Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   От Авторката:
Както казах, ние сме самодостатъчни и затворени, макар, че и на двамата понякога ни липсва нещо - приятели, с които да пием по кафе понякога, да идем на разходка до някоя забележителност из БГ за събота и неделя. Не целим да си намерим приятели със сходни интереси и виждания, но ако се случи - би било хубаво. Както казва номер 2, като имаме дете, кръсник не знаем от къде да намерим. Но може пък и да е по-добре така... Поне не се съобразяваме с никой - кога, къде, как.
Писах темата, защото си мисля... Дали сме единствените, или има и други като нас (е, явно има), защото от всякъде чувам хората да говорят за семейни приятели, а никой не казва "ние нямаме приятели, ходим си само двамата"

7.   Хубаво е да имате приятели, с които да излизате, да се разнообразявате. Не винаги ще сте си самодостатъчни.
"може би можем да си намерим семейни приятели, но не сме се опитвали, а и щом не става от самосебе си, защо да го правим на сила" - Как по-точно според теб се случват приятелствата от самосебе си? ! Ами не си придавайте важности, а звъннете вие, поканете гости. Не живейте като отшелници. Винаги, когато сте с повече хора може да разтоварите, да научите интересни истории, да се позабавлявате. Създавате контакти, не знаеш кой с какво може да ти бъде полезен. Така се разнообразява и самата връзка, а не се товари с еднообразие. Защото колкото и да се обичате, когато ви се случва едно и също всеки ден в един момент става така че няма за какво да си говорите, нямате някакви по-различни преживявания, които да обсъдите или просто да са ви хубав спомен. Хората са социални същества- не живейте срещу природата си!

8.   Ние също нямаме, кой знае колко, семейни приятели, женени сме от 13 години. Причината която изтъкваме като си говорим, за това е липсата на пари. В днешно време за да посрещнеш приятелско семейство на вечеря струва най малко 50лв, да идеш събота и неделя на хижа 200лв, да идеш на един прост рожден ден пак най малко 50лв, абе на една бира с картофки да излезем семейно 30лв не ни мърдат. А заплатите ниски получаваме общо 1200лв, имаме и дете, имаме ипотека на жилището по 530лв месечно, като платим сметките 300лв, остават 370 за къде по напред, храна ли, дрехи ли, дребни удоволствия ли, излизане ли. Ако успеем да отделим за почивка през уикенда отиваме сами, защото рядко се случва въобще да отделим 200лв.
Абе вече и приятелите станаха скъпо удоволствие!!! А тези с по ниски доходи как се справят незнам?

9.   Самият факт, че си писала цяла тема по случая, пък и от написаното - става ясно, че едва ли е само уж, за да провериш дали сте единствените... Послушай номер 7, хубаво ти го е казал

10.   От години, никой не е идвал в нашия дом. Само една братовчедка с мъжа си е идвал, но това е капка в морето. Жена ми имаше някои заболявания, но сега е добре и това не е причина да не ни се обаждат. Мисля обаче, че няма истинско приятелство, а повече е от някакъв интерес или да им направиш услуга за нещо. Много ми се иска да намерим поне двама човока с които да сме добри приятели и да си помагаме в трудни моменти. Преди 6 години, жената на приятелско семейство, се скара по телефона с моята жена и и каза, че сме си дигнали много носовете нагоре. Тя прояви някакъв егоизъм към нас, без да има никакво основание за това. Аз съм Софиянец / както и жена ми/, а от 2 милиона хора в София, не намерихме и двама приятели. Дано някой ден намерим истински отзивчиви и сърдечни хора за приятели!

