 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
Историята на един живот
преди: 11 години, 7 месеца, прочетена 1547 пъти
Сама съм. живота ми е празен. жена на 45 години, без работа, без пари, без близки, без приятели....
винаги съм била лошото момиче на родата. единствено сестрата на тате вярваше в мен и винаги ме подкрепяше. тя ми липсва толкова много лека и пръст. моите родители които също вече не са между живите никога не ми показаха безрезервно че ме обичат. аз никога не чух от тях тези две думички, никога не получих подкрепа. те винаги подкрепяха моята сестра. винаги казваха че тя е по умна, по успяла... за нея те правеха всичко дори невъзможното. може би и аз имам вина за това тяхно отношение. когато бях на 18 години забременях. момчето беше чужденец. и точно в това мама и тате видяха огромен проблем. как ще родя дете от чужденец, какво ще кажат хората.... точно за миг те взеха решение което изпразни целия ми живот. аборт – това бе тяхното решение. и сега някой от вас ще ме попита защо се съгласи, защо не избяга... всичко това се случва през далечната 1984 година тогава времената бяха други. аз точно завършвах гимназия. никога няма да забравя на 20. 05 – абитуриентка.... на 24. 05 – в болницата за да се прекъсне бременоста. след това много дълго се съвземах от болката която преживях. физическата болка изчезна за ден, два но болката в душата ми остана и до днес. след няколко години се запознах с един прекрасен мъж. той ме обичаше, уважаваше но след 13 годишна връзка се разделихме като приятели. след него дълго време се бях затворила в себе си, отчаяна и обезверена. в този момент намирах утеха в работата си. и така до деня в който внезапно почина мама. след този ден се превърнах в домашната прислуга на сестра ми и тате.
прибирах се от работа бързайки да сготвя, да сложа масата, да я прибера, да изчистя, да изпера....
все жалех сестра ми, все си казвах нека да излиза, нека поне тя да има семейство, да не остава сама като мен. сега разбирам че това е било огромна грешка от моя страна. пропуснах да спомена че тя е с 9 години по-малка от мен. в един прекрасен ден тя ни каза че ще се омъжва. аз се зарадвах толкова много на това. баща ми вече беше не чак толкова добре със здравето. аз все още работех. но един ден сложиха една страшна диагноза на тате – алцхаймер. аз не знаех нищо за тази болест. но много бързо чрез интернет научих колко ужасна и страшна е тя. при него болеста се развиваше много бързо и след няколко месеца се наложи да прекратя работа за да се грижа за него. точно в този труден за мен момент в живота ми се появи мъж. запознах се с него от сайт за запознанства.
пишех ме си, говорихме си с часове... бях му обещала че като имам възможност ще му отида на гости. и наистина се появи такава възможност и аз отидох за няколко дни при него на гости. прекарахме си чудесно. след това още много пъти му ходих на гости пък и той идваше при мен. но този мъж се оказа проблем за сестра ми. просто защото тя бе свикнала аз да съм и в услуга, да обгрижвам тате а тя да си гледа собствения живот и спокойствие. когато аз отивах при въпросния мъж тя идваше за да се грижи за тате. на нея това явно не и допадаше просто защото тя беше свикнала да се грижи за тате по телефона. обаждане сутрин и вечер с въпроса какво правите – с това приключваше нейната грижа. и така полека лека започна да не ми говори, започна да ме гледа на криво, до деня в който ми заяви да напусна жилището в което живеехме и да си отида в собствения апартамент. а аз след като прекъснах да работя отдадох апартамента си под наем за да имам все пак някакви средства. наложи се да притеснявам наемателите си да напуснат за няколко дни което според мен си беше не човешко отношение но просто нямах друг избор. междувременно взех решение да продам този апартамент който съм си купила сама, и да си купя друг по-малък а с разликата да живея докато си намеря отново работа. и отново "любимата" ми сестра се намеси подобаващо. като наследничка на мама тя притежаваше една шеста от имота. за тази част тя ми поиска пари иначе няма да мога да продам апартамента. естествено че се съгласих като си мислех че всичко ще е в рамките на разумното. но не тя реши първо да поиска една сума после двойно по голяма и така. аз все пак и дадох исканата сума просто вече исках да се отърва от нея/ знам че това звучи ужасно но това е истината/. единствената връзка която остана между нас бе тате. но вече и той не е между живите. така че вече няма нищо което да ни свързва. връзката ми с въпросния мъж продължава все още но при нея проблем е разстоянието. той живее и работи в съседна държава и аз когато мога естествено с неговата финансова помощ ходя при него пък и той идва при мен тук. това е историята на един празен и самотен живот. и ако някой от вас ме попита за какво мечтая ще му отговоря : искам да си намеря работа.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 11 години, 7 месеца hash: fe3da675cf |
|
1. Виж, историята ти е на една жена-жертва. Станала си на 45 г., но още наричаш родителите си „мама и тати“. СЪБУДИ СЕ. Виж, според мен нямаш нужда толкова от работа, ти си в такава депресия, че не ставаш за това, но имаш нужда от сериозна психологическа помощ.
Дай апартамента под наем, вземи пари на заем от мъжа до себе си и се лекувай. След това продай апартамента, разбира се - ЩЕ ДАДЕШ 1/6 от парите на сестра си, как си ги мислиш тези? И тя е наследница и има право на тези пари, но ти докато не се излекуваш, няма нищо да се промени. Ще се събудиш на 60 и пак ще си жертва.
|
| преди: 11 години, 7 месеца hash: ce3da3cc8e |
|
2. искам само в отговор на вашия коментар да кажа че не сте прочели правилно написаното от мен. сестра ми предяви претенции за нещо в което не е вложила нито стотинка и тя знае това много добре. аз се отказах в нейна полза от друго жилище което е два пъти по скъпо от моето. то е съвсем наследствено, докато моето аз си го купих сама, но имах неблагоразумието да впиша и майка си като съсобственик.
|
| преди: 11 години, 7 месеца hash: 4742d55f63 |
|
3. Не разбрах. Как така апартамента си си го купила сама, а сестра ти има претенции към него поради наследството от майка ви? Ако наистина ти си го купила, то тогава на този свят няма човек, който да има каквито и да било законни претенции към него - това докато не се сдобиеш с деца.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
