Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Познавам такъв човек - аз. Нямам приятели нито семейство, въпреки че родителите ми са живи. На света няма по-самотен човек от мен. Вече свикнах и не ми прави впечатление. Дори се улавям, че присъствието на хора около мен ме натоварва и бързам да се измъкна.

7.   Всеки, който се замисли за секунда, ще осъзнае, че всъщност наистина е заобиколен предимно от познати и тук-там от приятели. Става въпрос за истински и стойностни приятели, защото еднодневките са си просто близки познати. Днешно време е възможно стойностни хора, да не са добри приятели. Но това не е от значение, тъй като и без това приятелството леко си промени значението и вече е някаква пълна трагедия. Вече не само за тинейджъри, но и за възрастни е нормално да има приказки зад гърба и фалшиви усмивки, което е наистина жалко.

Вината може и да не е в теб, в смисъл може и да не е в никого. Двама човеци не могат да са приятели, ако имат различни разбирания за това. Не се и получава, ако единият е искрен и предан, а другия само се възползва. Понякога и характера на единия, отблъсва другия. Високомерието е лош недостатък, но не е непоправим. Извини се, ако се смяташ за виновен и не се тревожи. Станалото-станало, важното е да се поправиш занапред.

8.   Не си виновен ти, няма виновни! Просто много неща се промениха за много кратко време. Сега не ми се пише подробно. А и моите анализи едва ли ще ти дадат вяра и надежда. Ще става все по-лошо. Няма вече духовни ценности, няма идеали, няма каузи, няма приятели.... всичко е жестока борба за надмощие кой да докопа повече пачки, за да си купи "самоличност". Ще бъда груб и конкретен, защото минах по твоя път преди години - и аз минавах за много самоуверен и високомерен и служебно се издигах и пари имах бол, но после реших да бъда мек и скромен и това доведе до безхарактерност, чувство на вина и следва спад, убийствен спад, оставане без работа, никакви приятели, близки и познати, безпаричие, мизерия, натрупване на дългове, стрес водещ до куп болести и ето ме сега чакайки смъртта... тъжен край, но дали някой ще го избегне???

9.   Аз винаги съм вярвал, че приятелството между двама мъже е любов до смърт, по - ценно от това между мъж и жена. За съжеление до сега не съм срещнал стойностен човек, споделящ моите възгледи. Затова имам само познати. В днешно време, приятелството на повечето хора, не струва пет пари.

10.   Автора : Благодаря на всички, които писаха до момента, а дори не очаквах и някой да го направи.
Замислих се и си казах, че каквото и да става човек не трябва да се затваря в себе си и да се обвинява понякога наистина вината не е в нас, а в другите. На всички хора като мен, които нямат нито един приятел в момента или се чувстват по някакъв начин самотни искам да ви кажа, че най-добрият приятел сте си Вие самите.. вярвайте в себе си не се самосъжалявайте.. моето мнение е че щом сме без приятели значи просто тези хора не ни заслужават... колкото и нескромно да звучи :)

11.   Приятели трудно се намират, особено в днешно време. Всеки е сам за себе си, и е прав, донякъде. Вече всеки се интересува от материалното, от това на него да му е добре. Никой не търси истински приятели, а хора, с които да си запълнят бройката във фейсбук или просто за пред хората. Всеки си избира хора, с които да се събира, не защото им е приятел, а защото е "вип", контактен е, устат, но глупав, но все пак устат. Никой от тези хора не ти е истински приятел, а интригант и лицемер, но на кой му пука... нали е първи приятел на Андреа или нещо от сорта ;).

П. П не можеш да задържиш хората до себе си, те не са предмети. Каквото и да правиш, ако някой не иска да е с теб ще ти го покаже.

12.   Има една приказка, че сами идваме на тоя свят и сами си отиваме. Това означава, че може да сме сами, но не самотни. Когато работиш върху себе си, когато си ерудиран, духовен човек, е цяло удоволствие да бъдеш със себе си:))
А и трябва да имаш някакви критерии за приятелство- една душа в две тела. Трудно се намира. Когато човек е богат и щастлив, има много приятели. Но къде са те, когато те сполети нещастието? Е, този, който остане с теб в такъв момент, би трябвало да е добрият приятел.

13.   Всички коментари са много хубави, особено 12-тия. Всеки има един приятел, когото чака да се върне, още преди да е обърнал гръб за раздяла. Може да го вижда във всеки приятел, но той е само един и много трудно се намира. Аз намерих такъв приятел и пожелавам на всеки да го има. Той винаги и навсякъде е в сърцето ми.

