Уморих се - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (124642)
 Любов и изневяра (30687)
 Секс и интимност (14697)
 Тинейджърски (22078)
 Семейство (6788)
 Здраве (9790)
 Спорт и красота (4787)
 На работното място (3377)
 Образование (7450)
 В чужбина (1712)
 Наркотици и алкохол (1131)
 Измислени истории (802)
 Проза, литература (1773)
 Други (19414)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Други

Уморих се
преди: 11 години, 9 месеца, прочетена 2479 пъти
Здравейте,

Ще карам направо - мъж съм, млад съм, но вече не ми се живее. Не ме питайте конкретна причина, аз самия не знам такава. Знам само, че ми е много зле, постоянно изпадам в някакви психически дупки, може външно да го прикривам, да се правя на силен, но отвътре съм отдавна мъртъв. Просто не живея, изпитвам всички негативни емоции - стрес, страх, нерешителност и т. н. Това не е избор, не го искам, но не мога да го контролирам. Сякаш нещо е влязло в мозъка ми и го контролира, знам, звучи странно, но вече нямам контрол над емоциите си. Не виждам и изход, опитах всичко, явно имам проблем, който няма решение. Не искам да взимам хапчета. Какво по дяволите стана с мен? Това продължава вече години, преди мислех, че е защото нямам работа. Сега имам и парите ми стигат да преживявам. Проблемът обаче стана още по-сериозен. Не искам да говоря с хора, не изпитвам удоволствие от нищо и пак казвам - това да съм сухар не е личен избор. Даже да се гръмна не ми стиска, не търся съвети, не търся изход, отказах се, просто исках да споделя какво чувствам.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 11 години, 9 месеца
hash: 66a98e4eea
гласове:
1 2 3 4 5
  (305911 гласа)

1.   Най-вероятно развиваш депресия. Успешно се лекува. Това не означава, че си луд. Нарушена е биохимията в мозъка и с хапчета успешно се лекува. Върви на преглед при психиатър. Вземи се в ръце и ще се оправиш.

 
  ...
преди: 11 години, 9 месеца
hash: 788cb9cbaa
гласове:
1 2 3 4 5
  (252444 гласа)

2.   Да за съжаление си в депресия. Не знам просто какво да те посъветвам, все едно съм го писала аз. Чувствам се така от 2-3 години, съществувам само физически, но отвътре отдавна съм мъртва. Денят ми минава в тревожност и постоянна умора, дори се събуждам уморена. Сякаш съм се загубила, не знам коя съм вече, само болката ми е останала. Може да пробваш с психолог, знай само че само ти може да си помогнеш и със сигурност няма да е лесно. Аз съм се отказала вече и не вярвам че мога да се върна в живота, уморих се! Наистина от сърце ти пожелавам успех, защото знам какво ти е.
момиче на 17

 
  ...
преди: 11 години, 9 месеца
hash: 4b6ef9ce77
гласове:
1 2 3 4 5
  (223330 гласа)

3.   Аз съм момче на 19 и се чувствам по същия начин. От преди две години, в продължение на година и половина ми се случваха събития, за които често се сещам и се депресирам от тях. Имах провали, които трудно понасям. След всичко това, ми е много трудно да продължа напред. Тази психика пречи на мечтите ми да се изпълнят. Понякога си мисля колко съм незначителен.
И аз не знам какво друго бих те посъветвал, освен да се усмихваш по-често, дори и на по-малко смешни неща. Създай си навик да тренираш у вас. На мен това малко ми помага, но пак е нещо. Ако победиш "вътрешните си демони", постепенно ще излизаш от депресията.

