човек се стреми само към власт и пари, и получава власт и пари, той никога няма да разбере какво преживява друг тип човек който е заложил на честта, и на това да получава всичко с честен труд.
Тук се получава разминаване между различните хора и техните идеали. Защото плейбоят си мечтае да има много жени, а кавалерът (истинското момче) си мечтае да задържи една единствена.
Ако ламтежът за пари, плът и материалност, се наслои твърде много в съзнанието на някого, то този човек неизменно ще се провали, защото той ще убие душата си. А когато убие това, той вече става сам по себе си просто една материя, без каквото и да било вътрешно съдържание.
А хората които отдават живота си на дадена идея, които умеят да обичат и да се раздават, те просто са вечни, защото подвизите им остават да живеят дори след тях! Например, усещането да обичаш родната си земя, която те храни и от която черпиш живот.. това чувство, (наречено патриотизъм) е велико. Защото то само по себе си те стимулира, то ти е като защитна стена от която храниш душата си, и отдаваш живота си на него.
Българските герои например, които са умирали по всички краища на балканския полуостров, които са си дали главата за да има Свобода, те никога няма да умрат, защото те живеят вечно в сърцето на всеки истински българин! Ето това е... Това се нарича ЧЕСТ. Да отдадеш живота си, на святата идея за свобода, и да умреш, за да те помни после цял народ! Днес вече такива лидери не се намират. Днес народите решават че най-доброто постижение което могат да направят, е да се тъпчат с изкуствени храни, да се изтребват чрез алкохол и наркотици, безразборен секс и т. н. Както се казва, научихме се да строим сгради, да изработваме технологии, да създаваме красоти, но погубихме българщината в себе си, погубихме ценностите си и уважението към телата си. Заменихме най ценните неща, като ги заместихме с най-позорните. Разбихме семейства, животи, отдадохме се на разврат. Всичко това убива съзнанието, и опорочава плътта!
Любовта, няма нищо общо с портфейла, или с телесните атрибути. Любовта е СПЕЦИАЛНА, и да обичаш, това значи да смяташ че си половинката от нещо цяло. Да обичаш не значи да си имал, или да се стремиш да имаш много партньори. Това не е любов. Да обичаш значи да си сам, чакайки един единствен човек - ПРАВИЛНИЯТ! Който да ти даде истинското щастие. А какво е всъщност истинското щастие? Ами то е смях, взаимност, обич, преданост, то е чувство което не може да бъде описано с думи. ТО Е ГОРИВОТО НА УСПЕХЪТ! Думите са безсилни да опишат каквото и да било, велико, душевно чувство!
Обичта, моралното съзнание, и стремежът към благополучие, са основните стъпки към съвършенството!!! Никой от нас не може да бъде идеален, обаче това не пречи да се стремим да бъдем такива, и да влагаме цялата си сила в този стремеж!
Това което правим на този свят, е основата която ние градим в живота си. И никой няма право да го съди, освен ако не сме прекалили разбира се.
Научете се, да бъдете тихи. Да оставате повече насаме със себе си, да се опознавате колкото можете повече. Научете се да бъдете сами на себе си господари, а не някой друг да влияе над живота ви!
Вземайте решенията вие и само вие. И не пропускайте всеки божи ден да погледнете лъчите на слънцето, след това прегърнете любимите хора и просто им кажете колко много ги обичате. Ако наистина го чувствате, разбира се! Ценете най-малките детайли, а не големите неща. Защото най малките жестове са в основата на всичко останало, и те създават големите чудеса!
Съградете един достоен живот, за да кажете един ден; Живях в грешно време, виждах разврат и деградация, обаче аз не се поддадох на нито един порок, а останах верен/вярна на себе си. Аз се развих така както трябваше да се развия. Аз бях, съм, и ще бъда над всичко което е неправилно!
Една жена трябва да бъде твърда, да има характер, да не бъде лека и податлива на манипулации, тя трябва да бъде нежна, красива и свястна.. каквато бог я е сътворил!
А един мъж трябва да бъде опората, силата, и любовта на своята съпруга. Той не трябва да бъде вулгарен, груб и извратен. Той трябва да бъде идеалът, който да предизвиква усмивката на своята любима!
Идеалите се изграждат и преследват, стига да имаш достатъчно силно желание и оптимизъм за тях.
Националният, душевен и морален идеал, са трите основи над които трябва да се гради, всяка епоха, всеки век, и всяка цивилизация!
С уважение...
От момчето с мечтите.
|
