Последни мисли
преди: 11 години, 6 месеца, прочетена 1796 пъти
Не намирам никаква радост в живота. Мразя хората и всичко в тях. Човек съм и всичко човешко ми е чуждо. Ако продължа да живея, много хора ще страдат. От година на година ставам все по-голям изрод. Може наистина да пристъпя границата. Мразя всичко. Гнусен съм и всичко ми е гнусно. Ценя се прекалено високо. Гнусно ми е да комуникирам с когото и да било. Честно и откровенно мразя всики свои познати, а непознатите са ми гнусни. Не познавам хора, които да са над останалите, не мисля, че може да съществуват такива хора. Всички сме едно блато, и на мен ми писна.
Няма катергория хора, за които да не се помисля с погнуса. Всичко ме отвращава.
Искам да убивам. За спорта. Хора. Най-добрите сред хората.
Живтоа ми е едно хоби. Всичко ми е еднакво интересно и безинтересно. Мързи ме да си направя план за живеене и ми е по-лесно да спра. Надявам се да няма интелигентен дизайн, прераждания, творци и тем подобни. Искам просто да ме няма. Никой да не ме помни. На никого да не преча. Никой да не ми пречи и да не ме погнусява с гадните си помисли. Най-вече мразя комуникацията м/у хората. Побеснявам от нея и самото чуство ме кара да забравям за мързела си и да си правя планове: снайпер, бойни изкуства, пари за оръжия за масово поразяване... това е единственото, което кара умът ми да се посъбуди и да мечтае. Да планува. Бесът. Обществото. Това е повече от погнуса. Това е някаква активизираща гадост. Нещо, което гнусно ти се набива в очите, смее ти се, шушне ти зад ухото "Нищо не можеш да направиш. Такъв е реда на нещата и ще става все по-зле. Не вярваш ли? Стой и гледай. Ако имаш малко кураж, опитай се да се бориш, иначе - просто стой и гледай как изродията може да се удваоява с всеки час. Гледай как след като си намразил всички, баща, брат, жена, дъщеря, баба си... Стой и почакай. Само време се изисква, ще намразиш и майка си. Даже ти вече я мразиш. Мислейки за алтернативата ще нараниш най-вече единственият, човек, когото обичаш малко и който съответно може да те обича малко. Ти вече я мразиш повече от колкото си мислиш. Стой и гледай и докажи обратното. Живей за да докажеш, че можеш да се потопиш в това блато и да се покриеш с говната му. Стой и гледай, как всички около теб се радват на гнусотията. Ти си част от гнусотията. Много добре знаеш. Чревоугодник. Слаб човек, който не смее да стане, да направи план, да прикрива бесовете си и да убие всички. Мързел. Дааа, няма по-долен от теб. Всички други успяват да се потопят в гнусотията. Успяват да се накарат да я заобичат. Те се побеждават. Навеждат се, знаейки, че няма друга опция. Другият вариант е твоя, но той е също толкова отвратителен. Хубавото му е, че е просто по-кратък. Няма да се покриваш с говна цял живот. Ще си свършиш ей така, от раз, директно на дъното на помийната яма. Е - има си и плюсовете - няма да допринесеш твърде много за развитието. Но това няма значение. Да. Не се залъгвай, че правиш кой знае какво голямо добро, като отказваш да убиваш другите и убиваш само себе си. Че какво от това - помията вече има 8 милярда гадове на своя страна. И всички те успяват да стават все по-отвратителни с всеки изминал ден. Не ни трябваш ти. Ще намерим кой да направи план. Ще намерим някой с по-дебели нерви от теб, той ще направи план, ще злобее вътрешно, а външно ще спазва всички правила които ти не можеш. Защото все пак това "блато" за което все си мислиш, най-вече те отвращава със своите безсмислени правила. Правила, вярно, ставащи все по-гнусни с изминаването на всяка епоха, но все пак правила, бавно променящи се, правила, спрямо които можеш да се нагодиш. Само че теб те мързи. Тук е разковничето. И се самозаблуждаваш, че не искаш да се мърсиш. И си сигурен, че си в ада. Хубава теорийка - това е ада и всички в него затова са такива гнусни. И когато го осъзнаят, всички благородно ще си прережат вените и ще имат шанс за ново начало. Само това им трябва. Да им се докаже, че живеят в ада. Но човешкото съзнание е интересно нещо. Колкото и канали(ха сега - ето защот по телвизията има канали - щото се изливат върху теб) да му излееш, колкото и вестници да издаваш, пълни с гнусотията на света, човека пак намира начин да се наслаждава. Еми, това наистина е отвратително. Някой си казва - как да живея щастливо, ако събратята ми страдат. Но после се сеща, че същото важи и за тях. Те и затова си страдат, за да има някой който страда. За да има страдание. Какво им пречи на тях - страдащите, да са щастливи - ами какво - мисълта, че има други страдащи.
И така - аз, великият водопад от лайна, живота, те предизвиквам - айде, разреши тази гатанка. Как да живее човекът? Стой и гледай. Ще видиш една малка частичка от развитието ми, от развитието на обществото. По тази малка частичка можеш да съдиш, а може и да се откажеш, ако те мързи. И ако съдиш, ако стоиш и гледаш, каква е разликата? Какво ще се промени? Можеш да опиташ, трудно е, заслужава си. Даа, само трудните неща си заслужават. Виж смелият Брейвик.
Трябва план. Трябва гнусен план. Дори и за да си направиш този план, пак се налага да се потопиш в гнусотията, която ти се иска да измиеш. И знаеш, че няма смисъл. Никога няма да успееш да свършиш със всички. Цар бомба номер 2? Пътят до там е мноооооого дълъг. Цял един живот. Какво? Това вече съвсем си заслужава. Това е велика трудност, която си заслужава да се смята за върховното предизвикателство. Да, ама? Да, ама ще свикнеш в помията, цял живот ще си в нея. Ще си на върха на помията. Ще си помислиш, че има и друг начин. Ще си помислиш, че помията не е никаква помия. "
Аре стига. Тая гад животът може до утре да ни забавлява с гатанки. Току виж ни стана даже интересен. Добре, че нямам убоняние, сигурно щях да страдам от някаква болест на постоянното повръщане. Тея шибани лайна навсякъде. Добре, че се отървам. Може пък наистина да съм в ада. И аз съм човек, и аз намирам нещо хубаво, в това което правя, намирам някаква малка надежда, за която да се хвана. Да. Действията ми са оправдани. Имам правото. Край.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 11 години, 6 месеца hash: d4027bb447