 
  ... горе^
преди: 11 години, 9 месеца
hash: c2217d4ce2
гласове:
1 2 3 4 5
  (142012 гласа)

4.   от автора:

Благодаря за коментарите! Знам, че съм в депресия. Но не знам как да изляза. В началото си мислех, че е временно, винаги търсех причината. Вече знам, че ежедневните ми проблеми не са причината. Тя е някъде в мозъка ми. Четох много по-въпроса, знам добре какво е депресия. Има някакви моменти, в които се чувствам добре и изведнъж пак ме удря. Нямам никакъв контрол над себе си, сякаш има друг човек в мен. Взех мерки започнах да спортувам всеки ден след работа, започнах да се храня по-здравословно, опитах да се виждам с хора, да общувам. Ако щете вярвайте, става по-зле. Чувствам се сякаш съм изпаднал в някаква дълбок пропаст, разбирайте го даже буквално. Тъмно е, няма надежда, обграден съм от стени, на дъното съм, нагоре не виждам как да се изкача. Какво остава - хапчета. Опитвал съм, помагат, спор няма. Но кога - докато съм под въздействието им. А после? Как може едно малко нещо, наречено мозък да причинява толкова болка - даже и физическа, нещата са свързани. Страдаш ли психически, страда целият организъм. Ако трябва да съм честен мисля, че никога няма да се оправя. Вече не вярвам, хората казват като се провалиш да опиташ пак и пак. Аз вече не знам за кой път опитвам и по кой начин. На психолог не съм бил, няма да помогне. Познавам се отлично, с разговори няма да стане. Другото ми аз така ожесточено се бори вътре в мен, че няма сила, която да го спре, какво остава са психолог.

 
  ...
преди: 11 години, 9 месеца
hash: 03558b5ebb
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

5.   Оп, все едно описваш моето състояние преди малко повече от половин година. Така бях почти 5 години. Мислех, че е защото не работя и като почнех работа нещата се оправяха, но като напуснех - пак в същата дупка падах. Сега като чета за теб и други хора в същата депресия направо ви завиждам. ТИ СИ ЩАСТЛИВЕЦ! Знам, че няма да го осъзнаеш, както аз не го осъзнавах до момента, в който разбрах, че тези душевни болки са нищо с физическата болка. С две думи се разболях, оказа се, че имам камъни в бъбреците, бактерия и разни други истории и от три месеца насам болката ходи по мен като сянка. Не съм най-зле, слава Богу, но не съм добре, за това ти казвам - БЛАЗЯ ТИ!

 
  ...


...
преди: 11 години, 9 месеца
hash: 03558b5ebb
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

6.   И забравих да добавя, откакто имам тия болки, съм благодарна за всеки ден и всеки миг, в който ме отпуснат, гледам да живея на макс и не отлагам нищо за следващия ден, защото никога не знам дали в следващия момент няма пак да ме прикове за леглото и да не мога да мръдна без адските болки.

 
  ... горе^
преди: 11 години, 9 месеца
hash: 368e1d6cab
гласове:
1 2 3 4 5
  (100228 гласа)

7.   Имаш нужда от любов, тя е в основата на всичко

 
  ...
преди: 11 години, 9 месеца
hash: c2217d4ce2
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

8.   от автора:

Номер 6, мерси за коментара. Да, за щастие нямам някакви силни болки, като тези в бъбреците. Но не се чувствам добре, смазан съм физически, като парцал съм. Мисля, че всичко идва от психиката, даже спорта не помогна.
Не съм щастливец, повярвай ми не съм. Изпитвал съм и силна физическа болка преди, знам какво е. Относно втория ти коментар за болките:"откакто имам тия болки, съм благодарна за всеки ден и всеки миг, в който ме отпуснат". Нека споделя и аз - откакто имам моите проблеми с психиката съм благодарен за всяка минута, в която се чувствам добре. Лягам си вечер, чувствам се добре и знам какво ще стане на сутринта. Знам, че пак кризата ще се повтори, знам, че се въртя в кръг. Знам, че днес за малко съм добре, може би и утре... В най-добрия случай. Опитвам се да задържа момента, опитвам се да намеря начин да го превърна в навик. Но нещо в мозъка ми просто се случва, даже не мога да го обясня, ставам друг човек. Аз съм много хора - от относително спокоен, до адски нервен, от ненужно агресивен и готов на всичко, до отчаян и затворен. А искам просто да съм спокоен, трезво мислещ и уравновесен, да не изпадам в крайности - било то прекалена прибързаност, или прекалена колебливост. Много хора си играят с мен, използвайки най-силното оръжие - собствените ми емоции срещу мен самия. Колко много неща мога да кажа, даже в момента усещам колко е объркано и непоследователно всичко, което пиша, или по-скоро, което пише този, който контролира обърканото ми съзнание. Даже не знам дали това сега са мои думи...

