Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Номер 5 - определено Преходът е интересен период, но не може и не бива да го сравняваме с Комунисическата диктатура. Аз съм имала „щастието“ да позная и двете. Например да кажеш през 1983 г. „Долу БКП“ водеше до незабавно вкарване в затвора и 5 г. каторга.
През 1993 всички скачаха и викаха „Долу БСП“ и нищо не се случва. За теб може свободата на словото, на вероизповеданията и на сексуалната ориентация, начин на живот и обличане да са нещо нормално, но не е така за 60% от българите. Преди 89-та например певицата Милена е била бита и лежала в карцер, защото е била... пънкарка и е носила различен вид дрехи и коса!
Великият български артист Парцалев е лежал в затвора с години, защото е бил хомосексуален, а това е било престъпление.
Ако например пишеш книга, която не е угодна на режима - затвор.
Виц за Тодор Живков? 3 годинки.
Ако сте чели романът „Тютюн“ да знаете, че не е оригиналът! Авторът е бил принуден да вкара партизански мотиви и разни други промени, а оригиналът е бил унищожен и до днес четем за разни партизанчета там.
Прочетете книгата „1984“ и си представете да живеете в такава държава - няма да можете. Е, ние сме го преживяли. Единствената разлика беше, че там те шпионираха с телевизори и някакви устройства, докато при нас те шпионираше и докладваше за теб съсъдеът, роднината и дори собственият съпруг!
Гледахте ли филмът „Граница“?
Само на нашата граница с Турция и Гърция са застреляни 5000 човека (повечето ГДР-ейци), които са се опитали да избягат на Запад. И до днес се твърди, че са починали при пътни катастрофи.
Ако синът ти, дъщеря ти, майката, бащата, близък роднина избягат - край с теб! Няма лична вина - вината е семейна. Ако си имал ДЯДО „имереиалист“ - никакво учене на висше и висока длъжност, цял живот на нивата!
Искате да живеете в София, Пловдив, Варна - няма проблем, но първо трябва ЖИТЕЛСТВО, а за това трябва партийна принадлежност, ВРЪЗКИ, да спиш с важни хора и така нататък.
Днес взимаме личната си карта и обикаляме из страните, а за една американска виза се чака 2 седмици... навремето за СОФИЯ не можеш да се вредиш за 2 седмици, а Америка, Европа ще гледаш през крив макарон.

Ох, мили деца - радвайте се, че сте се родили в свободни, ако не леки времена. Няма по-голямо благо от Свободата.
Колкото и да беше гаден Преходът, той ни даде свобода, да и свободия, но най-вече свобода. Мутрите се стреляха по новините, но нормалние хора поне можехме да си живеем свободно, да си говорим, пишем и пътуваме.

7.   Всеки строй си има положителните и отрицателните страни, мисля, че е време да се отърсим от спомените за миналото, да, имам много спомени от детството си, те са по-скоро положителни, отколкото отрицателни, но не бива да се забравя, че на едно 10 годишно дете само игрите са му приоритет, не мисли за свобода на словото или за екскурзии по чужбина:)
Та сега мисля, че е по-важно да помислим как да мобилизираме държавата си днес, за да я измъкнем от блатото, да повишим доходите, да се намали безработицата, да се поставят циганите на мястото им, и това са неотложни задачи, трябва да се решат до няколко години преди да е станало твърде късно за държавността ни, преди да се затрие България, затова нека се обърнем напред и да оставим миналото зад себе си, крайно време е вече.
М, 35

8.   Колко интересна тема! Моля ви, споделете още спомени от живота през социализма! :)

9.   Не прочетох всички коментари, но ясно си спомням какво беше. №1 Доста греши може би е малък и само разказва разкази на хора които са го залъгвали. Няма такова нещо като 1лев-5марки Имаше източно и западно германски марки, които бяха две различни валути, един долар беше 1, 50лв в банката, а на черно 5лв. Не може да се говори за целия соц само с едни или други примери промените в годините също бяха големи. Например: докато през 1962 в целия квартал само един професор имал автомобил, през 1975 вече всички работещи вишисти в квартала имаха, През 1984-5 при внос бяха наредени на опашките и прекупвачи които плащаха 12 хил за нова лада, която струва 8800лв на този които е в списъка подред, за толкова пари той съответно я препродава веднага след като я получи, а през 1988 можеше да си купиш москивч втора ръка от българин купуващ си "Алеко".
1. За прасето, лично прасе по коледа рядко се отглеждаше, дори по селата хората или купуваха вече заколено прасе от родопа или живо за колене от развъдника и не с цел Коледа, а с цел домашни луканки. За рождество христово чух чак след падането на социализма. Номера беше такъв че няма от къде да си купиш бебе прасе на пролет, а дори и да ти отпуснат малко прасе от развъдника, чрез връзки някой приятел го отписва за умряло, после без документ не можеш да купиш ярма за прасето да го храниш, ярма има само в фуражния завод и ако и там пуснеш връзки, може да колиш отгледано от теб прасе през декември. Нямаше ритуал за колене на Коледа нямаше и тъй като Коледа е 25, тоест може да се падне в делничен ден и си беше работен ден.
Велик ден е неделя църковни календарчета продаваха в всеки музей-църква и всички боядисваха яйца, и всички ядяха кузунаци, но не с цел свършване на великденски пости, а просто така, както ти връзваш мартеници в момента, на първи март без да знаеш защо точно на 1 и защо точно прежда. така и ние палехме огньове на сирни заговезни, в интерес на истината проблем за огньовете не правеха.
Църквите през социализма са искали да ги съборят, но патриарх Максим е направл, така че да ги обявят за архитектурни паметници, така ги е запазил. Кръщене трудно и тайно се правеше госитте идваха в църквата уж да разгледат архитектурния паметник по двама по двама, за църковен брак не можеше и дума да става.
В училище учителите не само, че не говореха на тези теми, но и забраняваха деца да говорят за каквото си искат, деца клюкареха деца и виновниците бяха привиквани в дирекцията с родители. Имаше и опасност да приберат родител в полицията, ако детето му говори против партията в училище, ако въобще някой татко слушаше радио "Свободна Европа" той го слушаше тайно дори от децата си.
И последно по тази точка в новините не се споменаваше нищо, нито за западна Европа, нито за религия, нито за лоши случай с починали и ранени. Всички медийни новини, книги и филми първо се проверяваха, преди да се отпечатат или пуснат по тв или на пазара. Филми, само български и руски, единствените изключения бяха "Робинята Изаура" и "Синьо лято" и то в края на осемдедсетте.
3 Март се празнуваше, като на него ден слагаха сини или съответно червени връзки на учениците, според възрастта. Първолаците на 3 март получаваха сини връзки до 3 март ходеха без връзки на училище. Съответно в пети клас синята връзка се сменя с червена на спец церемония на площада в града.
точка 2
Доходите на хората, бяха различни, в зависимост от квалификацията, през годините доходите се увеличаваха. През 1952 надникът на работник в кравефермата на ТКЗС е бил 36 ст на ден. През 1964г 40лв е била заплатата на готвачка в селския ресторант. През 1980г чистача вземаше от 90 до 120лв в зависимост къде е чистач по улиците или в държавно заведение. Счетоводителя можеше да взема до 280лв, администрацията от 170 до 320лв, митничарят 260лв, шофьор на камион в страната 160-190лв и т. н. Частната инициатива беше забранена до промяната на закона през 1986 мисля. А зеленчуците от двора на баба си ги продаваш на колеги и познати в града, обикновенно младите работеха в града и все имаше колежки без село. Нямаше как да идеш на пазара, нали всеки работеше нещо, всъщност на пазара ходеха да продават баби от селата. За такситата имаше държавна фирма във всеки град например: София такси, Варна такси, Бургас такси заплата беше еднаква за всички шофьори, но трябваше да навъртиш дадени платени киометри на смяна /норма/. В всяко предприятие хората се състезаваха за награда /грамота или медал/ връчен пред колектива в края на всяко тирмисичие.
точка 3.
За излизането в чужбина уж всеки можеше да ходи, но пътуването беше скъпо и никой не ходеше със собствени средства, всички за които знам, са ходили в СССР на държавна издръжка вид наградна екскурзия или с учебна цел да вземат пример. В Арабския свят, Либия, ходиха само специалисти по заръка на СССР, например трябва да се изпратят толкова мед сестри, избираха ги щателно и с връзки.
Това е което мога да ти кажа от лични наблюдения.

