Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Реви. Излей си цялата мъка по куч-а. Вземи си почивка - ден, два, седмица и изсипи всичко. Не се опитвай да се правиш на непукист и да задържаш тая работа в себе си - ще стане по-лошо. Ще започне да ти просветва след известно време. Твоя приятел се е споминал и за съжаление нищо не може вече да се направи по въпроса. Така че се наплачи, излей цялата болка и остани с хубавите спомени.
И тогава си вземи кученце.

bile

7.   Много съжалявам, мило момиче! Не знам как да ти помогна, историята ти е истинска, дълбока, прочувствена. Желая ти да се съвземеш от мъката си и да намериш друг четириног приятел. Споделяй.

8.   Мразя кучетата.

11.   Аз също изгубих домашен любимец Не е починал но се наложи да го дам други хора да го гледат Мина вече една година и когато се сетя за него плача защото не знам как е в момента м добро здраве ли е Преди малко също плаках Съжалявам че така се стекоха обстоятелствата че се наложи да се разделя с него не знам дали някога ще мога да го забравя Чувствам се виновна че го дадох на други хора Съчувствам ти!

12.   Болката е точно като при загуба на човек. Всъщност ние хората сме животни. Глупави животни. Ние изгубихме нашето куче ши- тцу Чарли на 1 януари. Оставихме го в къщи и отидохме да поздравим и видим съседите ни. След около два часа се върнахме в къщата- там гореше пожар. Чарли се беше задушил от дима. Не спирам да плача 3 дни.. едва заспивам(с диазепам) и след 2 часа се събуждам с рев. Мъката е раздираща.. неописуема.. толкова боли... вината, че го оставихме, че не го взехме с нас ни изяжда. Дори не знам какво е изгоряло.. не се загледах.. не ми пука.. Само той да не беше там.
А лятото се разболя от менинго-енцефалит. Един месец го водихме по лекари и го носихме на ръце, защото не можеше да върви, да се изправи дори.. Оправи се(беше на поддържащи лекарства), проходи, тича, скача, съвсем като преди да се разболее. Беше почти навсякъде с нас. Играеше с децата, беше умен и послушен, водехме го без каишка дори. Той ни показа какво е безрезервна любов и обич. Не се откъсваше от нас, беше ни верен приятел. (Повече от много хора). Не мога да си простя, че го оставихме там. Той не ни предаде никога за 6 години. А ние го оставихме.
А вечерта казах на мъжа ми- ще изключа тия печки да не се запалим докато спим... е от печката на дърва се запалихме.. ама не ние. А съседите ни казаха, че по-добре, че и ние не сме били там да умрем. Предпочитам да бяхме- всички, за да не страда никой за другите. Ще умра от мъка..

13.   Здравей, разбирам те напълно. При мен и двете ми кучета починаха преди 7 години. От както починаха в къщи изчезна живота и сякаш всичкж стана мрачно. Те бяха слънцата на дома и вече ги нямаше. Вече от три години отглеждам друго куче и много го обикнах, съветвам те да направиш същото.

14.   Благодаря за разбирането.. съгласна съм с написания коментар 6..
Трябва да знаем, че хората са различни и преживяват по свой начин скръбта. Мъжете обикновено тичат и взимат друго куче веднага(двама приятели са направили така), жените плачат дълго..
и някои след време си вземат друго куче...
Аз в момента чувствам, че ще е предателство към кучето, ако взема друго.. мъжа ми искаше да отиде и вземе 2 същите... не знам кое е правилно, ако изобщо има "правилно" след такава загуба..
Човек трябва да постъпи така, както го усеща.
Съжалявам за загубата на всеки от вас. Не вярвам в задгробния живот, но искам да има такъв, за да го гушна отново и да не го оставя никога сам.
Загубих родителите си и така не ме болеше, честно ви казвам.
Може да е било, защото и двамата починаха от болест.. не знам.
но е факт.
Знаете- тези от вас, които имат деца, че дори и те един ден ни предават. Моите още не са.. не знам ще го направят ли, надявам се че няма... виждам другите...
А Чарли не го направи никога!!!
Гледайте филма "Хачико".

15.   14, за съжаление кучетата живеят много по-малко от хората и всеки, който си взема куче, трябва да е наясно с това. преживей го, плачи си, но не драматизирай, част от живота е.
надявам се, че това, което си написала за родителите си, си го писала в момент на мъка. не ми изглежда нормално да не страдаш толкова за тях, отколкото за куче. и как по-точно те предават децата?? те просто в един момент поемат по своя път, част от теб обаче живее в тях.
животното просто не може да те предаде, защото не е способно на разсъждения и кроене на планове, за него е достатъчно да го нахраниш и погалиш и те гледа като бог, защото неговият живот се изчерпва с това. да възпитаваш и гледаш дете е съвсем различно, то е отделна личност и като такава комуникацията е много по-трудна. много по-трудно е да отгледаш свестен човек, но когато си се справил, удовлетворението е голямо. куче, което да ти маха с опашка, винаги можеш да намериш. да, привързваш се към него, става като член от семейството, но е заменимо, за разлика от хората.