 
  ...
преди: 11 години, 9 месеца
hash: 66a98e4eea
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

9.   Авторе, номер 1 ти пише отново. Какви хапчета досега си взимал, доза и колко време? На колко си години?

 
  ... горе^
преди: 11 години, 9 месеца
hash: 2149a69312
гласове:
1 2 3 4 5
  (85399 гласа)

10.   Много познато чувство. От мен един съвет вдигни гордно глава, изпъчи гърди и бъди себе си. Започни наново все едно се раждаш наново. :)

 
  ...

...
преди: 11 години, 9 месеца
hash: c2217d4ce2
гласове:
1 2 3 4 5
  (70348 гласа)

12.   от автора:
Номер 9 - на 24 съм. Не съм взимал хапчета, само съм пробвал. Различни са, неща от сорта на валериан, жълт кантарион и т. н. НЕ ми действат изобщо. По-силни лекарства, като бензодиазепините ми действат, но не съвсем добре, ставам прекалено отпуснат, заспал, не е желания ефект. Кодеина ми действа добре, бих казал доста добре, но знам колко е опасен (както и бензодиазепините). От това, което написах изглежда, че имам доста опит с тези неща, не е така. Пробвал съм няколко пъти, колкото да видя какво е, не съм взимал продължително нищо. Макар че, както казах, вече толкова се уморих да се чувствам зле, че не ми дреме и бих пробвал всичко, не ме е страх за здравето ми, за живота ми дори. Когато човек е до стената спира да се тревожи, наистина вече не чувствам живота си ценен, а по-скоро мъчителен и сив. Не виждам начин да се измъкна от дупката, аз самия не го вярвам.

Номер 10, мерси за съвета. И аз съм си го мислил, но за жалост няма как да започна от начало. Вече съм изминал път в живота, всичко това оставя следи в психиката. Бих дал всичко да се "родя" отново, но няма как да стане. "Написаното остава"

 
  ...
преди: 11 години, 9 месеца
hash: 66a98e4eea
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

13.   Номер 9, 12 ти пише. Кой ти даде бензодизепини? Ако искаш наистина да се оправиш трябва да отидеш на преглед при психиатър, за да ти назначи адекватно лечение.

 
  ... горе^
преди: 11 години, 9 месеца
hash: 16849313af
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

14.   автора:

Не, мерси, последното нещо, което ще направя е да отида на психиатър.

 
  ...
преди: 11 години, 9 месеца
hash: 4d210267bf
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

15.   Можеш да се оправиш, не е изгубено нищо.
Бензодиазипините едва ли ще помогнат в твоя случай. Те имат почти мигновенно действие, но като привикнеш тях - не помагат. Затова ти трябва да си вземеш едно направление за психиатър, ще ти изпише лекарства - антидепресанти, които по-своята същност действат по-съвсем друг начин. Вече самият лекар ще ти определи дозата и времето за лечение. Не знам каква е причината да не искаш да ходиш на психиатър, но трябва да отидеш. Естествено, самите лекарства не вършат сами нещата - трябва и ти да си помагаш. Оздравителния процес едва ли ще стане за 2 седмици, тук трябва да проявиш търпение вече.
Казваш ---->>>>>" Аз съм много хора - от относително спокоен, до адски нервен, от ненужно агресивен и готов на всичко, до отчаян и затворен. " Това е в резултат най-вече на депресията. като се стабилизираш, ще отшумят тези неща.
най-добре, тези неща ще ти ги обясни лекарят
Затова, ч е ако ме питаш мен - хващай се и отивай на лекар.
:)