11.   Много интересна тема! С удоволствие я чета!
Аз бях дете тогава, но си спомням някои неща.. Например униформите в училище - синя престилка с бяла якичка или бяла ризка и синя плисирана поличка, и синя/червена (чавдарска/пионерска) връзка. Имало е някакви емблеми на униформата, на които пишело някакъв номер и от кое училище си, но не се сещам за това. Но ми харесва от онова време равенството. Сега по-бедните дечица се комплексират, защото родителите им не могат да им осигурят стандарта, който много от съучениците им имат. А тогава го нямаше това. Ако СЛУЧАЙНО от някъде си се сдобил с дънков панталон/пола, пълен абсурд е да се появиш с него в училище - знам, че са ги гонели. И са бръснели главите на момчетата, ако имат съвсем малко по-избуяла коса - тогава се е смятала за дълга. Ако те видят да се шляеш по улиците (а винаги е имало полицаи, които дебнат за това), са ти записвали номера от емблемата на униформата и после - проблеми. Ако пък не си ученик - проверяват ти паспорта (онези зелени паспорти) - там е било записвано, когато почваш и когато спираш да работиш някъде - и, ако не работиш - намирали ти работа - ама не каквато ти си избереш, а каквато има. Помня, че много актуална бе думата "връзки". Хората не си заключваха вратите на домовете, дори като ги няма. Помня, че като си ходехме на гости с другите деца от блока - апартаментите ни бяха обзаведени по почти един и същи начин - имаше примерно три вида секции, детски легла, спални, гардероби... Имаше два канала на ТВ и се наричаха "първа програма" и "втора програма", и не бяха денонощни. Много хора дори от големите градове нямаха домашен телефон, а мобилните не знам дали ги имаше във фантастичните филми. Банани, портокали, мандарини - само по Нова година имаше, и то с много чакане, и то по килограм или два за всеки от опашката, или до където стигнат. Кока кола - абсолютен лукс и дефицит, но тогава пък и вкуса й беше по-различен, беше наистина по-хубава. А Новите години бяха толкова ароматни, красиви, празнични!!

12.   Гледай стари филми и ще усетиш духа на тогавашното време. Другото е минало.

13.   Аз съм живял достатъчно преди "промените" в края на 1989 г. Виждам, че повечето споделяте неща казани от ваши родители и познати, а не това на което сте очевидци. Доста се посмях, защото истината е преувеличена. Ще Ви кажа за Църковните празници. Знаеше се кога е Коледа и Великден и в къщи винаги имаше празнична трапеза и гости. Баба ми готвеше подоходящите ястия и дори ме караше винаги да пускам "Многоя лета" по касетофона изпълнена от Борис Христов. Верно е, че нямаше по 5-6 дни неработни дни, но определено винаги се чувстваще някакво пранично настроение. Това за църквите е пълна глупост и измислица. Ако някой са го дебнели и изключвали за влизане в църква, това може би е било през 1950 - 60 година или в някои малки и забутани градчета. Аз Ви говоря за 1980 - 1988 и София. Дори от училище сме ходили в "Александър Невски" и учителката ни подкани да си запалим свещи. Мен ми се видя смешно и забавно.... както и на повечето ми съученици. Истината е, че никога не съм бил вярващ... сега още повече, но няма да влизам в полемика. Помня, че по Великден сме ходели на църква вечерта в 00 часа и обикаляхме църквата и имаше много хора. Пак казвам - правехме го за шоуто, а не че вярвахме в нещо. Бяхме цели компании, млади, подпийнали с хубави гаджета... никой не ни е пречел и спирал. Дори тогава някой беше казал, че трябва да си занесем огън от църквата до в къщи и не трябва да изгасва.... и помня, че из цяла София се носеха на групи хора със свещи сложени в чашки или кофички от кисело мляко и пазейки ги да не угаснат. И една година като имаше силен вятър се заливахме от смях как на всички им гаснеха свешите и здраво псуваха. Само един приятел беше дошъл с една газова лампа и си спаси огъня. Доста написах, затова спирам засега. Ако някой го интересува нещо конкретно да пита... с удоволствие ще споделя още неща. Имам добра памет, а и нямам сметка да лъжа, защото аз съм от хората, които не намазаха от промените, но и нищо не загубих от тях. Факт е, че много се изопачава историята и всеки си я тълкува както му е изгодно. ;))))

14.   1. За религиозните празници-празнуваха се, но не официално. От партията се бяха погрижили православните храмове да бъдат нещо като музеи и само най-вярващите по-възрастни баби си ходеха по-редовно. Много от свещенниците бяха агенти на ДС. Положението с протестантите не беше по-добро. Много от техните пастори са били арестувани, бити, заточени в трудовите лагери или убити(аз не съм била родена по това време-около 1950-те, но в нета има много материали и филми за това време;Виж книгата на Кирил Шемков заточен на о. Белене). Беше създадено едно негативно, пренебрежително отношение по принцип към вярата, че това са неща за прости бабички само, как може един съвременен човек да вярва в Бог, това са глупости, човека бил произлязъл от маймуната, науката била всесилна и доказала това и онова и ей такива от сорта.
Селото на баща му нямаха свещенник и не бяха вярващи, но в това на майка ми да-имаха си и служби, най-вече за погребения идваше си попа. На големи празници имаше някои, та се престрашаваха да отидат на служба като се оглеждат да не би някой познат да го види и да докладва някъде или колега, та да му се смеят, че ходи на църква.
За 3-ти март-Освобождението на бг от турско. Аз мисля, че си беше бележита дата и по телевизията и в училише се отбелязваше с чествания, филми, поетични рецитали и др.

