Едно изгубено момиче
преди: 11 години, 9 месеца, прочетена 1792 пъти
Здравейте, аз съм едно нормално на пръв поглед момиче, втори курс съм, имам си приятел, семейство, което почти винаги е до мен - всичко, от което се нуждае един човек, за да е щастлив. На пръв поглед добре, но наскоро осъзнах, че имам проблем - проблем с общуването. Винаги съм знаела, че съм малко по-различна от другите хора, че малко по-трудно се откривам пред други хора, а какво да говорим да се сприятеля. Не казвам, че нямам приятели, но са малко.
Осъзнавам, че наистина ми е много трудно да се открия пред другите хора, мисля си те няма да ме разберат. Когато съм имала нужда, винаги съм била сама, винаги съм плакала сама. Нямаше никога един човек, който да бъде до мен и да ми каже всичко е наред, с теб съм. Майка ми даже не ме разбира и просто изгубих надежда, че един ден ще мога да й споделя даже една частица от онова, което вълнува сърцето ми. Тези неща донякъде ме направиха страшно затворена, а и съм зодия рак и да... повечето сме си по природа заторени в себе си. Хората обаче, които ме познават, знаят, че иначе съм много лъчезарна, мила, забавна, винаги готова да помага на другите. Опитах се да променя този "дефект" в мен, но не мога явно. Просто не знам какво да направя вече. Много пъти са ме наранявали, страшно много и това също просто ме отврати от хората. Искам да се променя, да стана по-отворена, но просто не знам как. Бих била благодарна, даже и на един съвет, защото усещам, че просто без помощ не мога да се справя сама...

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 11 години, 8 месеца hash: 0fcce6853b

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Ох, и аз съм като теб (дори на възраст). Само дето съм момче. Пък ти поне си имаш гадже! С него не можеш ли да споделяш?

 

...

преди: 11 години, 8 месеца hash: 1ca9d73b84

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Мога той ме разбира, но не може да ми помогне...

 

...

преди: 11 години, 8 месеца hash: 04d24079e5

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Аз също завършвам втори курс и се чувствам адски самотна. Приятели имам, но никога не съм се жлюбвала. Сега, когато времето е хубаво и виждам толкова щастливи двойки, чудя се дали и на мен ще ми се случи това някога. Проблема е, че аз също съм затворена, искам да се сближа с някого, но стигне ли се до по-близък емоционален контакт с противоположния пол ме хваща шубето и се отдръпвам. Хем искам нещо, хем не ми стиска... Като бях малка бях по-пълна, от там дойдоха подигравки и следователно комплекси. Сега подигравки няма, но комплексите са много, а самочувствието ниско. Убедих се в максимата, че ако човек сам не се харесва, трудно е да позволи на друг да го обича. А аз продължавам с борбата със себе си, с пожелание и вие да съумеете да обикнете себе си и да се откриете пред заслужаващите го хора.

 

...

горе^

преди: 11 години, 8 месеца hash: 1eb92b0d2f

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   3, и аз завършвам 2ри курс и се чувствам като теб (момче съм). Пожелавам ти да се влюбиш и да намериш хора, които те ценят. Макар че на мен още не ми се е случило :)

 

...

преди: 11 години, 8 месеца hash: 04d24079e5

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Xeхе, събрахме се анонимните второкурсници-самотници :). 4, благодаря за милите пожелания. Работата е и ние да се поотпуснем и да позволим да ни ценят. Толкова лесно звучи, а е толкова трдуно на практика. Благородно и не чак толкова завиждам на хората, които с лекота общуват с останалите, споделят чувствата и проблемите си и им олеква. А аз, също като авторката, предпочитам да си стая разочарованието само за себе си и да стисна зъби. А от стискане на зъби вече ми дотежа. Не мога да кажа, че имам невероятните проблеми, но се чувствам някак неудовлетворена и в застой.. Хайде със здраве и Весели празници :) Номер 3

 

...