Просветлението - близко, но и толкова далече.
преди: 11 години, 11 месеца, прочетена 1282 пъти
Здравейте!

На 20 години съм. Имам проблем. Изпаднал съм в голяма дупка. Става въпрос като че ли за преминаване към по-високо ниво на съзнание. Оттърсване от старото.



През последните 3 години се интересувам от духовно развитие. Научих доста, промених се доста. Стигнах да ниво, в което съм много добър човек. Егото ми е силно намаляло и направо е ''ангелско''. Нямам нужда от слава, величие, много пари. Мога на лошото да отвърна с добро, давам без да очаквам нищо в замяна. Просто ми харесва да помагам и да съм полезен. Нямам проблеми в материалния свят, трудолюбив съм, знам как да постигам нещата и разбирам хората перфектно. Какво ми липсва? Имам нужда от момиче, което да обичам и което да ме обича. Преди 10 месеца се разделих с приятелката си и оттогава живота ми тръгна ''надолу''. Все още ме боли. През този период страдах много, но и никога не съм бил по-осъзнат. Проблемът не е как да си намеря нова приятелка, която да обичам. Проблемът е че търся обич навън, а не вътре в мен. Опитвам се да се откъсна от егото. Знам, че всички сме едно цяло и това ''аз'' е илюзия, от която идват само страдания. Мога да тръгна пак по материалния път, имам прекрасен живот - пари, приятели,хората ме харесват. Правил съм го много пъти, но винаги в един момент - истината ме ''удря''. Осъзнавам, че всичките усилия (а те са много), които полагам са насочени в това да имам по-добър материален живот. Осъзнавам, че всичко е една илюзия и аз си скъсвам задника от работа, за да я подхранвам.

Така идва и настоящия момент, в който вече нямам никаква мотивация да преследвам илюзии (а егото го иска) и се опитвам да се освободя от егото и да достигна просветление. Вече при мен е няма амбицията, да успявам в материалния свят, но и съм адски нещастен. А не мога да се откъсна от егото и да изпитам тази божествена радост и любов, за която всички говорят. Искам да съм щастлив, а стоя, плача и мисля за това вече цяла седмица. Търся отговор, а едновременно с това живота ми се срива. Не ходя на работа, не ходя и в университета. Всичко отива надолу и имам чувството, че трябва да разруша живота си, да достигна дъното, да изгубя всичко и чак тогава може и да се освободя от егото.

Благодаря ви!

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 11 години, 11 месеца hash: b58dd1513b

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Няма да можеш напълно да игнорираш егото-то е пробния камък в живота ни и съдбата ни е непрекъснато да се борим с него. Можеш да го сведеш до минимално ниво на влияние. Само Божия син е бил лишен от его, в противен случай как е можел да осъществи мисията си на земята... Иначе правилно разсъждаваш, че трябва да търсиш любовта и радостта от живота вътре в душата си, а не във външния свят. Само когато си щастлив с това, което имаш и обичаш всеки човек на тази земя безрезервно, ще си постигнал някакво ниво на духовно просветление. А това, че чувстваш, че си в криза, говори, че си на важен духовен кръстопът. Истините ще ти се разкриват една по една, но само когато си готов. Успех по пътя

 

...