2. За заплатите -аз си спомням за майка ми, която беше дружинен ръководител в уч-ще(това е човек отговорен за идейнополитическата работа и разни мероприятия в уч-ще), че взимаше 137лв заплата например. В предприятието в което работех току що завършил инженер почваше със 160лв заплата, ръководител на група с 180 лв, началник конструктивен или технологичен отдел с 220лв, директора не се сещам в момента, но вече генералния директор на обединени заводи(4-ри електро и електронно-технологични завода)с 720лв.
Минималната заплата по мое време беше 120лв(след 85г). Аз бях чертожничка с 135лв., мъжа ми технолог с 160лв. и парите стигаха, защото всичко беше стотинки.
За шофьорите не са им били високи заплатите, но ако имат някой курс на частно да превозят някъде нещо на някой началник им е плащал допълнително. Международните шофьори бяха най-добре, защото пътуваха в чужбина, така блянуваната за нас простосмъртните дето само бяхме чували разкази за там-как имало всичко и магазините били пълни, та те имаха възможност да си купуват западни стоки.
Служителите в чистотата си взимаха минималната заплата, но тя им стигаше за изхрахване на семействотои за живот, макар и по-скромно. Циганките с метлите си докарваха допълнително от продажбата на печени семки, колкото и да е смешно.
Добре бяха майсторите -хората със занаят-фаянсаджии, техници, строители, фризьорки, шивачки. Те освен, че работеха държавно-към някое предприятие си работеха и допълнително на частно след работа и си докарваха бая парички.
За друга частна инициатива-нямаше проблем да продаваш на пазара, достъпно беше, имаше много оборотни маси които се наемаха за ден. Ако имаш двор може да гледаш зеленчуци, плодове. Моите родители имаха двор-около декар и гледаха ранни ягоди под найлон, които си бяха скъпи и добре се печелеше от това, както и ранни домати, краставици, плодове, ядки и други култури. Някои с помещения пък гледаха копринени буби(те имаха и черничеви дървета), мед и пчелни продукти. За това нямаше проблем само да ти се работи и да имаш място и да знаеш как. Тази дейност се насърчаваше от държавата в смисъл, че не ти пречеха с някакви изисквания или други пречки-наричаха го самозадоволяване на населението от личното стопанство.
Някои работеха по 35-то постановление-то така му казваха и беше за насърчаване на.... забравих какво беше точно. Но те имаха машини-шприцове и правиха изделия от пластмаса-чашки за кафе, лъжички, капачки и др.. Те също печелиха добре.
За такситата-работеха към държавно предприятие и заработените пари ги отчитаха на него и после взимаха заплати. Диспечер им се обажда и ги праща на различни адреси да взима клиенти. Понякога се случва да ти искат повече от реалното.
Лоша слава имаха барманите и сервитьорите-те надписваха сметките или разреждаха питиетата и така си докарваха допълнително пари. Имаха слава на гъзари и прочие... е, не всички са били такива, но....

3. За излизането в чужбина вече колегите по-горе са писали, за пътуването в другите соц. страни.
В училише -не учехме английски, защото казваха, че това бил империалистически език, аз учех немски заради ГДР-то пак се бяха отпуснали малко. Иначе предлагаха масово френски. Само децата на номенклатурата и най-силните ученици (по 1-2 от уч-ще)учеха в английската гимназия.
В арабския свят работеха много строители, лекари и мед. сестри. Това ставаше чрез подаване на документи в съответните служби, мисля, че за строители беше Строй.. едикакво си, а за мед. кадри- Мед.... едикакво си(не си спомням точно имената, ако се разровя мога и да ги намеря). Те бяха държавни. Доколкото ми е известно държаватата им е прибирала/удържала около 60% (това после се разбра като дойде "демокрацията")от заработеното, но и на тях това, което получаваха си беше изключително много за нашия стандарт. Либия беше като златна мина за българите, също Кувейт, Ирак, Мароко, Тунис, ще пропусна някои. Като се каже за някой-"той е работел навън"се приема, че е доста добре материално. Наш комшия за две години работа навън вдигаше един етаж от къща(за 6 год. направи 3 етажна къща)
Обаче да отидеш на запад-забрави. Това беше само в мечтите ни-да отидеш в Западна Германия например или Англия... Това е все едно за вас по- младите да отидете и живеете на друга планета, а да ви кажат в друга галактика -колко реално би ви прозвучало това.... Но и това ще стане някой ден-убедена съм. Защото и сега тези, които ни подготват Новия световен ред ни казват, че нашата планета едва ли не е единствената населена с разумни същества, че само тук има живот, но едва ли е така наистина. По-скоро ни ограничават, за да не разберем истината и да не им срутим системата-хааа, ама тоя филм ние вече сме го гледали и знаем, че отвъд желязната завеса има и друг живот, отвън познанието за нашата планетка има и друг живот.... и така нататук.

Най-доброто нещо беше спокойствието и липсата за грижата за утрешния ден. По тъмно сме се разхождали като деца и после като по-големи момичета и не беше страшно. Нямаше безработица-всеки си имаше някаква работа и си караше.
А най-лошото иначе, че нямаше избор и някакво особенна възможност за развитие и че тавана ти го отреждат до къде ще е и толкоз.... от там нататък не може да вървиш. И като цяло витаеше усещането, че живеем под похлупак и, че не може да се измъкнеш, да направиш нещо различно, да вървиш по друг път, а не по този, който е начертала партията/държавата... Казваха за някои-избягал, той избягал (на запад)и предал родината си. И за близките му тук настъпваше истински ад. Имаше и разстреляни хора по границата в опит за преминаване отвъд. За пътуване до села например в близост до границата се изискваше открит лист. Това е един документ, който ти се издава от полицията и там ти трябва подробно да обясниш за къде ще пътуваш и защо и ако те преценят, че това твое пътуване не представлява нарушаване на нац. сигурност ти издават тоя открит лист и с него пътуваш до еди кое си село. Аз така и не посетих моя приятелка, която работеше по разпределение в едно източнородопско селце като акушерка. Тогава лекарите и мед. кадри работеха по разпределение някъде по границата мисля, че 5 или 2 год, нещо такова.
Дядото на моя мъж например хвърлил на партийно събрание партийната си книжка, след като е разбрал, че не става това, за което са се борели преди. И след тоя случай за децата и внуците му се гледа като врагове на народа-на свекър ми не е дадена възможност да учи след завършване на основното си образование, а за двамата му внука-по време на военната има служба(задължителна-2г)единия го изпращат в трудови войски, независимо, че се е подготвял за авиацията -имал е скокове с парашут и т. н., а другия(мъжа ми) пратен в т. н. черния полк(около Елхово), където са основно дисциплинарно наказани военни с разни извратени мозъци.

Накрая само ще кажа, че ако човек не е изпитал едното му е трудно да оцени второто... "Свободата Санчоооо"е това е най-ценното- да не плющи камшика на страха зад гърба ти, па макар и относителна свобода за нашите условия. За съжаление уж сме в демокрация, пък май сега сме в див дикенсов капитализъм и пак не е това за което копнеят душичките ни... и кога ли ще изгрее слънчице и на нашата уличка. :)


Жани

15.   Номер 13, това, което си писал по всяка вероятност са спомените ти след Промяната. Пишеш, че нямаш сметка да лъжеш, но в такъв случай заблуждаваш себе си. Не твърдя, че не са се случвали нещата, които разказваш. Твърдя, че спомените ти са от по-късен период от този, който споменаваш.

16.   Аз съм родена и израснала през времето на соца. :)
Повечето хора добре са изразили нещата всеки от своята гледна точка. За църквите - бяха си отворени през цялото време, и си имаше една определена прослойка, която си ходеше и тогава, както и сега. По отношение на църквата и вярата няма много голяма разлика в тогавашното и сегашното положение, вярата е това, което ни е запазило като нация през 500 години турско робство, няма как да не се запази и през 50 години социализъм.
По Коледа и Великден хората знаеха и тогава, както и сега, какво се празнува: Рождество христово и Възкресение Христово, а не яйца и козунаци, ядене и пиене и подаръчета от дядо мраз.
В училище, по телевизия и медии не се говореше, не се предаваха службите пряко от Ерусалим и Ал. Невски както е сега, но независимо от това всички празнувахме, това с полицаите за мен не е реално, виждала съм на Великден полицаи в църквата как си палят свещи и после заедно с другите хора си отнасят запалената свещ към къщи, като я пазят да не угасне.

