Споделена история от Други |
Побърквам се
преди: 11 години, 9 месеца, прочетена 1900 пъти
Привет! Аз съм младеж на 21, на пръв поглед симпатичен, радостен от живота и "заобиколен от приятели"! Далеч не е така, до около 20 годишна възраст не съзирах самотата си, не ми липсваше момиче което да ме обича, но уви сега станах 2 курс студент! Наскоро преди няколко месеца едно момиче ми даде празни надежди, игра си с мен тя имаше приятел, с когого не им вървяха отношенията, тя ми даваше надежди аз лъгах, но с много мъка я забравих, както и да е! Просто това ми даде урок, да не съм твърде влюбчив! Но не това е историята на моят еднотипен живот, изпълнен със самота! Харесах си друго момиче(защото няма смисъл да се забърквам в стари филми), което е с доста труден характер като моят! Да аз имам сравнително труден характер! Не съм скучен, имам чувство за хумор, може би има черта в мен, която отблъсква другите! Харесвам това момиче, до преди 1 седмица тя се държеше на 100 % безразлично, а аз поддържах виртуален контакт само с нея, защото тя е от моя университет и реших да не прибързвам! Но една вечер ненадейно как ме покани на бар, с колегите й, отидох беше весела вечер никой от двамата не показа отегченост, но на другия ден като я видях в университета се държа хладно, и почти всеки път като я видя! Липсва ми увереност, не знам защо имам ниско самочувствие при положение, че съм уважаван от не малко хора! Може би имам психологическа травма от малък, когато бях мачкан от всички, унижаван, че бях нищожество! Явно сега подсъзнателно това ме обезверява! Искам да я спечеля, труден характер е, но мисля, че е сериозна, дори съм намислил закачлив подарък за нея, страстен... нещо като първа крачка! Дайте ми съвет как да подходя, как да разбера дали има някакви намерения към мен, просто тя не ми дава дори малък знак, че ме харесва! Обезверен съм, и спомените ми в детството ми пречат да постъпя като ИСТИНСКИ МЪЖ! Винаги съм бил силен и борбен, но нещо се предавам :(!
|
