 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
Самотен и без приятели и без приятелка
преди: 11 години, 10 месеца, прочетена 5168 пъти
Аз съм момче 19 съм. Проблема ми е, че нямам приятели, само някакви познати.. Седя само пред компютъра излизам само, когато отивам на тренировка. Когато попитам, някой познат дали иска да отидем да тренираме винаги ми отказва. Искам да съм като всички останли да се срещам с други хора чувствам се гадно, че нямам приятели, никога не съм бил добър в комуникациите, а това не е хубаво. От малък съм затворен, вече започвам да се чувствам депресиран и много самотен. Иначе съм си съвсем нормален. Винаги се държа добре с хората Повечето ми познати си имат приятели, гаджета но съм много срамежлив и притестителен. Не ми се отдава, не съм общителен, пък и явно не привличам другите, да изявяват някво желание да се запознават с мен и т. н. Много ми се иска това да се промени, да си намеря приятели, да се чувствам добре и да не съм толкова самотен, но вътрешно знам, че това ще стане трудно. Исках да продължа да уча , но поради липса на средства не можах да продължа, сега си търся работа. Не съм мързелив винаги съм се винаги съм се старал да бъде добър в училище, с пари всеки може да устрой своето бъдеще и да намира време за забавления. Винаги съм учил в у4илище не само заради мен но и заради родителите ми винаги за да се гордеят с мен, 4е не съм някакъв лентяй. Така или инач докато учих никой не ме търсил да излезме, да отидем на кафе. Никога съм няма приятелка поради простата причина, че не съм заговарял момиче заради срам. Можеби вече се превръщам във вълк единак (това е живота ).
Сега съм на 19 и не ми се вярва да си намеря приятели. Просто не виждам как като не излизам не се запознавам с нови хора.. Предполагам, че цял живот ще съм самотен... както когато бях в гимназията, жалко само, че Продължавам да се надявам и да си мечтая, че нещата ще се променят и всичко ще бъде хубаво... :)
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 11 години, 10 месеца hash: 42f0d2cb10 |
|
1. не съм хейтър и не искам да обидя никой
|
| преди: 11 години, 10 месеца hash: a0c0669676 |
|
2. Добре дошъл в клуба :( и аз съм същата работа. Много съм затворена, имам 2 приятелки, с които се виждам рядко. Те са от други градове. Иначе съм сама... От училище вкъщи, от вкъщи на училище, понякога мога да отида на кино сама и това ми е ежедневието. Пълна скука. Няма с кого да си кажа две приказки. Проблемът е в мен, но не знам как да се променя. На 15 съм :(
|
| преди: 11 години, 10 месеца hash: 6eddcee94c |
|
3. Олееее, като четях заглавието помислих, че е от 30-тина годишен мъж, а то...
|
| преди: 11 години, 10 месеца hash: 82a5125f67 |
|
4. 3, какво се учудваш? В днешно време е нормално социалния живот на младите да се осъществява предимно пред компютъра.
|
| преди: 11 години, 9 месеца hash: 156b69fabc |
|
5. Намери си работа ти си на 19ГОДИни! И аз съм до 19 години бях като тебе ама си намерих да работя и много неща се измениха!
|
...
| преди: 11 години, 9 месеца hash: aa21e45862 |
|
6. Номер 5 е дал добър съвет наистина. :) Така няма да имаш време да мислиш за самотата. ;)
|
| преди: 11 години, 9 месеца hash: e3f7dd1af1 |
|
7. Братле аз съм на 20, 1 към 1 съм същия като тебе, нямам много приятели само 3-ма (от гимназията) с които през два дена ако се видим се видим, ако не - не. Денят ми минава пред компютъра няма с кого, къде да отида, пък приятелка ИЗОБЩО съм нямал понеже ме е срам, притеснителен съм и чакам тя да ми предложи АКО случайно стане някога, но нямам надежди занапред, уча висше, обаче с курса почти не си говоря, буквално съм сам, на 8 декември си бях у нас гледайки филм, докато те бяха на дискотека и си празнуваха.
Затворен съм, няма ентусиазъм за живот в мен, все едно съм жив труп. Песимист и непукист съм, нямам определена цел в живота за което да се трудя, боря.
Не знам как може да се оправи това. Няма начин. Бих искал да дам рестарт на живота си и да започна наново с променена личност, но уви. Такива сме били, такива ще си останем, няма спасение за нас.
~ SheerMan /
|
| преди: 11 години, 9 месеца hash: cf6b89dd84 |
|
8. Повечето приятелства всъщност са заради взаимната полза - за общо прекарване на времето най-вече. И те не са приятелства, а познанства. Истинските приятели се срещат рядко и се изискват усилия и от двете страни, за да се поддържат. Завистта, егоизмът, гневът са големи сили в човека и те пречат за много неща, включително за искрените взаимоотношения.
Езикови курсове например, работа, разни клубове за спорт и изкуства ти увеличават шанса за запознанства с много хора и там можеш да срещнеш сродни души. Животът е пред теб, ще ти носи и добро и лошо.
Бъди щастлив!
Soul
|
| преди: 11 години, 9 месеца hash: 19a38903c6 |
|
9. Слабите винаги, ще са слаби, но това не прави слабостта лошо нещо. Хората са слаби по природа и затова винаги ще търсят сродни души за да си помагат. За да живеят живота си пълноценно и да продължават напред. Ако се чувстваш самотен, ще срещнеш повече пречки до щастието, но стига да вярваш в утрото с надежда, ще осъзнаеш че не си самотен.
