|
|
|
Полезно |
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
Промяната в мен
преди: 11 години, 11 месеца, прочетена 1893 пъти
Привет на всички читатели. Искам да Ви споделя моята история. Още от много малка съм била потискана. Все мен ме изкарваха виновна за всичко. В училище много ме тормозеха - обиди, лоши надписи из училище по моя адрес, системен тормоз от познати. В семейството за най-малкото ми се крещеше. Заради обстановката трудно се фокусирах върху уроците, но успявах. Исках да се махна от тази обстановка и да се преместя в град. В моето село хората са по - консервативни. Следяха всяка една моя стъпка, за хубавите неща пропускаха на кажат на семейството ми, но за лошите - никога. Как съм била с еди- какви си обувки до това, че съм носила ярък лак, който на мен ми харесваше. Съответно ми се забрани да ползвам такъв лак, понеже хората викаха, че само проститутките се лакирват с червен лак. Нашите много се влияят от мнението на хората. За моите проблеми никой никога не питаше, а и аз не съм такава, че да споделям, просто се отделяв в една стая, гледам никой да не ме види или чуе и плача. Когато някой друг имаше проблем аз задължително трябваше да му помагам, а никой не мислеше, че така се натоварвам. Понякога бях наранявана, защото не можеха да наранят друг. В цялото село манталитетът е такъв, че ако жена не копае и не се занимава със земеделие тя е мързелива, мърла и тем подобни. Според мен това не е така и ми е много мъчно, че много добри жени по душа, които винаги помагат на хора от селото ми, зад гърба им са наричани мърли. А са им помагали даже и с пари. Това са момичета, които са излязли от селото и са си намерили добре платена работа, която не включва копаене. Но се вика, че те са "по тънката част". Най - вече заради това, че постоянно ми се крещеше, реших да се махна и да уча в университет. Аз съм от семейство със средни приходи, материално всичко ми е наред. Сега дори си имам малък собстен доход. Но тук не става въпрос за пари. Преместих се в град. И оттук започна промяната. Досега винаги съм била аутсайдер, но вече не. От аутсайдер се превърнах в лидер. Имам си група приятели, които правят каквото аз им кажа. Преди мълчах на обидите, сега си защитавам позицията. А няма и обиди, де. Любимка съм на момчетата, момичетата ме мразят и искат да са като мен. Лакирам се с ярък лак. Ходя с модерни дрехи, които си купих със спестени пари. Дори като е топло си позволявам поли и рокли до коляното, че и над него - нещо, немислимо за семейството ми. Добих самочувствие, имам авторитет като момиче с характер. А като се върна в село при нашите.. не знам. Чертите, които добих са истинският ми характер, но поради постоянно крещене и физическо насилие бях принудена да ги крия. Не исках никой да ме бие. Малко е трудно от дама с позиция да се превърнеш в безропотна. Просто съм разделена на две - една част от мен иска да е каквата съм си в града, а другата част страда, затова, че се превърнах точно в каквото семейството и селото ми мразят. Да, правилно разбрахте, там мразят жени със собствено мнение. Жената за тях трябва да е безропотна и само да копае и да домакинства. И да гледа децата (ако има такива). Щом тук ме обичат, а там в селото постоянно ме критикуват, значи вината не е в мен, нали? Дори на мен ми стана странно, защото досега бях свикнала само да ме унижават. И изведнъж някой да се държи мило с мен... Но раздвоението на личността ми остава.
|
|
|
|
|
|
|
|
Коментари |
|
Вземи последните коментари по RSS |
|
|
преди: 11 години, 11 месеца hash: 2231fc5d47 |
|
1. Интересна история, става точно за като филм :) Браво, че си се справила и откъснала от предишната си среда, не много хора биха се справили. Аз сигурност съм по-малък от теб, но виждам малка прилика с теб от "предишния" ти живот. Е не чак толкова де, особено това с лака ме изуми, но тормоза в училище и вкъщи го имаше. Пожелавам ти успех и бъди още по-самоуверена и смела!
|
преди: 11 години, 11 месеца hash: bb159316b2 |
|
2. Абе какво ти пука? Всъщност на колко си години? Хората от селото са с по-друго мислене от тези в градовете. По-консервативни са както казваш, селски хора. Не им обръщай внимание, остава да вземеш да се съобразяваш с тях. А козете ще пасеш ли? Не мисля. Не им обръщай внимание, не си заслужава. Живееш в 22 век, светът се е променил. България е назад със 100години, а в селата дори със повече. Не се коси толкова.
|
преди: 11 години, 11 месеца hash: 3ffd71287c |
|
3. Личи си, че си отскоро в града. Иначе нямаше да имаш раздвоение и щеше да знаеш, че да имаш собствено мнение е най-нормалното нещо на света. Жените имат толкова права колкото и мъжете, дали да бъдат домакини е въпрос на личен избор, какви рокли и колко дълго поли също.
Нормално е и хората да живеят в съгласие, мир и разбирателство, а не в крясъци, критики и обиди.
Радвам се, че си се махнала оттам, защититила си себе си. Не се връщай, няма да си го простиш после.
И внимай само с това лидерство да не залитнеш-всички сме равни, а колелото се върти.
|
преди: 11 години, 11 месеца hash: 64950ff072 |
|
4. Какво е това село, звучи ми или като някакво мюсюлманско или като секта или де да знам и аз... 21 век сме, все пак.
|
|
|
Коментари очaкващи одобрение: няма |
... |
|
|
|