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Имало едно време едно момченце. То не порасна като другите в любов и разбирателство. Не получаваше прегръдка от майка му, баща му не го потупваше по рамото. Не беше добър в това, в което другите бяха добри защото не знаеше как, никой никога не го стимулираше, насъскваше, не му показваше пътя. Затова той и не го търсеше. Затваряше се в своята черупка, защото беше не-красив като другите, които му се подиграваха затова. Но така мислеше той. Всъщност другите се подиграваха не защото беше не-красив, а защото беше различен. Заобикаляха го като прогнило месо, което миришеше на мърша. Сочеха го, смееха се, така правеха. А той просто стоеше и мълчеше. Не беше силен като тях, за да им отвърне, нямаше и кой да застане до него, за да го подкрепи да им даде отпор. Но той им отмъщаваше всеки ден - вътрешно. Трупаше злоба и с всяка натрупана капка той се приближаваше към отмъщението си - илюзорно отмъщение, нереално, но толкова желано. Той ги унищожаваше всеки ден, по няколко пъти. Винаги докрай и никога напълно, за да може утре пак. Злоба, отчаяние и много страх. Страх да застане срещу огледалото и да каже - да, аз съм слаб, чуплив, нищожен, просто човек. За сметка на това в своето вътрешно себепреживяване той беше силен, арогантен, безмилостен, свръхгадняр, единствен по рода си. Позна ли себе си в това описание? Ти имаш проблем, за който не си виновен. Виновен си затова, че не се изправяш срещу него и не се бориш. Вместо да изживяваш виртуално гадната си природа потърси помощ, разбиране, някой, който да извади доброто от там, където го е заровила липсата на любов в детството ти. Аз те разбирам и вярвам в теб, а ти вече ме мразиш. Бих те прегърнала, а ти би ми забил нож. И въпреки това, аз пак бих го направила.

