Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   до 3 „Не го пази. Ще ти кажа как стана при мен - родителите ми ме възпитаха много добре, израстнах, като възприемах така наречените добродетели - да бъда отговорен, да не лъжа, да си държа на думата, да се отнасям с разбиране към хората, да бъда възпитан и т. н. “
Каква случайност, и мен така ме възпитаваха родителите и стана човек от мен. Само от едно нещо се отучих - да проявявам разбиране към хора, който не искат да променят живота си, вечно мрънкат и обвиняват другите за неудачите си. Моите лични наблюдения показват, че по някоя случайност точно най-неуспелите в живота не спират да мрънкат, че държавата, обществото, съседът, евреите, циганите, Господ са им виновни. При теб пък родителите са били виновни, на авторката държавата ... и така нататък и така нататък няма край воя на неуспелите българи, на тези, които не искат да поемат отговорност за живота си. По някаква случайност пак същите така и не успяват (чудо! ) да си стегнат куфарите и да напуснат държавата и обществото, които са виновни за всичките им неволи. Авторката и в чужбина не успяла (защо се е върнала?), но виж - нашата държава възпитава детето ? да дъвче дъвка, да си играе с телефона, а на другите дори купува коли за 20 бона и им дава пистолети да се стрелят. Чудооо! Това трябва да е свръх-държава, госпожи и господа, тя присъства в холовете ви, готви вечерите ви и възпитава децата ви, може би дори им раздъвква дъвките, преди да им ги сложи в устата, качва най-новите APPs на телефоните им и поръчва при дядо Коледа колите и пистолетите.

7.   Чесно казано съжалявам детето на авторката. Нейното дете дъвки и лакомства няма да види, боят за нея е приемливо средство на възпитание, телефон ще му вземе за бала, ще ходи винаги костюмирано с ръбове на панталона и какво ли още няма да измисли. Детето от негова страна, ако има компютър ще пише "помогнете" в сайтове като този.

8.   Номер 1, 5 и 6,
Престани вече, никой не иска да те слуша.

9.   значи.... лично мойте родители не ме възпитават кой знае колко много нито мен нито по малкия ми брат тъй като нямат време от работа... Баща ми се прибира най рано към 1 а майка ми попринцип е редовна (няма значение какво работят) та... това което искам да кажа до сега винаги за всичко сме питали личния ни иконом (човека който ни наглежда когато нашите са до по късно на работа или извън града а това е често) Разбира се разговаряли сме за основните неща.... Но въпреки че нямат време за нас ние пак сме възпитани и културни.... оценките ни са сравнително добри есето ми ше отива в едно издателство сега и ако го одобрят може да ме вземат да уча в пловдив (като баща ми ще урежда превоса и т. н) а рисунките на брат ми (и още деца разбира се) ще са на изложба в... мисля че пловдив но не съм сигурна.... Ще ви оставя сама да си направите извода иначе поздравления че искате да направите детето си различно от другите и то по хубав начин


Падналото ангелче

10.   До номер 6 от номер 3:

Оправи си правописа и пунктуацията. Доста е зле, явно не са те възпитали добре, а само ти така си мислиш!

11.   „ Не може пикльо на 19г. да кара кола за
20 000лв. и да носи пистолет и при най -малкото да гръмне някой, сякаш го прави
всеки ден, сякаш е като да си купиш хляб. “ ако говориш за случая от преди 2 дни момчети е карало audi Q7 което е най-малко 130 хилки. За 20000 можеш да си купиш някоя дачия

12.   Много си комплексирана, миличка....
" Не може някаква пикла да е много оборотна пред някой по - голям, който може да я забърше с един замах. Не може пикльо на 19г. да кара кола за 20 000лв. " - Може, душице, може и още как... кой както се уреди, нали знаеш? ;)
Сигурно цял живот си била от онези свряни хора, които не живеят а съществуват, понеже ги е страх да си изразят мнението (като изключим интернет пространството) или явно си озлобена към хората и към днешната младеж, които са абсолютно нормални за набора си и държа да отбележа, ПОНЕЖЕ ЗА РАЗЛИКА ОТ ТЕБ ВСЕКИ ДЕН СЕ СРЕЩАМ С МЛАДЕЖИ - много по - възпитани са от много твои набори, казват "благодаря" и говорят на вие.
А твоето дете го съжалявам искрено... деца, израстнали с такива родители, обикновено стават тъжни и подтиснати хора (познавам такива), защото комплексирания родител, който не е успял да си изживее младостта, като хората, си излива всичко върху тях.
Ходи на медитация или нещо такова... и преди да наричаш младите момчета и момичета "пикльовци" и "пикли" и да злобееш за това кой каква кола кара, погледни себе си в огледалото и се запитай... защо станах такава? Сигурно, заради озлобената ти майка, която те е подтискала...

"Пикла", набор 1992.

13.   Авторке, къде ги видя тия спретнати и добри деца в чужбина? ! Англичаните са първи в Европа по алкохол и бременни непълнолетни. Живея в Германия и направо не ми се говори пък тука какви чудесии са. Освен ако не си ходила до Арабския свят, не знам къде си ги срещнала. Това "едно време" си го запази за теб си, защото едно време и вашите са казвали така за твоето поколение. От как свят светува новото поколение е мъмрено от старото.

14.   Подкрепям номер 12 и 13, само мога да допълня, че дори в арабските страни младите се бунтуват. За съжаление там нямат достъп до светско образование, принуждават жените да се забулват, което не значи, че не биха искали да живеят като нашите младежи.
Аз пък съм горда с децата ни, справят се много добре. Живяла съм в Германия, Австрия, Швейцария, Белгия и Великобритания, ходила съм в САЩ, Катар, Австралия, Канада, Египет, Турция и много други, но нашите младежи са за мен най-добрите - учат се добре, борят се с живота и се справят много добре като цяло. Черни овци има във всяко поколение иначе. От родителите и семейството най-много зависи, ако авторката не е в състояние сама да възпита децата си, никой не ? е виновен
Една кака набор 80

15.   Номер 12, нито една дума от писаното не е вярна. Явно се изживяваш, като някаква учителка на майка си, как да прави деца.
Докато има такова нагло отношение от деца към родители, дотогава младежта ни е безнадеждна.
Опиваш се да изкараш младите ангели, а ти самата, не вземаш пред вид, че разговаряш с възрастен човек. А за грубите ти приказки, просто не ми се говори. Ти си представителна извадка на младежта, и показваш само провал и деградиране!
Номер 2, 15 и 16 - не съм съгласна с филосовстването ти.
Авторке, напълно нормална си и те подкрепям.