 
  ...
преди: 11 години, 5 месеца
hash: c506292de2
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

16.   Аз се чуствам по абсолчютно същия начин и ходих по доктори доста. Пих какви ли не антидепресанти и ефекта беше нулев. На 22 години съм момче. И споделих на една психоложка какво чуствам и тя ми каза че е възможно да е от подтиснато желание за секс. Аз до сега не съм бил все още с жена, а имам голямо желание. Но от тази депресия нямам сили да се занимавам да си търся. Но се моля да е от това и имам надежда че ще се оправя че ми писна вече..

 
  ... горе^

...
преди: 11 години, 5 месеца
hash: c75fae1a7f
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

17.   Потърси в Гугъл или Ютюб Targeted Individuals. Може да останеш изненадан.

 
  ...
преди: 11 години, 5 месеца
hash: be945916fe
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

18.   хората са ти казали за психиатър, аз ще ти предложа други решения (не, че психиатърът не става). Значи, моят живот често алтернира между състояние на депресия и нормално състояние. Сега обаче откривам кои неща винаги ме повлияват положително:

--- дълги, обширни разговори с хора и като цяло всякакво активно социално общуване. Значи за това си има научно обяснение и то е, че разговорите с хора повишават честптата на активността на мозъка. Активността на мозъка тръгва от 1-2 Херца (делта) и стига до гама (от 25 хз нагоре). Делта вълните са когато сънуваш дълбоко, Гама - когато си абсолютно буден, активен, бързо и остро мислещ, вероятно готов да действаш под влияние на някакъв външен стимул. Между делта и гама има още честоти - тета(4-7хз), алфа (8-12хз) и бета(12-25хз). Тета е нормален сън, алфа е като си буден, но същевременно отпуснат и си представяш разни неща през деня (на английски е daydreaming), бета е нормална дневна активност с нормално внимание.

Ся, хората в депресия (и това е научно доказано) живеят най-много в областта на алфа честотата и дори към тета, а 'нормалните' хора - в бета. Активното общуване обаче е най-лесният начин да промениш честотата на мозъка от алфа в бета. И като казвам активно имам предвид ТИ да участваш в общуването, не просто да слушаш отстрани.

---- слънчева светлина. Слънцето произвежда в кожата ни витамин Д, който е важен за всякакви когнитивни функции, освен за усвояването на калция. Освен това когато е светло навън, триптофанът в мозъка се превръща в серотонин. Ако е тъмно - в меланин (затова има и такова преспивателно). Виж дали живееш на СВЕТЛО или на тъмно. Живей на СВЕТЛО и излизай навън!

--- спорт. Спортът е много съществен момент. Ако организмът ти е поне леко изморен си склонен да мислиш много по-малко за негативни неща, защото по принцип човешкото мислене е положително.

--- да осъзнаеш причината за депресията. Аз най-често изпадам в депресии, заради това, че нямам гадже. Това е причината в 80% от случаите. Другите 20% са неща, които са ми се случили в миналото или които не съм направил, но това не са точно депресии, по-скоро някакви обсесии (което е подобно състояние, поне за психиатрите).

--- нормален сън. Много е важно нито да спиш прекалено много, нито прекалено малко. Прекалено много сън и цял ден си сънлив. Прекалено малко и пак цял ден си сънлив. Аз съм открил за себеси, че около 6 часа и половина ми е най-оптималното количество сън. Ако спа над 8 часа обикновено през деня съм много заспал и мозъкът ми е в алфа. Изключенията са ако предната вечер съм правил нещо изтощаващо.

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker