Какво ми има?
преди: 11 години, 9 месеца, прочетена 1535 пъти
Винаги съм минавала за силна жена. Човек, който може да се пребори със всяка трудност в живота. До преди няколко години си мислех, че нищо не може да ми се опре в този живот. До като не ми се наложи да се боря сама със себе си. Истината е, че от няколко години живея в пълно противоречие с мене си. Разумен човек съм, отговорен. Мога да направя разлика между "правилно-грешно" и "добро-лошо", опитвам се да постъпвам по правилния начин, докато нещо в мен иска точно обратното! Вече няколко години успявам да се задържа в правилната посока, но вече ми става адски трудно. Всичко, което правя, защото съм убедена, че "така трябва! " ме прави много нещастна. Все по-често вечер, когато оставам сама със себе си, се улавям, че се самообвинявам, за това, че съм постъпила правилно или грешно. Имам чувството, че ще откача! Ако удовлетворя "лошата" си страна, чувството за вина ме съсипва още повече, защото вътрешно съм сигурна, че не аз искам да постъпвам така. Ако постъпя "правилно" не усещам щастие, а напротив. Нямам никаква идея какво ми се случва. Имах хубава работа, чудесно семейство, вече загубих работата си, на път съм да остана и сама, защото не върша това, което винаги съм правила. Губя себе си. Бавно и болезнено се превръщам в човек, който не съм и не искам да бъда! Какво се случва с мен??? Далеч съм от мисли за обсебеност или някакви магии. Просто моля, ако някой се е чувствал по същият начин и е намерил изход от това, да сподели как го е постигнал.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 11 години, 9 месеца hash: 12dd7f2a45

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Кажи нещо по-конкретно, някакъв пример. Кое е това "правилно" нещо, което като правиш "защото така трябва", не се чувстваш добре? Кажи някоя конкретна ситуация, за да стане ясно. Иначе, най-общо казано, нещото от което се чувстваш нещастна не е добро и правилно. Търпяла съм под натиска на обстоятелствата лоши условия и отношения на работа, от които и аз се чувствах нещастна. Но в един момент ти писва, идва ти до гуша и... вече край с това, край. Вече не съм склонна да търпя и не търпя никакви хора, ситуации и обстоятелства, които ме правят да се чувствам недобре. Не си длъжна да търпиш никого и нищо. Ако в работата си не се чувстваш добре, напусни я. Ако и в семейството е така, напусни и него. В един момент, както ти казах, на човек му писва и излиза срещу страха и чувството за вина, че постъпва "неправилно". Но за да ти дадат хората съвет и насока, трябва да кажеш по-конкретно при тебе за какво става въпрос.

 

...

преди: 11 години, 9 месеца hash: 1f13abffa5

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Ето един пример от днес. Живея отделно от родителите си, но сме в един град. Сутринта станах и си помислих, че като си изпия кафето, ще се обадя на майка ми и ако са си вкъщи, ще отида да ги видя. Малко след това звънна тя и се започна "Ама ти защо не се обаждаш, не идваш да ни видиш... " и аз вместо да кажа, че точно това съм решила да направя, смотолевих едно "Ами точно днес имам много работа, ще намина някой друг път". В момента в който затворих телефона и се почувствах гузна. Защо я излъгах? Идея си нямам. До някое време следобяда ту се самообвинявах, че съм постъпила лошо, ту обвинявах нея, че не престана да ми опява колко рядко ги посещавам. Изобщо постоянно съм изпълнена с някакви вътрешни противоречия, които напоследък истински ме вбесяват. Преди време се случи нещо подобно, което и да искам не мога да забравя. За да не задълбавам в дълги приказки, ще кажа само, че ми се отдаде невероятен шанс да направя нещо за което отдавна мечтая с цялото си сърце. Месец преди това, направих абсолютно всички възможни приготовления по случая. Направо треперех от нетърпение и радост. Докато изведнъж вечерта, точно няколко часа преди да замина, просто вдигнах телефона и казах "Без мен". Секунда е много да кажа че мина и вече съжалих. Не, не съжалих, просто ми идваше да се убия. И колкото и да съжалявах, че пропилях нещо което исках толкова много и което може би все пак не беше свършило, аз се разкъсвах в някакви си вътрешни раздвоения и се обадих едва когато вече нямаше никакъв смисъл от това. Невероятно е как човек може сам да си бъде враг. На мен абсолютно никой не ми е виновен, не мога да упрекна никого. Сама се спъвам. Никога преди не съм го правила, винаги съм вършила това което искам, сега не мога. Най-лошото в случая обаче е че освен себе си, по този наранявам хора, които обичам и уважавам. Може да ви е странно, но аз не знам нито как попаднах в тоя капан, нито как да изляза от него.

 

...