16.   „Докато има такова нагло отношение от деца към родители, дотогава младежта ни е безнадеждна. “

Авторке, не смяташ ли, че някои родители заслужават отношението?
Не се считам за деградирала, напротив. Омъжена жена съм, работеща, с малко дете, изплатена къща и кола. Не пия, не пуша и никога не съм го правила, а мъжът ми е първият в живота ми. Ако съм деградирала, то тогава какво да кажем за останалите възрастни.
Винаги съм имала отличен успех, нито дъвките, нито късата пола са ми пречили.
Ти обаче завиждаш, че някои родители могат да осигурят повече материални неща на децата си и ги обявяваш за деградирали. Не искаш освен това да разбереш, че отговорността за децата я носим преди всичко ние - родителите им. Не са ни виновни държавата, обществото, още по-малко пък другите деца, ако не можем да възпитаме децата си в ценности и поведение. Съвсем нормално е иначе един подрастващ да търси себе си. В тази възраст хормоните бушуват и децата също. Който не може да разбере децата си и да се отнася с тях като с човешки същества, който не спира да ги тъпчи и подтиска, съвсем нормално ще стигне до момента, в който децата му ще се дистанцират и ще потърсят другъде примери за начин на живот, ценности и поведение.
Момичето от н. 12 много добре ви го е казало -

„А твоето дете го съжалявам искрено... деца, израстнали с такива родители, обикновено стават тъжни и подтиснати хора (познавам такива), защото комплексирания родител, който не е успял да си изживее младостта, като хората, си излива всичко върху тях. “

Нямам, какво да добавя направо! Растат в момента много качествени млади хора!

ж, набор 1980

18.   От номер 12 към номер 15: "Явно се изживяваш, като някаква учителка на майка си, как да прави деца.
Докато има такова нагло отношение от деца към родители, дотогава младежта ни е безнадеждна.
Опиваш се да изкараш младите ангели, а ти самата, не вземаш пред вид, че разговаряш с възрастен човек. А за грубите ти приказки, просто не ми се говори. " -
Първо ти сигурно си авторката, но дори и да не си... въпросната авторка не ми е нито майка, нито и се изживявам, като учителка... как да прави деца, тъй като аз деца не съм правила, рано ми е още, а и не смятам да поучавам хората, просто си изразявам мнението или може би нямам право да го изразявам, защото съм "пикла" на 20 години и трябва да си мълча? :) Ето това имах предвид... че има разлика от това да си заврян и мачкан цял живот и да си мълчиш, защото така са те учили, а едновременно с това от теб да извира злоба и това да си човек, който знае кога да си изрази мнението, кога да спори и не се страхува да каже какво мисли. Авторката, определено е от първите, а явно и ти. Колкото до грубите думи, не помня да съм използвала такива, за разлика от нея, или може би за теб "комплексар" е груба дума? Обида? Според мен в случая е много точно определение. Освен това и дадох безплатен съвет да започне да медитира и да преоткрие себе си, както и да се изчисти от злобата, така че, ако обичаш. :")))

И още нещо към авторката:... мен са ме лигавили, купували са ми всичко и никога не ми е отказвано нищо. Карам кола за повече от 20 000 лева, но знаеш ли какво... аз не съм злобна, за разлика от теб. Аз съм един човек, изпълнен с любов, защото е отгледан с любов, НИКОГА не съм мразила никого, не съм правила интриги и не съм се държала зле към хората. Винаги съм помагала и то може би повече отколкото трябва. Мога да имам много мъже, но съм била с по - малко, отколкото можеш да си представиш и обичам само 1. Не знам ти какво си постигнала през живота си, но аз за моите 20 години съм абсолютно сигурна, че с езиците и образованието, което ще имам и което имам до сега, мога много повече от теб. И ти го казвам, за да разбереш, че до никъде няма да стигнеш с този начин на мислене, просто от думите ти струи толкова злоба, че не е истина...

19.   Номер 18,
изключително грубо отношение имаш към авторката.
Никой не те пита имаш ли деца или нямаш. Въпроса е, че за голямата разлика в годините, имаш твърде нападателен и агресивен тон.
Жената няма злоба. Тя е най-обикновена майка, която е разтревожена от моралното опустошение на днешната младеж.
И кой за Бога, те е питал, колко кандидати си имала, пък на кой си отказала, пък на колко си пуснала.
Или пък каква кола караш?

20.   Номер 19 май доста завидя за колицата на 18,

до номер 18.
Напълно те подкрепям, но ти най-после трябва да се научиш, че не може да се харесваш на всеки го и, че в обществото ни вече са се образували класи. Какво общо имаш с авторката?
Хора като нея няма да спрат да завиждат на хора като теб, човешко е. Няма начин и да не се стреми да си избие на някъде комплексите. Тежко е да гледаш, как децата на другите хора не биват лишавани, а ти един телефон да не можеш да вземеш на детето си. Много ясно, че ще заклеймиш въпросния и неговите притежатели като извор на поквара. Гроздето просто е кисело. Такива хора имат само възрастта си и показалеца си, с който сочат хора като теб, но вътрешно и те биха имали колата ти, и те биха искали детето им да бъде прилично облечено и нахранено, но за съжаление на ниско квалифицираните хора заплатите са минимални.
Горе главата. Карай си колата и се учи, не се хаби с подобни люде - никога няма да те разберат, винаги ще гледат да те използват, защото вътрешно те осъждат и ти завиждат. Движи се с добри хора, за които и телефонът, и колата ти са без значение и се движи сред хората от класата си. Забрави за дъртите вещици, пропити от злоба и завист. Ще продължат и след 20 г. да извиват показалеца си в посока на най-новата ти кола, дано децата им поне да са успели да се спасят. Всеки му заслуженото.

21.   Номер 16
Това е много опростено мислене.
Жената се тревожи, докъде ще я докарат децата с това потребителско отношение, а ти я нападаш, че била завистлива.
Да, не всеки може да даде на детето си всички лигавщини на съвременното общество.
То и без това всеки ден излизат нови телефони, нови компютри, нови дрехи.
Авторката беше дала един малък пример, но тя имаше пред вид, че младежта ни, като цяло е разложена морално. Да правиш секс вече не е нищо.
Всички искат да опитат от всичко. Всички искат да грабят с пълни шепи - УДОВОЛСТВИЕ.
Само, че удоволствието е нещо краткотрайно, купил си телефон - утре вече има по-нова марка с по-нови подобрения.
Удоволствието вече го няма, искам от новия.
Купил съм си нова дреха, но след няколко дена, виждам още по-хубава?
И в крайна сметка докога? До кога тая бясна надпревара с другите да имаш и ти като тях, че и повече от тях?
Другия се държи олигофренски?
Това е модно? Е, тогава и аз започвам да млящя като преживна крава и да цъкам с тъпо изражение игри по телефона....
И номер 16, не ни открехвай колко страхотен човек си, нека това си е за твоето семейство.

22.   Номер 20,
парите са само едно ниско средство, в един нисък свят. Те са просто един инструмент.
Всичко, което съм пожелала го имам. Няма да навлизам в подробности, обичам скромността. Никому не завиждам.
Но не искам материалното да ми владее ума, волята. То да е главната ми цел, главния ми трофей, която да размахвам пред хората.