11.   За съжаление и при нас положението е същото. В началото на брака ни като че ли имахме повече приятели, ама сега 10 години по-късно, всеки се е заровил в собствените си проблеми и постепенно спряхме да се виждаме. Което е много жалко. А преди не беше така. Почти всеки ден след работа бяхме някъде, я с тези приятели, я с онези, я на пица, я на гости, но бяхме съвсем млади, в началото на 20-те, нямахме деца. Хора без ангажименти! Ей, така хрумваше ни в петък в края на работния ден, че можем да прескочим до морето за уикенда и хайдееее след 3 часа цялата компания беше във влака. Сега не става! Ама на кого ще оставиш детето, ама може ли да вземем и кучето... просто вече не е същото. Няма как на момента да ти хрумне нещо щуро и да зарежеш всичко. И точно за това вече не се и срещаме с приятели толкова често. Обадиш се на някого, хайде на екскурзия в неделя... ама сега не мога, обещах на нашите, че ще им помогна за нещо си. Обадиш се на друг, ох, ама ще водя сина на рожден ден. Обадиш се на трети... ама колата се прецака ще ходя до сервиза. И на следващата седмица не им звъниш. А на 23 ми стигаше да ми кажат хайде и аз скачах във влака без да му мисля. Весело беше! И честно казано какво не бих дала да си пак като преди. А в университета пък какво беше... ех! Там пък дори мъж нямах и живота си беше един лесен, лесен и свободен! Що щуротии сме вършили, но поне спомените ми остава, че сега се очаква да съм сериозен човек. А аз не съм!!! Искам да избягам от работа и да правя глупости, ама не става.

12.   все едно нас си описала. да ти кажа, като дойдат децата, съвсем не остава време за приятели. да, покрай тях все говориш с някого - на площадката, при лекаря, пред блока, в детската.. но темата е ВИНАГИ ЕДНА. тоест, нищо приятелско няма в тези познанства и е ужас. Много е важно да имаш приятели и много ми липсват. опитай се да си реактивираш старите приятелства. Направи едно come-back събиране или поотделно, по-лесно се връща стара връзка, отколкото нова да създадеш. Много време иска докато хората си станат близки.

13.   Познати истории от всички тук... Както се казва да нямаш едни приятели с който да изиграете един белот или табла или някоя друга игра и да бъдете само двамата навсякъде...

14.   По мои наблюдения българите в голямата си част просто сме използвачи и интересчии. За да поддържаме контакти с някого трябва да има полза. Ако няма такава, значи този човек повече не ни трябва. Познавам не малко хора, които с години могат да си стоят сами, без приятели. Ако се появи някой на хоризонта, който им е полезен, тогава се активизират. Съответно пък нормалните се отдръпват рано или късно, когато усетят, че са използвани. Друго, което прави доста силно впечатление е, че искаме другите да ни търсят постоянно, но ние да се съгласяваме на среща само, когато на нас ни е удобно и при нашите условия. Е, не знам как очакваме да отказваме постоянно и да продължават да ни търсят. Всички са заети и си имат ангажименти. Винаги трябва да направиш компромис с едно за сметка на друго.

15.   уви и ние нямаме семейни приятели... аи най- лошото, че не знаем нито как нито къде да ги намерим

16.   Ще е интересно всеки да сподели накратко как се е стигнало да няма семейни приятели и имал ли е такива преди. Аз лично никога не съм можел да разбера хора, които нямат нужда от никакви социални контакти. Преди си мислех, че това са по-скоро изключения, но вече все повече ми се струва, че не е точно така. Давам за пример семейство, с което уж бяхме доста близки преди време. Още тогава ми беше странно как те нямат никакви други приятели. Още по-странното за мен беше, че и двамата нямаха приятели от детинство при положение, че всички живеем в родният си град. После стана ясно, че тяхното мото се нарича интерес и само интерес. Нямат ли сериозна полза от някого, не поддържат контакт. Такова нещо като да се видим на кафе или на по бира, при тях не съществува. Всъщност съществува, но винаги подплатено с друго. Обадят ли се с подобно предложение винаги е, за да искат нещо. Предложат ли да се ходи някъде, то обикновено е, защото колата им в момента не е в ред или пък просто им трябва шофьор, който да кара, тъй като те не обичат. Та, така. Интересно ще е всеки да сподели малко собствен опит.

18.   Да речем, сръчен съм. Вършех много неща, на много хора и мах много приятели. През годините се случваше по някога да не смогна да свърша нещо на някого и... току го загубвах като "приятел". В един момент се усетих, че просто съм използван и започнах умишлено да отказвам всякакви услуги. Та те така ги загубих всичките си "приятели".
Друга причина - избягвам да оповестявам почти всякаква информация за себе си и семейството си, тъй като проумях, че това се използва основно за клюкарене. И бях обявен за скучен и саможив. Ами не ми и трябват такива "приятели" дето не могат да разговарят на всякакви други теми различни от лични неща.