Да, имаше работа за всеки и нямаше клошари, бездомници и хора, ровещи по кофите. Билета за трамвая струваше 4 ст., а за автобус 6 ст. Съответно и заплатите бяха други, както се каза по-горе 200 лв. беше висока заплата. Не знаехме какво е да мислиш за сметки, за тока и парното, и всеки път да се чудиш как да платиш и какво да купиш, яйца или сирене, тъй като няма пари и за двете... да се чудиш утре дали ще има работа и дали ще си на работа... и от днес за утре да ти кажат, че вече не си на работа... и да се чудиш как да намериш учебници за детето си, защото не можеш да извадиш 80 лв. за два учебника... не знаехме какво е да даваш пари за лекар и за зъболекар, а за отношението просто не ми се говори.

Сега някой ще каже, че сме живяли на кредит и сме трупали дългове... но хората не ги интересува това. Тях ги интересува колко струва хляба и билета за транспорт, и сиренето в магазина, и храната, дрешките и учебниците на детето му, а не далаверите и маневрите на ония по коридорите на властта. На всички ония, които подскачаха по площадите /в това число и аз/, и искаха демокрация, ще кажа: искахте демокрация, ето ви.

Накрая ще кажа, че не защитавам стария режим, не защитавам изобщо никой режим. Всичко опира до съзнанието на отделната личност, отделния човек, и оттам като цяло.

17.   Всяка, ама всяка година, по Коледа и Великден, баба ми ме водеше не църква. Не помня да е имало хора, изпатили си от това. Не знам как е било през 1950г., да речем - родена съм 1977г. Празнувахме си религиозните празници, спазвахме традициите, а и всички около нас.
Английски определено се учеше- брат ми учеше в английска гимназия, както и двамата ми родители, които, впрочем, от тогава са заедно.

Някой по-горе беше писал за панелките. Моите родители купиха първия си апартамен през 1979г. - тухлен, без помен от панел. Жилището на баба ми също беше такова.

В ГДР за пръв път отидох, когато бях на 5години. И то на гости на наши роднини. През 1983, пък, с родителите ни и с още едно семейство си направихме екскурзия до Португалия. Видяхме Испания, Швейцария, Италия.. Често ходехме и в Гърция през лятото.

Плодовете ни бяха истински, ухайни и винаги пресни. Както и всичко, което се продаваше по магазините.

Играехме до късно вечерта и никога не ни е било страх. Дори и дома си не заключвахме. Думите "безработица", "престъпление", не фигурираха в речника ни, защото не се налагаше никога употребата им.

Майка ми взимаше 193лв (скоро намерихме един не?н фиш), бидейки икономист, а баща ми, като строителен инженер, получаваше 280лв. Нищо никога не ни липсваше.

Жана, пишеш за свободата, цитирайки Сервантес и ще се съглася. Но слободията е много по-страшна от ограничената свобода.

18.   №13 Пропускът ти идва от там, че твойте реални сопмени от 1988 са, че си бил тийн и не си бил свидетел на доста от реалните неща.
Аз №9 мога споделям толкова лични факти, но вече няма да е анонимно. Например за кръщенето ми 1975 централната Бургаска църква, роднините ми идваха по двама под ръка уж да разгледат, нарочно идваха от различни страни на площада през няколко минути с риск да изпуснат церемонията от страх. Мога да ти кажа, че през 1980 ме изключиха от тимназията без право да уча в града, защото скъсах ембелмата на училището от униформата ми. Наложи се да завърша средно в съседен град. Това са лични данни и не е преувеличение.

19.   Айде и аз да разкажа някоя история
Спомням си, майка ми ходеше на командировки в София и като се връщаше в града - провинцията, ни носеше една щафета луканков салам " Медвен ", защото такива екстри в по-малките градове имаше само около Нова година. Веднъж отивам към магазина и гледам един камион с " КОКА КОЛА ", и хората още от камиона купуваха по цели касети. Луксозни стоки нямаше, е в КОРЕКОМИТЕ само
Ама нищо не ми е липсвало, и детството си беше детство - игри по цял ден - фунийки, стражари и апаши и т. н. , топчета
Сега се чудя на съвременните деца как само в компютрите са забити
работа имаше за всички, ама оттам нашето поколение малко увредено, имаше максими като - "ЩЕ ОТИДА НА РАБОТА, ЗА ДА СИ ПОЧИНА ", или" АБЕ ТО Е ДЪРЖАВНО... "На едно работно място понякога работиха 5-ма души, а сега е обратното - един върши работа за петима
Цените ( средата и края на 80 те, по памет )
едно рогче -12 ст
една кифла с мармалад - 26 ст
един хот-дог 42 ст
най-скъпата закуска по сладкарниците - сандвич с луканков салам - 92 ст
цените бяха навсякъде еднакви и мнооооооооооооого важно нещо, имаше БДС, купуваш кашкавал Балкан - значи е кашкавал, сега купуваш и не знаеш какво има в храната
Хлябът беше хляб
В училище се караше с 50 ст, с левче беше милионер направо
децата в училище бяха организирани в кръжоци, имаше лагери, имаше дисциплина, никъде нямаше да видиш момичета!!! на по 13/14 години да се наливат с бира по улицата, или да не могат да вървят в права линия
А сега няма нищо
това да не отстъпиш място в автобус на възрастен човек - срам и позор
хората бяха хора, по човечни, сега всеки гледа да те прегази, а тогава хората си помагаха
Казармата беше казарма, я отиди изкарай казарма - пък ще видим дали няма да стане човек от теб
Интересна беше и телевизията
в понеделник даваха театър, серийните филми бяха във вторник и четвъртък, СТУДИО X в събота май беше ( може и да бъркам ), в петък - Руска програма -даже централните новини бяха на руски, после имаше руски филм - игрален, а обикновено програмата завършваше с едно предаване " В КРАЯ НА ДЕНЯ " - новини
Спомням си като пуснаха "Робинята Изаура " - улиците се опразваха и после всичко коментираше - колко гаден бил Леонсио, всички го мразеха :)))
Голям хит беше "ОКТОПОД "
а за децата - "Синьо лято " - филм
Милион и едно желания, Бързи, смели сръчни - детски предавания
Имаше и много почивни станции към предприятията - 3-ма души сме ходили на Слънчев бряг за 2 седмици, и после имахме пари да изкараме месеца
А тогава Слънчев бряг беше много красив - зеленина много, даже растяха дървета - сливи по улиците
продаваха 4 праскови за 2 лв. , парчединя май за 0. 50 ст.
Жалко, ч е сега Слънчев бряг го затриха
взимаха ни се очите от хотели като Кубан,
Иначе автобусно билетче - 6 ст.
Разбира се и манифестациите - Наближава 24-ти май, спукваха ни от репетиции, маршируване. Винаги съм се чудил каква е била тази организация - да изкараш целият град да мине през една главна улица. Викат ни в училище в 8 примерно, после чакаме 2/3 часа докато дойде и нашият ред, имаше една главна трибуна - там качени активни комунисти, и участници във Втората Световна
3-ти март беше в сянката на 9-ти септември
Беше само официален празник, нямаще манифестация на 3-ти
А след 89 -а ни смазаха тотално
Нищо не ни остана - Няма никакви морални ценности вече, няма работа, ограбиха ни историята, децата не знаят да четат и пишат, няма здравеопазване, няма армия - само някакви псевдосвободи

