 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
Опитът ми да спра с агресията
преди: 11 години, 9 месеца, прочетена 1547 пъти
От няколко месеца полагам ОГРОМНИ усилия да овладея гнева си, като до една степен съм по-щастлив, но до друга не.
За да има последователност ще кажа, че до преди близо година бях пълна развалина - биех се, разправях се, правил съм обири, въоръжени грабежи и какво ли не. Не знам по какъв начин успях да се измъкна от полицията всичките тези пъти, но се бях засилил към затвора със страшна скорост. На 2-3 пъти, когато полицията идваше в ситуация на сбиване и конфликт, го отдаваха на алкохола и аз им обещавах, че повече никога няма да се случи и те ме проверяваха, че съм чист... а не знаеха колко още престъпления съм правил.
Дойде момента в който започнах да губя приятели, роднините ми се отчуждиха от мен, и преди се чувствах сам, но вече стана осезаемо и реших да се променя. Реших, че трябва да почна да разсъждавам по-зряло и да съм по-кротък.
Сега уча, работя на няколко места, справям се идеално. Но ето какво ме афектира тази вечер. Седя си на работа и идва някакъв смешен супервайзор и започва да се заяжда за нещо, което е толкова незначително, че направо не е нужно да се прави на въпрос. Вика, крещи и ми обяснява как щяло да има глоби, защото никой не спазвал правилата. Новия АЗ седя кротко и се опита да обясни смешната си грешка, като накрая супервайзорът доволен напусна.
През цялото време обаче, докато ми говореше си мислех "Боже Господи, този човек дори не осъзнава срещу кого седи" исках просто да стана и да му разбия ехидната усмивка и кривите зъби. Да го разпилея на 10 000 парчета, но не го направих. Да, запазих работата си, която въпреки всичко не ми е много нужна, защото имам и друга доста по-добре платена, но сега имам проблем с егото. Чувствам се смешник, жалък и женчо. Защото в един предишен свят никога не съм позволявал на някой да ми говори така. От както реших да ставам по-добър не съм се бил, но имам сериозни проблеми с респекта, защото който е минал по този път знае - да застанеш зад собствения си гръб и да удариш някой идиот по мутрата обикновено води до желания ефект - респект.
Сега, се чувствам унижен и слаб, но същевременно не искам да съм какъвто бях преди. Наскоро подобен случай имаше - един човек се изебава много с мен по такъв начин, който ме накара да се чувствам унижен и разбира се бях на крачка да му разбия главата. Пак не го направих. И за това също имам угризения.
Опитвам се да съм нормален, но някак си не знам как да се преборя с това да не си слагам на сърцето кой каквото ми казва. Просто считам, че като всички хора заслужавам уважение, а да не говорим, че специално в работата ми има и за какво. Ако ми дадете съвети как да не се чувствам унижен, след конфликт с някой в който съм бил в по-пасивната позиция, ще съм благодарен.
Относно това дали историята е истинска - да, не се притеснявам да говоря за нещата, които съм извършил, защото тук всичко е анонимно, а и... тотално недоказуемо :) Може пък и да си измислям кой знае...
Все едно ще ви бъда благодарен за съветите.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 11 години, 9 месеца hash: 99b8f26e3d |
|
1. Единственият начин е да си смениш ценностната система. Според мен е тотално сбъркана. Всеки нормален човек заслужава уважение, не само ти. Но не всеки си го извоюва с юмруци. Егото ти е прекомерно, свикнал си да се опияняваш от усещането за сила и превъзходство. Не си даваш сметка,
че е нормално човек да бъде уважаван, защото върши добро, прощава, обича, помага, подкрепя, постига нещата със собствен труд и усилия, а не защото може да бие, има връзки в подземния свят или пък "всява респект". Това, което всяваш е страх, а не респект (на английски думата значи уважение! ). И няма никакъв повод за гордост. Напротив, срамно е, че карайки хората да се страхуват, си осигуряваш усещането, че значиш нещо. Смири безумната си гордост и приеми, че хората са различни, всякакви. И съвсем не е казано, че щом човекът се държи или говори не така, както ти очакваш, значи трябва да му бъдат избити зъбите, само защото ти си "силен и голям мъжага" и "си знаеш цената". Ако имаше по-големи кавички, щях да сложа тях, та дано уловиш иронията. Агресията ти е проява на вътрешна слабост, скрита зад маската на непобедим мачо. Истинската мъжка сила се измерва в съвсем други единици.
|
| преди: 11 години, 9 месеца hash: 3f337797bb |
|
2. Знаеш ли, замислям се дали не е добре да намериш някакъв отдушник на агресията си, може би в някакъв спорт. От друга страна, ако някой ти вдига гири насреща би могъл и ти да заемеш отбранителна позиция и да не му цепиш басма, не е необходимо да го набиеш непременно, но просто да му демонстрираш, че подобно отношение е неприемливо. Предполагам те е страх, че няма да можеш да се спреш и ще си го набиеш както си е по учебник:) Според мен си постигнал страшно много в това, което си си поставил за цел и трябва да си горд със себе си и ако от време на време се налага да бъдеш малко по-остър, не говоря за бой, ако наистина не се налага, не бива да се ограничаваш чак толкова. И тогава няма да имаш угризения, че не си се държал мъжки:)
|
| преди: 11 години, 9 месеца hash: a4a92390c5 |
|
3. Ами например когато някой те ядосва, можеш по такъв начин да извъртиш нещата, че в крайна сметка този някой да излезе смешник. Имам предвид с думи, сигурен съм че човек като тебе, дето със сигурност държи на самочувствие, ще намери точните думи. Поне аз в последно време се опитвам по този начин да действам... Успех. И съм забелязал, че колкото повече обръщаш внимание, толкова повече ти се качват на главата...
|
| преди: 11 години, 9 месеца hash: 5a46d29de1 |
|
4. Аз пък те съветвам да си изливаш гнева някъде, защото ей така ще събираш и накрая някой ще си го отнесе много силно и незаслужено за всичко наведнъж.. А не знам дали проумяваш, но когато човек е в състояние на гняв, може да направи неща за които после да съжалява..
Така, че мисли.. ако си заслужава да удариш някой - направи го, но трябва да си сигурен в себе си, да определяш точно каква е причината, с какво това ще ти помогне и най-вече да си носиш последствията след това..
|
| преди: 11 години, 9 месеца hash: 54d4fa0d6c |
|
5. Бъркаш значението на думите респект и страх- аз се страхувам от хора, които искат да ми разбият мутрата, а РЕСПЕКТИРАМ други, защото са постигнали нещо в живота си. Респект към това, че си се променил толкова много!!! Страхотно развитие! Защото от всеки един от нас може да стане побойник, по-трудно е да обмислиш нещата и да задържиш гнева си. Аз съм жена, но от време на време също ми се е искало да ударя някой :)
Интелигентно момче си, продължавай да вървиш напред и да се развиваш. Остави побоищата на тия с по-малкото умствен багаж ;)
Успех и някой като те нервира следващия път си повтори 20 пъти "Не ми пука! " и наистина ще спре :)
*ХепиБебс*
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
