 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
Един малко свръхестествен въпрос..
преди: 15 години, 5 месеца, прочетена 7724 пъти
Здравейте ..
Предполагам, че няма да ви е особенно интересен моят въпрос. Понеже съм така да се каже "фенка" на този сайт - от доста време четя историите, коментирам , реших да поуст-на и аз една темичка.
Момиче съм на 13 почти 14 години и често се запитвам за този така наречен "апокалипсис". Няма смисъл да създавам тема за това и да разпитвам кой какво мисли за това не особенно ново предсказание.
Но аз желая да ви питам (естествено всеки да изкаже собствено мнение) дали вярвате в задгрбния живот. Ако да, как си го представяте, под каква форма ? Ако не -защо ? Наистина ще оценя, ако някой отдели 10 минутки от своето време, за да прочете и ако има възможност да сподели мнение по този въпрос.
Благодаря за вниманието !
П.С. Извинявам се, ако има правописни или пунктуационни грешки .
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 15 години, 5 месеца hash: e6b7206030 |
|
1. Сигурно знаеш, че има много учени на запад, които се занимават с този въпрос.Изследват хора, излезли от клинична смърт, и те им разказват какво са видяли, също предават съвсем точно какво е ставало, докато са били в кома - кой какво е казал и т. н. Дори и в Библията е казано: не всички ще умрем, но всички ще се променим.
Това го има документирано: човек под хипноза, или т. нар. регресия, говори на непознат език, който никога не е знаел...описва места, където не е ходил.
А дали вярвам... със сигурност има нещо след смъртта, не знам какво... но това всички ще го видим, някой ден. Аз само мога да разкажа нещо, което ми се случи на мен.
Баща ми беше в пирогов тежко болен. Отидох да го видя, носех му някои неща...и като отидох до стаята, видях че леглото му е празно.Учудих се, че го няма, тръгнах из коридора, гледах по вратите и се чудех къде може да е той.
Нещо да съм сбъркала не съм, тази е стаята... но защо го няма? Тогава чух гласа му, идваше някъде над главата ми. Каза: "тука съм, зайо". Аз гледах, гледах, и не видях нищо. Но така ясно го чух, че попитах: Къде тука, къде си?
После разбрах, че същата нощ е починал.
|
| преди: 15 години, 5 месеца hash: 253f33c61c |
|
2. Лелее номер 1 ЗАКЛЕВАМ СЕ-тръпки ме побиха!!!
|
| преди: 15 години, 5 месеца hash: 71ccdf4527 |
|
3. Това е много интересна тема. Някои ако може да каже някакъв материал за гледане/четене.
|
| преди: 15 години, 5 месеца hash: f4aee26f96 |
|
4. Има нещо, но никой не знае какво е. Аз вярвам в това нещо, въпреки че и аз незнам какво е. Не вярвам, че сме тук за нищо, без никаква мисия на този свят. И един въпрос, на който винаги съм се чудила - ако човек нямаше душа защо когато си щастлив гърдите ти се изпълват с онова приятно чувство, а не ти се случва друго ? Защо когато някой те засегне те удря в сърцето, а не те боли зъб примерно ? Ето това се чудя ? Аз вярвам, пък дали е така тепърва ще видим :)
|
| преди: 15 години, 5 месеца hash: 22135d2d7b |
|
5. Плаша се от такива истории. Особено от тази на номер 1. Интересна е. На мен веднъж ми се случи нещо много страшно. Докато си лежах, аз спя по очи и възглавницата винаги леко ми излиза от леглото. И помня, че цяла вечер се въртях и не можех да заспя и незнам унесла съм се съвсем леко и както съм дремела изведнъж сякаш нещо се блъсна във възглавницата ми и се чу силен звук, а после чувствах някакъв допир на лицето си.
Естествено всички започнаха да казват, че съм сънувала, но аз се стреснах много и започнах да плача и чак 1 час след случката и сгушкване в завивката успах да стана и да си светна лампата.