20.   Благодаря за коментарите - толкова много и толкова подробни! Както и предполагах, съществуват разминавания в разказите на хората - в един коментар пише, че на църква се е ходело без проблеми, но повечето казват, че ги е било страх. Има един важен момент тук - социализмът в онзи си вид продължава 45 години - нормално е нещата да са се променяли, по един начин е изглеждал животът през 60-те, през 70-те, 80-те. Знам, че особено втората половина на 80-те години цензурата намалява значително, но съм чувал и че точно тогава е съществувало напрежение заради Възродителния процес, което се е усещало от хората. Не знам дали е възможно да е имало големи разлики в живота на българите и контрола от страна на държавата в отделните региони на страната - едва ли, може би просто в смесените райони са следели още по-зорко. В някои от коментарите се споменаваше, че по телевизията са давали само български и руски филми, но специално за това съм сигурен, че не е така - само един пример - "Сага за Форсайтови" - английски сериал, който е излъчван още началото на 70-те години по телевизията.
Тъжното е, че заради лошото положение в България особено в момента, много хора от по-старото поколение биха предпочели да се върне онзи строй. Радвам се, че тук коментиращите описаха както хубави, така и лоши страни от живота тогава, защото има една тенденция да се говори в крайности - само хубаво или само лошо. Това че е имало по-спокоен живот, че не е можело да видиш хора да ровят по кофите, ни се струва привлекателно сега, заради действителността в България. Но смятам, че и тогава е имало големи несправедливости - не говоря само за хората, които са били репресирани от властта, а изобщо - всичко да става с връзки и по втория начин, да се дават пари на ръка, за да получиш по-добро отношение, да не можеш да се развиваш без да станеш член на Партията - неща, които ги има и днес като наследство отпреди 1989 год. Да не говорим за това, че шансът ти в живота се определя от това кои са родителите ти, а не какъв си ти самият. И нещо друго - отношенията между хората сигурно са били по-добри от сега, защото е нямало чак такова озлобление заради пари - само че вероятно винаги е трябвало да внимаваш какво говориш дори и пред най-близките си приятели - предполагам, че теми като политика са били "табу" при повечето хора. Някой спомена убитите по границата, аз се сещам и за престъпната липса на реакция на властта след аварията в Чернобил и манифестацията, на която хората ги е навалял киселинен дъжд. Друго нещо, за което може да се поспори - селата, които някога са били сърцето на страната, днес са опустели - а това започва именно при социализма с прииждането на хората към градовете и заселването им в панелките. Иначе пък по отношение на равенството между половете и правата на жените, България може би е била по-напред от много държави в Западна Европа - на жените не се е гледало като на домакини без право на дума, това, че са работели, включително и тежки професии, им е давало и права. Идва ми наум обаче за нещо определено неправилно - ергенският данък, който знам, че се е налагал след определена възраст на неженени мъже и жени - с какво право държавата ти се бърка дали си семеен или не? А за казармата въобще не съм убеден, че "те прави човек" - побойниците и бабаитите, които и тогава ги е имало, да не би да не са ходили в казарма?
Ще се радвам да споделяте още и да има дискусии!

21.   Само ще допълня по онова време, никой не си заключваше къщата, колата, никой не го беше страх, че ще го оберът, нямаше престъпност, полицията, тогава (милицията) си беше на място, имаше закони и те се спазваха, имаше работа за всеки, напуснеш от едно място и веднага те взимат на друго, хората бяха щастливи и задружни. За това време се казваше :ГОСПОД ХОДЕШЕ ПО ЗЕМЯТА. Нека някой каже да ли това е било лошо, сами си правете изводите, кога животът е бил хубав.

22.   Аз съм номер 13. Ха сега... каква стана тя. Сега трябва май да обяснявам, че "нямам сестра" и "че не съм камила". Еееех колко често забравям, че живея в България! ;))) Цитирам какво ми е написал номер 15 :
"Не твърдя, че не са се случвали нещата, които разказваш. Твърдя, че спомените ти са от по-късен период от този, който споменаваш. ". Единственото логично обяснение е, че всъщност 15 е "моята будна съвест" или евентуално "моето второ аз" и защо не "ангел хранител". "Човекът" не е коментирал нищо по темата, а специално се е включил, за да ми "опресни" сгрешените спомени??? А кой ли е номер 18? Той пък ме подмлади щом ме изкара "тийн" през 1988 г. Та такива ми ти работи. Ще влизам по-често тук, за да си "науча възрастта" и да си "опресня спомените". Кажете ми как ми е името, че вече не съм сигурен.... и за кой съм гласувал? ;))) До скоро.
Перото

23.   19, добре си го описал, само за едно нещо не съм съгласна: че нищо не ни остана вече и нямаме морални ценности. Това просто не е така... който си има моралните ценности и е човечен, си остава такъв независимо от външните условия и обстоятелства, без значение какъв е режима, кой управлява и кой идва на власт /те са винаги едни и същи и винаги са били същите във всички времена и епохи/ независимо как се наричат.

А който не е човек и е безчовечен и бездуховен, и няма морални ценности, си остава такъв. И посред самия рай да го сложиш, ще създава ад. :) просто защото е такъв и такъв си остава.

Неслучайно народа е казал "дай му власт и му гледай сеира". Та от тая гледна точка няма за какво да съжаляваме за старото - добре е, че се промениха нещата, така се вижда в крайна сметка кой кой е и какъв е.

24.   №22 Не че нещо, но сам в № 13 каза, че през 1980-88 с учителката сте ходили на църква, тази учителка чия беше твоята или на синът ти /ако си по голям/.
За името ти, сам го написа, ако ударението е на първото "О" си изпуснал буквата К в името си, но и без нея се разбира.
За кой си гласувал, в момента няма никакво значение, напечатаха достатъчно бюлетини за да ти заменят вота, и да пуснат "правилният".
От №18

25.   Аз съм 16, репресирани бяха турците през така наречения "възродителен процес", който е срам и позор за нас като държава и нация. Комунистите със сила ги принуждаваха да напускат България... но да оставим политиката. Комунизма е една прекрасна идея, която в ръцете на хора, недорасли да я осъществят, се превръща ето в това, което знаем като "социализъм".

Да, те съсипаха земеделието и селото. Навремето дядо ми е имал 300 декара памук и коноп, давал е препитание на цялата околия. Баба ми не е ходила на училище, а той само до 4-ти клас, и всичко си е вършил сам. Без секретари, счетоводители, не-знам-си кви мениджъри, договори, хартии и купища бумащини. Всяка година е имал изполичари, питала съм майка ми хората доволни ли бяха? Тя каза "ами сутрин каруците отиваха към полето и всички пееха, вечер се връщат - пак пееха. "

После като дошли партизаните от гората, взели му всичко... три пъти са правили обмяна на парите, за да съсипят тези като него... дядо ми прехвърлил на баба ми своята част от къщата, легнал и за броени месеци починал. Не е имал вече за какво да живее...

А сега какво - измислени фирми и фирмички, които нищо не произвеждат.

За отношенията между половете си прав, наистина сме по-напред като мислене и манталитет от Западна Европа и Америка.

Вероятно няма да се съгласиш, авторе, но това, което е сега, не е държава. Държава има там където има закон и ред и се спазва от всички. На времето казвахме "там, където държавата е мафия, няма държава". Мисля, че това е валидно и днес. Няма "политика", "управляващи" и т. н. лишени от смисъл и стойност понятия.

