Аз и самотата
преди: 11 години, 9 месеца, прочетена 2187 пъти
Аз съм на 40 Живея със синът ми, който всичко за мен
и най-ценното нещо, което имам, но той вече е голям
тийнейджър и е по цял ден с приятели, а аз сама в къщи. Имах приятелки, които се изнесоха от България още преди десетина години и постепенно останах изолирана всеки на някъде Днес е събота времето е прекрасно, но с кого да изляза да пия кафе-няма с кой Заболява ме главата от това че непрекъснато мълча и гледам през прозореца Днес е така утре пак и в други ден същото, без да броим рутинните ангажименти, които върша през деня Не желая интимна връзка или нещо подобно, а само приятелска компания или просто присъствие та може дори и на хора от третата възраст Хващам ключовете от колата и излизам шофирам просто да не съм си вкъщи, но съм още по-самотна Знам-това са бели кахъри, но ми е много тъжно и толкова самотно Какво да променя Чудя се непрекъснато!
За напред ще е все така как да свикна с това?

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 11 години, 9 месеца hash: 1f74960457

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Ти за мен страдаш от синдрома на празното гнездо. Радвай се, че синът ти е вече самостоятелен, не се е лепнал за полата ти. Време е да помислиш за себе си, но каква трета възраст те е подгонила? ТА ТИ СИ САМО НА 40 Г.!!!! Я се стегни, моля те!!! И аз така живеех дълго иначе - в чужд град, без приятели, а бях и с женен мъж, с който нито можеш да споделиш нещо, нито да излезнеш навън - я го видиш тази седмица, я не. Така бях поставена в сходна ситуация като твоята - не търсех мъже, но и не можех да стоя винаги сама. В следствие си намерих хобита, почнах например да ходя на църква неделя. Забелязах, че някои от хората след това се събират в едно кафе наблизо. Първо само ги поглеждах, после направо им се представих и така намерих среда за неделята, а и за празниците, когато иначе бях сама. Навсякъде ме канеха хората. Дори на малки екскурзии из страната ходехме, организирахме празници, благотворителни прояви. Ами сядаш в някое кафе с вестник или книга и времето ти минава. Понякога те заговаря някой. Седяла съм така и със самотни стари хора в парка, носила съм им покупките, а веднъж цял ден прекарах с една болна жена, която разкарвах из болниците, защото не можеше да се оправя сама. Накрая толкова хора бях събрала около себе си, толкова ангажименти имах по разни организации, проекти, че ми беше трудно да се осамотя. Не можеш да си представиш, колко много хора имат нужда от теб - има неправителствени организации от всякакъв тип, които търсят доброволци. Като почнеш от БЧК-то, та свършиш при „Четири лапи“ - да не говорим за разни организации на болни хора и така нататък. Ако не ти се занимава с такива работи и някак си искаш да дадеш повече на някое дете, защо не станеш приемен родител? Знаеш ли, колко деца имат нужда от такава помощ, а и за твоя син може би ще е интересно да бъде батко, да поеме някаква отговорност. Знам ли. Аз в началото като теб бях сама и се чудех какво да предприема с времето си, когато не търсих мъжко внимание, а приятелите ми всичките по двойки - няма какво да се натрапвам. Беше ми трудно, но в последствие намерих много нови приятели, познти и среда изобщо - общи проекти, пътувания в свободното време. Когато приятелят ми една вечер ми кацна с куфар пред вратата дори ми дойде изневиделица - осъзнах, че аз практически време за мъж в живота си не бях оставила. Така си бях вече запълнила живота, че и почивните дни, и вечерите ми бяха планирани и чак тогава разбрах, колко много приятели имам вече, а преди сама бродех из пътищата. Случвало ми се беше дори по цял ден да обикалям из града с различни обществени превозни средства и дори да правя пътувания с туристически групи от страната и чужбина из собствения си град, за да не бъда сама. Много ми е познато значи това, което ти правиш и ти тежи в момента Убедена съм, че и ти за 0 време ще си намериш занимания и хора, с които да ги споделиш. Мъж изобщо не ти трябва, било то и сина ти. Навън е пълно с хора, които имат нужда от теб, които са отворени за нови запознанства и са готови да приемат нови хора в обкръжението си. Продължи с живота си, стига мисли за отминали времена и приятелства. Много млада жена си, имаш много неща още да направиш, това са най-хубавите ти годинки. Много здраве ти желая и поздравления, че си възпитала и отгледала сама детето си. Време е да помислиш сега за себе си!!!

 

...

преди: 11 години, 9 месеца hash: 09c0264cfb

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Аз съм тийнейджърка и бих излизала с теб, колкото и странно да звучи. Майка ми е на твоите години и си излизам с нея, но вечно няма време за мен и аз се чувствам самотна, защото приятелите ми винаги ги наказват за нещо и не излизат. Ако ме взимаш и ме връщаш с кола би ми било приятно да си ходим по мола. Ще си ми като леля. Не се шегувам. Може да размишляваме на темите от живота и да си даваме съвети, защото аз наистина съм доста объркана понякога и имам нужда от някой който да ме разбира, защото майка ми не е точният човек. Имам мечти и неща, които искам да сбъдна, а нея това не я влече. Може би в момента седиш и ми се смееш, но аз расъждавам, като голям човек и хората казват, че съм интересна личност. Иначе съветът ми е да се опиташ да си намериш половинка и да излизаш на срещи повече. Има сайтове за запознанства откъдето аз намерих приятели и има и сериозни хора.

 

...

преди: 11 години, 9 месеца hash: 5dfa739e26

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Запиши се на курс по чужд език, фитнес или някакво друго занимание.

 

...

горе^

преди: 11 години, 9 месеца hash: acd3a299db

гласове: 1 2 3 4 5   (100228 гласа)

7.   Много благодаря на №1 за изчерпателния съвет и за отделеното време Взех няколко идеи, които ще пробвам да осъществя Благодаря... На №2, която почувствах като дъщеричка и с най-голямо удоволствие бих приела поканата, но не знам тук как се разменят координати също Благодаря На №3 също ми бе полезен, реших да се запиша на курс по рисуване и декупаж-Благодаря

 

...