 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
Печелим или губим
преди: 11 години, 10 месеца, прочетена 2343 пъти
Здравейте,
Това е сайт за споделяне и аз просто реших да споделя какво чувствам сега, без да очаквам съвети или помощ. Защо пиша тук ли - ами защото няма с кого да споделя. Но нека започна с малко предистория. Като ученик бях щастлив, глупости, бях най-щастливият човек на света. Имах изключителни приятели, имах прекрасна приятелка, бях здрав, нямаше какво повече да искам от живота. Тези години отминаха бързо, станах студент, започнах да преследвам цели, накрая успях, може би. Сега съм на 23, скоро завършвам, имам добра работа и прилична заплата. И съм най-нещастния човек. Но защо? Нали уж успях, нали направих някаква кариера, нали се утвърдих, показах, че съм добър в работата си, спечелих и малко пари. Нещо не се връзва. И сега ще ви кажа каква е причината за моето нещастие - причината е, че съм сам, обграден от хора, много хора и все пак, много сам. Нямам доверени приятели, нямам приятелка, нямам с кого да споделя нещо лично. Не знам защо стана така, живота ми се разви по този начин. Сега се боря сам, сам срещу целия свят. Не искам да има някой до мен, на който да се оплаквам. Искам просто да има някой, който да е до мен. Да знам, че го има, даже без да си говорим. Омръзна ми да се боря сам, омръзна ми и да гласувам доверие на хора, които след това ми забиват нож в гърба. Къде сбърках, къде бъркам, или просто се спазва максимата, че когато печелиш едно губиш друго. Аз спечелих кариера, но дали си заслужаваше? Не знам даже аз самия. Загубих всичко друго, започнах да взимам успокоителни, за да избягам от моя свят и да се пренеса в друг, по-хубав. Всеки ден все повече и все по-силни хапчета. Не знам даже защо пиша това сега, може би пак е някакъв вид хапче, някакво успокоително.
Това е от мен, просто имах нужда в няколко изречения да синтезирам дни, месеци, години самота. И ще ви кажа едно - хора, обръщайте внимание на близките си, ценете ги, уважавайте ги, не ги предавайте. Това е най-ценното нещо!
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 11 години, 10 месеца hash: 77828d2d92 |
|
1. И аз съм самотен. Отдавна видях, че приятели не може да имаш.
Студент съм в друг град и човек не може да си хване приятели на 20 годишна възраст!
Всеки, който сметнеш за подходящ за приятел, всъщност е поредния боклук, който освен за пиене за друго не мисли, тъй че, ако го потърсиш за някаква услуга, той няма да ти помогне.
Затова аз тук, в града в който уча, нямам приятели.
Е, има двама-трима и това е. Които не са пияници ;)
Но съм сам... искам да си намеря постоянна работа, искам приятелка да си намеря. Чувствам се готов за следващата стъпка в живота ми.
На 20 години съм и ми омръзна лигавщини вече.
Улегнал съм, не съм някакъв простак, обикалящ кръчмите и дискотеките.
Но не знам кога ще ме срещне съдбата с мойта половинка... но вярвам че това ще стане някой ден :) :) :)
Не губя вяра :)
Едно Момче-20г.
|
| преди: 11 години, 10 месеца hash: 4f5a94df80 |
|
2. Да-а, това е цената да си "цивилизован", "образован" и "успял" човек в днешно време. Това е цената да насочиш енергията си САМО в едно направление, пренебрегвайки всичко останало.
Има ли нещо по-важно и по-питателно за душата на този свят от добрите, истинските, топлите човешки взаимоотношения? НЯМА!
Имаше един виц: през половината си живот печелел пари и спечелил милиони! А през втората половина... изхарчил милионите по доктори и лекарства, за да си възвърне здравето, изгубено през първата половина...
Но има шанс за тебе - млад си, само на 23 си. С този опит, който имаш сега, и с това осъзнаване - можеш да стигнеш наистина много далеч..
|
| преди: 11 години, 10 месеца hash: a6c09e35d9 |
|
3. Автора:
Номер 2, благодаря за коментара. Много добре казано, намери точните думи. Насочваш цялата енергия в едно направление, ставаш и лягаш с една мисъл, провал след провал, опитваш пак и пак и накрая успяваш. Но осъзнаваш цената, която си платил. Аз далеч не се смятам за успял, а и съм млад. Но постигнах повече от целите си до момента. И за какво? А относно осъзнаването - имам ясна представа какво става с живота ми, но нямам ни най-малка идея как да го променя. Не искам да жертвам и постигнатото до момента. Колко ирония има в случая - обикновено аз оправям чужди проблеми, а на себе си не мога да дам съвет.