23.   От 16 до 21

Ще си позволя да се цитирам

„отговорността за децата я носим преди всичко ние - родителите им. Не са ни виновни държавата, обществото, още по-малко пък другите деца, ако не можем да възпитаме децата си в ценности и поведение. “

Какво мога да кажа повече?

24.   до 22

„Но не искам материалното да ми владее ума, волята. “

Ако си авторката, нещо послъгваш, защото точно материалното сякаш най-много те вълнува. Не можеш да задоволиш материално децата си явно, което те кара да демонизираш децата на родителите с повече средства от теб.

Просто някои хора като теб и номер 21 живеете още в 20 век, но дори тогава тинейджърите бяха обявявани за развалени и какво ли още не. Ох, през всичко сме минали, какво ли не сме чували от разни лелки („От вас хора няма да стане“). Имах си едно съседче, с което заедно се събирахме да пишем теми по литература и да решаваме задачи по математика, защото заедно си купувахме списание „Гимназист“ и доста от учебниците, а лелките ни бяха пуснали слух, че сме били правили секс. Лятото с това момче пък обичахме да стоим на пейката пред блока му и да си говорим за всякакви теми. Само ме гледаха баби и лелки, кога ще надуя корема. И двамата иначе стояхме девствени до 19 годишна възраст, той отиде в София да учи, аз в чужбина... Ех, какви времена бяха. Днес пейката още си стои и там още се събират пубери.
Разберете, хора, расте просто поредното „пропаднало“ поколение. Утре ще са възрастни и семейни хора, ще са по високите постове и с умиление ще си спомнят за разни люти лелки и бабки. Моето приятелче от пейката така и не се научи да пише теми по литература, но завърши информатика и днес има собствен много печеливш бизнес. Още като се видим сядаме на облегалката на някоя пейка, може и в костюми да сме облечени, и си говорим по всякакви теми. Само семки не чоплим (ох, какви боклуци правихме навремето за бабките от входа).

„Само, че удоволствието е нещо краткотрайно, купил си телефон - утре вече има по-нова марка с по-нови подобрения. “
Ще ти издам една тайна - номерът на китайката е и утре да можеш да си купиш най-новият телефон. Тогава удоволствието става многократно.
“Но не искам материалното да ми владее ума, волята. То да е главната ми цел, главния ми трофей, която да размахвам пред хората. „
Хора като теб никога няма да разберат, че парите и разните му джаджи не са трофеи, а просто средства за постигане на по-висши цели. Хората с много пари от много отдавна не гледат нито телефони, нито коли, нито дрехи дори. Само бедните гледате такива работи и се „възмущавате“. Прочетете басните от читанката за 2. клас и престанете да сочите с пръст младите. Никой не ви е виновен, че хем сте стари, хем нищо не сте постигнали в живота си, докато те имат целия живот пред себе си.

25.   Номер 24,
Как разбра, че не съм постигнала нищо? И кой се е оплаквал от старост или от липса на пари?
Сама си противоречиш. В един момент казваш, че номера било всеки ден да си купуваш още и още.
В друг момент казваш, че само бедните гледали тия работи. В един момент казваш, че бедните си държали децата гладни и един куп още страхотии. В друг момент даваш съвети да си карала колата и да не и пукало. Че не били от значение материалните неща, ти си толкова заситена, че си вече над тях...
Ти самата не си наясно със себе си и с твоите ценности.
А обвиненията ти, към възрастното поколение са толкова лишени от достойнство, че не заслужават никакъв коментар.
Думите ти говорят много за самата теб и хората не пасат трева.
Много често, когато те обхване мания, че си изключителна се опитай да си представиш земята след 60 години. Първо - ние вече няма да сме живи. Второ-всички тия днешни "дажджи", отдавна ще са вехтории и може и да са претопени за суровина.
Твоите мечтани коли, може отдавна да са минали през някой топилен цех и хората да карат самолети...
И последно-философията за ненаситно потребление, може отдавна да е преосмислена и хората да са станали по-нежни и по-милосърдни едни към други.
И ако случайно някой намери твоите мъдрости, може снизходително да се засмее на наивността на някогашните хора.

26.   Някои хора толкова агресивно подходиха към авторката, че сякаш се засегнаха лично от думите й. Разбира се, глупаво е подобно обобщаване, но пък и контрааргументите не бяха особено на място.
Всъщност във всяко поколение, във всяка една страна има и добре възпитани, и зле възпитани хора /младежи/. Винаги можеш да попаднеш на простак, дори в страни като Франция и Англия. Винаги можеш да попаднеш на умен и възпитан човек тук, в България. Всичко е до късмет в каква среда ще попаднеш и, разбира се, до собствено усещане.

27.   от номер 18 (за последно): номер 24 много ме кефиш, само искам да добавя, че самата реплика на номер 22 "НЕ ИСКАМ материалното да владее ума ми" само подсказва, че това явно е така, а тя се бори срещу него... това е, като "ИСКАМ хората да видят, че съм добър човек" (съответно, се подразбира, че ти самият не си убеден, че си... ) и тн.
И НОМЕР 20: все пак, благодаря за подкрепата, но искам да поясня нещо:
"Тежко е да гледаш, как децата на другите хора не биват лишавани, а ти един телефон да не можеш да вземеш на детето си. Много ясно, че ще заклеймиш въпросния и неговите притежатели като извор на поквара. Гроздето просто е кисело. " - аз нямах предвид този тип хора. Този тип хора напълно ги разбирам и ми е много, много тъжно, че в нашата скапана държава хората може да нямат пари за такива дребни неща, които са от първа необходимост и които трябва да осигурят на децата си, защото всъщност скапания телефон не е от никакво значение, но децата обичат такива неща и им се радват, няма нищо лошо... това е поредната нова играчка. Въпроса е, че онези другите, които могат да си го позволят, не го правят, само защото, колкото и грозно да звучи, живеят с някакви хитлеристки идеалистики и смятат, че един човек, трябва да бъде тъпкан, за да стане човек от него, най - вероятно, защото като малки са получавали същото отношение. На тях ще кажа, само едно с риска да се повторя - едно обичано и глезено дете (в рамките на нормалното), винаги израства по - добър човек.
Познавам хора (за жалост мои близки), които имат две деца. Първото е малко по - голямо от другото и понеже мъжа е уникален комплексар (защото не вади достатъчно пари и работи при бащата на жената), а майката си мълчи и си натиска парцалите, той удряше детето през лицето, като беше малко, забраняваше му какво ли не и тн. и сега то е на 7 години - супер мълчаливо и винаги изглежда тъжно. Дори не си играе, като другите деца, много е затворено и нещастно и доста плашливо. А другото, понеже беше второ и към него се отнасяха по - добре, лигавеха го доста повече, е толкова живо и различно. Нямам какво повече да добавя, темата се изчерпа. Пожелавам успех на авторката и дано си промени начина на мислене, смятам, че е време българите да се освободим от всичката натрупана към другите и към себе си агресия и да станем малко по - добри...

