 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
Усещам как се провалям
преди: 11 години, 11 месеца, прочетена 1697 пъти
Още от малък се мислех за много умен. Това донякъде е така, но не чак толкова. С годините осъзнах горчивата истина, че съм средностатистически човек, който не е с нищо повече от другите.
Вече може да се каже, че съм "голям". Още година и ставам пълнолетен и още от сега усещам как завършвам средното и после ставам безделник. Мързелив, податлив на депресии и апатии безделник. Живеещ месец за месец, без цели и кой знае какво бъдеще. И така цял живот. Без сили за промяна.
Понякога се случва да се мотивирам и да се захвана с нещо, но бързо се изпарява желанието ми. Липсва ми воля. Явно ми е по-лесно да хленча по-форумите. Дори, когато съм пиян, усещам това тъжно чувство, че винаги ще си остана на това ниво, без напредък и без воля.
Усещам как всеки ден преминава по-бързо от предишния. Имам чувството, че ноември беше миналата седмица, а са минали месеци от тогава. Това е защото не правя нищо съществено през времето, а само го пилея в глупости и мозъкът ми не намира за важно да запомни ненужната информация. И набързо превърта 2-3 по-ярки спомена и стига до ноември.
Пред хората се правя, че всичко ми е ОК. Предполагам не съм само аз така, а повечето от мъжете и жените се преструват пред хората, че са щастливи, усмихнати, весели, а когато останат сами няма за пред кого да се преструват и ги мъчи това чувство на безизходица и апатия.
Преди бях много отговорен, винаги вършех задълженията си, но с времето те стават все повече и повече, съответно и очакванията стават все повече и повече и накрая просто всичко отива по дяволите. Не може да се издържи психически. Днес може да сме много по-напред от хората, живели преди два века, но сме много по-зле психически, защото тогава се е мислело само за "какво ще ям днес", а днес трябва да мислиш за куп глупости. Не казвам, че тогава е било по-добре, а се чудя защо след като сме толкова напред не направим нещо не само за физическото, но и за психическото състояние на хората.
Губя концентрацията и вниманието си много лесно. Не знам откъде се получава така. Губя желание за живот.
Това е, просто исках да споделя.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 11 години, 11 месеца hash: ac2e5cb421 |
|
1. Интересна изповед, поне за мен. За пръв път мога да кажа, че "все едно аз съм го писал". От доста време и мен ме вълнуват подобни въпроси. Мисля, че причините могат да са много и напълно различни. Не си дал повече подробности за това, какво учиш или искаш да учиш, имаш ли приятели/гадже.
Всеки човек трябва да има цел, която да му дава упование, която да му дава усещането за смисъл. Нещо което има значение за някой друг или нещо което го откроява от останалите. Възможно е това да ти прозвучи прекалено просто, но имай предвид, че едно е да знаеш начина, съвсем друго е да почустваш, че е правилен. Предполагам, че досегашната ти среда не ти е дала възможност да си отговориш на този въпрос.
Трябва реално да правиш нещо, за да си наясно дали ти харесва. Не можеш да "откриеш себе си" само с четене на каквото и да било или от нечие мнение. Щом си на 18 не може да нямаш абсолютно никакво желание да учиш каквото и да било. На тази възраст не е необходимо да имаш ясна визия за цялата си кариера. Има много случаи, когато човек учи едно само, за да разбере, че иска да се занимава с нещо коренно различно. Но няма как да го разбере веднага, а е трябвало първо да мине през някакъв вариант. Надявам се да поне малко да ти помогне това мнение.
|
| преди: 11 години, 11 месеца hash: 5853cf28fe |
|
2. Не знам защо и как, но аз чувствам абсолютно същото. Толкова ми е криво, за това влизам да чета историй в този сайт. Може да ви се стори странно, но като видя че не съм единствен в тези си страхове, се чувствам малко по-нормално. Гадно е, надявам се един ден да събера куража и да го променя!
|
| преди: 11 години, 11 месеца hash: c8cabbac47 |
|
3. По-принцип се радвам, когато хората имат същото като мен мнение, но не и сега. Затова ако може поне вие се "спасете" ;)
Когато писах посланието бях в много гадно настроение, което често се завръща, но в момента съм решил да спра с тези глупости и да започна по-сериозно.
На номер 2 пожелавам успех с промяната.
На въпросите на номер 1: Не знам какво искам да уча, всеки ден е различно; Имам 4-5 много добри приятели и доста познати; Нямам приятелка(гадже). За учението просто не знаеш колко си прав.
Може да пиша още веднъж след време относно развитието на нещата (независимо дали е добро или лошо).
|
| преди: 11 години, 11 месеца hash: bab195e375 |
|
4. Виж сега... давам ти няколко съвета, които са безценни. За целите и мечтите, знаеш предполагам. Но да преминем по същество:
1. Когато трябва да направиш дадено нещо, НИКОГА не прави компромиси и не го отлагай. Върши го на момента.
2. Колкото повече неща вършиш, толкова повече се амбицираш и толкова повече пауър ти идва. :) От опит.
3. Спри цигарите от сега. Започни да правиш правилните неща ОТ СЕГА. Не от утре. Не от другата седмица.
4. Върви напред и дерзай постоянно. Учи задължително. И работи.
5. Скъсай си задника СЕГА, за да си добре ПОСЛЕ. ;)
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