|
| преди: 11 години, 10 месеца hash: 1013c45f63 |
|
4. Пфффф а аз съм вече на 30 и съм същия самотник, с хубава работа и едновременно с това следващ поредната образователна степен, с амбиции да уча езици бла, бла, бла без приятелка... баси и аз съм пълен нещастник
|
| преди: 11 години, 10 месеца hash: 973c4665f8 |
|
5. Добре де, а къде са ти предишните приятели? Колко далече са от теб, разкажи. :)
|
...
| преди: 11 години, 10 месеца hash: a6c09e35d9 |
|
6. Автора:
Номер 5, някои са в чужбина. Не е там проблема. проблемът е в самото отчуждение. Хората се променят, за жалост загубих хора, на които много държах. Просто така стана, те поеха по своя път, аз по моя. И опитите ми да запазя няколко много силни приятелства се оказаха неуспешни. Приятелства, градени с годините, при това най-хубавите детски години... Нямам ясна представа защо стана така.
|
| преди: 11 години, 10 месеца hash: 137f12ae4e |
|
7. Нищо не си загубил. Ако не беше гонил кариера, пак щеше да си сам, заобиколен от хора, които са ти чужди.
По-лошия вариант: нито пари и кариера, нито близки хора и приятели. Би останал съвсем съвсем без нищо... а така имаш поне едното.
Казваш "сам срещу света" - много ми е познато това като усещане. Самотата, това да се чувстваш самотен между хората, ако го приемеш, не тежи. Тежи ни и ни потиска това, което не приемаме. По-добре сам, но не самотен, отколкото самотен сред хората.
|
| преди: 11 години, 10 месеца hash: a68ad3a9b5 |
|
8. В днешно време няма приятели все познати и аз все си мислих че имам приятели но постепенно с времето всичко се разбра накрая в тази компания където бях са само използвачи правят са на приятели и те подиграват зад гърба и говорят това в бг е едно ежедневие интриги лицемерие секи завижда облкани в марково от горе до доло с 300 зора са сабрали пари и се мислят за богаташи никои няма да се сети да те почерпи въпреки че ти си ги черпил даи им ядене пиене и плати сметката после да ти оплуват....
|
| преди: 11 години, 9 месеца hash: a6c09e35d9 |
|
9. Автора:
Номер 7 и 8, благодаря много за коментарите. Явно не е само при мен така. И все пак не разбрах как и защо хората се промениха толкова. Донякъде си го обяснявам със самото време - днес стават убийства за жълти стотинки, алчността вече е издигната в култ и повечето хора търсят само някаква изгода - от всеки и от всичко. Трудно ми беше да повярвам, че хора, с които съм израстнал и съм имал истинско приятелство сега ме търсят от дъжд на вятър и то за услуга (най-често пари или друг вид помощ). Няма лошо, готов съм да помагам, но поне да показваха някакво приятелско отношение. За приказки нямат време: "Дай парите и айде, че бързам. Ще се чуем пак! " (да, може би когато пак им потрябват кинти, убеден съм).
И като споменах за скапаните пари. Скоро един познат яростно ме критикуваше колко съм бил тъп едва ли не, защото съм отказал по-добра заплата, която ми предлагаха. Ами да, аз имам цел, искам да се развивам в определена посока, да работя в определена фирма и парите не са най-важното.
Но май започнах да изменям посоката на темата и да говоря празни приказки. Благодаря за коментарите, явно истинското приятелство е рядкост в днешно време.
|
| преди: 11 години, 9 месеца hash: 137f12ae4e |
|
10. Аз съм 7, никак не са празни приказки, напълно те разбирам. Просто... мисля, че с твоята нагласа си в неподходяща среда. Отношенията между хората - любовта, приятелството, уважението - не са търговски взаимоотношения. Това не е търговия, "на ти пари, дай ми кило домати". Сам си видял от личния си опит, че отношения на основата на някаква полза и изгода не струват нищо. Лично за себе си мога да кажа, че не съм поддържала, не поддържам и няма да поддържам такъв тип отношения - някой да ме използва или аз него, по какъвто и да е начин, за каквото и да е. Надявам се разбираш за какво говоря:), наистина е противно и отвратително.
Какво да се прави? - ами... защо не пробваш да потърсиш друга среда, други хора с подобна нагласа като твоята... например такива, които имат стремеж към духовно развитие, себепознание... и не градят отношения от вида "правим си услуги" и "взаимно се използваме". Има такива хора, просто в средата, в която работиш, няма шанс да ги срещнеш. :)
И друго - ти сам ще определиш какви ще ти бъдат отношенията. Винаги има избор... "дай кинтите и чао, че бързам" - но ти имаш избора и да не му дадеш кинти, нали така. Ако избираш да му ги дадеш, за да си купиш по този начин приятелство или нещо, не го прави.
|
...
| преди: 11 години, 9 месеца hash: a6c09e35d9 |
|
11. Автора:
Номер 7, благодаря отново за отговора. Относно това, че ми искат - вече отказвам на такива "приятели". И го правя, защото ми омръзна да ме използват. Аз не съм тъп, и преди го осъзнавах, но сега реших, че е време да сложа край.