28.   Номер 18
Само, като прочетох, че бедняците били хитлеристи, се отказах да чета по-нататък. Невроятен гений си, честно!
Глезените деца били ангелчета, а бедните психясвали.
Само едно ще ти кажа, всички велики хора на изкуството - Моцарт, Шопен, Давинчи, Толкин, Чайковски, Дикенс и много, много още други са живели от бедно до крайно бедно.
Но ето ти куриоз- бедността не им е попречила да разгърнат таланта си и да се обезсмъртят.
Мога да ти изброя един куп професори, хирурзи, хора на науката, произлязли от ниските прослойки на населението.
Бедността не е порок, бедността не е избор на човека. Да хулиш беден е все едно да хулиш болен от неизлечима болест.
Колко процента от населението днес се считат за богати?
Едва 2%.
Всички останали са бедни, бедни по съдба.
Но това няма да го разбереш, по-добре се съберете на кафе и чешене на его с другата богата персона -номер 24.

29.   До 25 от 24

„Ти самата не си наясно със себе си и с твоите ценности. “
Напротив - моята цел беше да се измъкна от бедността, в която съм се родила и успях чрез образование, работа и предприемчивост. След като физическите и материалните ми потребности са задоволени, имам лукса да не мисля за материални неща, имам спокойствие и време да се занимавам с духовни неща. Моите деца и тези на обкръжението ми също могат да се развиват спокойно, без да се притесняват за покрив над главата, ток, вода, парно, храна, училищни пособия, прилично облекло, здравно обслужване - всичко отгоре не е необходимо!!! Знам, че е трудно за един беден човек да си представи, но точно, който има пари не мисли за материалните неща - те просто са тук, за да ти служат. Когато пуснат нов телефон и ти харесва, просто си го купуваш. Не си губиш времето и мислите по телефоните на другите хора, за да злобееш и да търсиш виновни за неудачите си. Когато детето ти има нужда от нови обувки, му купуваш без да мислиш просто най-добрите на пазара. Това е само пример. За мен телефоните например не са от значение. Купих си веднага смартфон, когато излезнаха и си го ползвам вече 4-та годинка. Върши си ми работа. За мен е важна например качествената храна. Всяка седмица ядем прясна риба от по 40-50 лв. килото, телешко месо също за толкова, екзотични плодове и зеленчуци...Това са малките луксове, които си позволявам. Възпитана съм в християнски ценности и се стремя да възпитам така и децата си. Почти всяка неделя сме в църквата, даряваме анонимно и се грижим за по-бедни от нас хора, както и за семействата на работниците си. Дори на чистачката си дори купих коледен подарък, не от задължение, а от сърце, защото я уважавам тази жена, която е работлива и прави всичко за децата си.
Авторке, живея тук и сега, след 60 г. не само телефоните няма да ги има, но и нас самите. Няма да си нося изработеното в гроба. Днес се живее. Иначе, вярвам, че къщата ми например и след 60 г. ще я има. Днес си живеем добре, моите деца ще имат хубави спомени от детството си.
Бедността не е порок, както казва номер 28, но поне според моите ценности е порочно поне да не се опиташ да се оттървеш от нея. Дори моята чистачка не е бедна жена, защото се труди. Бедни са само тези, който не работят. Ако беше вярно иначе, че 98% от хората били бедни у нас, то хора като авторката нямаше да имат никакъв проблем. Нейният проблем е не, че е бедна, не вярвам да е такава - проблемът ? е, че има хора, който имат повече от нея. По принцип винаги има хора, който имат повече и повече, но който завижда за това, се пече в собствената си жлъч. 8% от населението у нас са „богати“, следва средната класа, а бедни са към 25% като за беден се счита, всеки с доход под средния за страната. Само 3% от населението разполагат с по-малко от 1,1 долара на ден, което е интернационалният праг на абсолютната бедност. Преди 15 г. нивото на тези хора е било 30% и аз съм принадлежала към тях!
Днес има значи една маса от хора, които са средна класа. Към тях принадлежи най-вероятно и авторката, но не е доволна май.
Повярвайте ми, знам какво е да си беден и знам, какво е да имаш пари. Като си беден материалното е обсебило живота ти, защото на студено и гладно се мисли само за пари за парно и храна. Когато си сит, облечен и ти е топличко е много по-лесно да не мислиш за материалното. Горда съм, че осигурявам този лукс на децата си, защото знам, какво е да го нямаш. Затова и никога не бих тръгнала да гледам на хората нещата или децата - аз съм разбрала, че всичко зависи от мен в самата в живота ми. Това важи и за възпитанието на собствените ми деца. Така, както храня телата им с най-хубавата храна, така храня и душата им с най-хубавата храна. Не случайно първо казвам, че храня тялото - гладният не може да мисли за духовното.
Съветвам авторката и хората като 28 да прочете поне „Престъпление и наказание“, там много добре е представена деградацията на човека, който няма покрив над главата, гладува и замръзва през зимата, неговата злоба към имащите и превръщането му в хладнокръвен убиец.

30.   Не разбирам, защо в много теми се натъквам на различни, но винаги дълги постове на "заможни" хора, непременно от женски пол, които описват успехите си, живота си и материалните си придобивки. Вижте, много се радвам за вас, и на 29 включително, която не мисли за материалното, докато яде риба за 50 ЛВ/КИЛОТО(според нейните думи). Също много се радвам, че развивате духовното в себе си като ходите ВСЯКА НЕДЕЛЯ НА ЦЪРКВА и правите дарения АНОНИМНО(подчертано от авторката на 29). Но, искам да ви светна нещо. Това че сте материално осигурени, живеете в лукс и т. н, не Ви прави задължително нито стойностни, нито интелигентни, нито важни личности. А на мен лично, сте ми крайно досадни. Затова отивайте да се храните телом и духом като 29 и не ни занимавайте с вашите егоцентричи разказчета.
P. S
Моля те, 29, Прочети наново "Престъпление и наказание", защото явно смисълът на това велико произведение ти убягва жестоко.

31.   Абе номер 29,
Що за клевети към бедните, че били злобни и деградирали и хладнокръвни убийци?
Ами маркиз дьо Сад беден ли е бил? Ами граф Дракула беден ли е бил?
Ами всички богаташи, които описва Емил Зола в романите си? Хора пристрастни, към гуляите и въргалянето с проститутки?
Ами богаташите, описани от Дикенс, Чехов, Елин Пелин? Всички са обеденини от едно - да притежават и да притежават. За тях няма нищо свято - нито майка нито баща, загубили всякаква чувствителност, решени да грабят и грабят от живота все повече, вървейки въху главите на хората.
Ами днешните наркокартели, които убиват милиони хора по света - те на бедни хора ли са?
Ами оръжейния бизнес, които са отговорни за хиляди невинни убити - жени и деца, те бедни ли са?
Ами какво да кажем за хилядите още - гигантът кока кола, който пуска в скрити реклами и пристрастяващи съставки?
И от, която са починали не един?
А обикновеното добро краве мляко се изкупува 10 пъти по-евтино от бедния стопанин, защото така е решил някой.
Ами групите, които имат скрити текстове в песните си, зомбиращи хиляди хора и печелещи на гърба на нещастниците.
Ами, какво ще кажеш за мисълта на Джеймс Форд - В основата на всяко богатство стои престъпление.
Той поне честно си го е казал, човека.
Без шикаклкавене, че е искал да глези децата си и да плаща сметките.
Аз пък ти препоръчвам да прочетеш доктор Фауст. Той също е искал най-доброто, човека.

