Споделена история от Други |
Какво е да бъдеш гей? Моята кратка история.
преди: 11 години, 11 месеца, прочетена 4342 пъти
Какво е да бъдеш гей? Аз говоря за моята история, така че моля, не ме упреквайте или слагайте под общ знаменател! Така, както хетеро хората не крещят каква сексуалност имат. Надявам се само да не отегча никого! :)
В момента съм на 19 г. студент. Както при всеки човек, така и при мен са се редували падения и възходи. Радвам се, че от малък знаех това че съм гей, и че ме привличат момчета. Може би съм пораснал по-бързо, не знам, но го усещах в себе си и знаех, че живота ми никога няма да бъде като този по филмите. И тук дойде вече жестокия шамар на съдбата ако мога да се изразя по този начин - момента, в който разбрах, че щастието трябва да си го изградиш по един път, по който няма от къде да прочетеш как става или да научиш в училище, или от родителите си.. Разбира се, винаги можеш да споделиш на семейството си (когато си достатъчно зрял и уверен в това, което си, но подкрепата до преди този момент я няма, защото може би "проблема" ти е добре скрит, или може би се страхуваш от това, че може собствените ти родители, близки или далечни роднини да те отхвърлят, просто защото искаш да си с мъж.. ) Тук се отплеснах малко повече, но това е първия път в който пиша подобна история. И така в първите класове в училище нямах проблем с това, че съм гей. Бяхме малки и аз тепърва опознавах себе си, а и от игри не ми е оставало време да се замислям толкова на дълбоко как стоят нещата. Пораствайки, явно е започнало повече да ми личи, че съм гей. Някои от децата се държаха крайно грубо с мен, нападали са ме, псували са ме, но най-тежкото е било игнорирането.. пренебрежението по някакъв начин.. и от това много ме болеше, започнах да се затварям в себе си, имах приятелки, момичета с които се разбирах много добре, но пък момчета приятели почти нямах. Смених училището с друго поради проблеми главно от сексуално естество, но не загубих надежда. Никога не се озлобявах към някого, защото не исках да си го позволявам. Знаех, че просто хората или са достатъчно душевно развити, или не са. И вторите бяха тези които обиждат и те спъват и не им пука. Но ставаш и продължаваш. В семейството ми имах проблем със сестра ми, която усещаше добре какъв съм, но винаги ме критикуваше и злепоставяше.. насаме, без присъствието на други хора. Отчуждих се много от нея, не комуниирахме, не споделях, тя също.. За връзка с момче не исках и да си помислям, бях прекалено среснат от това, което ме връхлиташе. Приятели момчета също не привличах.. Хобитата ми включваха рисуване, музика, разни духовни книги, мъдрости и прочие. Неща доста далеч от футбол, обсъждане на мацки и т. н. Разбира се и аз харесвах спортовете, компютърни игри, момчешки неща като цяло, но момчетата не ми даваха шанс да се покажа, да разкрия себе си.. И от това болеше.. Та гадже момче не съм имал дори и до сега. Имал съм контакти с 4 момчета до сега, но дори не съм опитен в това.. Просто защото трябва много време, за да превъзмогна тези минали рани, които са се отразили по един или друг начин върху това, което съм в момента. Мога да заявя това, че разликата да си гей и хетеро поне за мен беше в това, всеки ден да водя борба. Да се движа „правилно”, да се държа „правилно”, да не си позволявам да се отпускам толкова с хората, защото знаех, че и без това в един момент нещо ще бъде усетено, просто ставаше, но не можех да се превърна в робот и да спра да фукнционирам така, както чувствах че природата ме е създала.. Никога не си позволих да се променя радикално. Не съм се опитвал да се правя на хетеро, а по-скоро да съм неутрален, по-малко да се набивам на очи. Не бях споделял с никой близък, че съм гей до 17-тата си година. Тогава реших, че най-близките ми приятели ще научат. Момент, който съм си мислел, че би бил адски труден. Оказа се нормален, едни ме приеха, други не ме, трети автоматично ме отписаха, но осъзнах на кого му е пукало за мен. Почувствах освобождение, но непълно.. Родители и роднини не знаят все още, това предстои в бъдеще. Сега съм в период от живота си, в който се чувствам достоен човек, нормален като всички други хора, просто с различна сексуалност. Запазих качеството си да бъда добър и толерантен с другите. Винаги гледам да погледна от другата страна, защото знам какво е да си отхвърлен от собственото си „стадо”. И усещам, че хората започват малко по малко да приемат гейовете, да не ги дискриминират толкова, но все още се усеща и негативното. Сега се замислих, защо пиша тази история? Защото смятам, че с личния си опит мога да помогна на някой в труден момент от живота му, или да покажа на някой, че има и такъв тип проблеми, които пак са проблеми. И че всъщност всички сме хора, носим души, имаме сърца, обичаме, плачем, смеем се, търсим щастието и спокойствието, опитваме да помагаме и се борим с проблемите. Пожелавам на всички много любов и щастие по житейския път :)! И не губете надежда!
|