Много странни работи са се случвали наистина и на мен тази тема ми е особено интересна е ще се радвам, ако читателите не мълчат като риби за пореден път, ами напишат по нещо.
|
...
| преди: 15 години, 5 месеца hash: fefb8c5c40 |
|
6. Апокалипсиса може да настъпи всеки един момент (ако изобщо съществува). Всъщност, какво разбираш под "апокалипсис"?
Иначе аз не вярвам в задгробния живот. Не мисля, че след като умрем отиваме някъде в небето, където някой ни съди и определя къде да прекараме даден период от време, дали в "ада" или "рая"... Че започва да ни наказва за грешките ни. Или пък, че от там можем да наблюдаваме близките си...
(Мое мнение) - за мен няма такива неща.
Умираме физически. Преди това, някой попадат в така наречената "клинична смърт". Чуват гласовете около себе си, спира да ги боли, в повечето случай оставаш само ти и бялата точка пред теб... след което спираш да чуваш гласовете - изгубила са те.
И оставаш сам с точката. Спокойно е. Не боли, не искаш да се връщаш там, защото знаеш какво те очаква.
На някой това пак ще им прозвучи като "задгробен живот", но не е (за мен). Не можеш да се движиш, да говориш, да контактуваш с хората.
Но спомените изчезват... става същото, както когато си била в корема на майка си (тъпо сравнение, знам). Не помниш нищо от там, нали? С това е същото...
Та... това е моето мнение по въпроса.
SFA
|
| преди: 15 години, 5 месеца hash: 6f91c2867d |
|
7. Към № 3: има една книга на Силвия Браун, казва се "Живот от другата страна". Тя е на такава тематика, има много книги и материали по въпроса.Ако човек умира, и това е всичко, наистина какъв е смисъла от този живот, както казва 4...
|
| преди: 15 години, 5 месеца hash: 71ccdf4527 |
|
8. Някаде бях чел един разказ но беше много интересно направен. Става въпрос за 2 бебета който си говорят в корема на маиката...какво следвало след раждането, че виждали светлина и дали имало живот след това та мисълта ми е при нас може да е същото питаме се какво ли има след смърта :)
За SFA не вярвам че сме тука безцелно и "Задгробен живот" по принцип човека го е страх от смърта и се надява за тоя задгробен живот. Аз си мисля че след смърта следва някакво ново ниво за душата ново изпитание. :)
Ааа
|
| преди: 15 години, 5 месеца hash: 71ccdf4527 |
|
9. Ето за това ставаше въпрос.
Две бебета си говорят в корема на бременна жена.
Бебе 1: Вярваш ли в живота след раждането?
Бебе 2: Разбира се, че вярвам. Очевидно е, че има живот след раждането. Целта на престоя ни тук е да станем достатъчно силни и да се приготвим за живота.
1: Пълни глупости! Не може да има живот след раждането. Можеш ли да си представиш що за живот ще е това?
2: Е, не знам подробности, но вярвам, че ще има повече светлина и ще можем да ходим с краката си и ядем с устата си.
1: Глупости! Невъзможно е да ходиш със собствените си крака и да ядеш със собствената си уста! Това е нелепо! Имаме пъпна връв, която ни храни. Ето какво ще ти кажа: не може да има живот след раждането, защото истинският ни живот – пъпната връв – и без друго е твърде къса.
2: Въпреки това, сигурно съм, че животът след раждането е съвсем възможен. Просто всичко ще бъде малко по-различно. Представи си само.
1: Но никой не се е върнал оттам! Животът просто свършва с раждането! С други думи, животът не е нищо друго, освен страдание в мрака.
2: О, не! Не знам какъв ще бъде животът ни след раждането, но със сигурност ще срещнем Мама и Тя ще се грижи за нас.
1: Мама? Значи ти вярваш в съществуването на Мама? И къде мислиш е Тя?
2: Тя е навсякъде около нас, ние пребиваваме в Нея, способни сме да се движим и живеем благодарение на Нея; без Нея не можем да съществуваме.
1: Дрън-дрън! Никога не съм виждало никаква Мама - следователно, повече от ясно е, че Тя не съществува.