32.   Над 55% от българските граждани са живели в материални лишения през 2010 г., сочат данни на европейската статистическа служба Евростат.

По този показател страната ни е на първо място в ЕС, следвана от Румъния с 49, 2% и Латвия с 46, 1%. Общо 17, 5% от гражданите на 27-те държави членки на ЕС живеят в материални лишения. Най-нисък е процентът им в Люксембург, Холандия и скандинавските страни - под 10%. Над 30% от населението на България живее в остри материални лишения, както и 20% от населението на Унгария и Латвия. Само 0, 5% от жителите на Люксембург, 3% от жителите на Швеция и 3% или по-малко от жителите на останалите скандинавски страни и Холандия са живели в остри материални лишения през 2010 г.

Процентът на хората, живеещи в остри материални лишения, е останал непроменен в периода между 2009 и 2010 г., като той е нараснал в балтийските страни, във Великобритания, Унгария и Малта и е намалял в България с 6, 9% и в Румъния с 1, 2%. Между 2010 и 2011 г. най-голямо увеличение на материално лишените хора е регистрирано в България - 8, 6%, а най-голямо е намалението в Румъния - 1, 6%.

През 2010 г. около 36% от населението на държавите членки на ЕС е имало затруднения да поеме неочаквани разходи. Това е увеличение с 1% спрямо 2009 г. Цели 77, 5% от гражданите на Латвия са имали подобни затруднения, както и над 60% от гражданите на Литва, България и Унгария, докато в страни като Австрия, Люксембург, Дания, Холандия и Швеция те са около 25% и по-малко. В България процентът на хората, които се затрудняват да поемат неочаквани разходи, е нараснал с 6, 7% през 2010 г. спрямо 2009 г.

В 27-те държави членки на ЕС най-голям процент от хората с материални лишения живеят в домакинства с един родител и малки деца - 17 на сто, а най-малко засегнати са домакинствата с възрастни хора (двама възрастни, поне единият от които е на 65 и повече години) - 4, 7%, вероятно заради натрупването на трайни блага по време на трудовия им стаж и повечето възможности за спестяване. В България и Румъния най-голям процент от материално лишените хора живеят в домакинства с двама възрастни и три или повече малки деца.

В периода между 2009 и 2011 г. процентът на хората, застрашени от бедност или социално изключване е нараснал най-много в България - 7, 5% през 2011 г. и в Ирландия - 4, 2% през 2010 г. Следват Гърция с 3, 3% през 2011 г., Латвия с 2, 0% през 2011 г. и Испания с 1, 5% през 2011 г.

33.   Българите са най-бедни от гражданите на Европейския съюз показаха изнесените вчера данни на Евростат и то не само измерено с брутния вътрешен продукт на глава от населението или нивата на доходите, но и като покупателна способност, която е едва 40% от средната за общността.

Публикуваните днес данни на НСИ показват, че линията на бедност за 2010 г. е 283. 75 лв. средномесечно на лице от домакинство. При този размер на линията под прага на бедност са били 1 673. 5 хил. лица, или 22. 3% от населението в страната.


В сравнение с предходната година размерът на линията на бедност намалява с 3. 8%, а относителният дял на бедното население нараства с 1. 6 процентни пункта.


Системата за социална защита има съществено значение за редуциране на бедността. Данните за 2010 г. показват, че ако в доходите на домакинствата се включат доходите от пенсии, но се изключат останалите социални трансфери, равнището на бедност се повишава от 22. 3 до 27. 1%, или с 4. 8 процентни пункта. Съответно при изключване на пенсиите и останалите социални трансфери равнището на бедност нараства до 41. 5%, или с 19. 2 процентни пункта.

Основният фактор, увеличаващ риска за попадане в групата на бедните, за преобладаващата част от населението е тяхната икономическа активност и участието им на пазара на труда. За целия период на наблюдение относителният дял на бедните е най-висок сред безработните лица и пенсионерите.

Линията на бедност се изчислява като 60% от средния общ разполагаем нетен доход на домакинствата.

През 2010 г. най-висок размер на линията на бедност има област София (столица) - 451 лв., с равнище на бедност 18. 8%, а с най-нисък размер на линията на бедност е област Търговище - 183 лв., където равнището на бедност е 17. 3%.

Област Благоевград има най-нисък относителен дял на бедните - 14. 4%, при размер на линията на бедност 265 лв., а с най-висок е област Видин - 36. 2%, при размер на линията на бедност 196 лева.

34.   33, 32 - благодарим за статистиките, но не виждам, какво има общо това с темата, освен това, че просто има бедни хора у нас. Решението на проблема обаче не е да вземем телефоните на децата и колите на младежите. По-добре да инвестираме в образованието на децата като цяло, особено да се погрижим за децата на бедните и да им осигурим безплатна храна, униформи и училищни пособия, транспорт. Просто трябва да се помогне на тези родители във възпитанието и изхранването на децата им, за да се прекъсне наследствената бедност у нас и да се даде равен шанс на всички деца да се измъкнат един ден от бедността, в която са били родени.
Може би решение би било и да се премахне плоският данък и по-заможните домакинства да се натоварят повече с данъци, но нищо няма да помогне, докато не инвестираме в качественото образоване и възпитание на всички деца. Просто някои хора, както пише авторката, не се чувстват в състояние да възпитават и изхранват сами децата си. Обществото е длъжно да се погрижи за децата от такива семейства.

35.   НОМЕР 28, НАИСТИНА СИ МНОГО ЗЛЕ! Прочети последния ми пост от номер 18 и моля те, чети! защото не желая да ми извърташ думите. Не съм казала, че бедните са хитлеристи, а че не разбирам хората, които имат възможност, но все пак лишават децата си с цел уж да ги направят хора... и по този начин ги измъчват.

36.   Номер 35,
Нищо, абсолютно нищо няма да чета.
Твоите нравоучения са плитки, пълни с гъделичкане на собственото его.
Пълна освирепялост, спрямо бедните ти съграждани.
Едно дете не се нуждая от много придобивки, а само и единствено от любов.
Всичко друго е лъскав амбалаж, с който някои родители се отчитат пред децата си. Лъскави картонени опаковки, а вътре празнота.
Такива са и всички, които смятат, че имайки повече от другите, се издигат над тях.
Избиват болни комплекси и се надяват да посеят отровните си философии и във другите.
Хората не са толкова прости, колкото го мислиш.
Само аз останах, да ти обръщам внимание и да ти отговарям на болните литературни викове.