16.   2 дни от смъртта на моя единствен и неповторим Лео. Болката разкъсва вътрешностите ми. Като парализирана съм. В разцвета на живота му скочи в шахтата на развалени ни асансьор. Мъртъв е а аз съм в дълбоката дупка на скръбта и няма да изляза от там. Изпитвам гняв към себе си и към целия скапан свят, дори към Създателя, защо ни дава нещо да му се порадваме и после ни го отнема. Сигурно за да ни боли повече. Няма да се оправя скоро.

17.   Скрий се и плачи. Моето куче почина преди 4 месеца-първите два плачех постоянно. Сега плача почти всички ден, но няма ден в който да не мисля за него. Липсва ми и продължава да боли.
Винаги ще ти липсва. По-нататък си вземи пак кученце. Аз си взех.
Така ми напомня постоянно за това, което почина, ту ме натъжава, ту ме кара да се усмихвам. Но определено разсея лошите мисли, които не ме оставяха на спокойствие. Ще имаш друго невинно и Добро създание, което да те радва и ти да обичаш. И ти и то го заслужавате.

18.   здрaвейте мили хорa преди един месец зaгубих кучето си Челси беше ми кaто дете гледaхмея със съпругa ми 11 г. Ние неможемдa имaме децa изaтовa Челси нибеше кaто детето което винaги сме искaли, a сегaвече я нямa нaложи де дa я преспим зaрaди еднa много рядкa болест от която се мъчехме дa я спaсим. Един месец я пдържaхме нa системи и инжекции, но нaкрaя болките и бяхa много силни и се нaложи дa вземемнaй-трудното решение в светa мъкaтсa ни е голямa и все още.
неможем дa я преодолеем моля дaйте ни сaвет кaк дa се спрaвим с товa

19.   № 18, незабавно си вземете куче бебе. От същата порода или от друга, няма значение. То ще запълни празнината. Така е в живота - един умира, друг се ражда. Имам близки, които постъпиха по този начин и се съвзеха бързо. Тяхното куче беше на 4 години и почина от инфаркт внезапно. Имаше поколение, малки кученца и те веднага, още на следващия ден, взеха едното. Грижите по кученцето им помогна да се справят с болката. Така ще бъде и с вас. Животът продължава.

20.   ти пък мислиш че е нечестно да вземеш друго куче. не е вярно кучетата нямат чуства ако ти си умряла и кучето го дадът на някой друг стига да му дават храна и вода то ще те забрави на2рия ден. врътка опашка само за да ти спечели симпатиите и да му даваш да яде

21.   Здравейте, мили хора. Чета и сълзите ми не спират да текът... Котаракът ми на 3 години излезе от вкъщи на 04. 09. и повече не се прибра. Казаха, че сигурно е блъснат от кола. Търсихме го, викахме го всяка вечер в продължение на 40 дни. Ние живеем в къща и той си влизаше през прозореца. Сега там е пусто.... Не мога да се прибера вкъщи без да изпадна в сълзи. Той всяка вечер ни посрещаше в градината.... а сега дворът е пуст. Не мога да се справя с болката.... Вкъщи сега е мрачно, тихо и тъмно. БОЛИ... БОЛИ... МНОГО БОЛИ...

23.   Аз имах 2 котки едната ми почина преди 3 дни немога да го приема толкова ми е трудно

24.   n 23, знам че ти е трудно, но заради другата си котка поне си вземи в най-скоро време друго коте, за да си има другарче. Само да не стои. Имам 2 котарака и ако недай си Боже нещо се случи с единият, ще си взема веднага коте от улицата или приют. Пълно е с безпризорни котета навън, идва зима!
Никое животинче не може да замести котето ти, но можеш да помогнеш на друга животинка да живее на топло и сито, а живото коте да си има другарче като вас ви няма

Аз също не съм преодоляла смъртта на първата ми котка преди цели 10 г., но съм приютила 2 създания сега и им се радвам - всяко животно е различно и ще го обичаш различно

25.   Преди 3 месеца внезапно почина кученцето ми. Трябваше да е бременна и се заблудихме в симптомите. Докато се усетим и тя умря. А аз даже не си бях в къщи, а на екскурзия и я бях оставила на приятелката ми. Толкова много го обичах това същество. Най-добрия ми приятел. Разбираше ме само с поглед. Още не мога да повярвам, че я няма. Сега се грижа за гробчето й. И плача, плача...Мисля, че вече искам да си взема пак кученце. До сега смятах, че ще е предателство към Зина. Но пак искам да обичам. Само не знам дали да е същата порода или да е различна. Дали няма много да ме боли, като гледам същия външен вид, а е възможно характера да е друг и аз непрестанно да правя сравнение. А иначе много ми се иска да е същата порода. Много се страхувам!