26.   Подкрепям номер 25, защото и моето семейство са били от произвеждащите преди кома с над 300 декара земя - лозя предимно, винарна, стотици овце и са правили и коприна отгоре на всичко.
Комунистите не само ги съсипват по обяснения много добре от 25 начин, но и им взимат земята - унищожават лозята, които семейството ми от столетия е засаждало и е подбирало, за да съдят... царевица...
Днес районът е най-бедният в ЕС, а е бил най-богатият ПРЕДИ комунистите, всичко е разсипано, а 89-та година успяват да разсипят и останалото неразсипано с тяхната „приватизация“ (крадене) и подкупни поземлени комисии, разпределяйки си всичко на принципа братко и батко...
Днешният Преход не бива да се сравнява с комунизма, защото е естествено негово продължение. Комунизмът у нас е бил просто една диктратура, за което плащаме и до днес цената. Смениха 90те парите няколко пъти, за да ограбят и родителите им, но няма да им позволим да ни управляват този път.
Ще има протести до нови избори, защото по-зле от комунистите НЯМА.

27.   До 21
„Само ще допълня по онова време, никой не си заключваше къщата, колата, никой не го беше страх, че ще го оберът, нямаше престъпност, полицията, тогава (милицията) си беше на място“
ТАКА ЛИ? Просто е нямало медии и обикновеният човек е живял със заблуди. Престъпленията са си в природата на човека и не можеш да изкорениш криминалната енергия и извратеност на някого с диктатура, но виж - можеш да заблудиш овцете, че нямало престъпност, за да си живеят в тяхен, измислен свят. То и сега може човек да не си заключва вратата, вероятността да те оберат е 1 на 100 хиляди. Ние не си заключваме вратата, защото в града ни няма цигани да кажем. От 10 г. нищо по-драстично не се е случило в града ни, докато си спомнпм 1986 г. точно до детската ни площадка имаше кръчма, в която се изпозастреляха - 5 убити коршуми навсякъде и страшен ужас за родители и целия квартал, но мислите ли че казалха нещо в новините?
Колкото до милицията, тя беше за да тероризира нормалните хора - майка ми и баба ми се бяха захласнали с работа в градината (трябваше да се яде нещо в онези гладни времена) и не бяха отишли да избират „доброволно“ БКП - разбира се... и така милицията прибра майка ми и баба ми и ме оставиха сам сама да си рева вкъщи (дете на 3-4 г. ) и голям стрес и шок за мен тогава, защото си мислих, че никога няма да ми върнат майката... както се е случило с доста родители и в действителност. Ако вземем предвид убитите БЕЗ СЪД И ПРИСЪДА, несправедливо затворените, тормозените интелектуалци, дисиденти и дори хомосексуалисти, хора от малцинствата... ние не само не сме били страна без престъпност, но сме държали и едно от първите места по престъпност, наред с номер 1 по детска смъртност, най-ниската средна продължителност на живота в Европа, най-високо ниво на абортите и т. н.
„имаше закони и те се спазваха“
По определение има Закони, когато ВСИЧКИ граждани са равни пред Закона. Тогава е нямало закони, защото за комунист и партизан е нямало такива и така по определение за законност не може да се говори! Напротив - национален спорт си беше да обираш държавно (демек ничие) имущество и никой не биваше наказан, докато днес се възмущаваме за циганите, които крадели от БДЖ-то, то преди 89та ВСИЧКИ крадяха, но нямаше кой да ги стреля де... напротив - днес в малкото държавни предприятия се краде и неработи точно по тогавашна привичка и затова единственото решение е затваряне или продаване. БДЖ не ми трябва - в пазарната икономика знам, че не остава пазарна нисша незаета, ще се возим на Дойче бан, докато през кома избор си нямал. Или си овца или си курбан!

„имаше работа за всеки, напуснеш от едно място и веднага те взимат на друго, хората бяха щастливи и задружни. “
Може да е имало работно място за всеки, но работа е нямало. В цеха на баща ми са работили 5 човека, а са се водили на работа 50 човека - просто работа е нямало, машините вечно са били повредени и ресурси от СССР в последните години не са им доставяли така, че абсурдно, но факт - дори са плели домашни чорапи по време на работа, защото все пак облекло е трябвало.... водиш се на работа, но няма нищо да си купиш за хартийките, които получаваш, защото паритеи нито са имали златно обезпечение, нито стоково.
Днес средната раб. заплата е към 800 лв. Не е много, но можеш сам да решиш какво и дали да си купиш, но знаеш - с тези пари можеш да си купиш нещо - елементарно, защото имаш СТОКОВО покритие и за всеки лев заплата ти си създал поне 1 лв. БВП!


Не вярвайте в приказките на разни носталгични лелки и червени бабки. Живейте живота си днес и сега, безплатен обяд никога е нямало, няма и няма и да има, но да се откажеш от най-ценното човешко благо - СВОБОДАТА за кората хляб си е чиста проба овче и жалко.... и накрая за капак дори кората хляб не си получил, докато твоите набори на Запад са се чудили, къде да си паркират поредния Мерцедес!

28.   “Свободата Санчо, е едно от най ценните блага,
с които Бог дарява хората.
С нея не могат да се сравнят нито съкровищата,
които крие земята, нито тези, които таи морето.
За свободата, както и за честта,
може и трябва да се жертва животът и обратно,
лишаването от свобода е най-голямото зло,
което може да сполети човека.
Казвам ти го, Санчо, защото ти видя пиршествата и изобилието,
на които се радвахме в замъка, който преди малко напуснахме.
Е добре, сред онези вкусни ястия и ледени напитки на мене ми се струваше,
че се измъчвам от глад, защото не им се наслаждавах свободно,
както бих им се наслаждавал, ако те бяха мои.
Задълженията да се отплатиш за направените ти благодеяния и милости са вериги,
които пречат на духа да бъде свободен.
…Помни Санчо – ако избереш пътя на добродетелта
и се стремиш да вършиш само добродетелни неща,
няма защо да завиждаш на тези, чиито прадеди са били князе и сеньори,
защото кръвта се наследява а добродетелта се придобива
и струва сама по себе си много повече от кръвта. ”
/ Мигел де Сервантес, “Дон Кихот”/

30.   От21 до 27 Така е, това са едни от негативните страни на соцкумонизма, но имаше и добри страни, и те бяха повече в сравнение с лошите, докато сега е обратното.

31.   Номер 30, това „сега“ е отроче на онова „вечера“. Не сравнявай нашето сега с преди 89-та, а благосъстоянието на сходни по големина и население държави в Европа без комунистическо минало.
Най-добре е обаче да сравняваме ГДР с ФРГ - един народ, манталитет, една история, но за 50 г. едните най-долу възможно културно, икономически и социално, друготе - втора по сила икономика - образование ТОП, производителност на труда ТОП, доход на глава от населението - ТОП и най-жалкото за комунистите - осъществена и функционираща СОЦИАЛНА СИСТЕМА, СОЦИЛНО И СОЛИДАРНО ОБЩЕСТВО, защото капитализмът вече се е развил там за тези 50 г. в СОЦИАЛНА пазарна икономика.
В ГДР-то са вкарани 3000 МИЛЯРДА евро... до сега и все още доходът и всички други показатели са с 30% по-ниски в сравнение със Западните провинции.
На нас няма кой да ни налее тези пари, но и нас да бяха разрязали на две -едната част капитализъм и демокрация, другата комунистическа диктатура - и при нас същото щеше да е.
И хубаво, че падна кома, защото в Северна Корея хората нямаха този късмет и докато южните им събратя (ЕДИН НАРОД, НАЦИЯ И КУЛТУРА) тънат в охолство и консумация, те пасят тревата... китайците вече ги снимат от граничните реки и им се подиграват, защото от едната страна китайците-капиталисти и те се борят със затлъстяването вече, от другата гледат с бинокли как корейците пасат буквално трева от глад.
До това те води този експеримент, наречен комунизъм. Добра идея, но утопия.
Нищо по-добро не може да предложи тази система в сравнение със свободното стопанство и демокрацията. Ако можеше - сега всички щяха да слушат Путин-рок, не Скорпиънс с техния „Вятър на промяната“. Дори в бившите страни от СССР си е пазарна икономика - късмет имат ресурси хората.
Българите просто нямахме късмет, но и сами сме си виновни - до ден днешен гласуваме за БКП-то под стойче, не изгонихме от раз всички ДС-агенти и други подлоги на СССР и не скъсахме с миналото си, вместо това ревем крокодилски сълзи по едно загубено време - за нас, за историята и най-вече за децата ни.
Всеки народ си заслужава съдбата. Това се отнася и за нашия. Остават ни още 17 г., за да минат Моисеевите 40 г. и всички, родени през робството да са се изчистили естествено. Не се усещате, но пречите на младите да изградим едно нормално, европейско и свободно бъдеще.