19.   Имам впечатления, че у нас приятелството започва на някаква материална основа. Ако можеш да си полезен на някого с професията си, с имуществото си, с контактите си, тогава ще имаш "приятели". А ако не можеш да направиш нищо в изброените категории, тогава приятелствата или се разпадат, или въобще не започват. Забелязвал съм това и в моя личен живот, и при роднините ми. Е, щом всички го правят, тогава е редно да считаме, че е нормално. А може би не е само у нас, а е в човешката природа навсякъде по света. Предполагам, че да срещнеш истински приятели е като да срещнеш истинска любов. Просто не става по поръчка, а може и никога да не се случи.

20.   Номер 18, абсолютно същият сценарий се разигра и при мен. Само дето моите "приятели" не се отказват толкова лесно. Естествено, разбягаха се моментално като видяха, че вече каквото могли - взели. Даже спряха телефоните да си вдигат, но пък това изобщо не им пречи да звънят на пожар за най-дребни неща. Нищо, че примерно последните 3-4 години почти сме прекъснали контакт по тяхна инициатива.
Относно личната информация, отново същия случай, както и при теб. Даже мен се опитаха преди време доста грозно да ме манипулират на лична основа, разигравайки ми съвсем целенасочено постановки. Чак след години съвсем случайно разбрах някои неща.

21.   Случи се така, че се сдобихме с имот с басейн, всичко старо, порутено, за основен ремонт, смяна на подови настилки, сваляне на тапети, боядисване, смяна на прозорци, входна врата, скрит теч в банята и прокапал от това таван над трапезарията, басейна с теч си се празнеше сам, изобщо отвориха се доста грижи.
Като за начало, всичките ни мебели на друго място, а ние с децата на надуваеми дюшеци. Започна се с поставяне на изолация и паркет, мъжа ми сам се оправяше, после сам боядиса всички стени и тавани, но преди това сме замаскирали с тиксо дограми, врати и т.н. Ядяхме прави като коне в кухнята, нямахме маса и столове. Наглият брат на мъжа ми се обади да каже, че е в града ни, да дойдел на кафе?!? Никой, ама никой не предложи да помогне! Ни рода̀, ни приятели. Всички гледаха сеир две седмици докато изплуваме на повърхността и си донесем мебелите.
И взеха да звънят да сме се видели, разбирай да ни дойдат на басейна да им дигам и слагам, щото нали у нас е безплатен хотел за хрантутници.
Орязах всички. Сега звънят по телефон да видят как сме и се ослушват, аман!

22.   Аз имам стабилни приятелства от години и ги поддържам, но напоследък в отсъствието на мъжа ми. Мъжът ми отряза всичките си приятели, защото не одобрявал разсъжденията им, били му под нивото, а когато се съберем със семействата на мои приятелки преобръща срещата в налагане на мнение, спорене до безкрай и т.н.
Имаше и приятелства, които прекратих заради завист от тяхна страна.
В общи линии е трудно. На мен приятелите ми са ми помагали, йо не със заеми или пари, не би мо хрумнало, но не ги търся заради това, липсват ми. Дори често ми отказват срещу, защото са заети. Е, понякога и аз на тях.Всеки е нанякъде.Винаги намирам начин да им се отблагодаря щедро с подаръци или аз да им направя услуга.
Случвало се е да ползвам някои от тях за неща касаещи работа, но плащам като всеки друг клиент.
Доходи доста над средните за страната също отблъскват, някак си вече не си част от стадото, не си наш човек и т.н.

23.   Сред колегите най-често се намират приятели... За излизане/гости.
В смисъл с тях сте по цял ден и си знаете кой колко и кога е зает, така че повече ще имат представа кога можете да излизате или за гости.

24.   23, така е, но пак трябва доста да подбираш, защото използвача си е използвач, независимо дали ти е колега или не. А и в крайна сметка всичко опира до желанието. Ако говорим за истински приятели, тогава време се намира, понеже и двете страни имат желание. Ако не е тази седмица, ще е другата или пък след месец. Иначе, на т. нар. "приятели за маса" се наситих и не искам подобни. С такива дори обикновено излизане за кафе не може да се организира, ако нямат интерес. Започват едни безкрайни оправдания и локуми. После изведнъж ти звънят след година и като се видите, то се оказало, че им трябва услуга. Не, мерси. За подобни и аз вече съм постоянно зает.

25.   А Вие намерихте ли се семейни приятели...??? Или сте в търсене като нас...?