2: Не, не мога да се съглася с теб. Понякога, когато всичко около нас утихне, я чувам да пее и усещам как гали нашия свят. Убедено съм, че истинският ни живот ще започне след раждането, а ти?
|
| преди: 15 години, 5 месеца hash: c341975710 |
|
10. Oт авторката към SFA :
Ами аз под "апокалипсисис" разбирам, естествено не , че дядо Боже ще слезне на земята и разни такива библейски вярвания. Аз Апокалипсиса си го представям като наводнение, пречинено именно от нас -хората. Озоновият слой се топи от ден на ден и така накрая докъто нацяло се стопи , ледовете се разтопят и вода залее целия свят.
Очакввам още мнения
|
...
| преди: 15 години, 5 месеца hash: 6f91c2867d |
|
11. Към 9: Аз това го знам в малко по-друг вариант:
Два близнака си говорят в корема на майката. Единия казва:
Край, братче. Свърши се с нашия живот...
Другия му отговаря:
Напротив, точно обратното - живота ни тапърва ще започне...
Първия близнак: абе, знае ли човек, никой не се е върнал да каже...
Към 10: за апокалипсиса: може да е всичко. Може да е вулкани, наводнения, земетресения, бактериологично оръжие, какво ли не. Няма край на света и край на живота, живота е безкраен. Дори и планетата да загине, това пак не значи край на живота. Такива неща са ставали и преди в историята...
|
| преди: 15 години, 5 месеца hash: 89861d970f |
|
12. До №8 - А каква мислиш, че е нашата цел? И какво те подтикна към мислите за "задгробния живот"? Под каква форма си го представяш?... Или е само надежда? :)
До авторката: Наистина, както казва №11, апокалипсиса може да представлява много неща... и повечето причинени от нас. Дали ще настъпи и кога ще настъпи - не се знае.
Какво те накара да си задаваш тези въпроси? Страх ли те е от, този така наречен, "апокалипсис"?
SFA
|
| преди: 15 години, 5 месеца hash: 71ccdf4527 |
|
14. До SFA Нашата цел мисля че е да не се избием по между си :)
Както всеки човек се надява (поне така аз си мисля) че има задгробен живот където ще си пак заедно с близките който си загубил в този живот. Определено на духовна форма си го представям където ще разберем неща които са не разбираеми за човешкия разум :)
Ааа
|
| преди: 15 години, 5 месеца hash: 02f52ab19e |
|
15. Нека се включа и аз по темата..
Преди почти петнадесет години преживях тежка ПТП. Не помня много неща.. Била съм 26 дни в кома, като на 23тия ден са ме обявили за клинично мъртва поради липса на каквато и да било мозъчна дейност.
Моите...нека ги нарека спомени, са свързани именно с тези 26 дни. През тези дни, помня, че се намирах някъде, в някаква мъгла, където нищо друго не виждах, освен нея. Поглеждайки надолу, в краката си, виждах нещо като фуния, с широката и част нагоре, а в дъното и една ослепителна светлина. Друго не виждах, но всъщност не съм била сама. В началото чувствах нечие присъствие, после станаха повече и накрая чувах гласове, водех диалози. Оказа се, че съм "заобиколена" от всичките си роднини и приятели, които не бяха между живите. Някои от тях са починали много преди да се родя аз.
Говорехме, казваха ми неща, които никога ни съм знаела, но са факти, които по-късно ми потвърдиха баба ми и майка ми. В един момент почувствах, че падам, че потъвам към онази ослепителна бяла светлина..гласовете се "прощаваха" с мен някои казваха "не си за тук", някои-"пак ще се видим" и потъвах, потъвах. Чувах едно "бийп" което ставаше все по-силно и по-силно (оказа се , че това е бил апаратът, който ми е поддържал дихателната и сърдечната дейност) иии си отворих очите и заприижда народ при мен.
Първите дни след "събуждането" ми, не позволяваха на родителите ми посещения за повече от 10минути. По-късно ме настаниха в стая и вече имах възможност да споделя това "преживяване" със семейството си.