37.   Тогава по - добре спри да ми отговаряш, ако нямаш какво повече да кажеш. В случая си говориш сам/а, защото ме обвиняваш за нещо, което не съм казвала. "Болните ми литературни викове", са всъщност опит да накарам онези хора да се събудят и да спрат да тормозят децата си. Да ги оставят да се развиват. Защото ми беше много гадно да гледам, че имам съученици, които не могат да си позволят нищо, ходят с едни и същи дрехи на училище и имат 2 лева за деня (в 11ти клас например), при все че родителите им са ги пратили в частна гимназия, където са съвсем наясно, че децата там ще имат възможности. И те се тормозеха, нямаха самочувствие и тн.
Това исках да ти кажа - някои имат възможност, а не желаят, защото са твърде тъпи да проумеят, че АКО си достатъчно човек и замък да ти купят на 10 години, това няма да те направи по - малко човек, но ще те направи по - щастливо дете.
"Едно дете не се нуждая от много придобивки, а само и единствено от любов. "- Така ли мислиш? Аз пък мисля, че едно дете се нуждае от всичко. От любов, от грижа И от нови лъскави придобивки. Защото колкото и любов и грижа да има, ако няма третото ще стои и ще гледа отстрани, а недай си Боже да е с такъв характер, ще порасне и един озлобен човек, завиждащ на другите и оглеждащ се наоколо постоянно.
Поздрави и моля те не ми отговаряй повече...спора стана тягостен.

38.   Номер 12/18/37, както наистина ми хареса първият ти пост, така се разцъках неодобрително и след последния ти. Виждам какво се опитваш да кажеш, но или не можеш да си го формулираш добре с думи, или имаш повърхностно мислене.
Бедността НЕ е порок. Както виждаш, лекари и инженери получават унизително ниски заплати от гледна точка на труда и квалификацията им. А ти също си останала в тази страна и виждаш как стоят нещата.
Познавам тризнаци от съседен малък град, в близост до областен такъв. Сама можеш да се досетиш, че възможностите на семейството не са безкрайно високи. Те нямат скъпи дрехи и страхотни телефони, но никога не са били затворени, потискани или каквото и да е. Напротив - страшно талантливи са, единият е художник и има награди, а пък момичето ще учи медицина и семейството успява да отделя по 80 лева на седмица за уроци.
Шапка им свалям на родителите, че са ги възпитали и отгледали, изградили са ги като добри хора. Веднага щом станаха на 18, едното момче изкара книжка и води с кола брат си и сестра си, но не за да разправят колко струва, а защото излиза финансово по-разумно от картата за автобуса, с който всеки ден бият по 30 километра еднопосочно.
Опитвам се да обясня, че всичко е до приоритети. Има по-материалистични хора, които никога не са на 100% задоволени (и това или ги амбицира, или озлобява), а други също имат цели в живота, но се задоволяват с по-скромен стандарт и това не ги прави по-малко човеци.
За да ме разбереш по-добре - имам родители с една от най-високо квалифицираните професии. Родена съм през 1995 година, а баща ми ОСТАВА при нас, макар и настоятелно поканен от швейцарци да работи при тях (майка ми е трябвало да остане тук заради бизнеса).
- Защо си отказал, тате?
- За да имаш татко.
Луксът може и да е достъпен за мен - но притежавам по-скъпи неща (приятели, любов, семейство). Помагам, когато мога, и за мен няма такова нещо "помогнах прекалено много" - защото не очаквам благодарност. Когато Съдбата те е дарила със здраве и възможности, длъжен си да подаваш ръка на другите!
Знаете ли - вече имам спирачки, когато казвам ИСКАМ. Защото по-задоволително е да си изкарваш парите сам. Работила ли си някога? Е, когато няколко поредни дни се връщаш у дома след 8 часа РАБОТЕН (а не учебен) ден, тогава разбираш цената на парите.
Има две крайности - ЛИШЕНИЯ и РАЗГЛЕЗВАНЕ. Някои семейства са принудени да практикуват първото. И това е проблем, идващ от алчните ни държавници, защото средната класа непрекъснато изчезва, а ямата между бедни и богати зейва все по-отявлено и по-отявлено...
Написах това, за да изразя и своето виждане по нещата; не влагам елемент на лично отношение.
На всички пожелавам успешна нова година, следвайте мечтите си, не гледайте другите и вървете по СВОЯ път, бутайте смело преградите и прескачайте границите си. :)

--- Елисавета

39.   Елисавета, много хубав пост!
Само едно нещо забравяш - лускът не изключва това да имаш приятели, любов, семейство. Има нещастни богати, но повече нещастни бедни има, особено се отнсая това за децата, израстнали в лишения. Нямам предвид тук това, което у нас разбираме под „средна класа“, а действителната бедност имам предвид - да нямаш за хляб, ток, покрив и дрехи.
Иначе не вярвам държавниците да взимат парите от нас. Просто е време да разберем, че сме малка и бедна страна и като население не произвеждаме достатачно стоки и услуги, за да сме богата държава.
Управниците са виновни с това, че са корумпирани, че не успяват да усвоят на 100% парите от ЕС, но срещу двата проблема се работи. По-скоро ние като население си имаме някои проблеми с квалификацията и морала на труда, а и липсват капитали у нас, за да има работота като цяло.

“Има две крайности - ЛИШЕНИЯ и РАЗГЛЕЗВАНЕ. “
Напомням, че има и доста бедни семейства, от които излизат глезени деца, защото родителите се отказват и от хляба си, за да им осигурят всичко, защото не могат да си позволят второ дете да кажем и едното израства с цялото внимание. Има и богати семейства, в които родителите лишават децата си, вярвайки че е добре за възпитанието им...
И двете неща са грешни. Просто трябва да се отнасяме с децата си като с хора, да имаме доверие и да ги възпитаваме навреме, вместо да демонизираме някои предмети от 20-21 век като дъвки, телефони и коли

40.   Наистина съм дълбоко потресена... вие или не четете или не знам какво. За пръв път пиша във форум и съм дълбоко потресена как може да ти преиначат всяка дума тук. За последен път казвам точно и ясно какво исках да кажа - Не смятам, че бедността е порок, смятам че хората, които ИМАТ пари и въпреки това не дават на децата си с цел уж да ги възпитат по - добре, за мен са жалки. Защото така НЯМА да ги възпитат по - добре, а напротив, ще ги озлобят, особено, ако децата са със слаба психика.
Хората, които нямат пари ги разбирам. За тях никой не говори.
Но явно вие четете през пръсти или не можете да асимилирате какво искам да кажа.