14.   Хм... събрахме се доста личности, сблъскали се с един и същ проблем! Всеки малко или много си е изпатил на тема "приятелство"... иииииии честно казано, аз до тази вечер мислих, че съм сама на света, с този проблем...
Предлагам ви... , ако желаете да си направим една група във фб и да се съберем там... , да обменим мнения и разсъждения... , а и... като цяло аз съм ЗА новите познанства... Все пак рано или късно човек до човек опира и... е хубаво да имаме - ако не приятели, то добри познати... :)

15.   Аз съм без приятели също и незнам как да спечеля приятели
но преди имах и те ме изпъдиха

16.   Аз имам приятели, но всички пораснахме и лека полека всеки си хвана посоката :D на кратко, никой не остана в България :( така е след 20-25, човек остава сам, и не трябва да го приемате толкова навътре. Проблема не е в нас самите, системата ни прави такива. Коментиралите тук са страхотни хора, дано някой ден съдбата ни събере...

17.   И аз нямам приятели в момента. Преди имах няколко, но с някои живота ни отдалечи, с други въобще си развалихме отношенията. Чесно казано, малко ме е страх да се сближавам с някого. Хората са много завистливи и дори зли. Всеки ще предпочете да ти навреди, дори и без да спечели нищо. Приятелства стават през детството, в училище, в университет. След като навлязат в живота, хората започват вече само да гледат каква файда имат, как могат да те използват. Предполагам, че така и трябва, но в такива случаи не може да се говори за приятелство.

18.   Тези които нямат приятелки, вероятно нямат и приятели. Като се замислиш разликата е малка. При мен е същото, въпреки че имах и двете преди време. Сега съм в нов град, нова държава и ми е още по-трудно да намеря. 8 месеца вече. Ако има хора които нямат приятели и живеят в Лондон да пишат. Да излизаме да пием бира, такива работи. И да уточня не съм гей търся просто приятели.

19.   Re: "Имам само един въпрос.. как според вас да задържа хората до мен, защото ми писна да се осланям само на парите, които се оказаха единствения ми приятел в последната година. "

Здравей приятелю! Обръщам се така към теб, защото до скоро и аз нямах нито един приятел до себе си, и по някакъв начин те почувствах по близък :)! Не знам как стоят нещата при теб в религиозен план. Но моят съвет е следният: Обърни се за помощ към църквата и Бога, Бог винаги ще ти подаде ръка, когато му се помолиш искрено и от сърце! Разкай се за грешките си в миналото, прости на прегрешилите пред теб, кръсти се ако не си кръстен, започни да посещаваш често или редовно литургиите, причастявай се и повярвай ми живота ти ще тръгне в една по-различна посока, ще намериш приятели и истинско щастие. А що се отнася до парите прочети може да прочетеш
Евангелие от Матея 6:19-21

П. С. : Не те подканям да правиш каквото и да било от писаното по горе нито пък бих те упрекнал ако решиш, че не те интересуват тези работи. Това е само съвет! Ти сам си реши какво ти подсказва сърцето.

20.   Здравейте, доста със закъснение коментирам и аз, но сега попаднах в тази ситуация, че да потърся тази тема. Както казват някои от хората в по горните коментари, в детството имаше приятели, играхме, събирахме се, вършихме си услуги ( времето когато нямапе smartphon & таблети и др. джаджи ). Вече съм на 20 и много промени настанаха в живота ми и бих искал да ви споделя част от това което ми се случва за да ми дадете съвет.

Значи за целия ми живот се случвапе следното : Събираме се в компания всички се събираме купонясваме си и идва момент когато всеки започва да се цепи лека по лека и после ставаме само за здрасти и чао ( до ден днешен е така ) момичета и момчета с които съм излизал. Имало е прегръдки и напивания, а сега някои се правят, че не се познаваме, други направят няква физиономия и това е. Сега от година може би влезнаха нови хора в живота ми. От моя град са и излизаме от време на време, но някак си осещам, че не са ми истински приятели и съм убеден в това, защото се занимавам с фотография и когато да ходим някаде да излезем или на някое събиране.. Искат да ги снимам ( имат полза от мене ) в други случаи опират до мене защото за някое събиране ще дам пари, ако ли не, без мене ще е, или като ги возя с колата до някое място. Знам, че доста от хората казаха, че нямало истински приятели, но не е така защото съм свидетел на хора които имат истински приятели държат се заедна в една компания и лято зима все са си заедно и си държат един на друг, докато при мене е заобиколено от праячи < ако мога така да се изразя. Бих казал че за моята компания са приятни хора, но не ми харесва факта, че гледат само полза да имат от мен искам приятел, който като му кажа, , Хайде въри да излезем някаде да се разходим, , той да се съгласи, не , , ми сега не мога, имам работа, трябва да си почивам, имам за учене.. , , и тем подобни извинения, а в същото време си цъкат на телефона или лаптоп, но както и да е. Когато не можеш да отделиш най малкото време за близък то значи няма желание. Какъв е смисъла да живея с такива хора, които ще ги задоволяввам със снимки а в замяна на това да получавам внимание... Дайте ми някакъв съвет ако някой все още следи темата, Как да ги спечеля, да се сплотим, да им покажа друга част от приятелството?? Ако мога.. , Аз имах не мнго щастливо детство особенно училищните години не успях да вържа много приятелства там и може би това ми е проблема, че не съм много по приказките.