Първата реакция беше преглед от психиатър и невролог, които, за мое щастие, обясниха на родителите ми, че това е нещо обичайно в такива случаи. Зададох на майка няколко въпроса, от които остана като гръмната. Знаех неща ,които никога и никой не ми е казвал...
Според мен, съществува задгробен живот...но под каква форма- не ми е много ясно..
А за апокалипсисът.... е, той вече е започнал и е 100% наше дело! Самото начало е..
|
| преди: 15 години, 5 месеца hash: de8e575472 |
|
16. И аз така мисля: има нещо, но какво, не е ясно. Е, ще разберем... или пък съответно, няма да разберем. Но мисля, че по-скоро ще разберем, много хора на запад се занимават със събиране на доказателства за живот след смъртта.
А за апокалипсиса... майната му... ако стане така че да умрем преди да сме се научили да живеем... значи, така ще стане.
|
...
| преди: 15 години, 5 месеца hash: a6f8309035 |
|
17. Раждах секцио. когато са ми сложили упойката съм получила алергичен шок. Било е страшно. Жизнените показатели са ми отишли на минимум и почти са ме отписали. Помня само шамари като ехо, които ме извадиха от най- прекрасния сън- бях на зелена морава, на върха на изключително висока планина, а около мен бездна, която не ме застрашаваше. и тичах на тази морава с едно хвърчило. В с"ънят" си видях най- ярките и красиви цветове на зеленото, и всички други цветове, който ги няма сред нас. Има нещо после..., но никой не се е върнал да каже.
|
| преди: 15 години, 5 месеца hash: c341975710 |
|
18. От авторката:
Наистина много благодаря за многото и смислени коментари, честно да ви кажа очаквах повечето да ми се изсмеете и да кажете, че е безсмислено да го обсъждаме-че един ден ще видим и т.н., за което ви благодаря
|
| преди: 15 години, 5 месеца hash: dc8f557c21 |
|
19. До №3 наскоро прочетох една книга "Не пипай тази книга" от Ян Ван Хелсинг, определено ме заинтригува. Или авторът е тотално откачен или....абе просто я прочети, на мен ми беше много интересна.
|
| преди: 15 години, 5 месеца hash: e97a116e5e |
|
20. Към 17: Нали си чувала израза "светлина в края на тунела"...Мисля, че този израз се отнася до тунела, или фунията, за която говори 15. А цветовете, поляната и всичко друго, за това говори Силвия Браун и много други хора, които се занимават с такива изследвания.Да, наистина не помним нищо, защото ако помним, много ще се объркаме, а си имаме други задачи тук.
Радвам се, че много хора тук споделят моето мнение, успех ви желая
|
| преди: 15 години, 4 месеца hash: 2edba9d647 |
|
21. Апокалипсиса е СЕГА!!! Една част от него е точно да не го виждате.
|
...
| преди: 15 години, 3 месеца hash: ad1d61dde0 |
|
23. Здравейте всички от форума, напълно нормална жена съм/психически/ и това не е само мое заключение,а това което ще споделя с вас, за някой може да прозвучи ненормално, но то се случи и не само веднъж! Ще разказвам последователно за случките във времето:
1.Почина мой близък приятел при катастрофа,два месеца след смъртта му пътувах с кола и внезапно шофьора изгуби контрол над колата-причина-аквапланинг,за наш късмет, докато колата е била неуправляема, а движението-натоварено, колата се завъртя в обратна посока и спря,бях в нервен шок,плачех и се смеех,нещо ужасно,докато някой не ме погали по косата,успокоих се и погледнах, но освен шофьора,който седеше все още не на себе си от преживяното, други хора нямаше,а онова странно усещане за ласка по косата ми, което ме успокояваше продължаваше...беше 21 ноември, рожденния ден на вече починалия ми приятел при същите обстоятелства-катастрофа след аквапланинг.
