Не се отказвайте (път към успеха)
преди: 11 години, 10 месеца, прочетена 1665 пъти
Здравейте, реших да ви споделя моята история, може би ще мотивирам някой, който е бил в моето положение.

Момче на 21 съм, отраснах в доста проблемно семейство с непрекъснати скандали, дори и до бой се е стигало. От малък бях обсипван с думи как нищо няма да стане от мен - за нищо не ставам, боклук съм и т. н. До един момент приемах спокойно тези думи, но нещо като ти се повтаря много пъти започваш да му вярваш. Та 11-12 клас изпаднах в доста дълбока депресия, защото ми беше ясно, че животът е пред мен, а аз съм пълен с проблеми, имам нефункциониращо семейство, не особено добри оценки и т. н. Мислех си, че наистина идва най-лошия период от живота ми, в който сблъсъка с реалността ще ме погуби. До такава степен бях отчаян, че обмислях възможността да се самоубия и да приключа всичко със семейство, безпаричие и т. н.

Един ден след последния скандал, който пак стигна до бой излезнах от нас... и повече не се върнах. Отсядал съм на различни места, при роднини, при приятели. Нямах работа, не учех, нямах жилище.

Стремежът ми да успея беше много силен - намерих си някаква работа, колкото да връзвам 2-та края, но разбира се средствата не стигаха. Реших да започна втора работа - занимавам се с търговия, в което се оказа, че съм доста добър и успехът бавно започна да ме застига. Сега съм на 21 работя на две места и имам собствено жилище, а до преди 2 години бях на ръба на самоубийството.

Това, което искам да споделя от тази история е - мотивирайте се хора и никога не се предавайте, моя живот взе пълен обрат в рамките на 2 години, а не мислех, че е възможно. Никога не се предавайте и продължавайте само напред, не се отказвайте, защото изход има! Не се примирявайте с реалността, сменете си я с такава, която ви прави щастливи, в крайна сметка живота е пътешествие... което има край.

Бъдете здрави!

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 11 години, 10 месеца hash: 5d1039af8b

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Браво на автора, че сподели и дано даде надежда на много хора тук! Няма да ви отекчавам, но моята история е подобна. Аз съм дъщеря на алкохолик. Завърших средното си образование, събрах си две чанти и поех по своето пътешествие. Отне ми повечко от 2 г., но в последните 2 г. като се замисля постигнах всичко, което бях планирала за живота и съм мислила, че ще ми трябват 30 годинки едва ли не. Не се отказвайте - изход има!!!

 

...

преди: 11 години, 10 месеца hash: f6e7e30a7a

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   благодаря

 

...

преди: 11 години, 10 месеца hash: c7a4ecb65a

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Наистина, мотивиращо. Само едно някак не ми се върза - без образование, толкова млад, а вече чак собствен апартамент. И кога изкарат тези 70-100 бона. Извинявай, забравих, че се занимаваш с търговия (нещо, с което се занимават 90% от хората в момента - кой продава мед, кой чорапи, кой дюнери, кой софтуер или хардуер). Ще съм благодарен, ако обясниш и каква точно е тази търговия. Не ме разбирай грешно, не искам да се заяждам, просто тези истории за бърз финансов успех някак не ми се връзват, защото съм постигнал нещо в живота и знам, че нещата не стават така бързо и лесно.

 

...

горе^

преди: 11 години, 10 месеца hash: 1f960f429f

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   БРАВО!!! Прочетох го и ми стано мн хубаво че въпреки всички неща които стават в България има хора могат да говорият така. И още нещо:"Светът е красив и спасение дебне от всякъде"

 

...

преди: 11 години, 10 месеца hash: 7c17149269

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Номер 3, не съм се изказал правилно, имах предвид самостоятелно жилище, не собствено. Даже смених 3 такива и в момента съм в такова, в което се чувствам най-добре. А по принцип за жилище винаги има възможност ипотечен кредит, но не смятам, че това е оправдано в момента, за това си живея под наем. А успехът не е бил толкова бърз, аз всяка сутрин ставах с мисълта - какво мога да направя за да подобря живота си, а всяка вечер си лягах със същата мисъл. Не съм спирал да търся, предполагам за това нещата са се случили по-бързо, не съм разчитал на някакъв късмет - едва ли не времето да ми дойде. Навремето не го разбирах, но сега ми е все по-ясно, че ако сами не се погрижим за себе си, никой няма да го направи.

 

...