26.   Кучетата са повече хора, от колкото хората. Загубих куче, което беше едва на 9 месеца и болката е неописуема..

27.   До авторката - приживяхте ли го?

28.   Чудно ми е дали някой използва още този форум? Както и да е
... Моята история е същата почти. Имах две уникално кученца едва на по 4 месеца. В деня на рожденния ден на най-добрата ми приятелка, починаха. Как, защо, заради кого, никой не разбра. Мина вече повече от 1 месец (44дни) все още съм в депресия, но и не знам как да върна старата аз. Непоносимо е за 13 годишно момиче, повярвайте ми. Ако не друго, направила съм си нещо като традиция и просто имам една тяхна снимка, свещи, книшките им от играчките им и когато имам времв... Просто сядам на пода, паля свещи и започвам да плача над снимката им, не че и всяка вечер не плача за тях. Моля ви помогнете дайте ми съвет различен от ново куче

29.   Как в един и същи ден ще умрат и двете кученца, или са отровени, или убити. Като нямате условия не си вземайте животни, те не са плюшени играчки! В апартамент не трябва да се гледат животни, даже и малки, не се чувстват спокойни. За животните трябва задължително двор!

31.   И аз загубих своето куче. Моята любима Лиза! Излязохме на разходка и я блъсна кола. Умря на място. Бях като замръзнала, нямаше нищо в мен, не можех да повярвам. Занесох я в къщи, погребах я. Кръвта и още стои на плочките. Ходя всеки ден на гробчето й нося й цветя палих й свещ. рева като магаре. На няколко пъти бях готова да разровя гроба за да я видя пак и да я прегърна. Чувствам се виновна че не я пазих. Не мога да преодолея смъртта й. Имам хиляди нейни снимки по цял ден ги гледам и плача искам си я нея! Студено ми е без моята Лизи в стомаха ми ма един топ и не мога да го разбия. МЪКАТА МИ Е ОГРОМНА! Аз като не можах да опазя нея значи съм най проста и неграмотна и идиотка...

32.   БОЛКАТА Е УЖАСНА, когато си отиде домашният любимец! Животът не е същият, липсата е несравнима. Два пъти се разделям с куче, последният път беше вчера и знам какво ме чака - плач, мъка и вина!

33.   Здравейте, дано някой намери утеха в този форум. И аз загубих кученцето си миналата седмица. Взех я по време на ковид и бяхме неразделни за кратния й 3 годишен живот. Беше най-слънчевото, мило и нежно сърчице и си отиде внезапно, без време и много бързо от коварна болест. Болката е ужасна, къщата без нейното присъствие е празна, тя е навсякъде, където погледна. Казват, че ние хората просто проектиране качества, емоции и мисли върху нашите любимци, че дори се идентифицираме с тях, защото ни напомнят за нас като деца... не знам дали е така, но знам, че тя беше като човек - общуваше без думи, но с емоция, енергия К език на тялото. Много ми липсва, другото ни куче също тъжи за нея, почти нямам снимка без нея от последните три години. Има една история- семейство с малко дете водят кучето си на ветеринар, защото има рак и ветеринарят иска да го приспи. Детето го приема съвсем равнодушно. Те го питат защо и то обяснява - нали идваме тук, да се учим да сме добри и да се обичаме? Кучетата много по-бързо от нас се научават, затова живеят по-малко.
Тя го можеше! Кураж и сила на всички, които тъгуват. И аз ще взема ново кученце, макар да не мога да се зарадвам.

34.   Вчера отлетя и нашият Джак Ръсел - Тери. Беше на 15г, и точно ден преди рожденният си ден рязко се влоши, обилно вътрешно кървене и ни го върнаха у дома. В 6:00 сутринта повиках лекар да го приспим, защото агонизираше. Гледката беше ужасяваща. А сега празната къща е ужасаваща, не ни се прибира. Постоянно чуваме стъпките му, как се чеше или как похърква... а е празно. Изплакваме си очите със съпруга ми и не знам как ще преодолеем тази скръб. Отвличаме си вниманието и то не напълно за кратко и след малко скръбта ни залива като вълна и ни дави. Болката е нетърпима, не можем да спим, да се храним... а още 2-ри ден без него. Следващите месеци ще са кошмарни и дано момента в който го приемем и се примирим настъпи.