2.След няколко години почина братовчедката ми,рак,бяхме неразделни от деца,тежко преживях загубата и,почти бях в депресия, плачех постоянно и много ми липсваше,нощта преди 40-тия ден от физическата и смърт имах странен сън-бяме на голяма магистрала с ясна бяла разделителна средна линия, тя вървеше напред,облечена в бяла рокля и усмихната,след нея вървяхме аз,двете и деца-близначки и съпруга и и искахме да я стигнем,а тя се обърна към мен и ми каза - не сега! оставям ти децата, не плачете,пак се усмихна и изчезна в зелената поляна, пълна с цветя край шосето, някъде нагоре...Събудих се сутринтта и за първи път след смъртта и не чуствах онази ужасна мъка, чуствах само любов към двете деца, безкрайна любов,която и до ден днешен я има между нас.
3-то-С 5 годишния ми син пазарувам в магазина,той е палав и едно от момичетата, което стои до мястото за оставяне на личен багаж ми предложи да го забавлява докато пазарувам,излизайки от магазина и благодарих, тя ме попита внезапно"Кръстено ли е това ангелче в църква,ако не,кръстете го, голямо премеждие го чака"Това русокосо хубаво синеоко момиче вся смут в душата ми,казах на мъжа ми,да уточня, че това става преди "промяната" през 1989,кръщене в църква-страшно!можех да остана без работа,медик съм,но тайно кръстихме детето в малка църква,извън града, след 20 дни в детската градина при игра дете бута сина ми и той пада от стълбите на двора в шахтата на мазата като стъклото се чупи и разрязва лявата му ръка до кокъл,на милиметър от главната артерия и без да засегне нерв или сухожилие, чудо - каза ортопеда, едно на милион, невероятен късмет, освен двата огромни белега-под мишницата и в сгъвката на лакътя-нищо друго!!! След две седмици реших да благодаря на русокосото момиче за съвета за кръщаването, но! в супера се учудиха и казаха, че такова момиче никога не е работило при тях!!а аз я виждах всеки път,когато бях с детето!!!Тогава за първи път отидох в църква да се помоля, не знаех какво точно се казва и, докато благодарях на Господ пред иконата на Христос! ТОЙ МЕ ПОГЛЕДНА С ОЧИТЕ НА РУСОТО МОМИЧЕ,поглед който никога няма да забравя- бездънно сини ясни очи! не се уплаших, а изпитах особено спокойствие и обич!
Вече някой ще иска сигурно да ме праща на психиатър,недейте,има още!Баща ми почина 2004 един ден след операция по спешност-чревна непроходимост, бях при майка ми през нощта-тя беше с инсулт, той я гледаше,и се налагаше докато е в болницата да гледам майка ми, но се събудих рано защото баща ми!!! ми каза:"Грижи се за майка си и и кажи че много я обичам", как,той не беше в стаята а в болницата, а телефона иззвъня и се обадиха, че току-що е починал-белодробна ямболия!!! До 40-тия ден три пъти го чувах! по сред бял ден да ме вика по име с много обич в гласа и да казва неща,които никога не съм знаела!И отново това спокойствие се разливаше в дущата ми и намаляваше мъката. В края на годината почина майка ми,ей-така,беше напълно възстановена,гледаше си цветятя,сутрин четеше пресата, излизаше,а него ден просто си легна за две минути докато сложа да обядваме и..не стана...Нямах сили да преживея и тази загуба,не исках никого да виждам,мъката ми беше непоносима, не успях да и кажа толкова много неща, все не ми стигаше времето-работа,деца,съпруг...Поне да и бях казала колко я обичам,а тя ми казва!"зная, не плачи, погрижи се за себе си", а топлината на ръката и дълго оставаше на челото ми,поиска да и засадя точно определена роза, а розата беше почти изсъхнала,както и всички цветя умряха след нея, но посред зима пренесох розата и на пролет тя беше жива и много нацъфтя-скандинавска роза,тя си я донесе от там..и вече 5 години в най-тежки моменти-тя/майка ми/идва,усещам я-не я виждам,но носи спокойствие и обич-винаги след това всичко се оправя...Сега по друг начин гледам на живота и смъртта-не мога да го обясня с думи, но твърде много са "странните"неща за да ги пренебрегвам или да си казвам,че не са се случвали.