Права си, че съм в неподходяща среда. Но започвам да се чудя дали ще попадна на подходяща. Аз съм доста зает човек принципно, работя в офис, отмина времето когато по цял ден се мотках насам-натам и можех да създавам контакти. Затова и съжалявам, че старите приятелства не се запазиха, вече е късно тепърва да създавам нови.
Права си и, че отношенията базирани на полза и изгода не струват нищо. Но 99% от хората (поне тези около мен) явно не го разбират. Не разбират, че сам си никой, дори парите да са ти основната цел, трябва да имаш стабилни контакти, иначе лесно се чупиш. Скоро един познат ми каза: "От цялата ни компания само ти успя". Зачудих се в какво съм успял. Работя за някой, работя по чужди правила, на заплата. А какво щеше да стане, ако не се бяхме разделили и бяхме продължили да поддържаме добри контакти. Можеше всеки от нас да даде нещо от себе си, всеки има своите качества и сега можеше да имаме собствена фирма например, някакъв собствен бизнес.
Отказах се, отказах се да давам идеи и да съм глас в пустиня, отказвам се да бъда лидера, който всъщност никога не съм искал да ставам. От тук нататък ще съм сам, майната му, заобиколен от хора, висящ в задръствания всеки ден, но сам. Просто ми писна...
|
| преди: 11 години, 9 месеца hash: 137f12ae4e |
|
12. Вече е късно? Никога не е късно, докато е жив човек.
Не взимай хапчета. Моля те, не ги взимай, няма по-сигурен начин да се вкараш в дупката.
Ако можеш отиди някъде сред природата, дори за ден-два, действа много отпускащо и успокояващо.
И аз така отпреди се терзаех: ех, защо така направих, ако бях направила еди какво си, щеше еди-що си, а не...
Но всъщност няма как да знаем какво щеше ако беше. Не знаем. Не мисли за минало и бъдеще, тях така или иначе ги няма, промяната е възможна единствено от настоящето.
Ако се съсредоточиш върху него и присъстваш в момента, тук-и-сега, ще ти е по-леко. Не е лесно :), но малко по малко като го практикуваш, се получава /от личен опит/.
А каквото и да си говорим, всички виждаме, че системата се руши и неминуемо ще рухне. Не е много далеч времето, когато парите и материалните притежания няма да бъдат приоритет.
А ето един от любимите ми цитати от Дон Хуан, който ми се е запечатал в главата: Аз съм сам в цялата тая хищническа вселена и съм се научил да казвам: така да бъде!
|
| преди: 11 години, 9 месеца hash: bcb4febf51 |
|
13. номер 8 съм - о за пари авторе да не говорим тва ми е наи болната тема... неискам да казвам голяма приказка ама ако почна да турся всички заеми са една минимална заплата... вече на никого никакви пари не усужвам било дори и 2 лв после ти викат аи ти за 2 лв ли се праиш секи ако ти иска по 2 5 10 лв и се прави на луд... аз пари на никого не давам само на роднините ми и родителите ми хората които са ми помагали от когато се помня но въптреки това неса ми искали 1 стотинка. сега от скоро време и жените са станали едни курви всяка гледа момче с кола да я разкарва да я черпи и притенции все едно си сам в света няма с кого да излезеш да изпиеш 1 кафе тревба сутрен кат останеш да си вклучи6 феизбука и да си напраи6 сам кафе....
|
| преди: 11 години, 9 месеца hash: 32e07db892 |
|
14. Хубава дискусия се е оформила по темата. Тъкмо писах коментар на момчето без приятели и приятелка в същия раздел.
Не, че хората толкова са се променили, а просто когато са на по-млада възраст не показват истинската си същност. Същността се развива, тя изниква на повърхността с времето. Същите тези хора са изгубили ползата да са с теб и затова ги намираш отчуждени. Една част от хората си правят такава равносметка и виждат около себе си използвачи. От друга страна друга част, т. нар. използвачи винаги се чувстват прецакани и също са нещастни, защото за алчният и безскрулулния всичко е малко и недостатъчно. Влизането в калъпи е животът на един огромен процент - брак, работа, деца. Калъпите изискват еди какво си и те го изпълняват. От общата маса винаги се отделят индивиди, на които калъпността е чужда, не могат да се справят с нея. Те търсят отговори в себе си, но обикновено имат повече въпроси от отговори.
Намират се истински приятели, но намирането е част от израстването на човека - емоционалното израстване. Самотата има своята роля и значение, тя провокира опознаване на себе си и ясно заявяване какво искаме, как го искаме, защо го искаме.
Та такива работи :)
Soul
|
| преди: 11 години, 9 месеца hash: f6dbeef993 |
|
15. В днешно време треябва да се играе сингъплеър просто др обяснение нямам
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