41.   От Елисавета:
39, знаеш ли какво си мисля? Че това е черта от характера ни на национално равнище. Понякога наистина бедните мразят богатите. Но от това, което са ми споделяли хората, не е омраза към личността, а омраза към факта. Още когато сме били под турско робство е имало "омразни" чорбаджии, докато останалото население е било прекършено.
Винаги работата е била - кой както се уреди (и също кой както се роди, мен ако питате, защото неслучайно най-често си зависим от родителите/настойниците си и след 20 години).
Може и да нямам много опит на 18 годинки, но имам стабилни и широки наблюдения. Бедният човек мисли само за храна и как да оцелее, как да си облече децата и как да не стои на студено. "Луксовете" са привилегии на финансово осигурените (не задължително много богатите), защото много по-лесно е да мислиш за любовните си мъки, за приятелите си и за свободното си време, когато отстрани те грее огъня на домашната камина, а хладилникът е пълен.
Поздрави.

43.   Номер 40,
Не смятам, че си права и не смятам, че имаш качествата за душеприказчик на цял един народ. Да даваш тон почти на 5 милиона души, според твоя тесен светоглед и изхождайки от някакъв житейски опит е нечестно и несправедливо. Не можеш да сложиш кръст на хората, само защото детето имало телефон, ама трябвало да е по-нов защото, ако е от 2-3 години, родителите, са заплашени детето им да не стане озлобен.
И тази дума я използваш като мантра. Няма да се учудя, ако и любовника си манипулираш с нея. Купи ми това или онова, защото иначе ще стана озлобена и кой знае, може да те убия...
Всъщност работническата класа е двигателя на прогреса в една държава и тези отрудени хорица, които всеки ден дават безкръвна жертва - своето огорчение от бездушието на властта, безпътицата на съвременната ни държава, непосилната работа по частните фирми, унизително ниските надници, всичко това заслужава твоето уважение номер 40.
Щом като толкова си се загрижила за хората, защо не основеш един приют за бедни, защо не се опретнеш да готвиш храна за бездомните и да я раздаваш. Така ще допринесеш за малко по-доброто положение на бедняка.
И още-намирам, че позицията ти е крайно цинична, ти непрекъснато осъждаш ли осъждаш страдащите хора, но и малкия си пръст не щеш да помръднеш за подобряване на положението.

44.   Елисавета, за годинките и разсъждаваш много структурирано и зряло. Може да не съм съгласна напълно с теб, но ти си доказателство, че опасенията на авторката не са оправдани - в държавата ни продължават да растат умни деца, възпитани и културни европейци. Това дали нашите собствени деца ще са такива, зависи не от другите, не от държавата, дори не от обществото като цяло, а от нас самите - родителите им!!!

номер 41 - проблемите, които засягаш не са на национално равнище, а са си чисто човешки. Нормално е бедните да завиждат за богатите и да се чувстват едва ли не жертви на последните. В миналото богатите многократно са били лишавани от имуществото си и от имотите си от народното недоволство (Октомврийска революция, национализацията у нас през 50-те години на 20. век), но това в крайна сметка не е довело до особено благоденствие на нацията като цяло.
Истината е, че не сме равни нито по заложби, нито по амбиции, нито по приоритети в живота си и не можем да бъдем равни по имущество. Проблемът на хора като авторката е, че бягат от своите отговорности като възпитатели, оправдавайки се с обществото, държавата и най-вече с децата на другите хора, което е вредно, защото не е решение на проблемите.

Нашият проблем като нация е, че сме свикнали да се справяме по единично. Чорбаджията преди, днес богатите хора, са изпълнявали различна функция в сравнение с тези в Западна Европа. Там са се обособили например класи (търговци, индустриалци, аристократи), които не са искали да имат нищо общо с по-бедните от тях и са се женили само в класата си. Нещо повече - те дори не са говорили с хора от простолюдието, използвали са дълго френски помежду си, за да не могат да ги разберат обикновенните хора. В България по принуда всички сме били една „рая“ и никога е нямало обособени класи. И днес всеки един от нас има приятели и сред богатите, и сред бедните, което не ни пречи да се събираме редовно на софри, а по-заможните да помагат с пари и връзки, ако някой се разболее или има някаква спешна нужда.
В един клас попадат деца на хора с различни финансови възможности, което е много добре, защото по този начин всички имат сравнително равен шанс. Един ден децата на богатите родители ще ги наследят, ще поемат бизнеса им и ще познавате богати работодатели, към които винаги ще можете да се обърнете, ще познавате хирурзи, политици, кметове, защото сте учили заедно с тях. Това на Запад не е възможно. Там богатите си изолират децата в съвсем други училища, които нормален човек не може да си позволи. И у нас много богати стигнаха до извода, че не искат да подлагат децата си на злобата на подобни родители като авторката и пратиха децата си в интернати в чужбина, но това не е решението. И богатите, и бедните печелят от общото училище, защото рано или късно сме принудени да общуваме и работим един с друг, а който е израстнал изолиран сред класата си в швейцарския интернат, после ще има страшни проблеми в нормалния живот.

И вместо авторката да насърчава децата си да се събират да общуват на едно ниво с богатите деца, тя ги насъсква против тях, отрязвайки им възможността един ден да разполагат с така нужните навсякъде връзки. Така подобни хора се събуждат след университета и не могат да си намерят работа, защото няма кой една добра дума да обели за тях. Днес ще мразят тези деца съучениците си с по-хубави маратонки и телефони от тях, утре завистливо ще драскат лъскавите коли, вдруги ден ще гледат злобно заможен работодател и накрая ще стоят без работа.

В същото време масата българи се отнасят човешки един към друг, независимо от финансовите различия, събират се на маси и си помагат - препоръчват приятелите си за работа, имат връзки в болници, по учреждения и мили родители - това започва още в детската градина и се нарича „социална компетентност“. Колкото и да се мисли за хитър един човек, ако не може да общува с всякакви хора, ще има после големи проблеми с живота си.
Кой е виновен на такива хора?

45.   Ох, сега пък ново 25,
Номер 44, която неведнъж заяви, че е богаташка, предлага на бедняците да се умилкват на богаташите, че вторите, току виж започнат да гледат благосклонно на тях и си станат дружки.
По-голям виц не бях чувала.
А да ти целуна нещо не щеш ли, номер 44? ... Хахахаха! ...
Хайде де, не се срамувай?
Може би имаш сексуални фантазии, как налагаш някой с камшик и го впрягаш в каруца а ти се возиш? Облечена в черна лачена кожа с шипове?
Еееееех, много хляб има да изядеш номер 44, докато започнеш да разбираш хората. Нищо лично.
Знаеш ли поговорката : " Не ме гледай, как съм днес, утре може да не съм така. "
Така, че кой знае, може утре ти да дойдеш да се молиш на някой бивш бедняк, да ти свърши нещо.
Така, че по-полека.
А това, че родителя не купува телефон от по-нова марка не е защото бяга от отговорност. Според теб, какво ги прави парите, в буркани ли си ги слага.