А светлината в тунела, както много го описват, видях още когато на 20 години при мед.операция се наложи да ми подадат упойка чрез маска,нещо ужасно, умираш от липсата на кислород,пропадаш в черна дупка,чуваш гласовете на мед.екип,а изведнъж нещо засиява и искаш по-скоро да го стигнеш, но се събудих от плесници и чух да ми викат "хайде ,не заспивай,събуди се..."и болката се върна - с нея изчезна и светлината...подаваха ми кислород с ужасно миришеща на мушама маска...Ето,ТОВА съм го преживявала и,какво да мисля,има ли друг вид живот, има ли друг живот след смъртта, ВИЕ КАК МИСЛИТЕ,аз ,за себе си, имам някяъв отговор, и някяква поука или мъдрост- злото, което си причиняваме умишлено на този свят,затваря "прозореца"ни към другите светове....
|
| преди: 15 години, 3 месеца hash: 2921e8c30e |
|
24. Към 23: вярвам ти. Аз съм № 1...имала си любов и приятелство с
тези починали хора, затова ги усещаш толкова ясно. И покрай мене доста хора починаха: майка ми, баща ми...не че не се обичахме - обичахме се, но отношенията ни през повечето време бяха трудни, имахме проблеми...Когато почина майка ми, а след това и баща ми, не усещах мъка, по-скоро чувствах нещо като облекчение, освобождение...
Мъката дойде доста по-късно, идваше неочаквано, в определени моменти... просто образа на един от двамата изникваше в съзнанието ми, и мъката ме връхлетяваше внезапно: плачех посред улицата, в рейса, в магазина...
За живота след смъртта: не знам. Но много хора събират факти, правят изследвания по въпроса...Ами баба Ванга? Тя виждаше умрелите...
Нормално и да не знаем. Ако знаем, че има друго, по-хубаво място... сигурно не бихме искали да живеем тука... А ние тук имаме работа. А за там - ще разберем рано или късно
|
| преди: 15 години, 1 месец hash: c6becc2770 |
|
25. Прочетете последната глава в Библията - Откровенията на Йоан Богослов. Засега толкова мога да ви кажа
|
| преди: 15 години, 29 дни hash: d8c9eaf87e |
|
28. Hе вярвам в задгробния
|
| преди: 14 години, 10 месеца hash: b48d5f05fd |
|
29. № 23, ти си точно за предаването "Beyond Chance" по "Zone Reality"! Ако си го гледала ще знаеш какво имам предвид! Там дават точно такива случки като твоите - невероятни, но истински.
|
...
| преди: 14 години, 1 месец hash: 01ca215ccf |
|
30. 23 и аз ти вярвам но как така иконата те е погледна С ИСТИНСКИ СИНИ ОЧИ
|
| преди: 14 години, 1 месец hash: f0a966b4c9 |
|
31. Наистина, но.19, книгата на Ян Ван Хелзинг е страхотна, прочетете я хора,мисля обаче,че я има само в електронната библиотека.
|
| преди: 14 години, 1 месец hash: c75fcdf37e |
|
32. До номер 23: Всичко разбрах, само момичето, изчезнало от супера, ми се струва доста измислено. Иначе аз съм имала много подобни на твоите преживявания, но все пак в границите на разбираемото.
|
| преди: 14 години, 1 месец hash: 01ca215ccf |
|
33. към 9 :твои ли са бебетата или на някоя друга жена? та те могат ли да говорят
|
| преди: 14 години, 1 месец hash: 62042bc231 |
|
34. 33............е няма кво.
|
...
| преди: 14 години, 1 месец hash: 01ca215ccf |
|
| преди: 13 години, 10 месеца hash: afdcaced78 |
|
36. Олее! Толкова рядко се срещат хора като теб и мен, защото мен също ме вълнуват тези неща. Моето мнение е: Всеки момент можем да очакваме някакво бетствие. Интересува ме, дали през 2012 г. ще умрем? По теси теми има много за говорене. И, ако си съгласна, ще ми се да комуникираме по някакъв начин.