32.   Не виждам обаче как ще изградите това бъдеще, като се копира всичко негативно от американската култура, анархията и свободията, само че там не е така, знаете ли, че там, мой близък, го арестуваха, за това, че хвърлил, хартийка от цигарите си, когато се возел в кола и се е наложило да лъже в съда, че вятъра, я е изстръгнал от ръцете му, кога у нас ще стане това, никога.

33.   31, превръщаш хубавия разговор в махленски спор.
Това твоето клони към фашизъм - всички евреи, цветнокожи, всички, родени през робството да се изчистят, за да останем ние - чистата раса, младите, които да изградят... с това мислене по-скоро ти и всички като тебе ще отпаднете от еволюцията по естествен начин.

Европа е изпята песен, а американския модел е изчерпан, самите те си го казаха преди много години, а и то се вижда. Живота не стои в материалните придобивки и материален стандарт.

България е духовен център на планетата и оттук нататък ще се развива. На границата сме между две епохи, старата епоха и система си заминава окончателно и безвъзвратно заедно с всички, които са вкопчени в нея и я поддържат.

34.   до 32 „Не виждам обаче как ще изградите това бъдеще, като се копира всичко негативно от американската култура“
Номер 32 - ти бас държа, че не си стъпвал в САЩ. Българите сме далеч дори от негативното в американската култура - това е все пак различен континент. Примерът с приятелят ти е показателен, колко сме далеч... дори си е позволил да лъжесвидетелства в съда (ПРЕСТЪПЛЕНИЕ С 3 Г. ЗАТВОР МИН), за да си спести 50 долара глоба. БЪЛГАРСКА РАБОТА.


Номер 33 - къде виждаш при мен думата „евреи, чернокожи“? В България живеят 100 евреи и 2-ма чернокожи...за съжаление. Дори ни липсва цвят!

„Остават ни още 17 г., за да минат Моисеевите 40 г. и всички, родени през робството да са се изчистили естествено. “
Става дума за примерът от Библията, в които Господ нарочно кара Моисей да води народа си 40 г. през постинята в търсене на Обетованата земя. Когато Моисей вече се отчайва и почва да се съмнява в Господа, той разбира, че същност пустинята се преминава за 2 месеца, но Бог е искал да измрат всички, родени в робството, за да почне начисто народа Му в Обетованата земя и да даде началото на една велика нация, което и в последствие става (далеч съм от фашизма и расизма, виждаш). Сам Моисей умира, стигайки Обещаната земя, защото сам той е бил практически роб, а Господ е искал да създаде свободолюбив народ, не народ от роби.
Такъв е редът на нещата... просто имаме нужда от тези 40 г. лутане из пустинята (ПРЕХОД), за да можем да възкръснем като общество, нация и култура.
„Със стари курви нов бърдак не се прави“, е казал народът. Просто колкото и да се старае човек, няма как да направи европейска демокрация у нас, когато липсват 17 г. лутане из пустинята и има едни 3 поколения отгоре, които са въспитани в робство и живеят като роби, избират като роби и говорят и мислят като роби. Те още управляват, между другото и колкото и ти да се мъчиш отдолу, трябва едни хора да се изчистят по естествен начин (никой не говори за убийства и така нататък), за да се върнем там, където сме били преди 1944 г. - в Европа, Света като една призната, изградена демокрация с пазарно стопанство, а мнозинството в държавата да са родените в свобода хора.

35.   №34 Всички знаем историята за Моисей от Библията, но фашисткото в думите ти е да искаш и да чакаш някой да умре само защото имал мисли или вяра различни от твоята. Да мразиш възрастните, само защото са живели в предната епоха не е ли фашизъм? Каква вина имам аз например, че съм родена в 1979г?
И много грешиш Полша Чехия Словакия си направиха европейска държава със "стари курви" без да се мотат 40 години. Скоро минах през Словакия е разликата е огромна заплатите в сравнение с българските също имат огромна разлика.

36.   Номер 35 - „И много грешиш Полша Чехия Словакия си направиха европейска държава със "стари курви" без да се мотат 40 години. “
Въпросът е и какво е качеството на „курвите“ - докато хората спрягаха Пражка пролет, ние им пращахме танкове и сме треперили робски от страх в панелките си. Чети история. Тези държави са започнали с прехода си към демокрация с поне 10-12 г. по-рано от нас, а хората от твоето поколение са родени вече в свобода.
Но аз не визирам толкова и твоето поколение - повечето сте Ок, защото сте били невръстни все пак и много не сте били повредени от идеологията, визирам червените бабички, поколението, което под строй избира БКП и е роб в душата си, сърцето си и повредено в мозъка... ти сле 17 г. не само няма да си се „изчистила“, но и ще си все още в активна възраст, дори тогава ще вземете масово управленчески постове хората от твоето поколение! НЕ ВИЗИРАМ ВАС с две думи, а израстлите, възпитаните, работилите в робство. При вас всичко е на кантар - доста залитате (все пак чавдарчета и пионерчета сте били), но едно 70% сте нормални европейци.
Фашизмът няма нищо общо с Библията и идеите в нея, напротив - отрича ги.
Винаги е имало конфликт между поколенията, въпросът е че при нас просто става дума за хора, представители на две коренно различни системи. Защо да е фашистко да чакаш някои избиратели на преклонна да се изчистят естествено? Те са имали своя живот, управлявали са, имали са шанс да направят нещо, направили са избора си и са избрали грешната система, да търпят робски и дори да пратят танкове на свободомислещите братски народи... и са се провалили... изживяли са дните си, станали са на 80-90-100 годинки, какво е толкова неестествено да си отидат тези хора?
Ами нали и ние ще си отидем ЕСТЕСТВЕНО един ден. Това наричам аз натурализъм и реализъм, за фашизмът чети в книгата на Желю Желев с това име. Кой знае - можеш да намериш нещичко и скритичко и за любимото ти Тошово време...
Човек е роб, когато иска да е роб. Ти избираш!
Желю може да е на годинки, но е демократ човек. Той е направи своя си избор и е лежал в затвора за това, но е бил и президент. Ако имахме такива стари „к.. ви“ в повечко, нямаше да ни трябва нов бардак на първо време!