 

...

преди: 11 години, 4 месеца hash: b882e85a4a

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Сега намирам тази история, написана от моя най-добър приятел и любим съпруг... След дълго търсене (навсякъде буквално) на бележка, след като посегна на живота си и успя да си тръгне онзи ден от този"гнусен" както се изразява свят.... Толкова търсих и защо ли подозирах, че ще намеря нещо в този тъжен стил... Знам, че той ме обичаше, обичаше и дъщеря си, майка си.... Знам го, защото го познавах добре(без да включа най-тъмните му мисли, от които той знае, че бих се изплашила... ). Моето момче наистина е искал да прекрати "комуникацията" си със този свят, искал е, но можеше да потърпи, за да разбере, че мога да му помогна, ако ми сподели, дори крещейки, неговите страхове, даже и плачейки като малко дете.... Може би щях да му помогна, само да беше потърпял. А се обичахме, радвахме се на нашето малко момиченце на 11 месеца, онзи ден й се радвахме искрено, с любов... Вече не мога да върна времето, не мога, сега в този момент съм спокойна, но след малко пак ще изпадна в криза и ще се срина в морето от сълзите си... Имахме много общо, но е ного прав този, който е коментирал по-горе... Много е прав... И така... Седя на компютъра, на клавиатурата, на който си писал ти, мило мое момче, нежно и чувствително... Усещам те с върха на пръстите ми. Загубих те безвъзвратно и завинаги, но ТИ ще останеш в мен, ще ме гледаш през очичките на нашата Софи... P. S. :ПОСЛЕДНИ ДУМИ.... (но мои) : УВАЖАВАМ ТВОЕТО РЕШЕНИЕ, ЗАЩОТО УВАЖАВАМ ТЕБ, НО КАТО ВЛЮБЕНА ЖЕНА И МАЙКА НА ДЕТЕТО ТИ, ИСКАМ ДА ЗНАМ ДАЛИ СИ ДОБРЕ И СПОКОЕН ВЕЧЕ, АЗ ПЛАЧА ПОСТОЯННО, ПЛАЧА, ЗАЩОТО МИ ЛИПСВА ДОПИРЪТ НА КОЖАТА ТИ И РЪЦЕТЕ ТИ, ДЪХЪТ ТИ, МИЛО... ДАЙ МИ ЗНАК, ЧЕ СИ ДОБРЕ! САМО ТОВА ЖЕЛАЯ...

 

...

преди: 9 години, 4 месеца hash: 0ef688401a

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Номер 1 и 2, такива глупости сте изписали, че направо ми се доповръща, докато ви четох-"ЛЮБОВ"? !? "МАЙКА"? !? "ОБИЧ"? !? Авторът нито думичка не е продумал за тия простотии, а вие му пълните главата с излишни простотии, вместо да проявите разбиране. Авторе, разбирам какво се опитваш да кажеш, но се изразявай по по разбираем начин, защото никой не те разбира!!!

 

...

горе^

преди: 9 години, 4 месеца hash: 4455d6c6bd

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

6.   Прав си авторе за своя си, живот. Така е. И аз мразя, хората. Роднини, семейство, хората. Няма значение. Мразя ги. И, им го показвам и доказвам.

 

...