21.   Честа тема тук. Както другите казаха - явно нещо ни има и сме доста :)

След няколко годинки (добре де, десетелия) човек се научава на много неща. Например, научава се да вижда през маските които хората волно или неволно, осъзнато или неосъзнато, си слагат. Понякога го правят като тест - търсят човека който ще успее да ги "види" през маската. И се старят да си изградят много убедителна маска защото си мислят, че човека прозрял през нея, трябва да е много добър и така "филтрират", ако мога така да се изразя. Повечето накрая толкова се престарават, че вече не могат да различат "себе си" от маската която са градили толкова време. Свят широк - хора всякакви.

Вече много малко неща могат да те изненадат и се усещаш, че започваш своеобразна игра - за колко време ще разбереш даден субект в кой точно стериотип попада. И после губиш интерес. Може да ви звучи цинично, но прехвалената и силно надценена тема за уникалността на хората просто не е вярна.

Много от вас са казали и много верни неща които повдигат много актуални въпроси - Що е то приятелство? Дали наистина имаме нужда от подобни хора? А дали вината не е в нас? Винаги ли сме били толкова "добри" (каквото и да значи този тъп термин) както се описваме? Дали сме достатъчно обективни, и към другите, но най вече към себе си?

Аз лично си имам няколко изпитани моменти за които следя във всяко едно ново запознаство. Например, ако дадения ви "познат", "приятел" или както и да го наречете, обича да говори осезаемо повечко за собствените си проблеми, или желания, или преживявания (стил "фейсбук мания" - "вижте ме колко съм готин, къде съм бил, какво съм правил, колко съм изпил, колко знам) това значи, че човека срещу вас е завършен нарцисист. Жените са особено податливи на това. Много от тях могат да говорят с часове за себе си, без да им хрумне, че този егоцентризъм е малко вповечко. Добрата новина е, че такъв вид хора са особено предсказуеми и лесни за манипулация - даваш им квото искат - най-често внимание, и можеш да правиш каквото искаш с тях. Ако искаш, разбира се. Трудно ми е да си представя за какво на човек би му било да се занимава с такива посрествени хора...

Знаете ли за какво се хващам последно време, че ми се иска? Ще ми се да мога да седна и да си поговоря с някой човек ей така, за нещо неутрално и дребно. Не да обсъдим проблемите си и да си изплачем душата един на друг. Не за някой битовизъм - "уфф, да знаеш как ми се спи, яде, пие, ебе" и прочие.

Например видях в парка една много хубаво направена малка къщичка от клони и листа. Много сполучливо бяха ги стъкмили и къщичката си имаше покривче и входче. А покрай нея бяха накацили птички и профучаваха на сантиметри от мен. Беше като илюстрация изкочила от книжка за горските духчета. Искаше ми се да кажа на някой -"виж, колко красиво и добро изпълнение. радвам се, че има такива хора които правят такива неща и странно как, още никой не го е разрушил. Благодарен съм на този някой, че ме подсеща за това колко важни са дребните хубави нещица, които като че ли позабравихме последно време... ". Ей такива разговори ми липсват. Вече не искам да бистрим проблемите си, философията, психологията, политиката и прочие изтъркани теми... Все по безпредметно ми се струва.

Късмет на всички на които им тежи самотата и искат това да се промени. На другите - поздравления. Въпрос на личен избор...

П. С - но наистина къщичката с птичките беше хубав момент - http://dox. bg/files/dw? a=86af6cd66a

А това е за хората които търсят своя лъч надежда - http://dox. bg/files/dw? a=b90bed6ecf