38.   До 36 - а каква нова държава бихме могли сега да изградим с масовото напускане на грамотни и работещи хора, които бягат по чужбина или многобройно плодящите се цигани, които едва ли ще стъпят някога в училище. Или може би ще си я изградим все пак с оставащите тук студенти, които знаят само да мятат гюбеци по дискотеките и влизат в университетите неграмотни, защото в училище вече няма никакъв контрол. Ученичките ходят със сто тона грим и направени коси и с къси поли. Образованието е под всякаква критика. Колко от учениците знаят нещо за историята ни и за важни дати - малко, но колко са чували за Азис, Мишо Шамара и Николета Лозанова - много и лошото е, че искат да бъдат като тях. Момичетата днес искат да бъдат певици, за да могат да си намерят богат чичко да ги издържа и не се стремят да учат и си остават прости патки, но със самочувствие. Никой не иска да бъде примерно като Илиана Раева, Лили Игнатова. В момента имаме едно изцяло изгубено поколение, залято от простотия до шия. Ето в какво превърна децата демокрацията. Не защитавам социализма, но все пак тогава е имало ред и дисциплина в училище. И както беше споменато в по-горните коментари, децата днес се чувсват ужасно на училище, когато някой има Айфон и ходи със скъпи дрехи, а другото дете има обикновен телефон и ходи с едни и същи дрехи. Аз съм за много строг контрол в училищата - да има униформи и забрана за грим, за да не заприличват на чалгаджийки още от 13годишни. Още много неща мога да кажа за сегашните недостатъци на новото ни поколение, което т. нар. и толкова желана демокрация създаде.

39.   http://biblio.bg/Роден-в-социализма/Емо-Макаров/100-01-44821-44821?type=1

40.   При социализма имаше гарантирано право на труд. Е... това е най-важното нещо, което загубихме. За да се угоди на капиализма - да се поддържа ниско ниво на заплащане, а да се влага много повече труд, което много похабява организма се ликвидира това право. Помислете ако това право сега е гарантирано(т. е. имаме поне 50% държавна собственост), дали експлоатацията щеше да е същата.

41.   http://biblio.bg/Роден-в-социализма/Емо-Макаров/100-01-44821-44821?type=1

прочетете тази книжка - ще Ви достави удоволствие и даде отговор на много от въпросите

42.   Нямаше богати, които хората виждаха. Това, че чистачка е взимала 80 лева, а директор е взимал 160, определено не създаваше неравенство, но и тогава нямаше да видиш директори и учени да дружат с чистачки (освен за... сещаш се).

43.   Авторе, не е проблема в политиците и режима, проблема е в начина на мислене на нас, хората. Докато казваш "абе то е държавно"... т. е. ничие... и не оценяваш това, че си имал, имаш и винаги ще имаш осигурена работа! ти и децата ти, с нормални условия, нормални отношения и заплащане... няма да си добре при никой режим. Хайде сега нека робуваме на побеснелия капиталист, и да си въобразяваме, че имаме свобода за развитие... че можеш да се развиваш и има какво да си купиш от магазина, а тогава не е можело и е нямало...
Това сегашното е пълна разруха и деградация.
Но всяко зло за добро, ударихме дъното и сега няма друг избор освен да вървим напред.

44.   На автора и на другите писали по темата препоръчвам да прочетат постовете в раздел "На работното място" и спорът става излишен. Заменихме политическата несвобода с икономическа. Коя е по-лоша преценете сами.

47.   България не трябва да зависи нито от Русия, нито от Щатите, нито от никой.

48.   През осемдесетте години работих като началник автотранспорт - на село/в рамките та АПК/ и в града - в завод. Мащинен инженер съм - специалнос автотранспорт. И на двете места заплатата ми беше по - ниска от тази на шофьорите. Моята - 185 - 200, тяхната около 300/без командировъчните/. Иначе не искаха да карат. Ръководствата клякаха на исканията им. Това по въпрос №2 на автора. По другите въпроси... Имаще ограничения по религиозните въпроси, но чак пък ЗАБРАНИ? Не съм бил чест посетител, но влизах свободно в църквите и палех снещи. 1987 година ходих с кораб по Дунава в Братислава, Будапеща, Виена и Белград - на екскурзия/сватбено пътешествие/. Не зная как се е ходило в чужбина - с горецитираната заплата не става. Общо взето - колкото направихме социализма, толкова направихме и капитализма. Според мен причините основно са си в нас - българския народ. Големи глупости имаше при социализма, сега също не живеем добре. Едно време върхушката пускаше по нещо и надолу, сега - не.

49.   Някъде бях чел за едно изказване на Ванга - „Не вярвайте на американците, дето си изпращат у нас развалената царевица, а на руснаците, които ще купят нашата царевица"
ЕС с нищо не е помогнал, те са само взимат и нищо не дават, а пък и колко забрани имаме от тях.
Само идеята чучхе ще спаси България, нищо друго. Това е бъдещето.

51.   http://biblio.bg/Роден-в-социализма/Емо-Макаров/100-01-44821-44821?type=1

52.   http://biblio.bg/Роден-в-социализма/Емо-Макаров/100-01-44821-44821?type=1
Забавно и увлекателно четиво за живота по време на социализма, от първо лице.

С жив език, тънко чувство за хумор, но без излишен сарказъм, авторът ни разказва за едно позабравено детство, когато писмата пристигаха в истинска пощенска кутия и снимките се редяха в албумчета, а не във Фейсбук.

Обективно са описани игрите, училището, казармата, студентските години и не само...

Четиво както за пораснали, за да им върне спомените от тяхната младост, така и за подрастващи, които не могат да си представят живота без GSM, интернет и Skype...

За времето, когато имаше само една социална мрежа и тя се казваше „навън”, а телевизията тепърва прохождаше…

53.   ЕС дава еврофондове, това че политиците ги взимат, не означава, че ЕС нищо не дава.
Пак заради простотиите на политиците, имаме сума ти забрани за ЕС (сами сме си виновни).

Руснаците нищо не дават и винаги са помагали с цената само на интереси, разбира се.

54.   За мен като човек, който няма съзнателни спомени от онова време, е много интересно темпото, с което се е променил животът и отношенията между хората след края на социализма. На 10-ти ноември става ясно, че Тодор Живков е отстранен от поста Генерален секретар на ЦК на БКП, което предполагам е било достатъчно ясен знак за населението, че настъпва промяна. Чудя се обаче какво е било настроението в следващите дни, дали хората вече открито са говорили за случващото се на работното си място, или на улицата, без да го има предишния страх? И колко време след 10-ти ноември са спрели да използват "другарю" и "другарко" като обръщение? Това не е нещо, което се променя от днес за утре, особено убедените привърженици на Партията сигурно са се противели в началото.
За младите хора, неживяли по времето на социализма, много неща от тогавашната действителност са непонятни. Чудел съм се понякога как би се развила определена ситуация или разговор, ако се бяха случили преди 10-ти ноември. Примерно дали поне в семейството хората помежду си са си говорили, че системата, в която живеят не е справедлива, или ги е било страх собствените им роднини неволно да не ги издадат. Или ако се събере компания на вечеря (тогава не е имало толкова заведения, колкото сега и хората са си ходили повече по домовете) и по телевизията предават реч на Тодор Живков или манифестация, дали е било възможно някой на пияна глава да започне да се шегува или критикува властта, или повечето хора в това отношение са успявали да се контролират? Или пък ако в училище някой зададе неудобен въпрос, свързан с история и политика, по какъв начин учителите са се измъквали от ситуацията.
Нека някой от живелите по онова време се разрови в спомените си и сподели, ще бъде интересно!

55.   http://biblio.bg/Роден-в-социализма/Емо-Макаров/100-01-44821-44821?type=1

56.   Абсолютно съгласен с номер 2, просто е точен в обяснението.