By Dobri
|
| преди: 11 години, 9 месеца hash: 4582cfbdb9 |
|
10. Здравей, приятел, момче съм, на 20. Досущ същия съм като теб - примерен, изпълнителен, ако питаш даскали и възрастните познати - момче за пример, прекрасно, със страхотен потенциал (съдейки по успеха ми в у-ще), бе едва ли не живот 6. Но съм страшно самотен, и защо ли първата приятелка се появи 1 месец преди да замина за герм да следвам медицина. Тя ми предложи, общо взето Аз хъка мъка - срам и стеснителност, та тя и ме целуна след 6-7 дни. като заминах, с непрестанни чатове се опитвах да запазя връзката, която пропадна преди 2 месеца, успоредно с това шокът от старта в чужбина явно ми дойде повече, а и 4-те стени на квартирата тотално ме депресираха- и аз като теб, или като номер 7 почти не излизам, срам, страх, неудобство от контакта с хора, щото как тъй те така сладко и естествено си говорят, пък аз все стоя отстрани и нищо не мога да кажа, а само мисловно си представям какво бих могъл да кажа, как би трябвало да се държа-един хипотетичен, но не и реален свят. И това и с българи, и с немци, и с други народности. Изпитите ме изпокъсаха повечето - логично - никаква мотивация да чета, само скапаната мисъл, колко съм самотен и как единственото за мен на тоя свят е Грамадата учебници... И тъй като наште са страшно либерални, направо не мога да се гледам, щото явно ги измъчих, споделяйки им колко ми е зле.
Сега съм от месец вкъщи, песимист, нежелание за нищо, наште решиха, че е добре да не прекъсна, а да отложа следването, та да си запазя поне шанса за герм все пак, ако се подобря, сега това опитвам, дано стане. И трябва да работя върху себе си - това ми казаха те, както и Психотерапевта, при който тръгнах - да си повярвам, да се харесам, да се убедя, че животът е хубав, че живея днес, да се убедя, че като се харесвам сам, излъчвам енергия и другите ме харесват => може би нова приятелка, и най вече, да излеза от света на мисли, хипотези, предположения, страхове, а реално да направя нещо и да го изживея - щото и сега ходя баскет, колело, ама все мисля, че това не е редното което трябва да правя в точно този момент и следователно никога не усещам удовлетворение от каквото и да правя. Ама на думи е лесно... Реално за мен - Един батак, съжелявам може би, че в у-ще бях отличникът, на когото всичко му бе ясно, а пропуснах да се развия като личност, която си вярва, има смелост да си взема решенията сам, няма страх да си говори с хора, и е уверен, че и приятелка ще има, и следването ще е правилното.
Една дълга борба... Не знам защо ти го писах, провокира ме твоето съобщение да споделя моята история. Не искам да се изкарам мъченик - явно всички сме на около 20, не сме от типа "бал съм му майката, искам пиене пушене", самотни сме, пък трябва я да работим, я отново да учим, което сме го правили много и ни е втръснало, щото си представяме, че животът ни ще мине само и единствено в учене и нищо друго...
Давам ти една голяма Прегръдка, все още не съм намерил лека за себе си как да стана уверен, как да си вярвам, да съм решителен, да не потъвам в мисли и страхове... Пожелавам НИ искрено успех, защото вярвам Ние сме свестни - просто сме самотни и това ни блокира тотално, понеже с годините и постоянната мисъл - самотен съм - сме се убедили, че така ще си остане завинаги, понеже към настоящето не се променя... Трябва да се науча да вярвам, че това няма да е така! Пожелавам го и на вас
|
...
| преди: 11 години, 7 месеца hash: 8dad02471c |
|
11. и аз съм сама на 20 години съм който иска да ми пише на фейсбук Вивиан Лупгару :)
|
| преди: 11 години, 7 месеца hash: b75bd8b870 |
|
14. Не може да очаквате все някой да ви търси и да ви се обажда. Подемете инициативата сами, за да бъдете забелязани.
|
| преди: 8 години, 8 месеца hash: 5462251873 |
|
15. Намери пари, приятелите ще се появят сами.
90% от приятелите, са просто познати.
Забавлявай се, живота е кратък.
|
| преди: 8 години, 8 месеца hash: d71a969316 |
|
16. Разбирам за какво говорите. Много хора са имали такъв етап от живота си. Аз също бях от интрувертните тийнейджъри. Обаче... Когато завършвах гимназия, разговаряхме с учителите за това кой какво иска да учи - съветваха ни, опитваха да ни помагат. Един ден класната ми каза нещо, което ми направи силно впечатление. "Когато се срещаш с непознати, най-важно е първото впечатление. " Клиширано, но вярно. И тогава си казах: "Това ли искам хората да си мислят за мен? Че съм депресирана, че нямам мнение, че съм неспособна на запознанства? Цял живот ли искам да остана сама? " И тогава нещата се наредиха - едно по едно, като перлен наниз, всичко си дойде на мястото.
Повярвай, промяната тръгва от теб. Ако положиш малко усилия и погледнеш на света с нови очи, нещата ще се наредят. ;)
ПС: Не е необходимо да имаш много приятели - важното е да имаш неколцина, но такива, на които можеш да разчиташ. Не ти трябват шумни компании, в които се чувстваш неудобно, а човек, с който ще ти е кеф да изпиеш едно кафе. Между другото, запознанства се правят и по интернет. Но не разчитай, че цял живот най-верните ти приятели ще бъдат игрите и филмите. Просто покажи на света какъв си. :)
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