|
| преди: 13 години, 10 месеца hash: 842bf8d436 |
|
37. Апокалипсиса, чел съм че е края на тия зли неща и сичко и след него започва един световен мир и всичко ще е много хубаво, ще бъде много хубав живота след апокалипсиса :) А задгробен естествено че има!
|
| преди: 13 години, 6 месеца hash: fdc1f09bd0 |
|
38. знаете ли неискам да богохулствам защото ми се случи нещо доста странно ами веднаж разсаждавах на ум за такив теми и вечерта санувах как баща ми умира и от тогава не смея да си го и помисля (да богохулствам)
|
| преди: 13 години, 6 месеца hash: 4012cde781 |
|
39. Aз лично вярвам
няма начин да няма, защото почти всички върнали се от клинична смърт описват едно и също нещо бял тунел
|
...
| преди: 13 години, 6 месеца hash: 55b681b8da |
|
40. И аз вярвам в "задгробния живот", т. е. в това, че след смъртта душата се отделя от тялото и продължава да съществува под формата на някакъв вид енергия. Аз лично съм преживявала така нареченото "астрално пътуване", т. е. отделяне на душата от тялото (който се интересува може да прочете по въпроса). Случи ми се един път, малко преди да заспя, усетих как нещо се отделя от мен и в следващия момент видях тялото си отгоре, като към него ме свързваше сребърна нишка. Много се уплаших, не можах да мигна цяла нощ. След това започнах да търся информация, за да разбера какво точно ми се е случило и бях много учудена, когато открих, че има много хора, които са го преживяли, някои от които знаят как и го предизвикват умишлено. От тогава вярвам, че ние нямаме душа, ние СМЕ душа, която има тяло и когато тялото спре да функционира душата продължава да съществува.
|
| преди: 13 години, 6 месеца hash: 64d960e7b0 |
|
41. Не вярвам в задгробния живот нито, че хората имат душа, която отива някъде.
|
| преди: 13 години, 2 месеца hash: c12b28211b |
|
42. Много интересни неща разказвате. Мои близки също са имали подобни преживявания, но аз лично не съм, или поне не толкова ясно изразени.
Ще следя темата с интерес. :)
S.
|
| преди: 12 години, 5 месеца hash: a039a07e05 |
|
43. Вярвам че има живот след смърта, загубих маика си преди 2. 5 години, тогава прочетох книгата на Силвия Браун-До другата
страна и обратно. Тази книга ми помогна много за да преживея
/ако това въобще е възможно/, загубата на милата ми маика.
Всъщност, , преживея, , е силно казано но поне си обяснявам
/донякъде/ защо се случват определени неща. Сега се чуствам по спокойна. Колкото пъти я сънувам винаги е усмих-
ната, и вярвам че е щаслива там някъде и ми го показва за да съм спокойна! Дори мога да кажа че вече не се страхувам от смърта като край на нещото наречено живот, защото всичко продължава... под друга форма в друго тяло... Изключително интересна книга!
|
| преди: 12 години, 25 дни hash: abbd1f4239 |
|
44. Тази тема е много екзистенциална по начало. Това дали има живот след смъртта е основен въпрос като още няколко такива. На този въпрост в България нямам информация дали има такъв професор който се занимава с тази наука и дали въобще ще седне да пише в някой форум. Най-ценно за всеки според мен ще е всеки да разкаже своята лична история ако има такава. Това ще бъде най-ефикасно за всеки който се интересува от темата. И за да ви провокирам да пишете искам да ви кажа че вашия опит е от голямо значение за мен и колегите тук.
Нека да си поговорим за белия тунел за мястото на което попадат хората в клинична смърт, за това 20 дена примерно какво им се е случило и доколко това състояние се доближава реално до смъртта и колко сходно може да бъде то с нея според вас!
|
...
| преди: 12 години, 8 дни hash: 222c488143 |
|
45. Аз вярвам в духове, задгробен живот, може да се каже че вярвам и в бог макар лошите работи който правя усещам че той знае че съм добър човек и винаги ще помогна на този който има нужда от помощ. А едно ще ви кажа никой до сега не се е върнал да каже, рано или късно всички ще умрем, апокалипсис или не никой не е вечен :)
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