46.   Здравейте, изчетох цялата тема и до тук подкрепям номер 12/18/37/40, която вие не можете да разберете какво иска да каже и нападате. Първо да кажа, че съм мъж, как съм израстнал е без значение, но в едно съм се уверил през годините - както каза номер 40, едно дете израснало в семейство, изпълнено с грижи, винаги израства по - добър човек. И да не ме нападнете, че обвинявам бедните. Отсега да кажа, че тях никой не ги коментира.
"За последен път казвам точно и ясно какво исках да кажа - Не смятам, че бедността е порок, смятам че хората, които ИМАТ пари и въпреки това не дават на децата си с цел уж да ги възпитат по - добре, за мен са жалки. Защото така НЯМА да ги възпитат по - добре, а напротив, ще ги озлобят, особено, ако децата са със слаба психика.
Хората, които нямат пари ги разбирам. " - Номер 40, нямам какво повече да добавя. Само ще те посъветвам нещо - спри така яростно да изливаш идеологиите си, защото тук никой няма да те разбере.
В духа на нещата, ще кажа, че не бих искал съпругата ми някой ден да е чудовище. Представете си, че имаме добри финансови възможности (надявам се) и тя е жив тиранин, който постоянно лишава децата, с цел да не се "разлигавят", а те горките стоят отстрани и гледат. Смятам, че в ранна възраст всяко дете има право на много грижи, ако щете лигавене и хубаво детство, което да запомни и да го топли през живота му. Това е искала да каже номер 40, но никой не я разбра.
Смятам, че дори момиченцата трябва да бъдат глезени повече. Един човек с характер (то си е до гени, а повечето хора носят лоши гени-злоба, завист), никога няма да се превъзнася, а напротив, ще оцени какво са му дали. Родителите с възможности и КЛАСА знаят как да възпитават децата си. Първо им дават всичко, а когато момчетата си завършат образованието и са видели хубавото, ги гърчат да работят чистачи във фабриката на тати, за да започнат от нулата. Така бих направил и аз (стига да имам фабрика някой ден:)).
И сега да не почнете пак с бедните? За тях не говорим.

47.   От номер 12/18/40: Елисавета, явно наистина или не съм успяла да го формулирам, както трябва
или не си ме разбрала. Никога, ама никога не съм казвала, че бедността е порок. За бедността
на българите не желая да говоря, защото това е дълга и разтеглива тема. Говорех за хората,
които имат възможност (мисля, че се потретвам? ) да възпитат, изучат, облекат и тн. децата си,
а ги лишават с едничката цел - "уж" да ги възпитат. Те си казват например "Айде, бе, ще и
купувам на тази пикла/пикльо телефон/дреха за еди колко си лева, ще и давам еди колко си за
закуска и ще я пращам в хубаво училище... за к'во? Да си ги изработи сам/а, като порасне,
щом иска, на мен да не са ми давали... " И повярвай ми, има много такива родители. Децата им
ходят с едно дънки на училище цяла година, ядат солети и нямат пари да се пострижат, не защото
родителите им са бедни, отрудени хорица, които едва свързват двата края, а защото НЕ искат
да им дадат и нормалното, въпреки че могат, и още как. След време въпросното дете завършва
и има два варианта - ако е човек (защото зависи от човека), ще си каже "Благодаря на родителите ми,
че са ме отгледали" (осъзнава или не, че са го лишавали, то ще им е благодарно, въпреки това,
защото е човек) - ще си хване пътя, ще просперира в живота и тн. Но има и втори вариант.
Като през всичките тези години се е чувствало по - долу, съответно се е озлобило и вече е с
типичното мислене, ала "държавата е виновна, защо някои мухли носят дънки от 300 лева и
учат в частни училища, а аз нямам пари и на кафе да отида, ше му е*а майката и скапана държава",
оттам сещаш се в какъв човек се превръща. Демек спира му развитието тотално.
А знаеш ли, че първия вариант е много рядко срещан - такива хора няма много. Това са чисти
и добри хора със силен характер, които винаги успяват. Но са рядкост.
"Луксът може и да е достъпен за мен - но притежавам по-скъпи неща (приятели, любов, семейство). " - А какво лошо
има в лукса? Нима не живеем един живот и ако можем да си го позволим, има ли нещо лошо да го притежаваме?
Да му се радваме? Да го споделяме с другите? Защо не?
" Помагам, когато мога, и за мен няма такова нещо "помогнах прекалено много" - защото не очаквам благодарност. Когато Съдбата те е дарила със здраве и възможности, длъжен си да подаваш ръка на другите! " - абсолютно съм съгласна с теб. Но аз го казах в съвсем друг смисъл - знаеш ли какво означава да помагаш и да правиш всичко за някой от сърце, защото виждаш, че човека има нужда (не за собствена угода) и защото мразиш да виждаш, че другите са зле. Защото искаш всички около теб да се чувстват добре и всичко около теб да е красиво. И в един момент... получаваш какво? Нож в гърба, дето се вика. И то по най - грозния начин. И аз не говоря просто така и не преувеличавам. Не знаеш какви хора има и на какво са готови, за да изпъкнат. Готови са дори да стъпчат този, който им е подал ръка в труден момент, сигурно си мислят, че няма да им се наложи отново. Или че другия път ще намерят друг балък, дето да се върже.
И последно - питаш ме дали съм работила? Не само, че съм работила, работя толкова, колкото малко хора на моята възраст работят. Работя от 15 годишна, въпреки че не ми е било нужно. До 17 годишна възраст всяка лято работех на различни места, на които баща ми ме уреждаше, за да се трудя. После започнах да ходя по интервюта сама и то не за сервитьорка и повярвай ми, въпреки че бях на 17, хората бяха доволни от мен и съжаляваха, когато лятото свършваше и аз си тръгвах. Малко преди да завърша, с парите от бала си, започнах собствен бизнес. Не отидох на почивка, не си сложих силикон, а започнах бизнес. Първите три месеца работих от 7 сутринта до 10 вечерта без почивка, вторите 6 месеца започнах да почивам само в неделя. Да, сега не работя. Вече няма нужда, сега уча. :) Но това съм го постигнала сама - сега всички ще кажат, с парите на родителите ми. Ами не, ако искате на 20 години да съм заработила два милиона в банката. Те така. Нещата не винаги са такива, каквито изглеждат.

48.   И само да вметна, че можех да избера лесният път. Можех да работя, като модел и да си подвивам краката. Родителите ми искаха да замина за Швейцария или Германия и да уча, но аз избрах да уча тук и да работя. Затова, българи мили, научете се да не говорите за хората така все едно вие знаете всичко за всички. Живота може много да ви изненада.

49.   Така са днешното поколение. Едно време хората на 15 не са правели сегашните простотии,които и едно 10 годишно дете прави . На 27 г съм и знам какво е да си разхайтен в днешно време . Поне аз не бях такъв.